Р Е Ш Е Н И Е
№1527
гр. Пловдив, 13 август 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД № 697 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт
/ЗСВ/ и чл. 328 от ЗСВ.
Образувано е по
жалба на Е.В.М., ЕГН **********, чрез адв. К.Н.-пълномощник, против Заповед № РП-66 от 27.02.2020 год. на Административния
ръководител на Районна прокуратура-Пловдив, с която му е наложена
административна мярка „Обръщане на внимание", на основание чл.140, вр. чл. 327 от ЗСВ и Методически насоки за работата на
административните ръководители на прокуратури при упражняване на правомощията
по Глава Шестнадесета „Дисциплинарна отговорност“ от ЗСВ, утвърдени от Висш
съдебен съвет с Протокол № 30 от 21.11.2018г.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна. В подкрепа на твърдението се казва, че липсват констатации
при изпълнение на служебните си задължения като прокурор жалбоподателят да е
допускал нарушения, свързани с организацията на работата, срочността за
произнасяне и разглеждане на досъдебните производства.
Обобщено от наведените доводи с жалбата се
извежда извод, че обжалваният ИАА се атакува с доводи, че са налице отменителните основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК -актът
е издаден в противоречие с материалноправни норми и
при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и е налице несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.
146, т.6 АПК. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед.
Ответникът -
Административен ръководител на Районна прокуратура-Пловдив, редовно призован,
не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид обжалвания
административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е стартирало по повод писмо
от Върховната касационна прокуратура, отдел 06 „Административен“ с вх. №
10881/19 от 17.12.2019г. в Районна прокуратура-гр.Пловдив, с което в изпълнение
на резолюция на Главния прокурор е изпратено копие от справка за извършена
проверка по преписка № 7112/2017г. по описа на ВКП, отдел 06 „Административен“
за процедиране по Гл. Шестнадесета
от ЗСВ.
Административен
ръководител – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив издава
Заповед № РП-141 от 18.12.2019г., с която е определен Г.К.-заместник районен
прокурор при РП Пловдив да извърши проверка с оглед установяване данни за
нарушение от прокурор Е.М. във връзка с констатирано в Справка по преписка №
7112/2017г. по описа на отдел 06 „Административен“ при ВКП, касаеща преписка №
12244/2014г. по описа на РП-Пловдив.
Определено
е проверката да се извърши в срок до два месеца, считано от издаването на
заповедта и да приключи с писмен доклад до административния ръководител.
В
указания двумесечен срок със Заповед № РП-141 от 18.12.2019г. е изготвен Доклад
№ 10881/2019г от 18.02.2020г.
В хода на
проверката е установено, че ДП № 176/2015г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР-
Пловдив е образувано и водено за престъпление по чл. 134, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2 от НК. Наблюдаващи прокурори по
досъдебното производство са били М.К.(до 11.03.2016г.), Г.Л.(от 11.03.2016г. до
13.09.2017г.) и Е.М. от 13.09.2017г. до настоящия момент). В проверявания
период (след 20.07.2017г.) били извършени следните действия: На 11.09.2017г. е
изискана справка от отделение „ЛЧХ“ при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - гр. София
по назначена СМЕ. По постъпило на 26.09.2017г.предложение на разследващия
полицай, на 28.09.2017г. прокурор М. е изготвил искане за удължаване на срока
за разследване и същият е удължен с писмо
на зам.окръжен прокурор на ОП-Пловдив с 2 месеца, считано от
20.09.2017г. На 02.11.2017г. материалите по досъдебното производство са
получени в РП – Пловдив на доклад. На 15.11.2017г. в РП – Пловдив е постъпило предложение на водещия
разследването за удължаване на срока за разследване. От приложената към него
справка е видно, че определеният от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - гр. София
експерт лицево - челюстен хирург е отказал да участва в изготвяне на съдебно¬медицинската
експертиза, с аргумент за липса на компетентност. На 22.11.2017г.прокурор М. е
изготвил искане за удължаване на срока за разследване и същият е удължен с
постановление от 22.11.2017г. на и.ф.адм.ръководител
на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от 21.11.2017г. В искането за срок прокурор Е.М.
е посочил, че предстои извършване на СМЕ, доклад по чл. 219 от НПК, евентуално
повдигане на обвинение, доклад по реда на чл. 226 от НПК, предявяване и
приключване на разследването. По постъпило на 17.01.2018г. предложение на
водещия разследването, на 19.01.2018г. прокурор М. е изготвил искане за
удължаване на срока за разследване и същият е удължен с постановление от
19.01.2018г. на и.ф.адм.ръководител на РП- Пловдив с
2 месеца, считано от 21.01.2018г. В искането за срок прокурор Е.М. е посочил,
че предстои извършването на съдебно - медицинска експертиза; доклад по чл.219
от НПК; други процесуално - следствени действия преценени, като необходими;
евентуално повдигане на обвинение; доклад по реда на чл. 226 от НПК,
предявяване и приключване на разследването. С постановление от 30.01.2018г. на
прокурор М. са дадени указания по разследването и делото е изпратено на
разследващия орган. С постановление на наблюдаващия прокурор от 14.03.2018г. е
изпратена на разследващия орган постъпила на 06.03.2018г. в РП- Пловдив молба
от И.Г., с която са представени документи /епикриза и
лечебен план/ за прилагането им към досъдебното производство. На 22.03.2018г.
са изискани от МЦ „Света Елисавета" ЕООД- гр. Раковски копия от медицински
документи. На 26.03.2018г. материалите по делото са получени в РП- Пловдив, за
преценка възлагане на разследването на следовател от ОСлО
при ОП-Пловдив. Ведно с делото е получено и предложение за удължаване на срока
за разследване. С постановление от 27.03.2018г. на прокурор Е.М. досъдебното
производство е върнато на 02 РУ на МВР- Пловдив за продължаване на
разследването. Изготвено е искане за удължаване на срока за разследване и
същият е удължен с постановление от 27.03.2018г. на и.ф.адм.ръководител
на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от 22.03.2018г. На 05.04.2018г. са получени
изисканите от МЦ „Света Елисавета" ЕООД-гр. Раковски копия от документи.
На 18.05.2018г. е изпратена на РУ- Сандански призовка за връчване на А.П.. На
19.05.2018г. е изготвена докладна записка от полицейски служители за това, че
доктор х.к.не е установен на адрес в гр. Пловдив. На 21.05.2018г. са разпитани
двама свидетели - р.м.а. и Б.П.Д.. По постъпило на 22.05.2018г. в РП- Пловдив
предложение на водещия разследването, на 25.05.2018г. прокурор М. е изготвил
искане за удължаване на срока за разследване и същият е удължен с постановление
от 28.05.2018г. на зам.районен прокурор на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от
23.05.2018г. На 30.05.2018г. е разпитан един свидетел - Г.С.Х.. На 22.06.2018г.
е изготвена справка от АИС „БДС", касаеща Х.К.К..
На 22.06.2018г. е изпратена на 06 РУ- СДВР призовка за връчване на Х.К.К.. С писмо от 02.07.2018г. на началника на РУ Сандански е
изпратена докладна записка за невръчена призовка на А.П.. С писмо от
10.07.2018г. на началника на 06 РУ- СДВР е изпратена разписка от връчена
призовка на Х.К.К.. На 18.07.2018г. е разпитан в
качеството на свидетел Х.К.К., който е приложил и
писмени доказателства. На 23.07.2018г. делото е получено в РП - Пловдив на
доклад и е разпределено на наблюдаващия прокурор на 24.07.2018г. Ведно с делото
е получено и предложение за удължаване на срока за разследването. На
07.08.2018г. прокурор М. е изготвил искане за удължаване на срока за
разследване и същият е удължен с постановление от същата дата на зам.районен
прокурор на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от 24.07.2018г. Наблюдаващият
прокурор, в искането си за удължаване на срока на разследването е посочил, че
предстои назначаване на съдебно - медицинска експертиза; разпит на допълнително
установени свидетели; евентуално повдигане на обвинение; доклад по реда на чл.
226 от НПК, предявяване и приключване на разследването. На 03.10.2018г.
прокурор М. е изготвил искане за удължаване на срока за разследване и същият е
удължен с постановление от същата дата на зам.районен прокурор на РП- Пловдив с
2 месеца, считано от 24.09.2018г. В искането си за удължаване срока на
разследването наблюдаващият прокурор е посочил, че предстои изпращане на писма,
относно търсене на вещо лице, лицево - челюстен хирург за участието му в
назначената съдебно--медицинска експертиза; приобщаване на заключението от
назначената съдебно -медицинска експертиза; разпит на допълнително установени
свидетели; евентуално повдигане на обвинение; доклад по реда на чл. 226 от НПК,
предявяване и приключване на разследването. На 03.12.2018г. прокурор М. е
изготвил аналогично на горното искане удължаване на срока за разследване със
същото съдържание и същият е удължен с постановление от 04.12.2018г.на
зам.районен прокурор на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от 24.11.2018г. С
постановление от 03.01.2019г. прокурор М. изпратил делото на разследващия
орган с
указания за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебен лекар, лекар
със специалност лицево-челюстна хирургия и имплантолог.
На 21.01.2019г. в РП- Пловдив е получена молба от адв.В.В.от САК, повереник на И.Г.нев,
съдържаща искане за запознаване с материалите по делото. С писмо от
30.01.2019г. прокурор М. е уведомил адв.В., че
пострадалият и неговият повереник се призовават за
предявяване на разследването, при което действие на основание чл. 227, ал.8 от НПК, разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него
за проучване, след като са извършени всички действия по разследването
необходими за разкриване на обективната истина. Посочил е, че към момента
разследването е в активна фаза и не е пълно, поради което и не са налице
предпоставките за запознаване с материалите от разследването. На 07.02.2019г.
са били изпратени писма до изп. директори на УМБАЛ
„Свети Иван Рилски" гр. София; УМБАЛ „Света Анна" гр. София; УМБАЛ
„Света Марина" ЕАД гр. Варна; УМБАЛ „Царица Йоанна" гр. София; УМБАЛ
„Александровска", гр. София; УМБАЛ „Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, с искане за определяне на
вещо лице - специалист по лицево - челюстна хирургия и имплантология
за участие в СМЕ. На 11.02.2019г. е изпратено писмо и до ВМА гр. София със
същото искане. По постъпило на 08.02.2019г. в РП- Пловдив предложение на
водещия разследването, на 13.02.2019г.прокурор М. е изготвил искане за
удължаване на срока за разследване и същият е удължен с постановление от
14.02.2019г. на зам.районен прокурор на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от
25.01.2019г. На 21.02.2019г. е получено писмо от ВМА, гр. София, че нямат
възможност да определят вещо лице. На 26.02.2019г. е изпратено писмо от
юрисконсулта на УМБАЛ „Света Анна" гр. София, с приложено становище на
Началник клиника по ЛЧХ в здравното заведение, че няма желаещи да участват в
изготвянето на експертизата. На 26.02.2019г. материалите по досъдебното производство
са получени в РП- Пловдив и същите са върнати на разследващия орган с
постановление от 25.03.2019г. на наблюдаващия прокурор. На 07.03.2019г. е
постъпило писмо от изп. директор на УМБАЛ „Д-р Георги
Странски" ЕАД гр. Плевен, с което уведомява, че
определя конкретно вещо лице. На 08.03.2019г. е получено писмо от изп. директор на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД гр.
София, че не разполага с исканите специалисти. На 11.03.2019г. е постъпило
писмо от изп. директор на УМБАЛ „Света Марина"
ЕАД гр. Варна, с което уведомява, че определя конкретно вещо лице. На
21.03.2019г. е постъпило писмо от изп. директор на
УМБАЛ „Александровска" ЕАД гр. София, с което
уведомява, че предлага за определяне конкретно вещо лице. На 26.03.2019г.
прокурор М. е изготвил искане за удължаване на срока за разследване и същият е
удължен с постановление от същата дата на зам.районен прокурор на РП- Пловдив с
2 месеца, считано от 25.03.2019г. На 01.04.2019г. в РП- Пловдив е получена
молба от адв.В.от САК, съдържаща искане да бъде
уведомена за извършените в хода на разследването процесуално - следствени
действия. На 03.05.2019г. материалите по досъдебното производство са били
изпратени на УМБАЛ „Александровска" ЕАД гр.
София с постановление за назначаване на СМЕ. По постъпило на 31.05.2019г. в РП-
Пловдив предложение на водещия разследването, на 04.06.2019г.прокурор М. е
изготвил искане за удължаване на срока за разследване и същият е удължен с
постановление от същата дата на зам.районен прокурор на НП – Пловдив с 2
месеца, считано от 25.05.2019г. По постъпило на 16.07.2019г. в РП – Пловдив
предложение на разследващия полицай, на 19.07.2019г. прокурор М. е изготвил
искане за удължаване на срока на разследване и същият е удължен с Постановление
22.07.2019г. на зам.районен прокурор на РП- Пловдив с 2 месеца, считано от
25.07.2019г.
Изискана
е и е приета Справка № 12244/2014 от 17.02.2020г. от прокурор М. относно
движението и извършените действия по разследването на досъдебно производство №
176/2015г. по описа на 02 РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив, пр.пр.
№ 12244/2014г. по описа на РП-Пловдив. Тези факти са установени още с
извършената проверка, преди налагане на административната марка и не са спорни
между страните.
По
делото са приети справка за
натовареността на прокурор М. за периода 2017г.-31.12.2019г.; справка за брой
образувани и решени бързи производства на прокурор М. за периода
2017г.-31.12.2019г.; брой на участия на прокурор М. в съдебни заседания за
периода 2017г.-31.12.2019г.; брой на върнати от съда дела, наблюдавани от прокурор М. за периода 2017г.-31.12.2019г. В
писмо от ответника е посочено, че няма оправдани лица по внесени в съда
обвинителни актове от прокурор Е.М. за периода 2017г. до 31.12.2019г. Приета по
делото е и копие от последната атестация на прокурор Е.М..
За да
издаде оспорената заповед административният ръководител е констатирал следното:
Налице са данни за бездействие от страна на прокурор Е.М. ***, в качеството му
на наблюдаващ прокурор по ДП № 176/2015г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 12244/2014г. по описа на РП-Пловдив, в периодите от
02.11.2017г. до 30.01.2018г. и от 24.07.2018г. до 03.01.2019г. На 02.11.2017г.
досъдебното производство е получено в РП- Пловдив от разследващия орган на
доклад по реда на чл.203 НПК, след което с постановление от 30.01.2018г. на
наблюдаващия прокурор са дадени указания по разследването. Прокурорският акт е
постановен 2 месеца и 28 дни след получаване на делото, като в този период
делото е било при наблюдаващия прокурор. На 24.07.2018г. материалите по
досъдебното производство са докладвани на прокурор М., който с постановление от
03.01.2019г. е дал указания по разследването - прокурорският акт е постановен 5
месеца и 10 дни след получаване на делото. Указанията, след като делото е
престояло при наблюдаващия прокурор са: „незабавно да се пристъпи към
назначаване на съдебно - медицинска експертиза с участието на съдебен лекар, лекар със специалност лицево - челюстна хирургия и имлантолог и незабавно след това делото да се докладва на
наблюдаващия прокурор". При извършената проверка на
дейността на прокурор Е.В.М. - прокурор в Районна прокуратура гр. Пловдив по
прокурорска преписка №12244/2014г. по описа на РП Пловдив /ДП №176/2015г. по
описа на II РУ на МВР гр.Пловдив/ се установява, че с бездействието си в
посочените периоди, прокурор М. е допуснал нарушение по организацията на
работата по пр. преписка №12244/2014г. по описа на РП гр.Пловдив като
досъдебното производство е престояло в периода от 02.11.2017г. до 30.01.2018г.
:/2 месеца и 28 дни/ и от 24.07.2018г. до 03.01.2019г. /5 месеца и 10 дни/на
доклад при него, а в същото време са изготвяни искания за удължаване на срока
на разследването, без реално да са извършвани действия.
Административният ръководител е отразил в мотивите на оспорената
заповед, че поради липсата на предишни констатирани нарушения на организацията
на работа и липсата на прилагани по отношение на магистрата дисциплиниращи
мерки и дисциплинарни наказания, както и предвид обстоятелството, че през
проверявания период прокурор Е.М. със Заповед на Административния ръководител
на РП Пловдив е бил определен за отговарящ за група „Бързи производства“ и е
приключил разпределените му бързи производства в срок, като се е явявал и в
насрочените по тях съдебни заседания,както и други заседания, е намерил, че не
са налице извършени нарушения по смисъла на чл. 307 от ЗСВ от страна на
прокурор Е.М., поради което спрямо същия не следва да се образува дисциплинарно
производство.
Последвало
е издаването на Заповед № РП-66 от 27.02.2020г.
