№ 373
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430100101 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от СВ. Г. В.
от гр. П. против „***“ ЕООД гр. П.. В молбата се твърди, че ищцата е
работила при ответника на длъжността „***“ по силата на трудов договор от
*** год. Твърди се, че със заповед № *** год. на *** на ответното дружество
трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 328
ал. 1 т. 3 от КТ- поради намаляване обема на работа. Ищцата счита, че така
издадената заповед е незаконосъобразна, като излага подробни съображения в
тази насока. В заключение ищцата моли съда да отмени заповед № *** год. на
*** на „***“ ЕООД гр. П., да я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност и осъди ответника да й заплати сумата от 6 000 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 18. 11. 2021 год. до 18. 05.
2022 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „***“ ЕООД гр. П., чрез своя процесуален представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
1
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че ищцата СВ. Г. В. е работила при ответника
„***“ ЕООД гр. П. на длъжността „***”, с място на работа ***- П., до 19. 11.
2021 год., когато със заповед № *** год. е било прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ /поради намаляване на
обема на работа/.
По иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 3 от
КТ предполага наличието на обективно и реално намаляване на обема на
работа в цялото предприятие или отделни негови структури, както и прието
по надлежния ред решение на компетентен орган за намаляване на обема на
работата в предприятието и за намаляване на персонала в същото. Съгласно
константната съдебна практика /срв. решение № 1853- 2004- ІІІ г. о., решение
№ 1720- 2005- ІІІ г. о., решение № 703- 2010- ІІІ г. о. и много други/
намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт
към момента на предприетото уволнение, като за него могат да свидетелстват
както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица,
които доказателствени средства следва да ангажира работодателят, тъй като
тежестта за доказване е негова. Фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 3 от
КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на процеса на
намаляване на обема на работа да се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция. В конкретния случай по делото не са представени никакви
доказателства, които да установяват, че през 2021 год. в ответното дружество
е налице намаление на обема на работа в *** „***“ към район П., което налага
съкращение на определени работници и служители. Не е представено и
надлежно решение на управителния орган на предприятието в горната насока.
При това положение следва да се приеме, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 154 ал. 1 от ГПК и не е доказал по безспорен и
категоричен начин осъществяването на хипотезата на намаляване на обема на
работа, която е станала основание за прекратяването на трудовия договор на
ищцата. Отделно от това следва да се има предвид, че по делото не се
2
установи по надлежния ред извършването на подбор преди процесното
уволнение. С отговора на исковата молба са представени заповед № *** год.
на *** на ответното дружество и протокол от същата дата, изготвен от
комисия, за извършен подбор. Тези документи са били оспорени от ищцата в
първото по делото заседание и е било открито производство по чл. 193 от
ГПК. Въпреки, че са били наведени доводи за антидатиране на оспорените
документи и за незаконосъобразност на извършения подбор ответникът не е
ангажирал доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че протоколът за
подбор е частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила за
истинността на отразените в него обстоятелства, и при оспорването му в
тежест на работодателя е да потвърди констатациите в протокола досежно
квалификацията и нивото на изпълнение на работата на служителите, между
които е извършен подбора, което в случая не е сторено.
В заключение може да се обобщи, че са налице условията за отмяна на
заповед № *** год., с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата СВ. Г. В., поради което предявеният иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
По иска за възстановяването на ищцата на предишната работа.
Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение
основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба,
поради което съдът намира, че претенцията на ищцата за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност “***” се явява основателна и следва
да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1
от КТ.
Основателността на този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в
зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и
поради него работникът или служителят да е останал без работа,
претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е
безспорно, че заповед № *** год. е незаконосъобразна. Налице е и втората
изискуема предпоставка за уважаването на иска, доколкото видно от
представената за констатация трудова книжка след уволнението й ищцата
СВ. Г. В. не е работила по друго трудово правоотношение. Съгласно
3
заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, до момента на приключването на
съдебните прения обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 19. 11.
2021 год. до 04. 03. 2022 год. е в размер на 4 133, 86 лв. В този размер искът е
основателен, а за разликата до 6 000 лв. следва да се отхвърли.
По възражението за прихващане с изплатените на ищцата
обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ.
Между страните няма спор относно размера на изплатените на ищцата
при прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника обезщетения
по КТ.
В практиката на ВКС на РБ /срв. решение № 770- 2010- ІІІ г. о., решение
№ 178- 2017- ІІІ г. о. и др./ безспорно се приема, че обезщетението по чл. 220
ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на
прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една
и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/.
Поради това възражението за прихващане на обезщетението по чл. 225 ал. 1
от КТ с изплатеното обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ се явява основателно
и следва да бъде уважено.
Различно е положението с изплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от
КТ. По естеството си то е сурогат на неползвания от уволненото лице платен
годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не е
обусловено от неговата правомерност. С решението по конститутивните
искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ трудовото правоотношение се
възстановява във вида, в който е съществувало преди уволнението, но само за
в бъдеще, каквото е действието на конститутивните съдебни решения. При
успешното провеждане на иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ възстановяването на
трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения служител в
срока по чл. 345 ал. 1 от КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и
ако той не стори това, трудовото правоотношение се прекратява на основание
чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ. Със заплащане на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от
КТ правото на служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено,
се погасява, поради което и при евентуалното му завръщане на работа той не
може да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно,
4
изплатената на това основание сума не подлежи на връщане, а оттам липсва
активно по компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде
прихванато с това на работника/ служителя по чл. 225 ал. 1 от КТ /така:
решение № 271- 2012- ІІІ г. о./.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски
по компенсация в размер на 415, 95 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на
182, 15 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № *** год. на *** на „***”
ЕООД гр. П., с която е прекратено трудовото правоотношение на СВ. Г. В. от
гр. П. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ /поради намаляване на обема на
работа/.
ВЪЗСТАНОВЯВА СВ. Г. В. от гр. П., ЕГН **********, на заеманата
преди уволнението длъжност “***”.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати на СВ. Г. В. от
гр. П., ЕГН **********, сумата от 3 053, 86 лв., представляваща
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа през периода 19. 11.
2021 год.- 04. 03. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /10. 01. 2022 год./ до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до 4 133, 86 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като погасен чрез прихващане със сумата от 1 080 лв., представляваща
изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал. 1 от КТ, а за
разликата от 4 133, 86 лв. до 6 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от „***” ЕООД гр. П.
възражение за прихващане със сумата от 874, 31 лв., представляваща
5
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1
от КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати на СВ. Г. В. от
гр. П., ЕГН **********, сумата от 415, 95 лв., представляваща деловодни
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от *** ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на
182, 15 лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 150, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6