РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч…24 ноември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд …… наказателна колегия………………………………… в публично заседание на……четиринадесети октомври двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ЕМИЛ ДАВИДОВ
В. АНАСТАСОВ
при секретаря .........ДАНИЕЛА КИРОВА...............…………и в
присъствието на…........……прокурора
…………………...........………………като разгледа
докладваното от
съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нчхд………№ 205…….. по описа за
2020 година, и за да се
произнесе съобрази:
Производство с правно основание член 317
и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда №
7/30.01.2020 година по наказателно частен характер дело № 77/2018 година на
Районен съд Ловеч.С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия подсъдимия Н.Д.С., роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, с висше военно
образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.08.2017 год. в с. Ч., обл. Ловешка е обидил М.А.М.
в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – мл. полицейски инспектор при РУ-Ловеч,
участък – Летница, като в негово присъствие е казал нещо унизително за честта и
достойнството му – че е чирак на Д. С. С., като обидата е нанесена публично,
поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т. 3, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,
т.1 от НК го е осъдил на Глоба в размер на 1500 лв., която да
заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и на
Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след
влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Ч., като го оправдава по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т. 3, във вр. с чл.146, ал.1
от НК да го е обидил с думите: „...не желая ти да ми правиш
огледа, заради теб ме съди ловната дружинка. Аз ти плащам заплатата и аз ще те
махна..."; „ напусни огледа"; „... не желая тоя да присъства на
огледа и в негово присъствие няма да давам сведения"; „... той е чирак на
земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива
контрабанда. ...Постоянно си спира колата и мотора на центъра на
селото...".
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Н.Д.С., роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин, с висше военно
образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.08.2017 год. в с. Ч.,
обл. Ловешка е приписал престъпление на М.А.М. в качеството му на длъжностно
лице по повод изпълнение на службата му
– мл. полицейски инспектор при РУ-Ловеч, участък – Летница, като е
заявил, че укрива контрабандни стоки,
като клеветата е разгласена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във вр.
с чл.147, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на Глоба в размер на 2500 лв., която
да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и на
Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след
влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Ч., като го оправдава по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1
от НК, да му е приписал престъпления с думите, че постоянно стои в кафето на Д. С.;
че паркира със служебните мотопед и автомобил на площада пред кафето на С.; че
е чирак на С.; че по време на работа носи касети с различни стоки в магазина на
Д..
На основание чл.23, ал.1 от НК, първоинстанционния съд е определил
едно общо най-тежко наказание Глоба в размер на 2500 лв., която да заплати в
полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и Обществено порицание,
което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по
местния радиовъзел в с. Ч..
Съдът е уважил частично
предявения граждански иск,като е осъдил Н.Д.С., с горните данни, да заплати на М.А.М. ***, сумата от 500 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението обида, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.08.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля гр. иск до пълния
претендиран размер от 1500 лв., като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателя Н.Д.С..Развива
бланкетни оплаквания,че присъдата е постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.Изтъква освен това,че наложеното му наказание е
явно несправедливо и завишено по размер.Моли въззивната инстанция да отмени
присъдата и да го признае за невиновен по повдигнатите с тъжбата обвинения.
В съдебно заседание лично и чрез защитника си
адв.М.И. поддържа жалбата си против присъдата.Сочи,че по повод този скандал има
висящи дела в Районен съд Ловеч,както и че е налице сигнал до Министъра на
вътрешните работи.Счита,че неправилно Районен съд Ловеч е кредитирал изцяло
показанията на св.Т.,тъй като същия е полицейсски служител.Изтъква,че н за
някои от свидетелите има данни,че същия ден не са били в селото.Счита,че
показанията на свидетеля С. също не следва да се кредитират,с оглед силно
влошените отношения между него и земеделските производители.Изтъква,че Районен
съд Ловеч неколкократно е посочил в мотивите си като причина за инцидента силно
влошените междуличностни отношения.
В съдебно заседание въззиваемия М.М.
се явява лично и чрез защитника си изразява становище,че жалбата е
неоснователна,а първоинстанционната присъда правилна и обоснована.
От съвкупната преценка на събраните в
хода на съдебното производство пред двете инстанции доказателства съдът прие за
установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по
член 319 от НПК и е допустима за разглеждане,но по същество е неоснователна.Районен
съд Троян е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Н.Д.С. *** и се занимавал с отглеждане на
животни и търговска дейност като стопанисвал магазин и заведение в центъра на
селото. Срещу неговия магазин се намирал друг магазин, собственост на св.Д. С. С.,
с когото подс.С. не бил в добри отношения.
