Решение по дело №1941/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260178/16.12.2020г.

 

№...................                                             16.12.2020 г.                                              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На единадесети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         

                                                                                               Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1941/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 529254-0029557/31.07.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП -             гр. София, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на ЕТ “Ю.Х.-Д.”, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от Ю.С.Х., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите  и  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, излагайки подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания представляващия търговеца – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

За ТД на НАП - Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмено становище на 02.11.2020 г., в което излагат становище по съществото на спора, като заявяват, че считат жалбата за неоснователна и молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Освен това, претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Търговецът – жалбоподател ЕТ “Ю.Х.-Д.” е със седалище и адрес на управление: ******* и се представлява от Ю.С.Х., ЕГН **********.

Търговецът – жалбоподател стопанисва търговски обект – вендинг кафе - автомат, с изградено електрическо захранване, находящ се на ул. „Преслав“ № 2 в гр. Шумен. На 03.06.2020 г. в 16.55 часа била извършена проверка от компетентни длъжностни лица на отдел „Оперативни дейности“  – гр. Варна в Главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, в търговски обект – кафе - автомат, находящ се в гр. Шумен, ул. “Преслав” № 2, стопанисван от “Ю.Х.-Д.” ЕТ, гр. Шумен. По време на проверката проверяващите Д.И.Г. и В.К.К. - длъжностни лица към ГДФИ, ОД – гр. Варна – извършили контролна покупка на капучино на стойност 0.70 лева. Цената била заплатена в брой. При проверката било установено, че вендинг кафе – автоматът разполага с ФУВАС с рег. № на ФУ в НАП 44279856/18.07.2017 г. с ИН на ФУ ЕD253916. Същевременно при извършената проверка в масивите на НАП обаче не било установено изпращане на данни от ФУВАС на кафе – автомата, като проверяващите заключили, че проверяваният търговец използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка с НАП, както и при извършената покупка на контролния дисплей на вендинг кафе – автомата не се визуализира фискален бон за извършената покупка от регистрирания в НАП ФУВАС с рег. № на ФУ в НАП 44279856/18.07.2017 г. с ИН на ФУ ЕD253916. За резултатите от проверката на 03.06.2020 г. е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0358611. Впоследствие, на 24.06.2020 г. за констатираното нарушение на търговецът – жалбоподател, в присъствието на представляващия търговеца, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АА, № 0029557, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3,  ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно, че ЕТ “Ю.Х.-Д.”, като лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с ел. захранване е длъжно да регистрира и отчета всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалния бон, регистриращ продажбата се визуализира на дисплей, без да се издава хартиен документ. Цитираният акт за установяване на административно нарушение бил връчен на преставляващия търговеца - нарушител и подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в разписка. Впоследствие, представляващия дружеството се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 529254-0029557/31.07.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на ЕТ “Ю.Х.-Д.”, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,                                        ул. „Лозенград“ № 3, вх. 3, ет. 4, ап. 58, представляван от Ю.С.Х., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите  и  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Д.И.Г. и Д.И.Г., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Д.И.Г. и Д.И.Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 529254-0029557/31.07.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, съгласно заповед № ЗЦФ-ОПР-17/17.05.2018 г. Министъра на финансите. При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и              чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Следователно цитираната разпоредба предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касови бележки от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от ЗДДС лицето, което извършва продажби на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмен на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалния бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ /т. 1/ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалния бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен носител /т. 2/.

Съгласно предвиденото в чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. А в ал. 1 на чл. 118 от ЗДДС, възпроизведена частично в чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.

От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че задължението на лицата по чл. 3 от наредбата за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта е свързано със задължението за регистриране и отчитане на всяка продажба, извършена чрез автомат на обслужване, каквито представляват вендинг кафе – автоматите, посредством ФУВАС, при което фискалния бон, регистриращ продажбата само се визуализира на дисплея, без да се материализира на хартиен носител. 

В случая няма спор, че в деня на проверката – 03.06.2020 г., служител на ТД на НАП – гр. Варна е извършил контролна покупка на 1 бр. капучино на стойност 0.70 лв., заплатено с монети от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС -  вендинг кафе – автомат за топли напитки, находящ се ул. „Преслав“ № 2 в гр. Шумен, стопанисван от ЕТ “Ю.Х.-Д.” гр. Шумен. При извършената покупка стоката е предоставена, но не се визуализира номер на фискален бон на дисплея с час и стойност на покупката /дисплеят на вендинг автомата свети, визуализират се постъпилите суми, но се фискализират бонове/. Резултатите от проверката били обективирани в съставения Протокол за извършена проверка серия АА, № 0358611 от 03.06.2020 г. Възпроизведената фактическа обстановка не се оспорва от търговеца – жалбоподател.

Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че търговецът -жалбоподател действително е осъществило състава на визираното, както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от  ЕТ “Ю.Х.-Д.” гр. Шумен като административно нарушение по чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Извършеното нарушение следва да бъде санкционирано съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС сочи, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 лв. до 1 000 лв., или „имуществена санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 лв. до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на основание чл. 118 от ЗДДС. Нарушението е такова, което безспорно не води до неотразяване на приходи, доколкото е налице фискално устройство в обекта, което има изградена дистанционна връзка с НАП, както и е за регистрирана извършената продажби, поради което са приложими санкциите, предвидени по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В случая на ЕТ “Ю.Х.-Д.” гр. Шумен е наложена имуществена санкция размер над минималния, предвиден в закона, а именно 600 лв.

От друга страна съдът намира, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на наказателното постановление административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние. При определяне на наказанието наказващият орган следва да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава преценка не е извършена от административнонаказващия орган, доколкото последният се е задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да са посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са съобразени, както и каква е тежестта на конкретното нарушение. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от Допълнителните разпоредби на НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения, свързани с данъчната и фискална дисциплина, т. е. касае се за инцидентна проява. Установи се, че лицето има регистрирано и въведено с експлоатация ФУ, което има изградена дистанционна връзка с НАП. Следва да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на технически пропуск, не и на целенасочено неспазване на правилата. Видно от показанията, както на разпитаният свидетел, осъществил проверката – Д.И.Г., така и на свидетеля А.Д.А., че при последващите контролни покупки от вендинг кафе – автомат за топли напитки, стопанисван от търговеца – жалбоподател, се е визуализира номер на фискален бон на дисплея с час и стойност на покупката. В тази връзка съдът намира, че посоченото нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. От доказателствата не може да се направи извод, че нарушението е извършвано и преди това. Самият наказващ орган е приел, че се касае за първо нарушение. Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. Минималният размер на предвидената санкция за този вид нарушения – „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По процесното дело жалбоподателя ЕТ “Ю.Х.-Д.” е направил разноски в размер на 300 лв., представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерът на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 1 от посочената Наредба № 1 от 07.09.2004 г., за изготвянето на жалби срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл. 18, ал. 2 от същата наредба е предвидено, че процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на „глоба“, „имуществена санкция“ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението следва да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 07.09.2004 г. – за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.

В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което  е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 600 лв. и при това положение разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба № 1 от 07.09.2004 г. са приложими, тъй като са относими към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Именно в този размер е и договореното и заплатеното от търговеца - жалбоподател адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че доколкото представеният по делото договор за правна защита и съдействие удостоверява извършено плащане, то същия следва да се възприеме като доказателство за извършените от страна на търговеца - жалбоподател разноски. При преценка на молбата съдът съобрази константната съдебна практика по обсъдените по-горе спорни въпроси и по-конкретно: Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., ІІ г.о., ГК; Определение № 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., ІV г.о., ГК; Определение № 63 от 24.03.201 1г. на ВКС по гр. д. №  1630/2010 г., ІІІ г.о., ГК и др.

С оглед на гореизложеното, доколкото искането за присъждане на разноски е направено своевременно, съдът намира, че в полза на ЕТ “Ю.Х.-Д.” следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер 300 лв., представляваща направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, като същите следва да се възложат в тежест на Национална агенция по приходите - гр. София.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 529254-0029557/31.07.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП -                 гр. София, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на ЕТ “Ю.Х.-Д.”, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от Ю.С.Х., ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите  и  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „ЕТ “Ю.Х.-Д.”, със седалище и адрес на управление: *******, представляван от Ю.С.Х., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева,  представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1941/2020 г. по описа на ШРС, изразяващо се в оказване на правна помощ и съдействие и процесуално представителство съгласно Договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно от 04.12.2020 г.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: