Решение по дело №141/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 90
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 22 юли 2019 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20191840200141
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 27.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 141 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № .. г. на ОДМВР С. на Х.Г.Х. ЕГН ********** *** за нарушения по чл. 139, ал. 5 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева

Х.Х. е обжалвал наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение. Твърди, че като нает шофьор е няма задължение да заплати винетна такса. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.

 Въззиваемата страна, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение № . г. се установява, че жалбоподателят Х.Х. около 04,49 часа е бил спрян за проверка от органите на КАТ, в района на . км. на автомагистрала “Т.”, като е управлявал автобус „Т.Д.“, рег. № ... Актосъставителят е констатирал, че за автобуса няма заплатена винетна такса  от категория „К 2“. Освен това водачът не е представил свидетелство за регистрация на МПС и контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Нарушенията са квалифицирани по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Констатациите в акта са потвърдени от актосъставителя В.А. и свидетеля по акта В.П., според които нито на автобуса е имало залепен стикер, нито водачът е представил квитанция за платена такса.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за извършените нарушения на Х. е наложена на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвП глоба в размер на 1500 лева, тъй като е управляваното от него МПС е било за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени две глоби от по 10 лева за неносене на съответните документи..

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, като в хода на производството не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Въпреки че в обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочи нови фактически обстоятелства относно вида на управляваното от жалбоподателя превозно средство, които не са отразени в съставения АУАН, това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП  предвижда, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 100, ал. 2 ЗДвП водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност.

От своя страна, разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, предвижда, че винетната такса се заплаща от всяко българско или чуждестранно физическо лице или юридическо лице - собственик или ползвател на пътно превозно средство, което за определен период ще ползва републиканските пътища или техни участъци.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че нарушението му не е било извършено виновно, а отговорността за незаплащане на дължимите винетни такси е за собственика на автобуса. В разпоредбата на чл.10а, ал.4 от Закона за пътищата е предвидено, че заплащането на винетната такса е задължение на собственика или ползвателя на превозното средство. От друга страна обаче водачът на  съответното превозно средство има задължение да не го управлява, ако собственика не е заплатил дължимата такса. Затова и санкцията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е за водача на преводното средство.

От съставения АУАН и разпита на актосъставителя е установи, че нито на автобуса, управляван от жалбоподателя, е бил залепен валиден винетен стикер, нито водачът е представил квитанция за заплатена винетна такса. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си за заплащане на винетна такса за движение по републиканските пътища, а се е движил по автомагистрала “Т.”, то той е осъществил състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.

Наказващият орган правилно е определил наказанието на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП, предвиждащ 1500 лева глоба за водач, който управлява пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача.

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление в тази си част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП

Установено е от показанията на полицейските служители, че жалбоподателят Х., в нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, предвиждаща задължението за водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и свидетелството за регистрация на МПС, към момента на проверката не е представил контролният талон към свидетелството за управление и свидетелството за регистрация на МПС. Без значение е причината, поради която тези документи не са се намирали у водача. Тези фактически констатации не са оспорени и от самия нарушител. Нарушението е правилно квалифицирано от наказващият орган, като е наложена глоба в размер на 10 лева на основание 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП за всяко едно от нарушенията, поради което съдът приема, че в тази си част наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № …. г. на ОДМВР С., с което на Х.Г.Х. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              (Р. Йорданова)