Тъжителят М.А.М. постъпил в системата на МВР на
06.03.1995 г. като полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” към РПУ Ловеч. Със заповед на Директора на ОД на
МВР-Ловеч, считано от 16.03.2015 г. бил преназначен на длъжност мл.полицейски
инспектор в Участък – Летница към РУ –
Ловеч, която заема и към момента.
Възизвникът С. и въззиваемия М. се познавали, като в
годините отношенията им постепенно се влошили.
На 02.08.2017 г. въззиваемия М. бил определен за дежурен
служител в с.Ч. съгласно утвърден график/л.37/, като около 08.40 часа получил
обаждане от кмета на с.Ч., че в центъра на селото има счупени прозорци на
сградата на магазина и кафе аператив „***”, собственост на въззивника Н.Д.С..
Отзовал се на сигнала, като около 08.45-08.50 часа на центъра на селото бил
пресрещнат от С., който още като го
видял му казал: „не желая ти да ми правиш огледа, заради теб ме съди ловната
дружинка. Аз ти плащам заплатата, аз ще те махна”, „ напусни огледа"; „... не желая тоя да присъства
на огледа и в негово присъствие няма да давам сведения"; „... той е чирак
на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и
укрива контрабанда. ...Постоянно си спира колата и мотора на центъра на
селото..."
Излагат се твърдения, че С. е казал на М.,
че постоянно стои в
кафето на Д. С.; че паркира със служебните мотопед и автомобил на площада пред
кафето на С.; че е чирак на С.; че укрива контрабандни стоки; че по време на
работа носи касети с различни стоки в магазина на Д.. След тези думи,
изречени от Н.С., М. поискал съдействие от колеги от полицейския участък и на
място пристигнали полицейските инспектори Х. П. и И. Т., пред които Н.С. отново заявил, че не желае М. да
присъства на огледа, както и заявил, че М. е чирак на земеделските
производители, че им носи хляба на горния магазин и укрива контрабанда, че
постоянно си спира колата и мотора на центъра на селото. М. напуснал мястото и
огледа бил извършен от колегите му.
По повод
поведението на Н.С. и изречените от него думи на 02.08.2017 г. в с.Ч.
въззиваемия М. ***771/11.08.2017 г. за нанесени обиди и клевети. С
постановление от 20.10.2017 г. на РП-Ловеч е постановен отказ от образуване на
досъдебно производство по жалбата на М.М. с оглед разпоредбата на чл.161, ал.1
от НК, тъй като престъпленията обида и клевета са от частен характер и
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния
първоинстанционен съд. След връчване на цитираното постановление на М., същият
подал тъжба срещу Н.С. ***, в която подробно е описана фактическата обстановка
по случая и изречените от С. думи по адрес на въззиваемия, възприети от
последния като обида и клевета, въз основа на която тъжба е образувано и
първоинстанционното дело.Съдът на първо място,се е позовал на показанията на показанията на свидетелите И. Т., Х. П., Т. Л.,
Д. С., Б. М., Й. Г., Г. И., М. С., И. И., М. М., С. С., от които се установява
описаната в тъжбата фактическа обстановка, относно обстоятелството, че на през
нощта срещу 02.08.2017 г. в с.Ч., са били счупени стъклата на заведението и
магазина на Н.С.. Част от изброените свидетели – Т., П., И. И. са били служебно
ангажирани с извършване на оглед на произшествието и са възприели присъствието
на С. и на въззиваемия М. на мястото, както и поведението на С., който е
отказал М. да присъства на огледа, както и изказаното от него възмущение,
упреци и недобро отношение към въззиваемия.Районен съд Ловеч е извършил
внимателен и задълбочен анализ на показанията на всички свидетели по
делото,като е констатирал,че някои от свидетелите - С. и Л. са възприели
присъствието на С. пред магазина му и на М. отсреща на улицата, но не са
възприели никакъв словесен контакт, размяна на реплики между тях. Свидетелите П.
С. и Д. С. – синове на Н.С. не са присъствали
на инцидента на 02.08.2017 г., но са разбрали от баща си, че същият не е
допуснал М.М. да извърши оглед на местопроизшествието поради влошените им
отношения, като тези двама свидетели излагат обстоятелства и описват събития в
миналото, в резултат на които отношенията между баща им и М. са се влошили.
Първоинстанционния съд е приел,че обвинението за обида се доказва по бизспорен
начин от показанията на св.Т., който в с.з. заявява, че по време на огледа, в който
той лично е участвал, С. е заявил, че М. е чирак на Д., както и че укривал
контрабандни стоки, че носел постоянно касетки в заведението на Д., че паркирал
мотоциклета и автомобила си пред заведението на Д.. Тези негови показания
потвърждават изложеното в тъжбата пред първоинстанционния съд, че малко след
като С. е нарекъл на тъжителя „чирак на Д.” е повторил тези думи в присъствие
на лицата, дошли да извършат огледа. За обстоятелството, че е налице
присъствената обида, свидетелстват М. О. и А. Д., намирали се в непосредствена
близост до мястото в центъра на селото, на което М.М. бил пресрещнат от С.. Тези свидетели са възприели и са заявили
пред РС Ловеч конкретните думи, които са
чули Н.С. да отправя към М.. Свид.Д.: „ти махай се оттук веднага”, „заради теб
ме осъдиха, ти си чирак на земеделските производители, ти прикриваш
контрабанда, ти носиш касетки на горния магазин на Д.…” Свид.С.:”Ти си чирак на
кооператорите и контрабандист, върви да носиш хляба на Д.”.
Районен съд ловеч обосновано е приел,че от обективна страна С. е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие, като е изрекъл в присъствие на М. думи, унизителни
за честта и достойнството му, а именно: „ чирак на Д. С.”.Разсъжденията
на решаващия съд са правилни - действително Думата чирак в тълковния речник има две значения:
Остар.Младеж, който учи занаят при майстор и преносно, разговорно – човек,
който не е усвоил напълно някаква работа, т.е. не е достатъчно компетентен, не
притежава нужните качества. Оценката за това дали употребените думи или изрази
са обективно обидни следва да се прави в контекста на данните по делото, както
и на общоприетите в обществото морални норми. Именно от събраните по делото доказателства
за влошените отношения по различни поводи и причини между С. и въззиваемия М.,
съдът правилно е приел, че в случая
израза „чирак на Д. С.” е обидна квалификация, чрез която С. е изразил своята
отрицателна оценка за пострадалия, целяща за пострадалия да се наложи една общо
валидна негативна оценка, като отправена
към пострадалия е засегнала неговата чест, достойнство и самооценка, като в
случая с оглед обстоятелството, че тъжителят е полицейски служител, наред с
личната чест се засяга и престижът на службата,тъй като освен всичко друго
„чирак „ има и друга смислова
интерпретация в разговорния език – човек,който изпълнява чужди нареждания. При
обидата деецът дава своята негативна оценка на личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата на тази информация и се
обективират с такава цел. Известно е,както е приел и РС Ловеч, че обидата е
съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на
пострадалия, в случая чрез думи, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие
и на добрите нрави. Пострадал от престъплението може да бъде само физическо
лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и
което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия, което в случая е
налице, тъй като пострадалият не е малолетен или непълнолетен, няма данни да
страда от заболявания, които да не му позволяват да възприема и оценява
правилно фактите. При обидата за разлика от клеветата, не се поставя въпроса за
истинността или неистинността на
казаното.
Правилно също така Районен съд Ловеч е
приел,че са налице и останалите квалифициращи белези на престъплението клевета
- присъстват и безспорни писмени
доказателства за обстоятелството, че
въззиваемия М.М., е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК и че
въпросния ден – 02.08.2017 г. е бил на работа, изпълнявайки възложените му
функции, което обуславя квалификация на деянието по чл.148,ал.1,т.3 от НК. От
друга страна обидата е нанесена публично, тъй като е станала достояние на
повече от едно лице, на публично място, каквото се явява центъра на с.Ч., което
обуславя квалификацията на деянието по чл.148, ал., т.1 от НК.
От субективна страна правилно съдът е
приел,че въззивника
Н.С. е
действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. До този извод съдът е достигнал от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, и от
обясненията на С. и становището му по същество, в които прозира открита
неприязън и негативно отношение към М., която едва ли може да се приеме само
като лична оценка към тъжителя и говори за една целенасоченост и намерение на С.
действително да предприеме действия срещу въззиваемия, поради което съдът правилно
е възприел това само като защитна теза на С..
След внимателен анализ на доказателствата,правилно и
обосновано Районен съд Ловеч е приел,че съгласно
чл.147,ал.1 от НК „Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му
припише престъпление се наказва за клевета”. Субект на престъплението клевета
може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Осъществяването на изпълнителното
деяние се изразява в разгласяване
на инкриминираните обстоятелства пред повече хора или на място, което позволява
обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора, което в случая е налице. За
да е налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяването на позорни
обстоятелства за другиму или приписване на престъпление, с цел да повлияят
отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която
живее или работи. За да е налице съставомерно деяние по чл.147,ал.1 от НК разгласените факти и обстоятелства
освен опозоряващи или осъществяващи престъпление, трябва да бъдат и неистински.
В тази насока изводите на Районен
съд Ловеч са правилни - действително С. е осъществил втората форма на
изпълнителното деяние на престъплението клевета – приписване на престъпление,
като на публично място/центъра на с.Ч./,
в присъствието на М. и други лица
е заявил,
неистинско
обстоятелство, а именно, че М. укрива контрабандни стоки. Анализът на инкриминирания израз,извършен
от Районен съд Ловеч сочи, че твърдяното от С. обстоятелство, че въззиваемия
укрива контрабандни стоки е приписване на престъпление, тъй като контрабандата е незаконно транспортиране на стоки през държавна
граница, в нарушение на приложимите закони или други нормативни актове и е престъпление съгласно чл.242
и сл. от НПК, съответно престъпление по НК е и укриваето на вещи, придобити
чрез престъпление. Съгласно константната съдебна практика и приетите в
обществото морални норми такова изявление безспорно се отнася до поведението на
пострадалия и отразява отрицателните му качества, характеризиращи го негативно
като личност, а в случая и като длъжностно лице, засяга личността на
пострадалия и е от естество да накърни доброто му име в обществото и в средата,
в която работи, т.е. наред с личната чест се засяга и престижът на службата. По
принцип престъплението като общественоопасно, извършено виновно и обявено за
наказуемо деяние /чл.9 ал.1 от НК/ във всички случаи е укоримо от морална гледна точка и
без изключения характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това
твърдението на С., че въззиваемия действа в нарушение на законите, като укрива
контрабандни стоки, категорично се отразява негативно на доброто име и честта
му като гражданин и служител на МВР.
Поради изложените съображения, решаващата инстанция
правилно е. приема,че въззиваемия Н.Д.С. е осъществил от обективна страна
признаците на престъплението клевета, като формата на изпълнителното деяние
е приписване на извършено престъпление на тъжителя
– укриване на контрабандни стоки, което последният не е извършил. Клеветата е
резултатно престъпление и е довършено, когато поне едно трето лице е узнало за
твърдението на дееца за приписаното престъпление и когато това твърдение е
възприето от адресата. В случая са налице всички посочени признаци от
обективната страна на престъплението клевета.
Правилен е извода,че от
субективна страна С.
е действал виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено - опасния
характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено - опасни последици и е искал тяхното настъпване. До този извод съдът е достигнал от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, анализирани по-горе и от обясненията на Н.С. и
становището му по същество, в които прозира открита неприязън и негативно
отношение към М., която едва ли може да се приеме само като лична оценка към
тъжителя.
Районен съд Ловеч е възприел като цяло разумен и
балансиран подход при определяне на наказанията за двете деяния за деянието
по чл.148, ал.1,т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, по което е признат
за виновен, съдът е съобразил като смекчаващи вината обстоятелства
влошените личностни отношения между двамата, мотива за извършване на деянието, а именно че непосредствено преди процесната дата
имущество на С. е било обект на посегателство, напредналата му възраст и
неговото влошено здравословно състояние,
както и данните за семейното му и имотно положение, невисоката обществена
опасност на деянието и на дееца,
въпреки, че същият е осъждан и при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК му е
наложил наказание глоба в размер на 1500 лева, която да заплати в полза на
държавата по сметка бюджета на съдебната власт и Обществено порицание, което да
бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по местния
радиовъзел в с.Ч..
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Н.Д.С. за деянието по чл.148, ал.1,т.1 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1 от НК, по което е признат за виновен, Районен съд Ловеч е
съобразил като смекчаващи вината обстоятелства същите като по горе изложените и
при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК му е наложил наказание глоба в размер на
2500 лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната
власт и Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата,
след влизането й в сила по местния радиовъзел в с.Ч..
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо
най-тежко наказание на С. за двете деяния – глоба в размер на 2500 лева, която да заплати в полза
на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и Обществено порицание, което
да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по
местния радиовъзел в с.Ч..
Районен съд Ловеч
съобразно общоприетите представи за справедливост и в съответствие с
разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД е уважил предявеният
граждански иск за неимуществени вреди от М.А.М.
против Н.Д.С.
за престъплението обида в размер на сумата от 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
02.08.2017 год.,като
е отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 1500 лева, като неоснователен и недоказан,а за престъплението клевета иска е уважен в размер на сумата от 500 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от 02.08.2017 год.,като
е отхвърлил иска за неимуществени
вреди до пълния претендиран размер от 1500 лева, като неоснователен и
недоказан.
Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 7/30.01.2020 година по
наказателно частен характер дело № 77/2018 година на Районен съд Ловеч. е правилна и
законосъобразна – не са
налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния
акт,поради което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/30.01.2020 година по наказателно частен характер дело №
77/2018 година на Районен съд Ловеч. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................
ЧЛЕНОВЕ:1/..............................
2/..............................