МОТИВИ:
Подсъдимият А.М.Б. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 09.03.2017 г. до
24.04.2017 г., в гр.Севлиево, при условията на продължавано престъпление –
чл.26, ал.1 от НК, на два пъти: първият път на 09.03.2017 г., около 19.00 часа,
от работилница, находяща се на ул.“***“ № 3, собственост на Я.С.М. ***, а
вторият път на 24.04.2017 г., около 03.30 часа, от двор на пункт за изкупуване
на черни и цветни метали, находящ се в близост до кв.“Балабанца“ и стопанисван
от „***“ ЕООД гр.Севлиево; вторият път чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот – разплитане на мрежа, ограждаща двора на пункта от
южна страна; в предварителен сговор: първият път с М.Р.И. ***, а вторият път
със С.Г.Д. ***; отнел чужди движими вещи: първият път – 600 броя скоби за
олуци; 1бр. електрически монофазен удължител; 2 бр. бойни чука; 6кг. калай на
пръчки; 8кг. олово на буца; 1бр. ръчна паланза; 1бр. крачна помпа за автомобил
и 1 бр. плътно желязо, всичко на обща стойност 918.50лева, собственост на Я.С.М.
*** и вторият път – 1 бр. месингов
радиатор за автомобил, на стойност 225.00лева, собственост на „***“ ЕООД
гр.Севлиево; всички вещи на обща стойност 1143.50лв., от владението на М. и
управителя на „***“ ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият С.Г.Д. *** е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 24.04.2017 г., около 03.30 часа, в
гр.Севлиево, от двор на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ
се в близост до кв.“Балабанца“ и стопанисван от „***“ ЕООД гр.Севлиево, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – разплитане на
мрежа, ограждаща двора на пункта от южна страна, в предварителен сговор с А.М.Б.
***, отнел чужда движима вещ – 1 бр. месингов радиатор за автомобил, на
стойност 225.00лева, собственост на „***“ ЕООД гр.Севлиево, от владението на
управителя на дружеството, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието не представлява маловажен случай, при което като
непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си.
Подсъдимият М.Р.И. *** е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 09.03.2017 г., около 19.00 часа, в
гр.Севлиево, от работилница, находяща се на ул.“***“ № 3, собственост на Я.С.М.
***, в предварителен сговор с А.М.Б. ***, отнел чужди движими вещи – 600 броя
скоби за олуци; 1бр. електрически монофазен удължител; 2 бр. бойни чука; 6кг.
калай на пръчки; 8кг. олово на буца; 1бр. ръчна паланза; 1бр. крачна помпа за
автомобил и 1 бр. плътно желязо, всичко на обща стойност 918.50лева,
собственост на Я.С.М. ***, от владението на М., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай, при което като непълнолетен разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимите и защитниците им правят искане по Глава 27 от
НПК, делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие.Подсъдимите заявяват, че разбират обвинението.Съдът счете, че
искането следва да бъде уважено и след като разясни на подсъдимите разпоредбата
на чл.372, ал.1 от НПК, на основание чл.371, т.2 пристъпи към предварително
изслушване.При изслушването подсъдимите признават вината си, признават изцяло
фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявяват, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
От направените самопризнания на
подсъдимите А.М.Б., С.Г.Д. и М.Р.И., показанията на свидетелите Я.С.М., К.Л.***, Х. Б.Х., Й.З.А., И.Е.О., Ю.А.Ч., И.М.Х., Г.Й.И.,
С.С.Савов, Р.И.Х., М.И. М. и Ф.Я.Д.и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Подсъдимитe А.М.Б., С.Г.Д. и М.Р.И.
***.Подсъдимият М.Р.И. бил роден на *** г. и към 09.03.2017 г. не бил навършил
пълнолетие.Подсъдимият С.Г.Д. бил роден на *** г. и към 24.04.2017 г. също не
бил навършил пълнолетие.В същият град, в съседство с дома на подс.Б., живеел
свид.Я.С.М..В двора на имота си последният имал работилница, в която съхранявал
различни вещи, в това число инструменти и материали, които ползвал.На
09.03.2017 г. вечерта подс.Б. и подс.И. били в дома на първият от тях.Двамата
знаели за намиращата се в съседство работилница, както и, че в нея вероятно се
съхраняват метални предмети.Решили да проникнат в работилницата и от нея да
отнемат вещи, които в последствие да предадат в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали.В изпълнение на така взетото от тях решение взели със себе си
чували, след което се придвижили до дворното място на свид.М..Прескочили
оградата и влязли в двора, след което се придвижили до работилницата.След това
влезли в последната и започнали да поставят в носените от тях чували различни
метални предмети.По този начин поставили в чувалите следните вещи: 600 броя скоби за олуци; 1бр. електрически монофазен удължител; 2 бр.
бойни чука; 6кг. калай на пръчки; 8кг. олово на буца; 1бр. ръчна паланза; 1бр.
крачна помпа за автомобил и 1 бр. плътно желязо.След това напуснали
работилницата, прехвърлили чувалите през оградата, прескочили последната и
отнесли отнетите от тях вещи в дома на подс.Б..През нощта двамата подсъдими
обгорили изолацията на отнетият от тях удължител.На следващият ден – 10.03.2017
г. сутринта двамата поставили отнетите от работилницата вещи в ръчна количка и
с нея ги откарали до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван
от „***“ ЕООД гр.Севлиево.Там предали вещите, за което им била заплатена сумата
от 52.52 лева, която двамата поделили помежду си и в последствие изхарчили за
лични нужди.По повод на предаденото от тях, в пункта бил съставен договор с №
********* от същата дата.В него като предаващ металните предмети било вписано
името на свидетеля М.И. М. – баща на подс.М.Р.И..Същевременно свид.М.
установил, че от работилницата му е извършена кражба на метални предмети, за
което сигнализирал в РУ на МВР Севлиево.Същевременно посетил посоченият по-горе
пункт за изкупуване на метали, където разпознал част от вещите негова
собственост – 8 кг. олово на буца и 1 кг. плътно желязо, които си взел
обратно.Освен това установил, че за въпросните вещи е съставен договор, в който
е вписано името на бащата на подс.И..
На
23.04.2017 г. късно вечерта подс.Б. и подс.С.Г.Д. били заедно и двамата решили
да проникнат в двора на посоченият по-горе пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, стопанисван от „***“ ЕООД гр.Севлиево, от където да отнемат
метални предмети, които в последствие да продадат.Пунктът се намирал в близост
до кв.“Балабанца“, в който живеели двамата подсъдими.Около 03.30 часа на
24.04.2017 г. двамата подсъдими се придвижили до оградата на пункта.След това с
ръце разплели оплетката на оградната мрежа и през образувалият се отвор
проникнали в двора на пункта.Там двамата открили месингов
радиатор за автомобил, който пренесли до отвора, през който проникнали.Изнесли
радиатора извън двора на пункта, след което го пренесли до поляна, находяща се
в близост до кв.“Балабанца“, където го укрили.В последствие потърсили купувач и
го предложили на свид.Ю.А.Ч..На същият двамата подсъдими обяснили, че
работили на непозната жена, която нямала пари, за да им заплати и вместо това
им дала радиатора.Свид.Ч. се съгласил да го закупи за сумата от
40.00лева.Двамата подсъдими отишли до мястото, където били укрили радиатора
след което го занесли в дома на свид.Ч., който пък им дал парите, за които се
били договорили.Подсъдимите разделили получената сума помежду си и я изхарчили
за лични нужди.В последствие, след разкриване на авторството на деянието, с
Протокол за доброволно предаване от 25.04.2017 г. свид.Ч. предал на служител на
РУ на МВР радиатора, закупен от него от двамата подсъдими.Срещу разписка от
26.04.2017 г. вещта била върната на управителя на дружеството – свид.К.Л.***.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните и
се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че стойността на вещите, отнети от подс.Б. и подс.И. и собственост на свид.М. е в размер
общо на 918.50 лева.От същото заключение се установява, че стойността на вещта,
отнета от подс.Б. и подс.Д. и собственост на „***“ ЕООД гр.Севлиево е в размер
на 225.00 лева.
От заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се
установява, че към момента на осъществяване на деянието подс.М.Р.И. не е бил в
състояние на болестно психично функциониране.Ксае се за психически здрав
младеж, който до момента не е имал контакт с психиатричните служби.При лицето
няма клинични индикации за наркотична зависимост.През визираният период /
м.март 2017 г. / М. е разбирал свойството и значението на постъпките си и е
можел да ги ръководи.Към настоящият момент подс.И. може правилно да възприема
фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, както и да дава достоверни
обяснения и да участва в наказателното производство.Личностното и социално
развитие на М. е под очакваното за календарна възраст ниво.Забавеното съзряване
не се дължи на болестни причини, а е детерминирано от неблагоприятни социални
фактори и обстоятелства.Предвид описаните характерови особености и социална
незрялост на личността експертизата приема, че М. е извършил правонарушението
поради увлечение и лекомислие.
От заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се
установява, че подс.С.Г.Д. не страда от психично заболяване и до момента не е
лекуван в психиатрично заведение.При лицето няма клинични индикации за
създадена наркотична зависимост.По време на извършване на деянието / м.април
2017 г. / Д. е разбирал свойството и значението му и е можел да ръководи
постъпките си.Към настоящия момент С.Д. е психически годен да участва в
наказателното производство.Подекспертният може правилно да възприема фактите и
обстоятелствата, имащи значение за делото, както и да дава достоверни обяснения
за тях.Личностното и социалното развитие на С. не отговаря на очакваното за
календарната възраст.Забавеното съзряване е обусловено от влиянието на
неблагоприятни социални фактори и обстоятелства и не се дължи на болестни
причини.Експертизата приема, че С.Г.Д. е извършил кражбата в състояние на
увлечение и лекомислие, предвид личностната му незрялост и характерова
неуравновесеност.
Подсъдимият А.М.Б. е осъществил
две деяния, които са извършени през един непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто, последващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващото го такова.Поради тези съображения, съдът прие, че деянието,
извършено от подсъдимия А.М.Б. е извършено при условията на продължаваното
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от
подсъдимите А.М.Б. и С.Г.Д., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот – разплитане на мрежа, ограждаща двора на пункта на „***“ ЕООД от
южна страна.Поради това е осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1,
т.3, предл.първо от НК.
Деянията са извършени от тримата
подсъдими в предварителен сговор, тъй като решението за осъществяването им е
било взето предварително.Поради това съдът прие, че е осъществен квалифициращия
признак по чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Подсъдимият М.Р.И. е роден на ***
г. и към момента на осъществяване на деянието - 09.03.2017 г. е бил
непълнолетен.Подсъдимият С.Г.Д. е роден на *** г. и към момента на
осъществяване на деянието - 24.04.2017 г. също е бил непълнолетен.Поради това,
съдът счете, че деянието е осъществено от двамата при условията на чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият А.М.Б., след като в периода от 09.03.2017 г. до
24.04.2017 г., в гр.Севлиево, при условията на продължавано престъпление –
чл.26, ал.1 от НК, на два пъти: първият път на 09.03.2017 г., около 19.00 часа,
от работилница, находяща се на ул.“***“ № 3, собственост на Я.С.М. ***, а
вторият път на 24.04.2017 г., около 03.30 часа, от двор на пункт за изкупуване
на черни и цветни метали, находящ се в близост до кв.“Балабанца“ и стопанисван
от „***“ ЕООД гр.Севлиево; вторият път чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот – разплитане на мрежа, ограждаща двора на пункта от
южна страна; в предварителен сговор: първият път с М.Р.И. ***, а вторият път
със С.Г.Д. ***; отнел чужди движими вещи: първият път – 600 броя скоби за
олуци; 1бр. електрически монофазен удължител; 2 бр. бойни чука; 6кг. калай на
пръчки; 8кг. олово на буца; 1бр. ръчна паланза; 1бр. крачна помпа за автомобил
и 1 бр. плътно желязо, всичко на обща стойност 918.50лева, собственост на Я.С.М.
*** и вторият път – 1 бр. месингов
радиатор за автомобил, на стойност 225.00лева, собственост на „***“ ЕООД
гр.Севлиево; всички вещи на обща стойност 1143.50лв., от владението на М. и
управителя на „***“ ЕООД, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия А.М.Б. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
Въз основа на установеното по делото
съдът достига до извода, че подсъдимият С.Г.Д., след като на 24.04.2017 г.,
около 03.30 часа, в гр.Севлиево, от двор на пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, находящ се в близост до кв.“Балабанца“ и стопанисван от „***“
ЕООД гр.Севлиево, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот – разплитане на мрежа, ограждаща двора на пункта от южна страна, в
предварителен сговор с А.М.Б. ***, отнел чужда движима вещ – 1 бр. месингов
радиатор за автомобил, на стойност 225.00лева, собственост на „***“ ЕООД
гр.Севлиево, от владението на управителя на дружеството, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието не представлява маловажен
случай, при което като непълнолетен разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК.
Поради гореизложените съображения,
съдът призна подсъдимия С.Г.Д. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за
което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието
при форма на вината пряк умисъл.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият М.Р.И., след като на
09.03.2017 г., около 19.00 часа, в гр.Севлиево, от работилница, находяща се на
ул.“***“ № 3, собственост на Я.С.М. ***, в предварителен сговор с А.М.Б. ***,
отнел чужди движими вещи – 600 броя скоби за олуци; 1бр. електрически монофазен
удължител; 2 бр. бойни чука; 6кг. калай на пръчки; 8кг. олово на буца; 1бр.
ръчна паланза; 1бр. крачна помпа за автомобил и 1 бр. плътно желязо, всичко на
обща стойност 918.50лева, собственост на Я.С.М. ***, от владението на М., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай, при което като непълнолетен разбирал свойството
и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението
кражба от НК.
Поради гореизложените съображения
съдът призна подсъдимия М.Р.И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по
чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което
следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при
форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанията
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът отчита обществената опасност на деянията и подсъдимите,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За подс.А.М.Б.
Извършеното от подс.А.М.Б. престъпление е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от
динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената
опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало и трудовата
му заетост.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита непълното
възстановяване на отнетите вещи или тяхната парична равностойност.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, направените
самопризнания, оказаното съдействие за разкриването на обективната истина,
възстановяването на част от отнетите вещи, сравнително ниската обща и правна
култура на подсъдимия, изразеното съжаление и искреното разкаяние.При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото
наказание лишаване от свобода от една до десет години се явява несъразмерно
тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Предвид
тежестта на престъплението, размера на вредата, материалното и имотно
състояние, мотивите и подбудите, съобразявайки се с императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието при приложение на чл.58а и
имайки предвид разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, съдът достига до извода, че
на подсъдимия А.М.Б. следва да се наложи наказание при привес на смекчаващите
вината обстоятелства, в размер малко над минималния, предвиден, а именно ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието на подс.А.М.Б. съдът
счита, че така определеното му наказание лишаване от
свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
като определи на подс.Б. тригодишен изпитателен
срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За подс.С.Г.Д.
Съдът взе предвид, че при редуциране на
наказанието по чл.63, ал.1, т.3 от НК деянието, извършено от подс.С.Г.Д. не е
тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.То обаче е с висока степен на
обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен
род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, което
следва от чистото му съдебно минало.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени направените
самопризнания в досъдебното и съдебното производство, оказаното съдействие за
разкриването на обективната истина в досъдебното и съдебното производство, възстановяването
на отнетата вещ, сравнително ниската обща и правна култура на подсъдимия,
възрастта му и изразеното съжаление и искрено разкаяние за извършеното.При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото
наказание лишаване от свобода до три години се явява несъразмерно тежко.Налице
са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.Предвид
тежестта на престъплението, размера на вредата, материалното и имотно
състояние, мотивите и подбудите, съобразявайки се с императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието при приложение на чл.58а и
имайки предвид разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, съдът счете, че измежду
алтернативно предвидените наказания пробация и обществено порицание, на
подсъдимия С.Г.Д. следва да се определи първото от тях, поради което му наложи
наказание ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, както следва:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност
на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За подс.М.Р.И.
Съдът взе предвид, че при редуциране
на наказанието по чл.63, ал.1, т.3 от НК деянието, извършено от подс.М.Р.И. не
е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.То обаче е с висока степен
на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на
подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на
подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид невъзстановяването на на отнетите вещи или
тяхната парична равностойност.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
направените самопризнания в досъдебното и съдебното производство, оказаното
съдействие за разкриването на обективната истина в досъдебното и съдебното
производство, сравнително ниската обща и правна култура на подсъдимия,
възрастта му и изразеното съжаление и искрено разкаяние за извършеното.При
съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото
наказание лишаване от свобода до три години се явява несъразмерно тежко.Налице
са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.Предвид
тежестта на престъплението, размера на вредата, материалното и имотно
състояние, мотивите и подбудите, съобразявайки се с императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието при приложение на чл.58а и
имайки предвид разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, съдът счете, че измежду
алтернативно предвидените наказания пробация и обществено порицание, на
подсъдимия М.Р.И. следва да се определи първото от тях, поради което му наложи
наказание ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от осем месеца с периодичност на явяването и подписването пред
пробационния служител два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
За разноските по делото
Тъй като бяха признати за виновни и осъдени за
извършено престъпление от общ характер подсъдимите А.М.Б., С.Г.Д. и М.Р.И., следва
да заплатят по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово, направените в
досъдебната фаза на процеса разноски в размер от по 285.43 / двеста осемдесет и
пет лв. и 43 ст. / лева за всеки един от тримата.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
