Решение по дело №939/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М. И. М., [ЕГН], [населено място], [улица], срещу решение № 302 от 22.04.2024 г., постановено по АНД № 3435/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-1309/19.04.2023 г., издадено от зам. кмет на община Бургас.

В касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие със събраните доказателства. Сочи, че въпреки, че не му бил предявен АУАН за извършеното нарушение, по поща му било връчено наказателното постановление. Сочат се процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Оспорва се твърдението, че АУАН не му е предявен по негова вина, тъй като напуснал наказателния паркинг. Оспорва правната квалификация на извършеното нарушение.

В допълнение на касационната жалба излага подробни съображения за неправилност на решението на районния съд.

Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа касационната жалба и направените искания. Лично и чрез упълномощения представител заявява, че не става въпрос за глобата, а за справедливостта. Повтаря изложеното в касационната жалба и допълнението към нея.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства. Не претендира разноски.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването. Намира, че нарушението е доказано, а възраженията на касационния жалбоподател – неоснователни.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № НП-1309/19.04.2023 г., издадено от зам. кмет на община Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.188, ал.1, вр. чл.98, ал., т.6 от ЗДвП на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

За да постанови този съдебен акт, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения. Според съда двата акта съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като и в двата акта е налице идентичност на описаните факти. Обсъдени са възраженията за допуснати процесуални нарушения, като е посочено, че дори да се приеме, че при съставяне на АУАН е било допуснато отклонение от правилата за съставяне на АУАН, тази неточност не е съществена и не опорочава производството до степен да се отмени обжалвания акт. Посочена е разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП може да се издаде, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Прието е, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано. Правилно е приложена и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е определено правилно наказание.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В касационната жалба и допълнението не са изложени възражения, с които се оспорва нарушението. Не се твърди, че същото не е извършено. Основно възражение е дали и кога е започнало съставянето на АУАН, както и дали такъв е предявяван, респективно дали е правен опит да се предяви на жалбоподателя.

Касационният състав намира, че районният съд е установил детайлно и правилно относимите към спора факти. Изключително подробно са обсъдени всички доказателства и са изложени мотиви за относимостта на всяко едно от тях към предмета на спора. Въз основа на фактите са изложени мотиви за липса на сочените процесуални нарушения. Касационният състав напълно споделя тези мотиви, в които няма никакво вътрешно противоречие и изцяло кореспондират с установените факти, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Неоснователни са всички касационни възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Всъщност с всички възражения, изложени в първоинстанционното и касационното производство, жалбоподателят се домогва да изгради защитна теза, за основа на която сочи неправилно изпълнение на служебните задължения на общинските служители.

По делото е приложен видеозапис със звуково възпроизвеждане, с който касационният състав се запозна и от който ясно се възприема, че общинските служители се опитват да изпълняват задълженията си, но са препятствани от недопустимото поведение на жалбоподателя, който, освен всичко, при пристигането си на паркинга се представя като полицай в пето районно управление. След това поведението на касатора може да бъде обобщено като оспорване на нарушението, отказ за предоставяне на документи за собственост на автомобила и указания към служителите за начина на започване на административнонаказателното производство. В крайна сметка се налага на място да бъде потърсено съдействие от полицейски служители, единствено поради присъствието на които жалбоподателят предоставя документи за съставяне на АУАН.

Възприема се също, че още при пристигането на паркинга М. е уведомен, че ще му бъде съставен АУАН за извършеното нарушение. Същият потвърждава това в телефонен разговор с някого. През цялото време указва на общинските служители как и кога се съставя АУАН и отказва да предостави документ за собственост на автомобила, за който не отрича, че е негов. Предоставя единствено лична карта. Едва при пристигането на полицейските служители, повикани от служителите на паркинга, М. предоставя талон, който е отнесен за съставяне на АУАН. След като документът му е върнат, но преди да му бъде предявен АУАН, М. напуска паркинга.

Няма никакво съмнение, че на жалбоподателя е известно, че срещу него се съставя АУАН, тъй като цялото му поведение и реплики към общинските служители са организирани около това да препятства съставянето. Изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са правилни.

Неоснователни са възраженията за неправилна правна квалификация на нарушението. В тази част касационният състав също изцяло възприема подробните мотиви на районния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 302 от 22.04.2024 г. по АНД № 3435/2023 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.