РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500365 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-05-
552/21.04.21г. на СлОС от Ю. К. Г., ЕГН: **********, П. К. К., ЕГН: ********** и С. Г. Г.,
ЕГН: **********, всички представлявани от адв. Н.Д. и от младши адвокат Г. Р., съдебен
адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, против решение №
13/24.03.2021г., допълнено с решение № 59/03.06.2021г. и двете по гр.дело №499/2020г. по
описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, против „ЗАД
ДаллБогг живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на тяхната майка при ПТП на **.**.**** г. в гр. С., бул. “С. С.“, за
размера над 120 000 лв. до размера от 150 000лв. за всеки от въззивниците - ищци, ведно със
законната лихва върху отхвърлените части от главниците, считано от 26.06.2020г., до
окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото, съобразно уважената
част от исковете. Заявяват, че в горните части решението не е правилно. Излагат аргументи,
позовават се на несправедливост при определяне на размера на обезщетенията. Въвеждат
оплаквания, че съдът не е присъдил обезщетения в обем, съответстващ на значителните им
болки и страдания, при доказана трайна емоционална връзка между тях и майка им, чиято
неочаквана загуба е засегнала сериозно душевното им състояние. На следващо място се
позовават на факта, че внезапната смърт на С. Г. осуетила планираното на 28.06.2020г.
1
семейно тържество и така болката от загубата им многократно била увеличена. Молят съда
да отчете топлата връзка между тях и покойната им майка, като се съобрази с високия й
стандарт на живот, в резултат от работата й в чужбина и с лимитите на застрахователните
обезщетения. Считат, че са допуснати процесуални нарушения, като не са събрани всички
посочени от тях доказателства. Молят за допускане на нови такива пред настоящата
инстанция – събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно – психологична
експертиза, която да установи психологичното състояние на въззивниците-ищци преди
процесното ПТП: дали те са се променили след смъртта на майка им, в каква насока, какви
са настоящите им психологични състояния и каква е прогнозата за в бъдеще. Молят за
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, съобразно изложените
оплаквания. Претендират разноски.
Нови доказателства не са допуснати пред настоящата инстанция.
Въззиваемият по тази жалба – „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, я оспорва, чрез
ю.к. Ц.Б., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението в горните части.
По делото са депозирани въззивна жалба вх.№ СД-02-05-687/07.05.21г. на СлОС и
въззивна жалба вх.№ СД-02-05-1611/19.07.21г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Р.Младенов, чрез ю.к. Ц.Б., против
решение № 13/24.03.2021г., допълнено с решение № 59/03.06.2021г. и двете по гр.дело
№499/2020г. на СлОС, в частите, с които са уважени предявените от въззивниците-ищци
искове против дружеството за размерите над 70 000лв. до размерите от 120 000лв., ведно с
лихвата за забава, считано от 26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди,
че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е присъдил
обезщетения в размери, несъответстващи на претърпените болки и страдания. Оспорва и
началния момент, от който счита, че се дължи лихва за забава. Моли в горните части
решението да бъде отменено и постановено ново, като исковете бъдат отхвърлени за
размера над 70 000лв., а лихвата бъде присъдена от датата, на която е посочена банкова
сметка на въззивниците-ищци. По причина, че такава е посочена едва след постановяване на
решението на първата инстанция, счита, че дружеството не е изпаднало в забава. Няма
доказателствени искания. Моли за решение в горния смисъл. Моли за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите по тези въззивни жалби ги оспорват. Поддържат тяхната
неоснователност и молят да бъдат отхвърлени. Надлежни отговори са депозирали по реда на
чл.263 ГПК.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са
допустими.
Предявените искове пред СлОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45,
чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
2
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Ю. К. Г., П. К. К. и
СТ. Г. Г., всички представлявани от адв. Н.Д. и от младши адвокат Г. Р., против „ЗАД
ДаллБогг живот и здраве“АД, с искове за заплащане на обезщетение за претърпени от
въззивниците-ищци неимуществени вреди, свързани с причинена при ПТП смърт на С. П. Г.,
тяхна майка, по вина на водач на застраховано при въззивника-ответник МПС. Твърдят, че
смъртта й представлява тежка загуба за всички тях и изпитват големи душевни страдания,
затворили са се в себе си и избягват срещи и контакти с приятели, нямат стремеж към весели
преживявания. Ето защо молят съда да постанови решение, с което осъди застрахователя да
им заплати обезщетение в размер на по 200 000лв. за всеки от тях, ведно със законната
лихва, считано от датата на събитието – 17.06.2020г., до окончателното изплащане на
сумите. Ангажират доказателства. Молят за присъждане на разноски.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на
чл.131 ГПК, въззивникът-ответник оспорва исковете. Признава наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС-то, причинило смъртта
на С. Г. Не оспорва наличието на ПТП, станало причина за инцидента, но твърди вина на
починалата за ПТП-то, понеже пресичала на необозначено за това място и без да се увери, че
това е безопасно за нея. Позовава се на съпричиняване. Оспорва претърпените от
въззивниците-ищци неимуществени вреди. Заявява, че претенциите превишават значително
справедливото и достатъчно да компенсира страданията им обезщетение. Посочва, че всеки
от тях има собствено семейство и е живял отделно от С. Г. Оспорва началния момент на
дължимост на лихвата за забава върху исковите главници. Оспорва исковете за заплащане на
лихва за забава и по основателност. Прави евентуално възражение за прекомерност на
присъдения адвокатски хонорар.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка, която, впрочем, е безспорна между страните: Със застрахователна
полица № BG/30/119003276398 от 27.11.2019г. между въззивника-ответник и трето,
неучастващо по делото лице, е сключен договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка
„Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213 АК, със срок на договора 28.11.2019г. – 27.11.2020г.
На **.**.**** г., около 11.30ч. в гр. С., на бул. “С. С.“, в района на кръстовището
между кварталите „М.“ и „Д.“, водачът на л.а. марка „Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213
АК нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като не изпълнил задължението си
при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пътеката пешеходци и
причинил смъртта на С. П. Г., на ** години от гр. С., като деянието е извършено на
пешеходна пътека, затова на основание чл.343 ал.3, предл.последно, б.“б“, предл.първо вр.
ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил
на лишаване от свобода за срок от 1 година, при първоначален общ режим на изтърпяване и
го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години. Описаната фактическа
обстановка сочи на безпротиворечив извод за установена вина на водача на застрахования
при въззивника-ответник л.а. „Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213 АК, а и разпитан в
проведеното на 04.12.2020г. по гр.д.№ 499/20г. СлОС открито съдебно заседание водачът е
3
потвърдил установената вече по наказателното производство фактическа обстановка.
С приложеното на стр.10 удостоверение изх.№ 9400-9328/19.06.2020г. на Община
Сливен въззивниците-ищци се легитимират като наследници на починалата С. П. Г. – нейни
синове и дъщеря.
От събраните пред Окръжния съд гласни доказателства се установява по безспорен
начин, че въззивниците-ищци са живели отделно от майка си, всеки от тях в собствено
домакинство, но са поддържали топла връзка с починалата.Чували са се по телефона често,
синът й С. Г. системно пазарувал за нея и я снабдявал с лекарства, празнували заедно
рождени дни на роднините, част от тях работили заедно с нея в чужбина, където С. Г.
работила до 75-годишна възраст, като успяла да купи на всяко от децата си – настоящите
въззивници-ищци, по един апартамент, според показанията на св. К. Живели сплотени и
щастливи и починалата помагала на всички с веселото си настроение и съвети. Поради
добрата си финансова обезпеченост, поддържала добър стандарт на живот, чувствала се
жизнена, силна и по-млада от възрастта си.
Според показанията на разпитаните свидетели, след смъртта на Г. животът на
цялото семейство коренно се е променил – всички изпитвали и продължават да изпитват
дълбока скръб, непреодолима тъга и много мъка. Във всеки момент, в който се спомене за
нея, се натъжават, празненствата вече не са същите и спомените ги разстройват дотолкова,
че започват за плачат, защото не могат да приемат загубата, още повече, че свързват много
събития в живота си с починалата – раждането на внуци, събирането по семейни поводи и
т.н.
При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното: Съгласно чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно убедителен за съда начин, че
роднините на починалата Г. дълбоко скърбят и ежедневно преживяват загубата й и
необратимото прекъсване на създадената дълбока и силна емоционална връзка с нея, което е
оказало трайно въздействие върху психиката им.
Затова съдът приема за безспорно, че е налице деликт, осъществен от лице,
управлявало МПС, застраховано при въззивника-ответник със задължителната застраховка
„ГО“, в срока на застрахователния договор, като връзката между противоправното
поведение на третото лице – водач на ППС и вредата е пряка, при форма на вината -
непредпазливост. В тази връзка, съгласно чл.300 ГПК, следва да се зачете влязлата в сила
присъда относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
По дефиниция, - чл. 429 КЗ: „С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен и
4
пряко срещу застрахователя. Ето защо въззивникът-ответник е материално-правно
легитимиран да бъде ответник в процеса.
Съгласно трайно установената съдебна практика – ППВС № 4 от 25.V.1961г., т.4
приема, че: „Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на съпружески начала“, като
обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа, каквато е
представлявало починалото лице. Кръгът на материално-правно легитимираните
наследници да получат обезщетение е разширен с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г.,
Пленум на ВС и са включени отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза – неприложима
по конкретното дело.
За да определи и индивидуализира размера на обезщетението, дължимо на тримата
въззивници-ищци, съдът съобрази следното:
От извършената и приета по надлежния ред съдебна автотехническа експертиза се
установява, че на 17.06.2020г. около 11.30ч. л.а. „Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213 АК,
управляван от застраховано при въззивника-ответник водач, се е движел от кв. “М.“ към
бул. “С. С.“, гр. С., при нормални пътни условия, в светлата част на денонощието, при сухо
пътно платно, с добра видимост. На кръстовището между двете улици водачът спрял, с
намерение да предприеме маневра „завой наляво“. След като изчакал да преминат
автомобилите, движещи се с предимство, подал ляв мигач и потеглил, без да даде
предимство на пешеходката Г., движеща се в същото време по пешеходна пътека тип
„Зебра“. ПТП-то е настъпило в участък без пречещи на видимостта обекти и без никакъв
спирачен път, защото водачът изобщо не възприел пешеходката, поради ограничената от
предната лява колонка на автомобила видимост. В същото време Г. пресичала със спокойна
походка и скорост от около 3.6км./ч., която, според съда, е съвсем нормална и съответна на
възрастта й, на обозначено за това място, без да се е появила внезапно и неочаквано на
пътното платно. Всичко описано по-горе мотивира съда да приеме, че не се доказа
въведеното от въззивника-ответник възражение за наличие на съпричиняване от страна на
починалата за настъпилите травматични телесни увреждания, причинили смъртта й.
Що се отнася до репарирането на вредите, съдът приема следното: Става въпрос за
жена на преклонна възраст – навършени ** години към датата на събитието, в добро
здравословно състояние, без данни за заболявания, активна, трудоспособна, със силно
присъствие в семейството и финансово участие в разрешаването на ежедневните битови
проблеми на децата и внуците до около 75-годишната си възраст, според св.К., а освен това
и с личен труд и съвети. От събраните гласни доказателства се установи по безспорен и
достатъчно убедителен начин, че връзката била двустранна – децата са почитали майка си,
помагали са винаги, при нужда, канели я на празници. Доказани са емоционалните им
отношения и привързаността, която взаимно изпитвали.
За да индивидуализира размера на справедливото обезщетение, което ще
компенсира, доколкото това е възможно, страданията на въззивниците-ищци, БАС прецени
5
следното: Събраните доказателства сочат, че всеки от въззивниците-ищци има семейство,
поколение, не живее съвместно с майка си, нито е издържан от нея, макар и да е бил
значително подпомогнат при придобиването на жилище, според св. К. Наистина, между
всички е съществувала дълбока привързаност, обич, взаимно уважение и разбирателство,
които са присъщи за роднините от едно семейство, но не се установи тази връзка да се
отличава с изключителност, надхвърляща границите на нормалните отношения между
родител и деца. Общите грижи за майката, личните контакти и връзката, която са
поддържали по телефона, изразяването на загриженост и съпричастност при поява на
проблеми, не сочи на такава особена близост, която да доведе до извод за уважаване на
исковете в претендираните размери. Това, което описват свидетелите, е обичайно поведение
за сложилите се в народопсихологията ни традиции и разбирания за подкрепа в семейството.
Съдът приема, че не е нещо необичайно родителите и децата, заедно със семействата им да
се събират по празници, да се чувстват близки, да разрешават заедно общи семейни
проблеми или да се грижат едни за други. Според съда това са съвсем нормални отношения
между роднини и фактът, че са проявявали разбиране един към друг и не са имали
конфликти, не означава, че е надхвърлена представата за обичайни семейни отношения в
широк смисъл, понеже се предполага те да са такива, каквито описват свидетелите.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели за дълбоката скръб, която
изпитват въззивниците-ищци, но отчита факта, че производството по делото е образувано и
се е развило в един много кратък срок от два месеца след инцидента, а свидетелите са
разпитани в съдебно заседание, преди да изтекат и шест месеца от смъртта на С. Г. Те са
предали личните си впечатления от психическото състояние на наследниците й към един по-
ранен момент, в който все още не е преодолян шокът от внезапното и неочаквано събитие и
е съвсем обяснимо и житейски приемливо да плачат и да страдат, при спомена за майка си.
Ето защо съдът приема, че с оглед всички описани факти и обстоятелства
справедливото обезщетение възлиза на 90 000лв. за всеки от въззивниците-ищци.
Относно мораторната лихва: съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД: „При
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана“, т.е.
лихвата за забава се дължи от датата на увреждането. В настоящия случай отговорността на
застрахователя е ограничена по правилото на чл.429, ал.3 КЗ и при съобразяване с
разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ и чл.496, ал.1 КЗ. Затова началният момент следва да се
счита от датата на уведомяването на застрахователя. Видно от депозирания от въззивника-
ответник отговор срещу исковата молба и въззивна жалба, спори се на първо място дали
въобще се дължи лихва за забава, при положение, че въззивниците-ищци не са посочили
банкова сметка и на следващо - досежно началния момент, от който се дължи лихвата. По
този повод съдът съобрази, че от отговора срещу исковата молба става ясно, че искът се
оспорва и няма данни застрахователят да е изразил някакво намерение да заплати дори и
част от застрахователно обезщетение, затова съдът приема, че се дължи лихва за забава. По
отношение на началния момент, от който се следва тази лихва – БАС посочи по-горе
законовите разпоредби, уреждащи въпроса относно началния момент, от който се следва
6
лихвата за забава, а също така се позовава и на Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска. По изложените
мотиви следва извод, че лихвата за забава се дължи, считано от датата на уведомяване на
застрахователя.
По делото са налице данни, че след постановяване на решението на СлОС, на
29.04.2021г. застрахователят е внесъл по банковата сметка на всеки от въззивниците-ищци
сума в размер на по 70 000лв. Затова лихва за забава върху сумата на цялото обезщетение
ще се дължи за периода 26.06.2020г. – 28.04.2021г., а считано от втората дата ще се дължи
лихва за забава само върху сумата от 20 000лв., до окончателното изплащане на
обезщетението.
С оглед всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
Относно разноските: Присъдените за първата инстанция разноски ще бъдат
коригирани съобразно изхода от спора. Така, при предявен иск в размер на 200 000лв.
дължимото възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 5530лв. Искът е уважен за
90 000лв. и изчислен по тройното правило дължимият адвокатски хонорар възлиза на
2 488.50лв. за всеки от възложителите по договора за правна помощ и по реда на чл.38, ал.2
ЗА следва да бъде присъден на адвоката, ведно с ДДС или общо 8958.60лв. с ДДС. За
настоящата инстанция жалбата на въззивниците-ищци не е уважена, но те се бранят против
въззивната жалба на противната страна. Решението се обжалва от застрахователя за сумата
над 210 000лв. – по 70 000лв. за всеки въззивник-ищец, до размера от 360 000лв. (3 х
120 000лв.) При уважена жалба за 90 000лв. в полза на дружеството, разноските на
въззивниците-ищци следва да бъдат определени както следва: При инетес в размер на
50 000лв. дължимият адвокатски хонорар по Наредба № 1 е в размер на 2436лв. с ДДС. По
всеки от договорите за правна помощ се дължи сума в размер на 974.40 лв., изчислена, както
следва: 2436лв. х 20 000лв. / 50 000лв. Общо за настоящата инстанция на процесуалния
представител на въззивниците-ищци се дължи сумата от 2923.20лв.
Така общо за двете инстанции в полза на процесуалния представител на
въззивниците-ищци се дължи сумата от 11 881.80лв. с ДДС.
Дължимата д.т. за първата инстанция е в размер на 10 800лв.
Разноските на въззивника-ответник възлизат на 200лв. за назначената СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение от 400лв., определено от съда по чл.78, ал.8, вр. с чл.25
НЗПП. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на застрахователя се следва сумата
от 330лв. за първата инстанция, определено, както следва: (600 000лв – 270 000лв.) х 600 /
600 000лв.
За настоящата инстанция обжалваемият интерес на въззивника ответник е 150
000лв., заплатената д.такса е 3 000лв., юрисконсултското възнаграждение съдът определя на
400 лв. Жалбата е уважена за 90 000лв. Съответно, разноските за настоящата инстанция
възлизат на: 3400лв. х 90 000лв. / 150 000лв. или 2040лв. Общо в полза на въззивника-
7
ответник се следват разноски съответно на отхвърлената част от исковете и уважената част
от жалбата в размер на 2370лв. Пред Окръжния съд е присъдена сума в размер на 250лв.,
затова с настоящото решение въззивниците-ищци следва да бъдат осъдени да заплатят
разноски на дружеството в размер на 2120лв.
С оглед горното следва решение в този смисъл и водим от изложеното, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13/24.03.2021г., допълнено с решение № 59/03.06.2021г. и
двете по гр.дело №499/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в частите, с които „ЗАД
ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев е осъдено да
заплати на Ю. К. Г. , ЕГН: **********, П. К. К., ЕГН: ********** и СТ. Г. Г. , ЕГН:
**********, всички представлявани от адв. Н.Д. и от младши адвокат Г. Р., съдебен адрес:
гр. С., п.к. ****, ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от смъртта на С. П. Г., починала при ПТП на **.**.**** г. в гр. С. за
размера над 90 000лв. за всеки от тях до размера от 120 000лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000лв., считано от 26.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумите, както и в частта, с която е присъдена лихва за забава върху
обезщетенията за размера от 70 000лв. за всеки от тях за периода, считано от 29.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ решение № 13/24.03.2021г., допълнено с решение № 59/03.06.2021г. и
двете по гр.дело №499/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в частите, с които „ЗАД
ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев е осъдено да
заплати д.такса за първата инстанция за размера над 10 800лв. до размера от 14 400лв.,
както и в частите, които „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД е осъдено да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Н.Н. Д., съдебен адрес: гр. С., п.к. *****, ул. „Х. Б.“ № *,
* полуетаж, офис *, за размера над 11 881.80лв. с ДДС до присъдения размер от 14 148лв. с
включено ДДС.
ОСЪЖДА Ю. К. Г. , ЕГН: **********, П. К. К., ЕГН: ********** и С. Г. Г. , ЕГН:
**********, всички със съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *
да заплатят на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, п.к. 1172, бул. “Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б. Иванов и Ж.
Колев разноски за двете инстанции в размер на 2120лв. допълнително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/24.03.2021г., допълнено с решение №
59/03.06.2021г. и двете по гр.дело №499/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в
останалите обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис
8
от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9