Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Кюстендил, 22.10.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито заседание,
на двадесет и втори октомври
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
т.д. № 80
по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Т. К. Р., ЕГН **********, с адрес: *** е
депозирал въззивна жалба насочена срещу отказ № 20200909090047 – 2/15.09.2020
г. на длъжностно лице от Търговския регистър към Агенция по вписванията,
постановен по заявление № 20200909090047/09.09.2020 г. с искане за вписване
промяна в обстоятелствата на ТД „***“
ООД, ЕИК *********.
Оспорва се основателността на
постановения отказ с довода, че дадените от длъжностното лице по регистрация
/ДЛР/ към АВ – ТР указания по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ са формални и
неправилни. Акцентира се на обстоятелството, че изисканата от ДЛР декларация по
чл.129 от ТЗ не следва да се представя в хипотезата на прехвърляне на дружествен
дял от един съдружник на друг. Изискуемостта на същата се предопределя от
обстоятелството на кое лице се прехвърля
дружествения дял, като се поддържа твърдението, че същата е нужна само при
прехвърляне на такъв на трето лице. Счита се, че настоящия случай не попада в
хипотезата на чл.129, ал.1, предл. 2 ТЗ, защото приобретателят на дружествения
дял е съдружник, а не трето /външно/ за дружеството лице. Излага се, че
въведеното законово ограничение е породено от необходимостта да се защитят
интересите на кредиторите на дружества с натрупани задължения, които се прехвърлят върху
малоимотни лица. Приема се, че това
разбиране съответства на целите на посочените законодателни изменения, видно от
публикуваните мотиви към проекта на Закона за изменение и допълнение на ТЗ /№ 754-01-39
от 06.07.2017 г., 44 – то НС/. Заключава, че очертаната цел на допълнението е
да бъде прекратена порочната практика да се прехвърлят задлъжнели ТД на лица,
които са неплатежоспособни. Поддържа виждането си за незаконосъобразността на обжалвания отказ с цитирана във въззивната
жалба съдебна практика. Приема, че в случая е спазена изисканата от закона
квалифицирана форма на договора за прехвърляне на дружествени дялове,
представен бил приетият нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени,
както и всички останали изискуеми по закон документи, поради което намира, че
не са налице пречки за вписване на заявените обстоятелства. Жалбоподателят
поддържа искане за отмяна на обжалвания отказ и даване указания на ДЛР за
вписване на заявената промяна по партидата на дружеството.
Кюстендилският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и представените при регистрацията на заявлението
доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп до данните на
електронния сайт на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
При преценка законосъобразността на
отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за
търговския регистър и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР
правомощия. Съгласно чл. 21 от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали
подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали
заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда
вписване в ТР /респ. актът подлежи на обявяване/; дали изхожда от оправомощено
лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са
представени изискуемите декларации по чл. 13 от ЗТР; да е заплатена следващата
се държавна такса /когато такава се дължи/.
С подаденото заявление е заявено за
вписване в ТР по партидата на “***“
ООД прехвърляне на дружествен дял от съдружника С.А. на другия съдружник Т.К.Р..
На 10.09.2020 г. ДЛР е дало на основание
чл.22, ал.5 ТЗ указания към заявителя за представяне на декларации по
утвърдения образец от управителя на дружеството и от праводателя, че
дружеството няма изискуеми и неплатени задължения по см. на чл.129, ал.1 ТЗ.
На 15.09.2020 г., установявайки, че в
законоопределния с нормата на чл.19, , ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ срок, не са изпълнени
от заявителя дадените указания за отстраняване на нередовности по депозираното
заявления, ДЛР постановява обжалвания отказ.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е представена в заверено копие,
придружено с възпроизведени копия от заявление и приложени към него книжа, и постановен
отказ по него, съобразно изискванията на чл. 25, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Регистрираната
жалба е депозирана преди изтичане на срока по чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,
доколкото макар да е отбелязано, че постановеният отказ не е връчен на
заявителя, въззивната жалба е подадена в законоустановеният седмодневен срок,
доколкото отказът е с дата на постановяване – 15.09.2020 г., а въззивната жалба
е депозирана пред ОС – Кюстендил на 21.09.2020 г.
Жалбата е подадена от лицето,
действало като заявител. По изложените съображения същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, а постановеният отказ незаконосъобразен. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
За да се постанови вписване на промени в
обстоятелства, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ към АВ, длъжностното лице по
регистрация следва да се убеди, че решенията, подлежащи на вписване, са взети в
съответствие с законоустановените изисквания. По аргумент от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, предпоставка за вписването е представяне на доказателства за
формалното /от външна страна/ съответствие на заявените за вписване
обстоятелства /на фактическия състав по тяхното осъществяване/ със закона.
