Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
пети март две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4947 по описа за 2019 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от А.П.Х., с която претендира да бъде осъдено З. „А.Б.”, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:*** да й
заплати сумата от**** лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба й ****, починала на ****. вследствие на ПТП причинено от водач управлявал МПС
„*****“ с рег. № ***
застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.12.2014г. до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба се сочи, че на 14.12.2014г. в гр. *** локалното платно до бл. ** в ж.к. „***“, водач на л.а. „***“ с рег. № ***
поради движение с несъобразена скорост причинил ПТП, при което настъпила
смъртта на ****. С влязло в сила решение по ****. на ВАпС водачът на л.а. бил признат за виновен, че е
осъществил от обетивна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а
ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК причиняване при управление на МПС
на смърт по непредпазливост. Ищцата е внучка на пострадалото лице и имала с нея
изключително близка връзка. От смъртта й всеки ден изпитвала мъка и страдание.
Променило се ежедневието и нормалният й живот. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от
редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Сочи, че не са налице твърдения за връзка между баба и внуче, по-дълбока
от обичайните за българското семейство и традиции, която да обосновава
приложението на ТР № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС. Евентуално сочи, че е налице
съпричиняване от пострадалото лице, което е възприето и във влязлата в сила
присъда. Претендират се разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – НОХД № 1444 по
описа за 2017г. на **** и ВНОХД № 136 по описа за 2018г. на ****, вкл. съдебно медицинска
експертиза за аутопсия № 240/2014г. изготвена
от д-р ***** – лекар Съдебна медицина при МБАЛ „****“ АД и комплексна автотехническа
експертиза изготвена от инж.****, д-р **** и д-р ****; копие от удостоверение
за наследници на ***** с изх. № 23720 от 04.06.2015г.; копие на застрахователен
сертификат (комбинирана полица) № 01/1/14/0156/0575, издадена от З. „А.Б.“ и допълнение към комбинирана
застрахователна полица № ****, се установява, че: с влязло
в сила решение № 147 /23.07.2018г. по ВНОХД № 136/2018г. на ВАпС била потвърдена присъда № 11 от
06.02.2018г. по НОХД № 1444/2017г. на
ВОС, с която *****, ЕГН:********** е бил признат за виновен, че на 14.12.2014г. в
гр***, локалното платно до бл. ** в ж.к. „***“ е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а ал.
1 б. „Б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК - причиняване
на ПТП по непредпазливост при управление на л.а. „*****“ с рег. № **** поради
движение с несъобразена скорост, при което е настъпила
смъртта на **** ЕГН-.**********. В мотивинте на
решението е прието, че в тъмната
част от денонощието, пешеходката *****, (74г.), предприела пресичане на пътното платно за движение на локалното
платно от спирковия тротоар, пред блоковото пространство от към бул.„****",
в резултат на което била блъсната от дясно на ляво, спрямо посоката на движение
на автомобил „****", с рег. № ****, управляван от **** движещ се по
локалното платно в
посока към ул. „***" със скорост от около 40 - 50км/ч с точка на удара в
предна лява част около ляв фар, достигаща деформация предното панорамно стъкло
в областта пред взора на водачът. Вследствие на ПТП-то, пешеходката ***** починала на място от съчетана травма.
А.П.Х. е
внучка на ***. Към 14.12.2014г. по отношение на л.а.
„***“ с рег. № *** е имало сключена
застраховка „ГО” към З. „А.Б.“.
От приетото заключение по назначената
комплексна САТЕ се установява същата фактическа
обстановка възприета в гореобсъдената присъда. В допълнение според вещите лица,
ако пешеходката е била установена на бордюра преди стъпване на пътното платно
за движение достатъчно време, за да се увери, че е била надлежно забелязана от
водачът на автомобила, е имало голяма вероятност ПТП-то да бъде избегнато. Пострадалата е имала възможност
да забележи идващия от лявата й страна автомобил при категорична видимост ок.
70 метра, след излизане от оста на стволовете на дърветата край пътното платно.
Видимостта, която осигуряват късите светлини за водача му е до 70 метра при
къси светлини, а за срещуположно разположени пешеходци видимостта на светлините
е над 70 метра. Наличието на пешеходец от страна на водач на автомобил се
установява на по-късен етап, сравнено с възприемането на автомобила от
пешеходеца в тъмната част от денонощието. Към момента на ПТП пешеходецът е бил
с концентрация на алкохол в кръвта 0.62 промила - към долната граница на лека
степен на алкохолно опиване. Такава степен на повлияване има значение при
управление на моторно превозно средство с оглед необходимост от бързи реакции
на ситуации възникващи по време на движение на скорост от моторното превозно
средство. При движение на пешеходец с подчертано ниска скорост - 2.3 км/ч - 3.4
км/ч лекото забавяне на скоростта на реакция, съобразителност, координация на
движенията нямат практическа стойност върху възможността на пешеходката да контролира
постъпките, действията си и да възприема обективната обстановка, респективно
конкретната концентрация не е допринесла за настъпването на пътно транспортното
произшествие. Пресичането на пътното платно за движение на несигнализиран и
неосветен за целта участък е допринесло за късното и влошено разпознаване на
пешеходката с конкретни намерения.
