Мотиви към присъда № 72 от 07.10.2009 година,постановена по н.о.х.дело № 85 по описа за
2009 година на Районен съд Велинград
:
Обвинение
против С.И.Г. - роден на *** година в
град Велинград, живущ ***, български гражданин, с основно образование,
безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********, в това че на 04.04.2008 година във Велинград, е причинил на В.К.Д.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на първата /основната/
и средната фаланги/пръстни кости/ на пети пръст на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на левия горен
крайник,като деянието е извършено повторно ,
престъпление по чл.131,ал.1,т.7 от НК, във
връзка с чл.129, ал.1, чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият
С.И.Г. не се признава за виновен,като отказва
да дава обяснения ,тъй като нищо не бил направил.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
На
04.04.2008 година свид. В.Д.,К.Д.,А.С.Г. – син на подсъдимия и още едно лице –
С.,играели карти в заведението на
свид. Г..По време на играта станала разправия между свид. Д. и сина на подсъдимия А.Г..Същият си тръгнал ,като се заканвал на свид. Д..
След около 15 минути и В.Д.,и К.Д.
напуснали заведението и се прибрали в дома си. В около 21.30 часа в дома
на Д. нахлули А.Г. и свид. М.Н.С. и Ш.Н.С.,като след няколко минути
към тях се присъединил и подс. С.Г..Свид. К.Д. бил на
двора и четиримата се нахвърлили върху него,като започнали да го удрят с
дървета или метални тръби / не е видял точно с какво,тъй като било тъмно/.Вследствие
на ударите К.Д. паднал на земята,но четирите посочени лица продължили да
нанасят удари и да го ритат.Този
свидетел твърди,че трима от посочените лица – подсъдимия,С.Г. и сина му А.Г.
и единия от братята С. държали в ръцете си предмети /дървета или железни тръби/
– само единия от братята С. не е имал нищо в ръцете си. Свид. К.Д. се опитал да
се скрие в дома си,но четирите посочени
лица успели да влязат в къщата и започнали да бият свид. С.Д.,като вследствие
на ударите тя паднала на земята.След това четиримата се нахвърлили върху свид. В.Д.,като
го удряли по главата и тялото.Същият успял да избяга в стаята си,но четирите
лица го последвали и там,като продължили да му нанасят удари в областта на
тялото и главата. В един момент свид. В.Д. усетил силна болка в областта на
пръста си,но не може да установи точно кое от лицата,които са го удряли му е
нанесъл удара в областта на ръката.На излизане от стаята четирите лица нанесли удари
и на свид. Г.Й. – съпруга на В.Д..Д. събудили съпругата на А.Г.,тя му
съобщила че Д. са бити и с наранявания и той изпратил сина си – в около 10 часа
вечерта, да ги транспортира до болницата. Едва в болницата свид. В.Д.
разбрал,че пръста му е счупен,като споделил че не е разбрал точно кой от
четиримата му е нанесъл удара в областта на ръката,видно от показанията на
свид. К.Д. и Й..Свид. С. отричат за са влизали в дома
на Д. и да са им нанасяли побой.При проведената очна ставка между тези
двама свидетели и свид. Д. и Й. – последните са категорични,че в дома им
са влезли четири лица – подсъдимия,сина му и свид. С. и са им нанесли
побой,като са ги биели и четиримата.
От
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е видно,че на свид. В.Д.
е причинено открито счупване на първата/основната/ и средната фаланги/пръстни кости/ на пети пръст на лявата ръка,наложило
оперативно лечение за наместване на костните фрагменти,довело впоследствие до
контузия на първата интерфалангеална става на същия
пръст,разрушаване на същата става и псевдоартроза на
костни фрагменти със загуба на функцията на тази става,съставляващо трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник – за повече от един
месец.Освен това вещите лица сочат,че при приемане на пострадалия в ХО на МБАЛ
Велинград освен посоченото счупване са описани и контузионни
рани на главата;контузионни огнища и хематоми по трупа и крайниците – разкъсно
– контузна рани в двете париетални
области на черепа / по една вляво и вдясно с размери 6 и 5 см./;разкъсно-контузна рана с проминиращи
костни фрагменти на пети пръст на лявата ръка;множество контузни
огнища по трупа и крайниците;синини в дясна делтоидна
област с диаметър около 8 см.,в лява гръдна половина хематом
с диаметър 7 см. на ниво 9-12 ребро в дясна илиачна
област на кръста хематом с размери 2Х4 см. ,по лява предмишница охлузване с диаметър 1,5 см.,по улналната повърхност в прос-сималната
1/3,в дясна глутеална област – хематом
с размер 4 см.В съдебно заседание вещите лица изясниха,че нараняванията
са причинени по механизма на удари с твърд тъп предмет – възможно и метален
такъв,като се касае за множество удари,тъй като са множество и са в различни части на тялото и главата.
За
да приеме описаната до тук фактическа обстановка съдът се съобрази с
показанията на свид. К.Д.,В.Д.,С.Д. и Й.,които са категорични,че в дома им са
влезли четири лица – в това число и подсъдимия С.Г.; трима от тях са носили
дървета или тръби,в това число и подс. Г.,като и
четирите лица са нанесли побой на всички членове на семейството,включително и
на пострадалия свидетел В.Д. и той не може да установи точно от кой
удар,нанесен от кое от четирите лица му е счупен пръста. Действително показанията
на четиримата свидетели са колебливи,не съвсем точни,като това може да се
обясни с ниската им култура и грамотност,но показанията им не се различават
помежду си по отношение на основните обстоятелства,посочени по-гере.Показанията на тези свидетели се подкрепят и от
писмените доказателства и от
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, относно множеството
причинени наранявания на В.Д. и механизма на причиняване на същите . По косвен
начин те се подкрепят и от показанията на свид.
К. – чул от деца,че някой там се бие,че там е и сина на подсъдимия,за
което го уведомил. Свид. Д. изясниха,че С.Г. дошъл след първите трима и се включил в нанасяне на
побоя на членовете на семейство Д..
Подсъдимият
Г. е осъждан – 1.Със Споразумение,одобрено по НОХД № 131/2002 на Районен съд Велинград, в сила от 12.03.2003 г. за престъпление по чл.195, ал.
1,т.2 от НК, във вр.с чл.20,ал.2 от НК, чл.26 от НК и
ал.2 от НК на наказание лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн.чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. 2.Със Споразумение от 15.12.2003г,одобрено по НОХД № 53/2003 г. на Районен съд Велинград, в сила от 15.12.2003г,за престъпление
по чл.129, ал.1 от НК, във вр.с чл.26 от НК и чл.54
от НК му е наложено наказание: лишаване от свобода
за срок две години,като на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено изтърпяване на наказанието за срок от
четири години;3. Със Споразумение,одобрено
на 08.02.2006г. по НОХД № 280/2005г, на Районен съд Велинград, в сила от 08.02.2006г. за престъпление по чл.131,ал.2,т.З от НК, във вр.с чл.130,ал.1 от НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,като на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На
осн.чл.25, ал.1 от НК, във вр.с
чл.23,ал.1 от НК е определено ОБЩО НАКАЗАНИЕ по нает.спор. и по спор. одобрено на 12.03.2003 год. по НОХД №131/2001 год.
на РС-Велинград
и на 15.12.2003 год. по НОХД №53/2003 год. на РС-Велинград,
като е наложено най-тежкото наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.На осн.чл.66, ал.1 от НК, във вр.с чл.25, ал.4 от НК е отложено изпълнението на наказанието
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. 4. Със
Споразумение,одобрено на 14.02.2007 г. по
НОХД № 301/2006 г. на Районен съд
Велинград, в сила от 14.02.2007 г .
за престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и за престъпление по чл198, ал.1 от НК, на наказание
лишаване от свобода за срок от една
година,като на основание чл.23, ал.1
от НК е определено общо наказание за
двете престъпления -лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца.На основание чл.25, ал.1 от НК, във връзка с чл23, ал.1 от НК е определено общо наказание по същото споразумение и по споразумение,одобрено на 12.03.2003 г. по нох
дело 131/2002 г. по описа на районен съд гр.Велинград, споразумение одобрено на 15.12.2003 г. по нох дело 53/2003 г. на Районен съд Велинград и споразумение одобрено на 08.02.2006 г. по нох дело 280/2005
г. на Районен съд Велинград, като е наложено
най-тежкото наказание по четирите
съдебни акта-лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.На
основание чл.66, ал.1 от НК, във връзка с чл.25, ал.4 от НК изпълнението на налаженото наказание лишаване от свобода е отложено за срок
от четири години, считано от 14.02.2007 г.;| 5. Със Споразумение,одобрено
на 05.10.2007г по НОХД № 396/2007г., на Районен съд
Велинград, в сила от05.10.2007г за престъпление по чл.197, т.З от НК, във вр.с чл.195,ал.1,т.З
от НК, във вр.с чл.20,ал.1 от НК във вр.с чл.55, ал.1 т.2,6.Б от НК на наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца;задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;безвъзмезден
труд в полза на обществото 100 часа в рамките на една година.С РЕШЕНИЕ №119 от 24.03.2008г. на ВКС на РБ е ОТМЕНЕНО
по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение
от 05.10.2007год. по НОХД № 39б/07г. на
Районен съд-гр.Велинград само в ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.384,ал.1,във
вр.с чл.382,ал.7 НПК е одобрено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и защитата на осъдените Р.М.Б., И.А.И./К./
и С.И.Г. и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане на прокурора.с
ПОСТАНОВЛЕНИЕ за прекратяване на наказателно производство от 12.06.2008 г.на РП-Велинград е
прекратено наказателното производство по ДП вх.№792/2000г. по описа на
прокуратурата и №ЗМ №242/2000г по описа
на РПУ-Велинград, водено срещуР.М.Б. от Велинград, за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 от НК, във вр.с чл.195,ал.1,т.З от НК,във вр.с
чл.20,ал.2 от НК, във вр.с чл.29 от НК, и срещу Илия А.
*** и С.И.Г. ***, за престъпление по
чл.197,т.З от НК, във вр.с чл.195,ал.1,т.З от НК, във вр.с
чл.20, ал.2 от НК.От приложена характеристична справка е видно,че подсъдимия
живее във Велинград, женен е и има 8 деца,криминално проявен е.Декларирал е,че семейството му
се състои от него,съпругата му и 3 деца,не получава доходи – безработен е, и не
притежава недвижими имоти и МПС.
С
оглед на всичко изложено до тук съдът счита,че С.И.Г. *** , от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 131,ал.1,т.7
от НК във вр.
с чл. 129,ал.1 от НК и чл. 28 от НК :
- На 04.04.2008 година във Велинград, е
причинил на В.К.Д. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване на първата /основната/ и средната
фаланги/пръстни кости/ на пети пръст на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник.Деянието е
извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 28 от НК – след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт за
друго такова престъпление.Установи се по един безспорен начин,че подсъдимия С.Г.,заедно
с други три лица, е нанесъл побой –
удари с твърд тъп предмет,в областта на тялото и главата на пострадалия В.Д.,вследствие
на които е настъпило посоченото счупване,т.е съдът счита,че средната телесна
повреда е причинена от подсъдимия в съучастие – извършителство,
с още три лица – сина му А.Г. и свидетелите С.,като по отношение на тези лица и за това,че
деянието е извършено в съучастие – извършителство от
четири лица, не е повдигнато обвинение от страна на РП Велинград.Това
обстоятелство и изложеното по-горе,че не е установено точно с кой удар и кое от
четирите лица е нанесъл удара,с който е причинено инкриминираното счупване,е
без значение за извода,че подс. С.Г. е причинил
средна телесна повреда на пострадалия В.Д..Съдът не е длъжен да разграничи
участието на всеки от извършителите и да установи от чий удар е настъпило
счупването на пръста на пострадалия.Действително наказателната отговорност е
лична ,но в случаите на съучастие -
какъвто е настоящия,поради нанасяне на побой от четири лица,общността на
умисъла,конкретизиран от съотв. действия,изключва
възможността за персонифициране,респ. степенуване и разграничаване.Не са без
значение установените множество наранявания по главата и тялото на пострадалото
лице,за които заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е
категорична,че са причинени от множество удари с твърд тъп предмет т.е
несъмнено е че уврежданията на пострадалия ,в това число и това от
тях,квалифицирано като средна телесна повреда,са причинени в резултат на
съвместни,задружни,противоправни действия на
подсъдимия и още три лица,спрямо които
не е повдигнато обвинение.Кой от съизвършителите
какви удари е нанесъл е без значение
относно това дали дейността е съизвършителска,важното
е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия
престъпен резултат - увреждане на
здравето на пострадалия.В подкрепа на посоченото становище до тук Решение № 293
от 14.05.2002 година на III НО на ВКС,по н.дело № 177/2002
година и Решение № 586 от 02.12.1983 година на II НО на ВС по н.дело № 527/1983 година. Изложеното до тук се установи от показанията на разпитаните
свидетели, съдебно медицинската
експертиза и писмените доказателства.Защо съдът кредитира показанията на една група свидетели са изложени съображения във
фактическата обстановка.Съдът не взе предвид показанията на свид. С.,че не са
били в двора и дома на Д. и не са нанесли побой на същите,тъй като те са
съучастници в причиняване на телесната повреда т.е биха уличили себе си в
извършване на престъпление.Вътрешното убеждение на съда се формира не само на обективното,всестранно и пълно
изследване на доказателствения материал,събран по делото,но и на непосредствеността при събиране на
доказателствата,която му позволи да възприеме колебливостта на отделните свидетели и нежеланието им да установяват
факти,на които са били очевидци.
