РЕШЕНИЕ
№ 260063
06.11.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 491 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Адмирал груп - 3“
ЕООД срещу Решение № 352 от 16.04.2020 г. по гр. дело № 2090/2018 г. на Районен
съд Добрич, в която се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
В процесуалния документ се твърди, че дружеството не е
сключвало договор за аренда или наем на процесните земи за 2014/2015 г. с
ищците. За този период се дължи наем на земеделската земя единствено на
наемодателя Д.П.. Сочи се, че към дата 12.01.2015 г., когато „Адмирал груп-3“
ЕООД е получило нотариална покана за плащане на дължимите суми, дружеството
вече е било изпълнило договорните си задължения като е платило на Д.П. сумата
от 8000 лева. Поради това същата е получена от ищците без основание, тъй като
за 2014/2015 г. не е било налице договорно правоотношение между тях и
дружеството. Твърди се, че ответното дружество е платило повторно сумата на
ищците, след като вече е била платена на П..
Сочи се, че Д.П. е цедирал вземането си от ответното
дружество по договорите за пренаемане от 24.10.2014 г.
Въззивникът счита, че съдът неправилно е интерпретирал
твърденията на ответното дружество за направените плащания и така е стигнал до
погрешен извод, като е отхвърлил възражението за прихващане.
Иска решението да бъде отменено, а претенциите да
бъдат отхвърлени. Евентуално, ако съдът ги приеме за основателни, прави искане
да бъде уважено възражението за прихващане.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител изпраща молба, с която поддържа исканията, направени
с жалбата.
Въззиваемите са подали отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
Оспорват твърдението за наличие на цесия между тях и Д.П..
В тази връзка изтъкват, че с изпратената покана са поискали плащане на
самостоятелно основание, като наемодатели. Сочат също, че коментираното
твърдение е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което е
недопустимо.
Правят искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
Пред въззивния съд се явяват лично и с пълномощника си
адвокат В.И.. В хода на устните състезания последният се придържа към заявеното
с отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 05.05.2017 г. между Н.Х. и „Адмирал
груп-3“ ЕООД е възникнало наемно правоотношение, по силата на което П.та е
предоставила на дружеството да ползва, за срок от една стопанска година
(01.10.2016 г. – 01.10.2017 г.), земеделски земи, находящи се в землището на с.
Т., община К., област Д.: имоти с № 72693.14.25, трета кат., с площ 190, 992
дка; № 72693.14.26, трета кат., с площ 119, 947 дка. и имот № 72693.14.28,
трета кат., с площ 71, 055 дка (л. 4). Дружеството се е задължило да плаща
наемна цена в размер на 100, 00 лева за един декар. Уговорили се плащането да
бъде извършено еднократно до 30.11.2017 г.
На същата дата В.Х. е сключил два
отделни договора за наем на земеделска земя с „Адмирал груп-3“ ЕООД. С двете
съглашения е предоставил на дружеството за ползване, за
срок от една стопанска година (01.10.2016 г. – 01.10.2017 г.), земеделски земи,
находящи се в землището на с. Т., община К., област Д.: имоти с № 72693.14.30,
трета кат., с площ 9, 270 дка.; № 72693.14.31, трета кат., с площ 9, 315 дка.; №
72693.14.33, трета кат., с площ 9, 824 дка.; № 72693.14.34, трета кат., с площ
9,585 дка.; № 72693.14.29, трета кат., с площ 6, 416 дка. и имот с № 72693.14.32,
трета кат., с площ 5, 591 дка (л. 5 и 6). Ответното дружество се е задължило да
плати еднократно до 30.11.2017 г. наемна сума от 100, 00 лева за един декар.
По делото е приложена нотариална покана от
10.04.2018 г. на Н.Х. и В.Х. (л. 7), адресирана до „Адмирал груп-3“ ЕООД. В
същата е посочено, че дружеството е изпълнило задълженията си по наемните
договори частично – платени са суми от 10 000, 00 лева и 21 599, 75
лева, при общо дължими 43 199, 50 лева. С документа управителят на
ответното дружество е поканен да плати
останалата част от дължимата сума в размер на 11 599, 75 лева. Управителят
на „Адмирал груп-3“ ЕООД – Б.А., както и В.Х., са се явили в кантората на
нотариус П.М.– вписан в регистъра на Нотариалната камара под №****, на
20.04.2018 г., където в констативен протокол са отразени изявленията им. В.Х. е
заявил, че дружеството дължи на него и на Н.Х. сума от 11 599, 75 лева, част от
наемната цена по процесните договори. Б.А. е отговорил, че 8000, 00 лева са
внесени по банков път на 27.10.2014 г. Потвърждава дължимостта само на сума в
размер на 3599, 75 лева. Ищецът е отрекъл получаването на сума от 8000, 00 лева
по процесните договори.
По делото са представени договори от
26.09.2014 г., с който процесните земи са били предоставени за ползване от Н.Х.
и В.Х. на Д.П. за стопанската 2014 г./2015 г. (л. 31 и 32). Съобразно анекси
към тези съглашения от 24.10.2014 г. (л. 35 и 36), са били сключени договори за
пренаемане на имотите, по силата на които Д.П. ги е предоставил за ползване на
ответното дружество за стопанската 2014 г./2015 г. (л. 33 и 34).
С нотариална покана от 12.01.2015 г.,
представена по делото от „Адмирал груп-3“ ЕООД, последното е било уведомено от В.Х.,
Н.Х. и Д.П., че дължи наемни суми за ползването на процесните земеделски земи
за стопанската 2014 г./2015 г.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (л. 115 до л.117) се установява, че на 27.10.2014 г. ответното
дружество е платило на Д.П. сумата от 8000, 00 лева. Констатирано е, че в
счетоводството на „Адмирал груп-3“ ЕООД се водят отделни партиди за В.Х. и Д.П..
В партидата на ищеца е отразено, че към 31.12.2018 г. не му е платена рента в
размер на 11 599, 75 лева.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Ищците са предявили искове с правно
основание по чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В тяхна тежест е да докажат, че са
предоставили на ответното дружество процесните земеделски земи за ползване през
стопанската 2016 г./2017 г. От своя страна „Адмирал груп-3“ ЕООД трябва да
установи, че е платило уговорената цена за ползване на имотите.
Не е спорно, че ищците са изпълнили задължението си по договорите за наем и са предоставили земите на дружеството, което ги е ползвало през стопанската 2016 г./2017 г. Не е спорно също, че последното е превело на ищците суми от 10 000, 00 лева и 21 599, 75 лева, дължими по договорите за наем от 05.05.2017 г. Спорен се явява остатъкът от 11 599, 75 лева до пълния размер на наемната цена от 43 199, 50 лева. Ответната страна не е ангажирала доказателства, от които да се изведе плащането на претендираната сума. Потвърждение за дължимостта на спорната част от наемната цена се съдържа и в счетоводството на самото дружество. След като се е запознало със счетоводните документи на „Адмирал груп-3“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че в партидата на В.Х. претендираната сума от 11 599, 75 лева е отразена като неплатена рента за периода до 31.12.2018 г.
При това положение претенциите на ищците
следва да бъдат уважени, съобразно размерите, посочени в уточнението на
исковата молба: за Н.Н.Х. – 10 257, 15 лв., а за В.С.Х. – 1 342, 60 лв.
С отговора си ответното дружество е
направило възражение за прихващане за сумата от 8000, 00 лева. В тази връзка
твърди, че е превело сумата на Д.П. без основание.
Прихващането е способ за погасяване на
две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Реализирането му се
предпоставя от наличието на две насрещни, еднородни и ликвидни вземания.
Предвид твърденията в отговора, може да
бъде заключено, че липсва необходимата при компенсацията насрещност на
вземанията. Това е така, защото получаването на сумата от 8000, 00 лева от Д.П.
не създава задължение за връщането ѝ от ищците. Следователно, правилен е
изводът, че ответното дружество няма вземане към ищците, с което да извърши
прихващане. Поради тази причина възражението за прихващане, направено от „Адмирал
груп-3“ ЕООД е неоснователно. В допълнение следва да бъде посочено още, че
липсват доказателства, от които да се установи, получаването на процесната сума
от В.Х. или Н.Х..
Едва с жалбата е въведено твърдение, че Д.П.
е цедирал вземането си по договорите за пренаемане на ищците. Същото обаче не
подлежи на разглеждане от съда, тъй като е недопустимо. Въвеждането му за първи
път във въззивното производство е извършено в нарушение на забраната на чл. 266,
ал. 1 от ГПК.
Крайният извод на въззивния съд съвпада с този на
първостепенния, от което следва, че Решение № 352 от 16.04.2020 г. по гр. дело
№ 2090/2018 г. на Районен съд Добрич трябва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на лицата на въззиваемата страна се поражда правото да им
бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Своевременно са направили искане за
присъждане на разноски –претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 500,
00 лева. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума е заплатена от Н.Х. за процесуално представителство
пред Окръжен съд Добрич.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника да заплати на Н.Х. сумата от 500, 00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
352 от 16.04.2020 г. по гр. дело № 2090/2018 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Адмирал груп-3” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Д.ка, ул. „П.” №**, да
заплати на Н.Н.Х., ЕГН **********,***, сумата от 500, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по в.гр.д. № 491 по описа на Окръжен съд Добрич. за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.