О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 288
гр. Велико Търново, 17.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
разгледа
докладвано от съдия Банев административно
дело № 462 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от й.м.й., в качеството му на
едноличен търговец с фирма „Аполо – й.й.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Въча“ № 11, срещу Заповед № 1153/
16.07.2020 г. на кмета на Община Стражица. С посочената заповед, на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Договора за концесия
от 15.02.2000 г. и Решение № 109/
30.06.2020 г. на Общински съвет – Стражица, са прекратени концесионните
отношения между Община Стражица и ЕТ „Аполо – й.й.“, относно ползването на
поземлен имот с идентификатор 02470.51.39, в местността „Авлу търла“ в
землището на с. Балканци, представляващ язовир с площ 37 593 кв.м.,
актуван с АПОС № 8246/ 05.12.2019 година. В заповедта са посочени дължими суми
за неплатен наем, други задължителни разходи и неустойки, които следва да се
внесат от едноличния търговец, определен е срок за предаване на имота и е
посочено, че в случай на неспазването му ще се приложат разпоредбите на чл. 65
от Закона за общинската собственост.
В жалбата се твърди невалидност, незаконосъобразност и
неправилност на оспорената заповед, като се навеждат доводи за издаването й по
повод договор, който има гражданскоправен характер, за неяснота в мотивите на
същата, при което едноличният търговец няма представа за фактите и
обстоятелствата, наложили издаването й, вкл. относно част от посочените в нея
задължения. Изтъква се наличието само на минимални задължения на
концесионера и липсата на подобно отношение към други наематели. Иска се отмяната на заповедта, както и
спиране на предварителното й изпълнение, което е посочено като евентуална
възможност в т. 5 от същата. Претендира се и присъждане на разноски.
С определение от 05.08.2020 г. жалбата е
оставена без движение за внасяне на държавна такса, което е извършено на
07.08.2020 годна. Със същото определение от Община Стражица са изискани
намиращи се при нея документи, удостоверяващи собствеността й върху имот с идентификатор 02470.51.39, в
местността „Авлу търла“ в землището на с. Балканци и идентичността на този имот
с които са представени с парцел ОКЕ 36, в месността „Куза“ в землището
на с. Балканци. С писмо вх. № 2946/ 14.08.2020 г., от кмета на Община Стражица
са представени Акт за публична общинска собственост № 8246/ 05.12.2019 г., Акт
за общинска собственост № 1087/ 08.04.1999 г. и Скица на поземлен имот №
15-167961/ 25.02.2019 г., издадена от СГКК – гр. Велико Търново.
Въз основа на
наличните в преписката писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
След проведена
административна процедура, между Община Стражица и й.м.й., действащ като ЕТ
„Аполо – й.й.“ е сключен концесионен договор от 15.02.2000 г., по силата на
който общината, като концедент, е предоставила на едноличния търговец за
ползване на концесия недвижим имот – общинска собственост, а именно язовир,
находящ се в месността „Куза“ в землището на с. Балканци, с обща площ от 38
декара. От допълнително представените АПОС № 8246/ 05.12.2019 г., АОС № 1087/
08.04.1999 г. и Скица № 15-167961/ 25.02.2019 г. на СГКК – гр. В. Търново се
установява, че посоченият имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор
02470.51.39 в местността „Авлу търла“ в землището на с. Балканци, представляващ
язовир с площ 37 593 кв.метра. Договорът за концесия неколкократно е
изменян с последващи анекси, вкл. по отношение продължителността на срока му на
действие, последно уговорен до 11.12.2026 година. Съгласно Протокол № 10/
30.06.2020 г. от заседание на Общински съвет – Стражица, на въпросното
заседание е взето Решение № 109/ 30.06.2020 г. да се прекрати посочения
концесионен договор, на основание чл. 21, ал. 8 от ЗМСМА, чл. 145, ал. 2, т. 5
и чл. 146, ал. 2 от Закона за концесиите и чл. 6, ал. 2 от договора за
концесия, поради неплащане на концесионната цена и задължителните разходи за
„оператор на язовирна стена“. Със същото решение кметът на общината е
упълномощен да прекрати концесионния договор. В изпълнение на решението на
общинския съвет, от кмета на Община Стражица е издадена Заповед № 1153/
16.07.2020 г., с цитираното по-горе в определението съдържание. Заповедта е
връчена на ЕТ „Аполо – й.й.“ на 20.07.2020 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е
подадена на 28.07.2020 година.
При така
установените факти, настоящият състав намира, че въпреки наименованието й, оспорената
заповед не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, а волеизявление с гражданско-правен характер.
Самият договор за концесия, като
съглашение между равнопоставени страни, е гражданско-правният елемент в сложния
хетерогенен юридически състав по възникване на концесията, състоящ се от
административен елемент и граждански такъв. След подписване на договора, всички
въпроси, касаещи неговото изпълнение за срока на концесията, както и
прекратяването му, са все въпроси от гражданско-правно естество, развиващи се в
сферата на равноправни отношения между страните по него. Тези правоотношения
между Община Стражица и ЕТ „Аполо – й.й.“
нямат административен характер.
Съответно, независимо от притежаваните от органа на местно самоуправление и от
органа на изпълнителната власт определени властнически правомощия, в конкретния
случай нито оспорената заповед на кмета, нито решението на общинския съвет
притежават белезите на административни актове. Същите представляват
волеизявления, изходящи от концедента и насочени към прекратяване на
концесионния договор, поради неизпълнение на задължения от страна на концесионера.
Ето защо те следва да се разглеждат като гражданско-правни такива, вкл. и от
гледна точка на субекта, волеизявяващ за страната по договора. Впрочем в този
смисъл е и нормативната уредба относно прекратяването на концесионния договор,
дадена в чл. 145 – чл. 148 от Закона за концесиите /ЗК/. Пак поради
гражданско-правната природа на отношенията между концедента и концесионера, с
чл. 154, ал. 1 от ЗК като субсидиарно приложими за неуредените въпроси по
сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния
договор, са определени разпоредбите на ТЗ на ЗЗД. Нещо повече, в чл. 154, ал. 2
от ЗК изрично е посочено, че споровете относно сключването, изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионен договор се решават по реда на ГПК,
освен специфичните хипотези по ал. 3, в които може да бъде уговорено
разглеждане от арбитражен съд. Съдебната практика също приема, че споровете по
изпълнението, респективно прекратяването на концесионен договор, са извън
обсега на административното правосъдие, като в този смисъл са Определение №
1510/ 31.01.2013г. по адм. дело № 1206/ 2013г.; Определение № 9444/ 02.08.2016
г. по адм. дело № 6732/ 2016г.; Решение № 3743/ 15.03.2012 г. по адм. дело №
1641/ 2012г.; Решение № 2835/ 27.02.2012 г. по адм. дело № 7905/ 2011г. всички
на Върховен административен съд.
Гражданскоправният характер на
правоотношенията между Община Стражица и концесионера, предопределя и способите
на защитата срещу пороците на волеизявленията и действията на представляващите
съответните страни лица, както и срещу евентуалните неблагоприятни последици от
тези волеизявления и действия. Тази защита, вкл. при спор относно изпълнението
на договора и неговото прекратяване, следва да бъде реализирана в рамките на
едно гражданско съдопроизводство.
Горните съображения не важат за акта,
приключващ производство по чл. 65 от Закона за общинската собственост, който
несъмнено има характер на индивидуален административен акт. В случая обаче производство
от вида на посоченото не е проведено, а в т. 5 от Заповед № 1153/ 16.07.2020 г. на кмета на Община Стражица,
единствено е указана евентуална възможност за бъдещо такова, при неспазване на
дадения за предаване на общинския имот. В тази връзка следва да се има предвид,
че въпросното производство е поставено в пряка зависимост от предпоставките по
чл. 65, ал. 1 от ЗОП, като в случаи от вида на разглеждания, това е валидността
на гражданско-правното волеизявление за прекратяване на договорното
правоотношение.
Предвид
местонахождението на договорилите се страни и на недвижимия имот, компетентен да
даде съответната защита на изправната измежду тях, би бил Районен съд – Горна
Оряховица, при надлежно негово сезиране.
По горните съображения съдът намира, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на ЕТ „Аполо – й.й.“ - гр. Горна Оряховица да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалбата на й.м.й., в качеството му на едноличен търговец
с фирма „Аполо – й.й.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица, ул. „Въча“ № 11, срещу Заповед № 1153/ 16.07.2020 г. на кмета
на Община Стражица.
Прекратява производството по адм. дело №
462/ 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи по реда на
чл. 137 от АПК на Община Стражица, чрез
кмета на общината и на ЕТ „Аполо – й.й.“ – гр. Горна Оряховица, чрез пълномощника му по делото адв. Н.А. от
ВТАК.
Административен съдия :