ОПРЕДЕЛЕНИЕ№2333
Гр. Пловдив, 13.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно частно гр. д. № 2362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл.
във връзка с чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, против Разпореждане № 7885
от 04.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 14034/ 2019 г. по опис на РС -
Пловдив, 22 гр. с-в, в частта в коеято е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против
длъжника : Г.Б.П., ЕГН **********.
В жалбата се
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не отговаря на законовите
изисквания в частта, в която е отхвърлено. Излагат се твърдения, че към датата
на депозиране на заявлението е настъпил падежът на всички вземания, описани в
заявлението поради договореното в договора за банков кредит и настъпилата надлежно
съобщената предсрочна изискуемост. Посочва се, че длъжникът е надлежно уведомен
за тази предсрочна изискуемост на основание чл.
47 ГПК, което връчване е извършено е
удостоверено от длъжностно лице - частен съдебен изпълнител или от негов
служител по възлагане, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5, във вр. с чл.43 ЗЧСИ. Като не е
съобразил това, според жалбоподателя, първостепенният съд е постановил
неправилен съдебен акт. Поради изложеното моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено в обжалваната част.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК,
подадено от : “Първа инвестиционна банка” АД,против : Г.Б.П.,
ЕГН ********** за следните суми: 10 707.50 евро, представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № 125КР-АА-0046/04.07.2007 г., Анекс № 1
от 18.06.2010 г. и Анекс № 2 от 18.06.2010 г. за периода от 01.03.2012 г. до
01.08.2019 г. и 33 515.40 евро – падежирала възнаградителна договорна
лихва за периода 01.01.2012 г. до 11.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.08.2019 г. до окончателното плащане.
Като документ, от който произтича вземането, са
посочени извлечения от счетоводните книги на банката към дата 28.08.2019 г. по
Договор за банков кредит № 125КР-АА-0046/04.07.2007 г., Анекс № 1 от 18.06.2010
г. и Анекс № 2 от 18.06.2010 г. Размерът на кредита по договора бил 53 000
евро, която сума била усвоена изцяло от длъжника. Крайният падеж на издължаване
по договора е 01.07.2031 г. До датата на заявлението по договора не били
заплатени 90 месечни вноски за главница в общ размер на 10 707.50 евро,
считано от 01.03.2012 г. до 01.08.2019 г. /включително/. Съгласно договора се
дължи договорна лихва върху усвоената част от кредита, платима на месечни вноски.
По договора не били платени договорни лихви за периода 01.01.2012 г. до
11.08.2019 г.
За да постанови
обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е направил извод, че
изискуемостта на вземането по извлечението от счетоводни книги е обусловено от настъпването
на друго обстоятелство – упражнено право на предсрочна изискуемост по договора
за кредит, което следва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ. Прието е, че към заявлението не е представен официален или
изходящ от длъжника частен документ, който да удостоверява предсрочната изискуемост
на договора за кредит. Банката твърди,
че е избрала да уведоми длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост чрез
връчване на уведомлението от Частен съдебен изпълнител, който да удостовери
връчването. РС-Пловдив приема, че връчването не е редовно, защото в представения
протокол не е посочено качеството на лицето, което извършва връчването и
липсват посочени обстоятелства дали и по каква причина връчителят не е пуснал уведомление в пощата на длъжника и
не е направил залепване на неговата входна врата. По тези причини съдът е счел,
че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на длъжника, поради което и
искането за издаване на заповед за изпълнение за предсрочно изискуемата главница
е отхвърлено.
Следва да се посочи, че нито в договора, нито в
заявлението или извлечението по сметки е посочен размерът на месечните вноски
за главница, за да съобрази съдът да издаде заповед за изпълнение за
настъпилите до датата на издаване на заповедта. По тези обстоятелства не се спори в настоящото
производство. Спорният въпрос е съобщена ли е редовно на длъжника предсрочната изискуемост.
От разписката за залепване става
ясно, че не са удостоверени обстоятелствата
на кой вход е залепено уведомлението – дали на
жилището или на кооперацията и дали липсва достъп до жилището. В текста на чл.47,
ал.1 ГПК се съдържа категорично
изискване залепването на уведомлението
се извършва на входа на жилището, а при липса на достъп до жилището - на входа
на кооперацията или на видно място около него, като уведомление се пуска и в
пощенската кутия. Освен това не е ясно защо не
е спазена друга императива предпоставка на чл.47 ГПК- доколкото уведомлението е пуснато в
пощенската кутия на входа, а не на апартамент № 14 – на жилището на длъжника.
Причините за отклонението от нарочния ред за надлежно уведомяваме(което е от
изключително значение относно правото на защита на длъжника), както и тяхното удостоверяване
в съобщението трябва задължително да
бъдат отбелязани в разписката, защото това е единствения начин съдът да
проконтролира доколко длъжностното лице връчител е изпълнило законовия императивен
ред за фингирано връчване по чл.47 от ГПК(в този смисъл Решение №233/03.07.2014
по гр.д.№7723/2013 на ВКС, Решение №14/20.042015 по гр.д. №5741/2014г.) Следователно
предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на длъжника и не основателно
оплакването на жалбоподателя, че връчването е редовно.
РС-Пловдив правилно е отбелязал, че нито в договора,
нито в заявлението или извлечението по сметки е посочен размерът на месечните
вноски за главница, за да бъдат
съобразени от районния съд кои са падежиралите вноски за главница до датата на издаване на заповедта за
незабавно изпълнение. Вземанията за възнаградителна лихва, наказателна лихва и непогасена комисионна по т.2 от Анекс 2 от
29.12.2011 г.(в размер на 500 евро) в случая са функционално обвързани от
необявената предсрочна изискуемост на кредита. Възнаградителната лихва, като
цена на предоставената услуга се дължи до тогава до когато е предоставена
услугата. С оглед на това е присъдена възнаградителна лихва на база
падежиралите до датата на заявлението
вноски, а именно за периода от 01.01.2012 г. до 01.08.2019 г. която сума възлиза на 33 515.40 евро според
погасителния план. Разликата до 41 139.23 евро не е ясно как е формирана(дори
предсроната изискуемост да беше редовно обявена ) и няма причина да бъде
присъждана. За вземането в размер на 10 449.76 евро – наказателна лихва
при просрочие за периода 03.02.2012 г. до 11.08.2019 г. не следва да се издава заповед и изпълнителен лист,
защото в заявлението не е посочено каква част от тази сума е начислена върху
просрочената главница и каква част от нея е начислена върху предсрочно
изискуемата главница, което е пречка да се съобрази размера на вземането, тъй
като в случая не е настъпила предсрочна изискуемост. Отделно от това, за
изчисляването на този вид лихва, уговорен по договора са необходими специални
знания. Посочената непогасена комисионна по т.2 от Анекс 2 от 29.12.2011 г.
в размер на 500 евро се дължи за целия период на договора, като сумата е
разпределена в месечните вноски. В настоящия казус, доколкото кредитът не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем, не се дължи и цялата комисионна. В заявлението и в извлечението от
сметки липсва разбивка на това вземане по месеци, за да се прецени каква част
от същото е с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението.
В договора за кредит и анексите към него е уговорено
при забава на плащанията да се дължи неустойка – наказателна лихва при
просрочие. Функцията на тази лихва се дублира с ролята на законната лихва и следователно няма как да бъдат
претендирани и двете. Вярно е ,че в цитираната от заявителя разпоредба т.25 от
Раздел Х от Договора за кредит има уговорка за заплащане на разноски за
подновяване на ипотека, но липсват както параметри, така и падеж на подобно
вземане. За това вземане няма как да се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, доколкото не произтича от документ по чл.417 ГПК.
Така мотивиран, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7885
от 04.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 14034/ 2019 г. по опис на РС -
Пловдив, 22 гр. с-в
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.