От събраните гласни доказателства – показания на
свидетеля *****. се установява, че е роднина на А. Х***- съпруг на
нейната сестра ***. Познават се от 2005г. А. живеела при родителите си и при баба си ****, която е майка на майка й. Живеела на двете места, тъй като баща й бил моряк, а майка и имала заболяване. Родителите й живеели в кв. „***“, а баба й
в кв. „***“. Към 2005г. А. учела в хуманитарна гимназия. Баба й живеела
сама, съпругът й починал
отдавна. След
завършването си в хуманитарната гимназия А. започнала да учи в „***“ –
Варна, завършила го с
магистърска степен и в момента работи. След като починала майката на А. през 2010г., баба
й била най–голямата й
опора. А. го приела много трудно и баба й бил човека, който й давал кураж. А. не е семейна и понастоящем живее в
апартамента на родителите си в кв. „****“. Баща й е жив и живеят заедно. Винаги
са поддържали добър стандарт на живот, не са били лишавани от нещо. В момента никой не живее в апартамента в кв. „****“, в който живеела баба й. Апартаментът е двустаен. Там са й гостували със съпругата му много
пъти по празници, рождени дни или без повод. Когато са ходили А. или е била там,
или е идвала след тях. Баба й била в
добро здравословно състояние, не се нуждаела от грижи, можела да се обслужва сама. Роклята
за абитуриентския бал на А. била от баба й, която й помагала и с други подаръци,
но имоти и пари - не. Когато се събирали е виждал, че **** е употребявала алкохол, но винаги е било в
рамките на разумното и никога
не е прекалявала. В момента на нещастието е била на
някакво събиране. **** има и син, който е семеен. Погребението финансово и организационно се поело от нейния син и двете й внучки. Погребана е в ***. И до днес ходят на гроба не само на
помени и задушници, а много по-често. Гробовете на майка й и баба й са в съседство. След като баба й починала скоро след майка й, А. се изолирала, затворила се в себе си и трудно го
преживяла.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Съобразно
чл. 223 КЗ/отм./, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. От
това следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл.
52 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
(Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г.).
В
случая, с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на
наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с
предмет автомобила, управляван
от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, на страните е
било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които
обосновава исканията и възраженията си. Ищецът
- настъпило ПТП, при което негов роднина е получил телесни увреждания от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил,
както и неправомерното поведение на водача му, вида и
характера на претърпените неимуществените вреди,
причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ.
ответникът да установи твърденията си за съпричиняване при настъпването на
процесното ПТП от страна на пешеходеца
или липсата на вина у деликвента, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че
му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
Предвид
гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото,
съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца.
По
делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява съществуването към датата на процесното ПТП на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лекия автомобил.
Съдът
намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача управлявал застраховано при ответника МПС, което е
противоречало на горепосочените норми ЗДвП, е настъпило ПТП довело до
смърт на роднина на ищеца. Налице е и влязло в сила съдебно решение по НОХД, с което водачът на
застрахования автомобил е бил осъден за виновното причиняване на посоченото ПТП
при горевъзприетите обстоятелства.
Съгласно
ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По делото се установи, че от страна на
пострадалото лице като пешеходец по см. на чл. 107 ЗДвП /всеки участник в движението, който се намира на пътя
извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя./ са били
извършени в съвкупност няколко нарушения на правилата за движение по пътищата.
С наличето на употребен алкохол е нарушена общата норма на чл. 5 ал. 1 ЗДвП /Всеки участник в движението по пътищата е длъжен с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението/ като в тази насока съдът възприема становището на вещото
лице, че установеното количество не е повлияло съществено на скоростта на
реакциите на постарадалата, но очевидно предвид настъпилото ПТП е повлияла на обективната
й преценка относно възприемането на идващото МПС, което не се е движело с
превишена скорост и е било с включени светлини /обуславящо възможност за възприемането
му от разстояние минимум 70 м. според вещото лице/. Тази грешна преценка е довела до нарушение на чл. 113. ал. 1 т. 1 ЗДвП
- при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за
правна помощ, са в общ размер
от 1000 лева. В тази насока, съдът намира за основателно възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК на ответника, съобразно проведените открити съдебни заседания; фактическата
и правна сложност на спора, обема на събраните доказателства и извършените от
доверителя на ищеца процесуални действия, поради което определя възнаграждение
в размер на 800 лв., от които съразмерно на уважената част от претенцията
следва да се присъдят 400 лева.
Респективно ответникът да заплати на ищеца на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК разноските направени за депозит за експертиза – 300 лв. и
адвокатско възнаграждение 680 лв./договорено в по-нисък размер и от намаленото
на ищеца/, съобразно отхвърлената част от претенцията – 490 лева.