№ 23365
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110133392 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Ал..........., със седалище и адрес на управление: ГР.С........, да заплати на Ж. Г. З., ЕГН **********,
гр.С......., с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца претендираните суми за потребена топлоенергия, доставена му в процесния имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която
прави възражение за недопустимост на исковата претенция поради наличие на влязъл в сила
съдебен акт между страните.
Съдът намира предявените искове за недопустими, предвид наличието на влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 79382/2018 г. по описа на СРС, 167 състав, с което в отношенията
между страните е прието за установено недължимост на суми в размер на 952.98 лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.11.2018 г., лихви за забава в размер
на 239.52 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.11.2018 г., поради което за периода от 01.05.2018 г.
до 30.11.2018 г., включително. След като са дадени изрични указания на ищеца да посочи
претендираните от него суми за всеки един месец от исковия период, с Молба вх. №
186933/08.09.2022 г. ищецът не е отстранил нередовностите на исковата си молба, а напротив –
повторил е искането си от исковата молба, като е заявил, че при необходимост от по-подробни
разяснения, дружеството поддържало визираните в исковата молба ССЕ и СТЕ.
Настоящият съдебен състав счита, че исковите претенции са недопустими, предвид това, че
за част от периода и за част от вземанията е влязъл в сила съдебен акт, постановен по съдебно
производство, проведено между същите страни, с който се приема за установено, че част от
вземанията не са дължими от ищеца на ответника по настоящото производство. За да констатира в
коя част исковата молба е недопустима, съдът е дал нарочни указания на ищеца, които обаче не са
изпълнени, а се препраща към искането за експертизи. Недопустимо е ищецът да препраща към
експертиза за установяване на размерите на претендираните от него вземания, още повече, че
самите експертизи работят въз основа на данни, предоставени отново от същото дружество-ищец,
а не по данни, произтичащи от трети лица. Като не е изпълнил дадените му от съда указания,
ищецът предлага на съда да разгледа един недопустим иск, по който вече има произнасяне, а от
1
друга страна е налице злоупотреба с процесуални права и претенция за злепоставяне на интересите
на насрещната страна чрез допускане на експертиза за установяване на факти, които следва
ищецът да уточни в исковата си молба, а след това да установява тяхната достоверност чрез
събиране на допустими от закона доказателствени средства.
Предвид неизпълнението на дадените от съда указания, исковата молба остава нередовна, а
с оглед на това, че съдът е лишен от възможност да извърши преценка в коя част по отношение на
процесните вземания е влязъл в сила съдебният акт по гр.д. № 79382/2018 г. по описа на СРС, 167
състав и в коя част следва исковата молба да бъде върната, а заповедта по чл. 410 от ГПК да бъде
обезсилена, като недопустими, то следва да се приеме, че исковата молба е нередовна,
недопустима, подлежи на връщане на ищеца, а производството на прекратяване, с произтичащите
от това последици.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба в частта за предявените вземания за главници за доставена
топлинна енергия и за такса за дялово разпределение и лихви върху тях за периода
01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., включително, на основание чл. 130 от ГПК, поради
недопустимост, както и в частта за предявените вземания за главници за доставена
топлинна енергия и за такса за дялово разпределение и лихви върху тях за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., като нередовна, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, като
прекратява производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 10888/18.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК София, постановена по ч.гр.д. № 16578/2022 г. на СРС, 120
състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Ал..........., със седалище и адрес на управление: ГР.С........, да заплати на Ж. Г. З., ЕГН
**********, гр.С......., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лагера, бл. 44, вх. Г, чрез адвокат
П. Хр., сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за разноски в заповедното и исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
получаване на препис от същото, от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2