от Ч. Г.-административен ръководител – Районен прокурор на Районна
прокуратура гр. Пловдив, с която на
основание чл. 140, вр. чл. 327, ал.1 от ЗСВ / в
редакцията към момента на издаване на процесната заповед/, на Е.В.М.-прокурор в
Районна прокуратура гр. Пловдив, е обърнато внимание за допуснати от него
нарушения по организацията на работата му по прокурорска преписка №
12244/2014г. по описа на РП-Пловдив/ДП № 176/2015г. по описа на 02 РУ при
ОДМВР-Пловдив/.
В
съдебно заседание беше разпитан в качеството на свидетел Мирослав Емилов
Йосифов. Същият заяви, че работи като прокурор в РП-Пловдив от 2015г. и познава
жалбоподателя, понеже до втората половина на миналата година са работили в един
кабинет, а от 2008г. са работили като разследващи полицаи в РУ-Раковски.
Свидетелят заявява, че прокурор М. участвал в група бързи производства и е бил
неин ръководител, където имало изключително висока натовареност. Сочи, че в
тази група лично той през летните месеци е имал по 7 бързи производства, а
седмицата е приключвала с по 14 такива. Свидетелят заявява, че знае за
проблемите с пр.пр. № 12244/2014г., които били
породени от невъзможността да се намери вещо лице. Не му е известно М. да е бил
викан за нещо, което е направил погрешно.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата
се явява допустима, като подадена от
лице, за което е налице интерес да оспорва обжалвания административен акт.
Разгледаната по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 327, ал. 1 ЗСВ административният
ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за
допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по
организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия
съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава
шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование "Дисциплинарна
отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните
ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет". По
своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна
мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните
му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно
наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 ЗСВ е особена
административно дисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за
кариерното развитие на магистрата. При налагането на тази мярка трябва да се
имат предвид не само сухите статистически данни за срочността, а да се преценят
(в конкретиката на настоящия случай) и останалите
обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството,
натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и
професионалното му поведение. Поради това тя следва да се прилага за допуснати
нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на
работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за виновно
отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на
професионалните му функции. Прилагането на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ е
възможно единствено в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на
служебни задължения по разглеждане и решаване на делата или нарушения по
организацията на работата му. Когато мярката се налага за забавяне, дължащо се
на обективни фактори, а не на виновно поведение, както е в настоящия случай, е
необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и
недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на
работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат
отстранени и поправени по реда на чл. 327, ал. 1 ЗСВ.
В Закона за съдебната власт не се съдържа легална
дефиниция на понятието "неоправдано забавяне" по смисъла на чл. 307,
ал. 2, т. 2 ЗСВ. Но действието или бездействието на проверявания магистрат
следва да е в кумулативна връзка с "неоправданото забавяне" на
производството. От приетите за относими факти по делото не се установи по
безспорен и несъмнен начин прокурор М. с бездействието си неоправдано да е
забавил производството по пр.пр. № 12244/2014г. по
описа на РП-Пловдив, респ. не е доказано негово виновно поведение, което да е
основание за налагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ.
Съдът приема, че предприетата по отношение на
жалбоподателя от административния ръководител на Районна прокуратура-Пловдив
особена дисциплинарна мярка с процесната заповед, е наложена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и при
несъответствие с целта на закона. В подкрепа на този извод са справките за
натовареност на М., където е посочено, че той има индекс за натовареност за
проверявания период 3,61, при средна за прокуратурата, където работи: 3,09 за
2017г, 3,45 за 2018г. и 3,34 за 2019г. и при средна натовареност на прокурор в
страната 2,98 за 2017г., 3,27 за 2018г. и 3,09 за 2019г. При анализа на представените справки за
образувани и решени бързи производства, брой участия в съдебни заседания се
установява една висока натовареност на
прокурора. Това се потвърждава и от показанията на св.Й.в насока, че в звеното
за бързи производства в РП-Пловдив се образуват и водят изключително много
досъдебни производства.
От
доказателствата по делото става ясно, че досъдебно производство № 176/2015г. по
описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив е било преразпределяно многократно между
наблюдаващи прокурори, което несъмнено допринася за наличие на проблеми при
ритмичното водене на разследването. Според настоящата инстанция при постановяването
на обжалвания акт административният ръководител на РП-Пловдив не е изследвал
въпроса какви факти и обстоятелства са довели до допускане на твърдяното
нарушение. В оспорваната заповед са описани множество процесуални действия по
изготвяне на съдебно-медицинска експертиза от експерт лицево-челюстен хирург и имплантолог. Едва на 07.03.2019г. е постъпило писмо от изп.директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД, гр.Плевен, с което се определя конкретно вещо лице. В сочените периоди
02.11.2017г. до 30.01.2018г. се констатира, че на 02.11.2017г. материалите по
ДП са получени в РП-Пловдив на доклад. На 15.11.2017г. в РП-Пловдив е постъпило
писмо, с което определеният от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, че експертът
лицево-челюстна хирургия е отказал да участва в експертизата. На 22.11.2017г. М.
е изготвил искане за удължаване на срока за разследване и същият е бил удължен
от 22.11.2017г. с два месеца с постановление на ИФ адм.ръководител
на РП-Пловдив. На 19.01.2018г. е постъпило искане от прокурор М. за удължаване
срока за разследване и същият е бил удължен с два месеца с постановление от
19.01.2018г. на ИФ адм.ръководител на РП-Пловдив. За
периода от 24.07.2018г. до 03.01.2019г. регулярно е имало искания за удължаване
на срока, които са били уважавани и целта е била да се намери специалист за
извършване на СМЕ.
При
така установеното от фактическа страна съдът счита, че по ДП № 176/2015г. по
описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив, пр.пр. №
12244/2014г. по описа на РП-Пловдив са извършвани процесуални действия, а
забавянето се дължи на обективни фактори, а не на виновното поведение на М.. От
доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е организирал работата
си и е изпълнил задълженията си /направил е всичко зависещо от него/ да
обезпечи своевременно, законосъобразно и успешно извършването на дължимите
процесуално-следствени действия по изготвяне на СМЕ. От друга страна, остана
недоказано в съдебното производство, твърдяното неоснователно забавяне на
прокурорския акт за горепосочените периоди, при условие, че прокурор М. е
извършил необходимите действия по търсене на специалист лекар по
лицево-челюстна хирургия и имплантолог за работа по
СМЕ, но са постъпвали множество откази, не води до извод, че същият е
бездействал, поради което неоправдано е забавил производството. Това е така,
защото той е имал дължимото активно поведение при извършване на
процесуално-следствени действия по обсъжданата преписка, като е проявил
процесуална активност, свързано с даване на указания до разследващия орган,
което изключва вмененото му отклонение от възприетите стандарти при изпълнение
на професионалните задължения по образуването и движението на прокурорската
преписка и досъдебното производство.
В случая не се касае за неосъществяване на дължимо
поведение от страна на магистрата в рамките на професионална отговорност,
компетентност и служебна прецизност, което, ако беше установено, би могло да
бъде основание за налагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. От друга страна,
не е доказано от страна на издателя на заповедта за налагане на посочената
мярка, виновно поведение от М., изразяващо се в бездействие, което да е довело
до неоправдано забавяне на възложената му преписка.
С оглед на това, че не е установено виновно
неизпълнение от магистрата на служебни задължения във връзка с възложената му
преписка или нарушения по организацията на работата му, и като се имат предвид
причините за забавянето на производството, натовареността на прокурора,
цялостната организация на работата му и професионалното му поведение, съдът
стига до заключение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, защото няма
основание за прилагане на мярката по чл. 327, ал. 1 ЗСВ. Налице е
несъответствие между съдържанието на заповедта и целта на нормата на чл. 327,
ал. 1 ЗСВ, което само по себе си е достатъчно като основание за отмяна на
заповедта, за издаването на която не са били налице и материално-правните
предпоставки за законосъобразност по цитираната разпоредба. Констатираното
неголямо като продължителност неспазване на сроковете не се дължи на лоша
организация на работата на магистрата, а единствено и само на обективни
причини.
Липсата на виновно неизпълнение на служебните
задължения, на несъответстващо на дължимото поведение на прокурора, състоящо се
в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в
кръга на службата на съответното лице, респ. действие или бездействие на
магистрата да е довело до неоправдано забавяне на производството, компрометира
материалната законосъобразност на обжалваната заповед.
Предвид изложените съображения, Административен съд -
Пловдив, Първо отделение, 18-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.В.М.,
ЕГН ********** Заповед
№ РП-66 от 27.02.2020г., издадена от ч.г.- административен ръководител –
Районен прокурор на Районна прокуратура гр. Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/