В конкретния случай от АВ - ТР е
поискано вписване по партидата на „***“ ООД на промяна в обстоятелствата, касаеща
прехвърляне на дружествен дял от единия съдружник на другия.
Съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено
заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на
предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице,
приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуване на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от закона,
платена ли е дължимата държавна такса.
- 2 -
Цитираната правна норма на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че проверката на ДЛР е
формална и има за цел да провери, чрез извършване на съответното вписване, че
заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона.
Този извод произтича и от охранителния характер на регистърното производство, в
което Агенцията дължи на заявителите административно съдействие.
След извършена проверка на приложените
към заявлението документи, съдът не констатира пропуски съобразно нормативно
определените изисквания за вписване на заявените промени – прехвърляне на
дружествен дял ОТ ЕДИН СЪДРУЖНИК НА ДРУГ. Спазени са законовите предписания за
прехвърляне на дялове, съгласно чл. 129 ТЗ – приложени са договор за
покупко-продажба на дружествен дял, с нотариално удостоверяване на съдържанието
и подписите, покана за свикване на ОС, протокол от ОС на съдружниците с взето
решение за продажба на дружествен дял, учредителен акт на дружеството,
отразяващ извършените промени, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, заплатена
е дължимата държавна такса. Не са били налице законови пречки за извършване на
заявеното вписване.
Съображенията на ДЛР, че с оглед
прехвърлянето на дялове между съдружниците е необходимо представянето на
декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ, са неправилни. Изискването се отнася само за
случая, когато дружествен дял се прехвърля на трето лице – такова, което няма
качеството на съдружник. Представянето от управителя на дружеството и от
праводателя на декларация по образец се отнася само за прехвърлянето на
дружествен дял на трето лице, защото липсата на задължения към работници и
служители по ал.1 ТЗ е предвидена като предпоставка за прехвърлянето на
дружествен дял на трето лице.
Както правилно това се твърди и в
жалбата, с която настоящата инстанция е сезирана, в приложимия по делото
материален закон – чл. 129 от ТЗ, и при прилагане на принципа при тълкуването
на забранителни, ограничителни и/или санкционни норми, систематично и
граматически може да се проведе разликата в установените от законодателя
изисквания за прехвърлянето на дялове в двете, законоуредени хипотези.
В чл. 129, ал. 1 от ТЗ тези две хипотези
са ясно разграничени – първата е прехвърлянето на дружествения дял от един
съдружник на друг, което се извършва свободно, а втората – такова прехвърляне
на трети лица, което само се извършва при спазване на изискванията за приемане
на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са
прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
Използването между двете хипотези на
противоположния съюз "а" за отграничаването от и противопоставянето
на втората хипотеза на първата такава, съответно впоследствие – само във
втората хипотеза, на съединителният съюз "и", указващ и изискващ комулация
ясно сочи, че ограничението за прехвърляне на дялове при неизплатени задължения
от вида на уредените, не се отнася до свободното прехвърляне на дялове между
съдружници, при първата, законоустановена в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ хипотеза, а е приложимо само при прехвърлянето на дялове на трети лица /в
този смисъл Решение № 2212 от 1.10.2019 г. на САС по т. д. № 4346/2019 г./.
При така изложеното и доколкото
посоченото ограничение не се прилага за законоуреденото, като свободно,
прехвърляне на дялове между съдружници, то налага се извод, че изискващата се
като условие за вписване на прехвърлянето на дялове в ТР декларация в ал. 2 на
чл. 129 от ТЗ, е такова условие за вписването само на прехвърляне на дялове на
трети лица, но не и между съдружници.
По изложените съображения съдът приема,
че дадените от ДЛР указания на заявителя за представяне на декларация по ч.129,
ал.2 ТЗ са неправилни, а постановения в резултат тяхното неизпълнение отказ,
незаконосъобразен. Доколкото към процесното заявление са представени
изискуемите доказателства съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Наредба № 1/14.02.2007 г., за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел /Загл.
изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, съдът намира, че са
налице всички законови предпоставки за извършване на исканото вписване, поради
което отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен. На основание чл.
25, ал. 5 ЗТР на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни
указания за извършване на исканото вписване.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.25 от ЗТР отказ №
20200909090047 – 2/15.09.2020 г. на длъжностно лице от Търговския регистър към
Агенция по вписванията, постановен по заявление № 20200909090047/09.09.2020 г.
с искане за вписване промяна в обстоятелствата на фирма „***“ ООД, ЕИК *********, като
незаконосъобразен.
УКАЗВА на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да се произнесе по Заявление с вх.№
20200909090047 -2 /15.09.2020 г от “***”ООД, ЕИК *********, като извърши вписване на заявените
обстоятелства.
Решението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: