Решение по дело №1481/2016 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

16.02.2017

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17.01.

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

М.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1481

по описа за

2016

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-001477 от 26.10.2016г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Роза-1969” ООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.  

Постъпила е жалба против наказателното постановление от „Роза-1969” ООД гр.Кърджали, чрез управителя Иван Чолаков. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. В наказателното постановление били посочени нови фактически признаци на нарушението, по които жалбоподателя не се е защитавал, а именно, че нарушението е извършено на 05.09.2016г. Налице било несъответствие между АУАН и наказателното постановление. Посочването за първи път в наказателното постановление на датата на нарушението било основание за неговата отмяна. В нарушение на императивните правила на ЗАНН, в АУАН не била посочена датата на извършване на нарушението. Наказващият орган допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не бил обсъдил депозираните в срок от жалбоподателя писмени възражения против съставения АУАН. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството „Роза-1969” ООД не било индивидуализирано. Неправилно била приложена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Вмененото на жалбоподателя нарушение не било доказано по несъмнен начин. Наказващият орган неправилно квалифицирал описаното в АУАН деяние като нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, както и неправилно приложил санкционната норма от КТ. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Сочи, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Липсвали и доказателства, които да обосновават наличието на процесното административно нарушение.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представена по делото писмена защита излага подробни аргументи за доказаност на извършеното нарушение, както и за липса на процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакувания акт. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 09.09.2016г. около 14.20 часа свидетелите Е.Ю., М.К. и Л.И. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект: склад за дърва, намиращ се в гр.Кърджали, бул.Беломорски, до бензиностанция „OMV“, стопанисван от „Роза-1969” ООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи без трудов договор лицето М.А.Ю. с ЕГН **********. Последният товарел дърва в камион, заедно с още няколко лица. Контролните органи предоставили на работещите декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях дейност. М.Ю. отказал да попълни такава декларация, тъй като не можел да пише, но заявил на водещия проверката инспектор, че работи на обекта от няколко дни. Междувременно там се явил и управителя на дружеството жалбоподател, който също потвърдил, че М.Ю. е на работа в обекта от 5 дни и щял да представи договорът, сключен с него. Проверката продължила по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали на датата 10.09.2016г. Тогава бил представен Граждански договор от 05.09.2016г., сключен между М.А.Ю. като изпълнител и „Роза-1969” ООД като възложител. Според този договор, който все още не бил подписан от изпълнителя, последният трябвало да нацепи 20 куб.м. дърва, срещу възнаграждение от 100 лв.  Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. Затова на 28.09.2016г. срещу „Роза-1969” ООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. На 03.10.2016г. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 26.10.2016г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.    

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Ю., М.К. и Л.И., на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетеля В.Ч., кредитирани отчасти; от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 09-001477 от 28.09.2016г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1635493/09.09.2016г., връчен на управителя на санкционираното дружество и неоспорен; Граждански договор от 05.09.2016г.; Справка от ТР за актуално състояние на „Роза-1969” ООД гр.Кърджали; Извлечение от регистъра на уведомления за трудови договори по ЕГН на работник; Възражение от 03.10.2016г.; Приемо-предавателен протокол от 09.09.2016г. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Ю., К. и И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. И тримата  са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето М.Ю. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали  данни за това на място от работника и представителя на работодателя. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.Ч. в частта им, в която заявява, че М.Ю. е изпълнявал работа на обекта въз основа на граждански договор, че по време на проверката той е пиел кафе, че не е бил ангажиран да товари дърва, а единствено е цепил такива. Тези негови твърдения не кореспондират с останалия приет доказателствен материал. Освен това свидетелят В.Ч. е съдружник в наказаното дружество, а това го прави заинтересован, респ. и показанията му в тази част се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на жалбоподателя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.   

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че М.Ю. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта стопанисван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено - работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Роза-1969” ООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши  разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Липсва разминаване в описанието на нарушението между АУАН и наказателното постановление, което да води до неяснота или объркване за жалбоподателя. Напротив, в издаденото въз основа на съставения акт от 28.09.2016г. наказателно постановление нарушението е описано по идентичен начин, а като нарушена и в двата акта е посочена разпоредбата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Затова настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в наказателното постановление били посочени нови факти, срещу които не се е защитавал. На следващо място, неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма и подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща  задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Същото не се опровергава и от представения при проверката граждански договор, тъй като контролните органи са установили лицето М.Ю. да извършва дейност, различна от уговорената в него. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-001477 от 26.10.2016г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Роза-1969” ООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                 

                                                                                       Районен съдия: