Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 24.10.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: красимира
божакова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 47 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е пo иск с правно
основание чл.127, ал.2, вр с чл.143 СК и чл. 149 СК предявен от Д.М.М., ЕГН: **********, лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетния М.Д.Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. Б. против Д.Х.Д., ЕГН: ********** ***.
Ищцата твърди, че с
ответника имали връзка, като през определени периоди живеели заедно. На *** г.
се родил сина им М.Д.Д.. След раждането на детето живеели в град К.. в дома на
нейните родители, а ответникът работел в град С.. Жилището на родителите
ѝ представлявало апартамент, находящ се в гр. К., ул. Х.№.. Твърди, че
плановете им с ответника били, след като същия се устрои в гр. С., тя и детето
да отидат там за да заживеят всички заедно на квартира. След раждането на М.
баща му ежедневно поддържал контакт с майката по телефона и се интересувал от
детето. Често си идвал в гр. К.. за да ги види, като стоял по няколко дни в
дома им. Идвал си и по празниците. Имало период, през който ответникът оставал
в гр. К.. за по - продължително време, през който живеел първо при нея, а след
това при неговата баба. Междувременно ищцата забременяла, като отношенията с Д.
били нормални, въпреки, че не живеели непрекъснато заедно. С течение на времето
обажданията на ответника започнали да стават все по редки, същият се отдалечил
от нея и детето. Вече била в напреднала бременност, когато ответникът ѝ
заявил, че няма да припознае второто им дете, тъй като не бил негов баща. На ..г.
родила детето Т.Д.М..
През първата година от раждането на М. баща му всеки месец давал на
ищцата около 100 лева, с които да покрива нужди на детето. Постепенно същият
започнал да ѝ дава рядко – веднъж на няколко месеца, малки суми в размер
на по 10- 20 лева. За последен път ответника ѝ дал 20 лева през месец юли
2016 година. От този момент до сега ответникът не ѝ бил давал никакви
пари за издръжка на детето им. Същият не си идвал в гр. К.. за да види детето
си, почти не се обаждал по телефона и не им помагал финансово по никакъв начин
Ищцата твърди, че от раждането на М. до настоящия момент изцяло била
поела всички грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката му, като за тези
неща разчитала единствено на помощта на своите родители. Сама осигурявала
прехраната и облеклото на детето, както и всичко необходимо за задоволяване на
неговите нужди. На детето била осигурила нормални санитарно - битови условия за
живот, като се стремяла да не го лишава от нищо. М. бил във възраст, в която
непрекъснато растял и често се налагало да му купува нови дрехи и обувки.
Същевременно като всяко нормално дете се налагало да му задоволява и желанията
за подаръци и купуване на различни неща. Ответникът никога не бил полагал грижи
за детето им.
Детето посещавало Общински детски ясли „А.К. - К.. За посещенията си там
ежемесечно се плащала такса, която всеки месец била различна. Веднъж месечно в
яслите трябвало да носи консумативи, като мокри кърпи, тоалетна хартия, сапун,
памперси и други, като памперсите се носели ежедневно, тъй като детето с оглед
на възрастта му спяло с памперс.
Към настоящият момент ищцата не реализирала доходи, тъй като се грижела
за новороденото си дете Т.Д.М.. Т.а не била припозната от своя баща, поради
което изцяло ищцата поела издръжката и грижите за нея. Имала и друго дете В.Н.В.,
родена на *** г., която също живеела с нея и другите ѝ деца и за която
също се грижела.
Същевременно ответникът бил в трудоспособна възраст и доколкото ищцата
знаела, живеел в гр. С. и там работел в автосервиз.
Според ищцата обстоятелството, че била поела изцяло грижите и издръжката
на малолетното им дете М., а от друга страна, че ответникът се е дезинтересирал
от това, формирало правния ѝ интерес за предявяване на настоящите искове
за присъждане на родителски права и осъждане на ответника да плаща на детето
издръжка, включително и такава за минало време.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение
на роденото от съвместното им съжителство с ответника дете М.Д.Д., като
постанови то да живее при нея на адрес: гр.П., ,рл. Х. ,№.;
- да бъде осъден ответникът Д.Х.Д., ЕГН: ********** да заплаща на детето
си М.Д.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.М.М.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.01.2017 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска;
- да бъде осъден ответникът Д.Х.Д., ЕГН: ********** да заплати на детето си М.Д.Д., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.М.М., ЕГН: **********, издръжка за
минало време, а именно – за периода от 25.01.2016 г. до 15.01.2017 г., в размер на 140.00 лева месечно или общо
1680.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.01.2017 г., до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител адв. Г. оспорва исковете като допустими, но неоснователни и
недоказани. Твърди, че от доказателствата по делото не се установявало по
категоричен и безспорен начин твърдяното в исковата молба. Наведените твърдения
по отношение на ответника били неверни и непотвърдени с никакви доказателства.
Счита, че събраните и представени писмени доказателства не доказват
исковата претенция – нито че ответникът се е дезинтересирал от детето си, нито,
че същият не полага никакви грижи за него или, че не плаща никакви суми за
издръжката му.
Относно твърденията, че ответникът не е признал другото си дете, счита,
че първо същото не било относимо към настоящия спор и второ, законодателят бил
дал възможност в подобни случай за уреждане на тези отношения. Така че, тези
твърдения не само също не били доказани по никакъв начин, но и с тях само се
целяло да се очерни ответника.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове или
алтернативно, в случай че ги уважи – по отношение на размера на издръжката, да
не уважава същия изцяло, а да постанови решение с което да осъди ответника да
заплаща месечна издръжка в минималния определен от закона размер. По делото
нямало доказателства относно някакви изключителни нужди на детето, за да се
претендира по-завишен от минималния размер издръжка. Ответникът също така не
бил задължен по никакъв начин да плаща по-висока издръжка на детето си, само
поради факта, че ищцата имала и други деца.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и е видно
от представено удостоверение за раждане, че
детето М.Д.Д. е родено на *** г. с родители ищцата Д.М.М. и ответникът Д.Х.Д..
Представени са в препис
удостоверения за раждане на малолетните деца Т.Д.М., родена на *** г. и В.Н.В.,
родена на *** г., от които се установява, че ищцата е тяхна майка. Баща на Т.а М. не е посочен в удостоверението за
раждане, а за баща на В.В.е посочено лицето Н.В.В..
От служебна бележка с изх. № 01/10.01.2017 г. издадена
от Общински детски ясли „А.К. - К. е видно, че М.Д.Д. посещава яслите от
10.10.2016 г.. Приложени са квитанции на името на М.Д. с № 26/10.10.2016г., № 887/ 07.11.2016г., № 932/ 02.12.2016г., 59/
10.01.2017г., които удостоверяват платени такси в детското заведение.
От изготвения от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. К.. социален доклад се установява, че за детето М.Д.Д.
грижи полага неговата майка с помощта на бабата и дядото по майчина линия. Обитават
жилище, собственост на родителите на Д.М., като с тях живеят и другите две деца
на ищцата. На М.Д. му е осигурено всичко необходимо за неговото отглеждане и
възпитание. Бащата не поддържа връзка със сина си и се е дезинтересирал от
него. Не е известно къде се намира той в момента, не контактува по никакъв
начин с майката и детето. От ДСП К.. ищцата и детето се подпомагат с месечна
помощ от общо 230 лева по реда и условията на чл.7, и чл.8, ал.1 от Закона за
семейни помощи за деца.
От свидетелските показания на Ц.Л..Д.се
установява, че познава ищцата Д.М.М. от 4 години. Били колежки и с времето
станали близки приятелки. Познавала и ответника Д.Д., от когото Д. имала две
деца, но той припознал само едното – М.Д.. От раждането на М. за него се
грижела само майка му. Бащата не живеел с тях и само от време на време ги
посещавал. Той пребивавал предимно в гр. С., като първоначално изпращал по
около 100 лева всеки месец за издръжката на новородения си син. Това продължило
до м. декември 2015 г., т. е. М. бил на 1 г. и 2 м., след което започнал да им
изпраща значително по-малки суми – по 50 лева, след това по 10-20 лева, а от лятото
на 2016 г. спрял изобщо да ги подпомага финансово. От м. юли 2016 г. ответникът
прекъснал всякакви контакти с тях и никой не знаел къде се намира. Всичко това
свидетелката го знаела от Д., която ѝ споделила, че трудно се справя с
издръжката както на М., така и на другите две деца. Помощ получавала от
родителите си, нямала мъж до себе си. Бащата на другото ѝ дете не живеел
с тях, но помагал за отглеждането му. Имала немалки разходи, включително и
такси за детските ясли.
Останалите писмени доказателства
не променят направените правни изводи.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Съгласно представените
доказателства съдът намира, че родителските права по отглеждане и възпитание на
малолетното дете, следва да се предоставят на майката,
а на бащата да се определи режим на свиждане както следва: всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване.
Предвид
предоставянето на родителските права на майката, претенцията за издръжка на детето,
изплащана от бащата чрез нея, е основателна. Следва да се присъди издръжка,
която бащата да дава на детето си чрез неговата майка и законен представител,
тъй като на осн. чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи
съобразно изискванията на чл.142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от
¼ от минималната работна заплата за страната. Следва да се държи сметка,
че в случая делото се води срещу родител на малолетно дете, който го е напуснал
и е в неизвестност. При този казус няма как да се докаже изобщо какви са
възможностите на изоставилия детето си родител да реализира определени
имуществени доходи и от там потенциала му да плаща определен размер издръжка
или не. Но от това недобросъвестно поведение на родителя същият не може да
черпи права за себе си изразени в приемане от съда на невъзможност за заплащане
на издръжка над законовия минимум, което е следствие от правния принцип, че
никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Освен това
независимо от липсата на доказателства в тази насока законът е категоричен –
родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и
независимо от имущественото си състояние /чл.143 ал.2 от СК/. Ето защо при
липса на доказателства за работоспособността на родителя дължащ издръжка и за
неговото имотно състояние при преценката на размера на дължимата издръжка,
водещ става критерия по чл.142 ал.1 от СК – нуждата на детето. За безвестно
изчезналия и изоставил детето си родител съдът приема, че може да реализира
поне средните доходи за страната, поради което издръжка в размер на 160.00 лева
се явява съответна на неговите необходимости за нормалното му отглеждане. С
оглед изложените обстоятелства и предвид възрастта на детето, съдът счита, че
за ежемесечна му издръжка са необходими около 400.00 лева, от които бащата
следва да плаща 160 лева, а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да
се поеме от майката.
Основателна е
претенцията за заплащане на издръжка за минало време. Установи се по делото, че
след напускането на общото домакинство от страна на бащата, детето е останало
при майката и е било отглеждано от нея. Ответникът не доказа да е давал
издръжка от м. януари 2016 г. до предявяването на иска – 16.01.2017 г., което е
в негова тежест. Ищцата признава , че е получавала от него за периода от м. януари
2016 г. до м. юли 2016 г. суми от порядъка на 10-20 лева месечно, които
несъмнено са крайно недостатъчни и не кореспондират с нуждите на малолетното
дете. Затова съдът приема, че по повод направеното искане следва да се присъди
издръжка за детето за една година преди предявяването на иска, по 140.00 лева
месечно или общо 1680.00 лева.
С оглед изхода от
спора се явява основателно искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на разноски в полза на ищцата по отношение на сумата от общо 330.00
лева, включваща заплатено адвокатско възнаграждение от 300.00 лева и платена държавна
такса от 30.00 лева
Ищцата е била
освободена на осн. чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на сумата от 300.00 лева,
представляваща депозит за назначения на ответника особен представител. Тази
сума е била платена от бюджета на РС Карлово, поради което следва ответникът да
бъде осъден да я заплати. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. Н.Г..
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху присъдената
издръжка на основание чл.78, ал.6 ГПК в размер на общо 297.60 лв.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на М.Д.Д., ЕГН: ********** на майката Д.М.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, на адреса по
местоживеене на последната.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Д.Х.Д., ЕГН: ********** *** с детето М.Д.Д., ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., без
преспиване.
ОСЪЖДА на основание
чл.143, ал.2 от СК, Д.Х.Д., ЕГН: **********, да заплаща на
детето М.Д.Д., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.М.М., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 160.00 лв. (сто и шестдесет лева), считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.01.2017 г., до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание
чл.149 от СК, Д.Х.Д., ЕГН: **********, да заплати на
детето М.Д.Д., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.М.М., ЕГН: **********, издръжка за минало
време, а именно – за периода от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г., в размер на 140.00
лв. (сто и четиридесет лева) месечно или общо 1680.00 лв. (хиляда шестстотин и
осемдесет лева), ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.01.2017 г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН: **********, да заплати на М.Г.Г., ЕГН: **********, направените по делото
разноски в размер на общо 330.00 лв. (триста и тридесет лева).
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово, в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 297.60 лв. (двеста
деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки) – държавна такса върху
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Карлово, в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт, сумата от 300.00 лв. (триста лева) –
възнаграждение за особен представител, платено от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на особения представител адв. Н.Г. разходен касов ордер за сумата от 300.00 лв.
(триста лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.