- Деянието е
извършено при п р я к у м и с ъ л
,тъй като подсъдимят е съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод
следва от обстоятелствата,при които е причинено увреждането. В случая е налице
общност на умисъла на подс. Г. и останалите три
лица,участвали в побоя – задружните действия на четиримата в рамките на общност
на умисъла,са били насочени към увреждане на здравето на пострадалия,със
съзнанието ,че с оглед на средствата,които са били използвани,начина на
нанасяне на ударите и поразените части на човешкото тяло,причиняват телесни
увреждания,като целят съставомерния резултат /в този
смисъл Решение № 654 от 20.01.2009 година на I НО на ВКС,по н.дело № 691 от 2008 година.
- Съдът не
възприе тезата на защитата,че подсъдимият С.Г.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл. 131,ал.1,т.7 от НК във вр. с чл.129 от НК и чл. 28 от НК,поради обстоятелството,че
той не е участвал в побоя и не е нанасял удари на пострадалия.Съображенията на
съда защо приема,че подсъдимия е
участвал в побой над сем. Д.,като е нанесял удари в областта на
главата и тялото на пострадалия,са изложени във фактическата обстановка.Съдът
не възприе и тезата на защитата,че не се касае за средна телесна повреда,тъй
като заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е категорично –
касае се за счупване,поради което е причинено трайно затруднение на движението
на ръката.Вещите лица обосновават и в писменото си заключение,и в съдебно
заседание,посочения извод за характера на увреждането. В случая осъдителната присъда е постановена не
на базата на предположения,а поради доказване на обвинението по несъмнен начин. Процесуалният закон допуска постановяването
на осъдителна присъда и при противоречия
на доказателствените материали. Когато
вътрешното убеждение на инстанцията по същество е изградено на обективен анализ
на тези противоречия, цялостното или частично възприемане на тезата на
обвинителната власт не означава, че не е спазено принципното изискване за
признаване на подсъдимия за виновен само при несъмнена доказаност на
обвинението срещу него /в този смисъл
решение № 75 от 09.02.2000 година на II НО на
ВКС,по н.д. № 865 от 1999 година/ - в
нарушение на разпоредбата на чл. 301 от НПК.Съдът счита,че обстоятелството,че
не е налице повдигнато обвинение по отношение на другите трима съучастници,не
води до извода,че подсъдимия Г. е невиновен и следва
да бъде оправдан.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена
опасност на деянието и дееца,причините за извършване на престъплението – криворазбрано
чувство за родителски дълг,подбудите за извършване на престъплението – стремеж
за саморазправа по неправомерен начин, отегчаващите вината обстоятелства - осъжданията извън
това,квалифициращо деянието,като повторно,и смекчаващите такива - добри
характеристични данни. С оглед на това , съдът определи наказанието при превес
на смекчаващи вината обстоятелства - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с р
о к от ЕДНА ГОДИНА. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “строг
“ в затворническо заведение от закрит
тип,на основание чл. 60,ал.1 и чл. 61,т.2 от ЗИНЗПС.
На осн. чл.68, ал.1 от НК съдът постанови С.И.Г. с посочена по-горе самоличност
да ИЗТЪРПИ и наказанието лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален режим
“строг” в затворническо заведение от закрит тип - определено общо наказание на осн. чл.25,ал.1 от НК ,във връзка с чл.23,ал.1 от НК по
Споразумение одобрено на 12.03.2003 година по НОХД № 131/2002 година на Районен
съд – Велинград ; по Споразумение
одобрено на 15.12.2003 година по НОХД № 53/2003 година на Районен съд –
Велинград, по Споразумение одобрено на 08.02.2006 година по НОХД № 280/2005
година на Районен съд – Велинград и по Споразумение одобрено на 14.02.2007 година по НОХД №
301/2006 година на районен съд – Велинград.Изпълнението на посоченото общо
наказание лишаване от свобода е отложено за срок от четири години,считано от
14.02.2007 година,а процесното деяние – умишлено
престъпление от общ характер е извършено на 04.04.2008 година т.е в
четиригодишния изпитателен срок,като на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимия
С.И.Г. - с посочени по горе адрес и ЕГН, следва
да заплати разноски по водене на
делото, както следва :
-
на Държавата –275/двеста седемдесет и пет /лева плюс пет лева за служебното
издаване на изпълнителния лист;
- на
Районен съд – 285 / двеста осемдесет и пет/ лева Велинград плюс пет лева за
служебното издаване на изпълнителния
лист;
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :