Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
171 Година 24.03.2017 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На двадесет и осми февруари Година две хиляди и седемнадесета,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар Б.К.
като разгледа докладваното от съдията търговско дело
номер 88 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове по чл.74 от ТЗ.
Н.Д.Г.
ЕГН ********** *** иска да бъдат отменени като незаконосъобразни поради
нарушаване на закона и дружествения договор взети решения на две общи събрания
на съдружниците на „ТЕЙЛЪРС” ООД ЕИК *********, проведени на 11.02.2016г. в
гр.София, първото от 9.00 часа на адрес ЖК „****”, ***, за изключване на ищеца
като съдружник, и второто от 9.30 часа на адрес ***, за приемане на нов
съдружник – Д.Х.К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник
Н.Д.Г., за освобождаване на Н.Д.Г. като управител на дружеството, за избор на
нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов
дружествен договор.
Твърди, че първото общо събрание от
9.00 часа в гр. София на адрес ЖК „****”, *** е свикано при нарушаване на чл.19
ал.4 от дружествения договор и ТЗ, защото адресът не е по седалище и управление
в гр. Карлово и в поканата не е индивидуализирано дали е офис или жилищно
помещение, обитаемо ли е и кое е лицето за контакти. При посещение на място
констатира, че това е сграда с ограничен достъп – електронна брава. Ранният час
на събранието и липсата на достъп, както и липсата на информация кого да се
търси там, са довели до ходене по етажите без резултат и оттук до лишаване от
реалното участие в събранието. Поканата не посочва да има материали за ОС.
Единствената точка от дневния ред е изключване на ищеца като съдружник в
случай, че не е поправила поведението си в указания в предупреждението до нея
срок. На нотариалното предупреждение е дала нотариален отговор, който не се цитира,
нито се посочват други писмени документи. В предупреждението за изключване има
три нарушения, за които се иска преустановяване:1.упълномощаване на Р.Г. и М.Ф.
за разпореждане с банкови сметки на дружеството, които в периода 01.01.2015г. –
08.01.2016г. са изтеглили в евро и лева 158 000лв. без отчитане в
дружеството; 2. опериране с банкови сметки в ПИБ АД, което нарушава договори за
банкови кредити с Пощенска банка АД и Сосиете Женерал Експресбанк АД; 3. като
ЕСК на „Амика Трейдинг” ЕООД извършва конкурентна на дружеството дейност в
нарушение на чл.142 от ТЗ. Възразява, че действията касаят управителя, а не
съдружника на дружеството, поради което нарушения може да има извършени в
качеството й на управител, не на съдружник и оттук не могат да бъдат основание
за изключването й като съдружник. Твърди, че няма извършени нарушения и няма
осъществяване на конкурентна дейност. Признава, че е ЕСК на „Амика Трейдинг”
ЕООД, но това дружество е подизпълнител на ответника; има различна дейност; в
подписания от ищеца в качеството на управител договор за възлагане на
управление с ответника има изрично писмено съгласие и дадено разрешение за
осъществяване на конкурентна дейност. Предупреждението за изключване е
формално, защото даденият срок от 3 дена за поправка е недостатъчен.
Поставените в предупреждението въпроси могат да се изяснят с проверка на
счетоводните книжа и кореспонденция на дружеството, които се намират в офиса в
гр. Карлово, а не в София, където се свикват и провеждат общите събрания. Не е
направено проучване и обсъждане на документите и дали съдружникът е поправил
поведението си след предупреждението. В първото общо събрание от 9.00 часа
участва само Д.К. като пълномощник на другия съдружник П.К.. Възразява, че
упълномощаването е нередовно и въз основа на това пълномощно не може да се
провери дали са отпаднали нарушенията и да се гласува изключване.
След гласуваното изключване първото
общо събрание не взима решения кой поема дяловете на изключения съдружник, а то
е задължително, което е допълнителен порок.
Незаконосъобразни са и решенията, взети
на ОС от 9.30 часа, защото дяловете на изключен съдружник могат да се поемат
само от останалите съдружници. За трети лица, какъвто е Д.К., изключването
влиза в сила от вписването му в ТР, което не е настъпило. При второто общо
събрание дружеството вече е ЕООД, а не ООД, поради което не може да се провежда
и да се взимат решения от общо събрание. Освободените дялове от капитала не са
собственост на другия съдружник, поради което П.К. не може да се разпорежда с
тях в полза на Д.К..
Незаконосъобразни оттук са останалите
решения за освобождаване на управителя, избор на нов, промяна седалището и
адреса на управление и на дружествения договор.
Твърди, че протоколът от ОС от 9.30
часа не е подписано от П.К.. Също не е физически възможно за 30 минути от 9.00
часа до 9.30 часа пълномощникът Д.К. да проведен ОС на адрес ЖК „****”, ***в
София с протокол от 4 печатни страници и да се придвижи до втория адрес ул.
****и да участва във второто ОС от 9.30 часа.
В допълнението си не признава
наведените от ответника факти. Не признава, че адресът в гр. София ЖК „****”,
*** е офис на дружеството, ползван при знанието и съгласието на ищеца.
Доказване на нарушението е в тежест на дружеството, а не изключваният съдружник
да доказва, че не е извършил нарушение.
Ангажира доказателства, претендира
разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете. Твърди, че ищецът е
получил нотариална покана на 26.01.2016г. с предупреждение за изключване и
покана за ОС на 11.02.2016г. в гр. София ЖК „****”, *** от 9.00 часа, поради
което е бил редовно поканен. Няма изискване в ТР и в договора ОСС да се
провежда по седалище и адрес на управление, поради което провеждането му в София не е законово нарушение. Цитираният
адрес в гр. София е офис на дружеството от създаването му и е адрес за
кореспонденция с банки. Ищецът е посещавал адреса многократно. Достъпът до етаж
1, където е офис 1 на дружеството, е свободен, ищецът го познава и го е
посещавал многократно, поради което няма лишаване от право на участие в ОСС.
Няма нарушаване на чл.19 ал.4 от договора. ОСС е свикано от управителя П.К. и
всички съдружници са получили писмени покани. ТЗ и дружественият договор не
въвеждат изискване да се посочват и да се представят писмени материали за ОС
при изключване на съдружник. Такова изискване има само за АД, а ответникът е
ООД. При изключване ТЗ изисква само предупреждение. Законът не изисква в
предупреждението да се цитират законовите норми, които са нарушение. Не
признава, че дружеството е дало съгласие ищецът да извършва конкурентна
дейност, а при наличие на такова – то се отнася само за управителя, не и за
съдружника. Твърди, че с предупреждението е дадена реална възможност ищецът да
поправи поведението си, което не е сторил. Твърди, че също в нотариална форма е
даден отговор на нотариалния отговор на ищеца и писмено са изложени съображения
защо нарушенията остават, а именно: липсата на 158 000лв. е факт и сумата
не е възстановена; на ищеца е указано да прочете клаузите на банковите договори
и какви задължения има дружеството по тях; дружеството на ищеца е учредено като
ЕСК през 2015г. с използване на същия адрес на управление при регистрацията, а
ищецът е издавал фактури между дружествата за услуги, многократно завишени по
стойност. Изразява становище, че не е необходимо запознаване с документите на
дружеството в счетоводството, защото нарушенията са конкретни и ако не са
извършени, то ищецът е трябвало да представи доказателства с нотариалния си
отговор. Поведението не е поправено към датата на ОС. Посочва същите нарушения
за изключване като ищеца. Пълномощното на Д.К., дадено от П.К., е редовно и
дава мандат за извършените на ОС действия. Даденият с предупреждението срок е
достатъчен и подходящ. В предупреждението е посочена банкова офис, по която да
възстановят липсващите 158 000лв., което не е сторено, и е поканена да прекрати
конкурентното ЕООД. Констатирано е от другия съдружник, че в дадения срок няма
поправяне на поведението. Чрез нарушаване на договорите за кредит ищецът е
действал против интересите на дружеството и е нанесла вреди – има просрочване
на заемите, според писмо на банката. Не признава, че „Амика Трейдинг” ЕООД е
негов подизпълнител. Твърди, че учредяването на ЕООД е без негово знание и
съгласие. Осъществяваната дейност от двете дружества е идентична. В
дружествения договор е вменено задължението на съдружниците да не извършват
конкурентна дейност; те имат задължение да действат в интерес на
дружеството.Твърди, че ОС от 9 часа е свикано и проведено редовно при
законосъобразно взето решение. Спазена е процедурата и императивните норми на
ТЗ.
Взимане
на решение на ОС кой поема дяловете на изключения съдружник не е законово
изискване и не е предпоставка за редовността на
изключването на съдружник. Възразява, че дяловете могат да бъдат поети и
от трето лице.
Твърди,
че свикването, провеждането на ОС от 9.30 часа и взетите от него решения са при
спазване на закона и са законосъобразни.
Уточнява,
че ищецът като управител е сключил писмения договора за наем на офиса в гр.
София ЖК „****”, ***, поради което знае за имота, че е офис на дружеството,
който се използва като такъв от създаването му. За този имот са издавани
фактури от доставчиците за консумативи.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът,
след преценка на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид наведените от страните доводи и възражения,
приема за установено следното:
Справката
в Търговския регистър посочва, че ответникът „Тейлърс“ ООД е със седалище и
адрес на управление гр. Карлово, бул. „Владимир Заимов“ № 28. Има капитал от
200лв., разпределен по равно между двама съдружници – ищцата Н.Д.Г. и П.А.К.,
които са вписани за управители на дружеството, действащи поотделно.
Обявеният
Дружествен договор в чл.19 не въвежда изискване за място, на което да се свиква
и провежда общото събрание. Посочено е само в чл.19 ал.4, че поканата за общото
събрание трябва да съдържа място за провеждане на заседанието, а чл.19 ал.3
съдържа уговорка за адресите, на които да се връчват поканите до съдружниците
за общото събрание.
В
чл.12 от Дружествения договор или в друга негова норма не е въведено
ограничението съдружник да не участва в капитала или в управлението на друго
търговско дружество. В чл.12 т.5 и т.6 е вменено на съдружник задължението да
не уврежда със свои действия или бездействия интересите на дружеството и да не
го конкурира, когато общото събрание реши, че това сериозно застрашава интересите
на дружеството.
Уредените
в дружествения договор основания за изключване на съдружник са изписани в чл.13
ал.1 и между тях е т.4 – действия против интересите на дружеството.
При
вписване на управителите на дружеството Н.Г. и П.К. са представени попълнени
декларации по чл.142 ал.1 от ТЗ и Договор за възлагане на управление. Според
декларацията на Г. тя се е съгласила да не извършва търговски сделки от свое
или чуждо име, да не участва в събирателни, командитни или други дружества с
ограничена отговорност и да не заема длъжности в ръководни органи на други
дружества, когато се извършва дейност, сходна с тази на дружеството. В
подписания договор за възлагане на управление, в който дружеството е
представлявано от П.К., обаче е уредено в чл.4 ал.3 правото на управителя без
съгласието на дружеството и на общото събрание на съдружниците да извършва
конкурентна дейност спрямо дружеството, докато е в сила този договор; да
извършва от свое или от чуждо име търговски сделки; да участва в събирателни и
командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност и да заема каквато
и да е ръководна длъжност или длъжности в ръководни органи на дружеството.
Между
страните няма спор, че на 26.01.2017г. Н.Г. получава нотариална покана –
предупреждение от П.К. в качеството на управител и съдружник, според която
ищецът е извършил системни и груби нарушения на дружествения договор, с които е
нанесъл вреди на дружеството и е пречил на дейността му, както следва: 1. Като
управител е упълномощил Р.Г. и М.Ф. да се разпореждат с банкови сметки на
дружеството, при което тези лица са изтеглили в брой от ПИБ АД за периода
01.01.2015г. – 08.01.2016г. сумата от 158 000лв. в лева и евро и тези суми
не са налични в касата на дружеството, а дружеството има задължения към доставчици
и банки, които не са заплатени и по които текат лихви. Чрез тези действия
нанася вреди на дружеството. 2. В
нарушение на договори за банкови кредити с „Пощенска банка“ АД и „Сосиете
Женерал Експресбанк“ е оперирал с банкови сметки в ПИБ АД, въпреки че по договорите
за кредит е предвидено дружеството да оперира с банкови сметки само в тези две
банки като с тези действия е нарушил договорите за кредит и с това е действано
против интересите на дружеството и е нанесена вреда на същото. 3. Справка в ТР
посочва, че управителят е ЕСК и управител на „Амика Трейдинг“ ЕООД ЕИК
*********, което осъществява конкурентна дейност, поради което въпреки
задължението по чл.142 от ТЗ извършва конкурентна дейност, за което „Тейлърс“
ООД не е давало съгласие.
В
предупреждението е посочено, че съдружникът действа против интересите на
дружеството, уврежда го, осъществява конкурентна дейност без знанието и във
вреда на дружеството, поради което се предупреждава да поправи поведението си
според задълженията си на съдружник и управител и в срок от 3 дни от получаване
на предупреждението: 1. Да внесе по
индивидуализирана банкова сметка в Пощенска банка изтеглени пари в брой от ПИБ
АД от пълномощниците Г. и Ф. суми общо от 158 000 лв.; 2. Да преустанови
използването на банкови сметки, различни от тези в „Пощенска банка“ АД и
„Сосиете Женерал Експресбанк“; 3. Да прекрати „Амика Трейдинг“ ЕООД, както и 4.
В същия срок да се дадат писмени обяснения за поведението, доказателства, че
нарушенията са преустановени и да се внесат в банковата сметка на дружеството в
Пощенска банка всички неправомерно задържани суми от лицето и от неговите
пълномощници.
След
това в предупреждението е отразено изявление, че ако сумите не се възстановят
по банковата сметка и нарушенията не се поправят, както и не се представи
писмено обяснение за поведението, ще се пристъпи към изключване на съдружника.
В предупреждението е отправена покана за свикване на ОС на 11.02.2016г. от
09.00 часа в гр.София, ж.к. „****“ бл.24, ет.1, с дневен ред – т.1 Изключване
на съдружника Н.Г. в случай, че не е поправила поведението си в указания в
предупреждението до нея срок; 2. Разпределение на дяловете на изключения
съдружник.
Отделно
с нотариална покана, връчена на 26.01.2017г., е отправена покана за общо
събрание на горната дата, адрес и дневен ред.
В
Нотариален отговор на предупреждението от 29.01.2017г., връчен на 01.02.2017г.,
Г. не е признала посочените в предупреждението нарушения и е дала подробни
писмени обяснения по всяка една точка, които поддържа и в настоящото
производство. Възразила е, че действия по разпореждане със средства от банкови
сметки и упълномощаване на лица за тези операции са такива на управление,
извършени в качеството й на управител на основание чл.141 ал.1 и ал.2 от ТЗ, а
не на съдружник. Признава упълномощаване на лицето Р.Г., но възразява, че М.Ф.
е упълномощена от П.К.. Представила е журнал на сметка 501 Каса в лева към
27.01.2016г. за налични 290 301.52лв. и е посочила, че задълженията на
дружеството са няколко пъти по – малки като заплащането им може да се извърши и
от втори управител. Възразила е чрез конкретни цифри, че изискването на
договорите за обороти в лева са спазени. Възразила е, че по договора за
управление от 05.04.2011г. е дадено съгласие управителят да извършва
конкурентна дейност без съгласието на дружеството и ОСС и тези права са дадени
и на П.К. по нейния договор. Не е признато извършване на дейност, насочена
срещу интересите на дружеството и такава, която да го уврежда.
С
втора нотариална покана – отговор, връчена на ищеца на 05.02.2016г., К.
поддържа изложените в предупреждението обстоятелства.
От
представените два протокола от проведени общи събрания на дружеството на
11.02.2016г. се констатира, че първото е от 09.00 часа на адрес гр.София, ж.к.
„****“, ***, а второто е от 09.30 часа в гр.София, ***.
На
първото ОСС присъства само Д.К. в
качеството си на пълномощник на съдружника П.К., за което се представяна
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.02.2016г. К. е дала право на
пълномощника да бъде представлявана на събранието от 9 часа за изключване на Г.
с право да извърши констатации за поведението й с оглед отправеното
предупреждение, да вземе решение за изключване на Г. и да гласува за
изключването й, както и да предприема всички необходими действия във връзка с
това и да подписва всякакви документи. В протокола е цитирано нотариално
отправеното предупреждение, посочените в него нарушения, направена е
констатация, че в дадения срок от 3 дни съдружникът не е поправил поведението
си според отправеното искане, и е гласувано изключване на съдружника Г. поради
действия против интересите на дружеството, с което пречи на дейността му.
На това ОС по втория въпрос – за
разпределение на дяловете на изключения съдружник, не е взето решение, нито е
цитиран нотариалния отговор на Г. с приложените от нея към този отговор
счетоводни документи.
Първото наведено нарушение при взимане
на решението – свикване и провеждане на ОСС на адрес, различен от седалището и
адреса на управление, не се доказва да представлява нарушение на закона и дружествения
договор. В ТЗ и в дружествения договор на ответника, както се констатира, няма
норма, която императивно да предвижда, че ОСС задължително се провежда по
седалище и адрес на управление, което обосновава извода, че е правно допустимо
събранието да се проведе на адрес, различен от вписания в ТР. Това право,
според съда, не е абсолютно, защото следва при свикване и провеждане на ОСС
чрез избор и определяне на мястото на провеждането му да не се преследват
правнозабранени цели по възпрепятстване упражняването правото на участие в ОС
на съдружник и правото му да гласува, чрез злоупотреба с предоставените от
закона права като ОС се свика на място, което няма никаква връзка с търговската
дейност на дружеството, или/и е определено единствено с цел злоупотребяване с
правото и затрудняване участието на съдружниците.
В случая такива данни не са налице.
Имотът в гр.София, ж.к. „****“, ***, е офис на дружеството, нает като такъв на
01.05.2011г. с представения писмен Договор за наем, за който Г. знае от
учредяване на дружеството, защото според него дружеството „Алекс и Ко.96“ ЕООД
ЕИК ********* гр.София, представлявано от управителя си П.А.К., е отдало под
наем на „Тейлърс“ ООД, представлявано от Н.Д.Г., имота на първия етаж, с
предназначение офис, срещу наем от 1 000лв. на месец без ДДС. Ответникът
представя както извлечение от разплащателната си сметка за плащане на наема и
издадени от наемодателя фактури за наема за различни периоди на 2011г.,2012г. и 2016г., така и сключен от
дружеството договор за доставка на интернет на този адрес и издадени от ЧЕЗ
Електро България АД фактури за ползвана в имота електроенергия, също за
различни периоди, включително през 2016г.
На цитираните писмени доказателства
кореспондират показанията на изслушаните свидетелки И.К., консултант на
дружеството, и М.М., управител на магазин на дружеството в гр.София. И двете
свидетелки потвърждават, че познават имота в ж.к. ****, като офис на
дружеството от момента на започване на работа при ответника през 2012г.,
посещавали са го като такъв, включително при интервюто за работа, и там св. К.
е виждала ищцата няколко пъти по повод колекцията, което е правена. Офисът е
достъпен, няма ограничение при посещението му, на първи етаж е само той и има
табела на дружеството „Тейлърс“.
Въз основа на горните данни съдът
приема, че ищцата е знаела от учредяване на дружеството за наетия имот като
офис, защото е сключила договора за наем, поради което наведените от нея
доводи, че така свиканото в този офис ОСС от 09.00 часа е довело до обективно
възпрепятстване на участието й в събранието, са неоснователни. Касае се за
офис, който Г. познава и е посещавала многократно преди датата на ОСС, поради
което така свиканото ОСС е на място, свързано с дейността на дружеството, което
не може да се приеме, че е възпрепятствало участието на съдружника.
Второто наведено нарушение е, че в
поканата за това ОС не са посочени и не са представени никакви документи,
необходими за работата на ОСС и за взимане на решенията по изключване. Това е
така, но посочването и представянето на
писмени документи по повод наведените в предупреждението и в поканата
нарушения, дали основание за изключване, касае доказване на нарушенията на
съдружника, а не законосъобразност на процедурата по свикване на ОСС.
Основателно се възразява от ответник, че само при акционерните дружества ТЗ
императивно въвежда изискването за посочване и предоставяне на материалите към
поканата за ОСА. Такова изискване няма въведено с императивна норма за ОСС на
дружество с ограничена отговорност, нито се съдържа в представения дружествен
договор. Липсата на позитивна изрична императивна норма, въвеждаща това
изискване за ООД означава, че процедурата по отправяне на предупреждение за
изключване и свикване на ОСС за гласуване на изключването не изисква цитиране и
представяне на писмени доказателства в подкрепа на посочените нарушения. А щом
това е така, липсата им не представлява закононарушение по смисъла на чл.74 от ТЗ, обосноваващо незаконосъобразност на решението. Тезата на ищеца за
непосочване и непредставяне на писмени документи за наведените от дружеството
нарушения е аргумент за позицията му, че е нарушено правото на съдружника да
организира защитата си като се запознае въз основа на какви документи се иска
изключването му, но следва да се отчете, че тежестта да докаже извършване на
нарушението е изцяло на дружеството. Т.е. липсата на такива документи означава
недоказано нарушение, т.е. липса на нарушение, което е друго правно основание
за незаконосъобразността му.
Неоснователно е възражението на ищеца,
че не се посочват текстове на закона и на дружествения договор, които са
нарушени от поведението му. В предупреждението и в протокола от ОСС изрично е
посочен израза, че чрез тези действия се нанася вреда дружеството и се действа
против интересите на дружеството. По този начин чрез думи са изписани
задължението на съдружника по чл.12 т.5 от Дружествения договор да не уврежда
със свои действия интересите на дружеството и основанието за изключването му по
чл.13 ал.1 т.4 от договора – при действия против интересите на дружеството.
Т.е. чрез думи е посочено нарушеното от съдружника задължение и основанието по
договора за изключването му.
Основателно обаче е възражението на
ищеца, че предупреждението е формално като с него не е даден подходящ срок за
поправяне, а се преследва формално спазване на процедурата по изключване. Това
е така, защото предупреждението и поканата са връчени на 26.01.2017г. С тях е
даден срок за коригиране от 3 дена с искане на писмени обяснения в този срок и
се посочва свикване на ОСС на 11.02.2017г. Т.е. съдружникът следва за срок от 3
дни да се запознае с нарушенията, с търговските книги на дружеството и
банковите му сметки, да отстрани нередности – например прекратяване търговската
дейност на съществуващо и действащо ЕООД,
и да връчи писмени обяснения до 29.01.2017г. включително. Срокът
действително е много кратък и основателно ищецът посочва, че за срок от три
дена обективно не е възможно прекратяване и ликвидация на действащо търговско
предприятие, запознаване и проверка на счетоводната документация по повод
искането за отчет на пари и боравене с банкови сметки.
Неоснователно е възражението, че
пълномощникът на съдружника П.К. не е разполагат с надлежно учредена
представителна власт за ОСС по изключване, изразяваща се в право да извърши
проверка и да се запознае с търговските книги, тъй като това действие не
представлявало участие и гласуване в ОСС, само за което може да се дава
пълномощно по чл.137 ал.4 от ТЗ, но се изисква при посочване на нарушения и
искане за изключване. Даденото пълномощно е редовно, то е изрично за
насроченото общо събрание и посочения за него дневен ред. Пълномощното важи за
всички правни и фактически действия по участие в ОСС и гласуване, включително
право на запознаване с писмени документи и изразяване на становище по тях.
Действително в протокола от общото
събрание за наведените нарушения не се цитират и не са описани никакви писмени
доказателства, с изключение на отправеното предупреждение. Не се цитира и не се
обсъжда дадения от Г. нотариален отговор, представляващ писмени обяснения в
срока от 3 дни така, както е поискано в предупреждението, нито посочените от
нея и приложени към отговора писмени документи. В протокола не са обсъдени
наведените от Г. възражения по посочените нарушения. Това поведение на
ответника обезсмисля процедурата по връчване на предупреждение и искане на
писмени обяснения от съдружника, след като не се взимат предвид и не се
обсъждат. По този начин се доказва тезата на ищеца, че провеждане на
процедурата е формално, а не цели даване възможност на съдружника да се защити
и поправи при необходимост.
Основателни
са възраженията на ищеца, че всички нарушения, посочени в предупреждението и
след това в протокола от общото събрание за изключване, не представляват
нарушения на съдружник и не дават правно основание за изключването му, въпреки
посочените с думи в протокола основания. Това не са нарушения на задължението
по чл.12 т.5 от Дружествения договор съдружникът да не уврежда със свои
действия интересите на дружеството и не представляват основание за изключване
по чл.13 ал.1 т.4 от договора – действия против интересите на дружество от
съдружник. Основателно Г. възразява, че всички действия по предупреждението са
действия на разпореждане с активи и на управление по смисъла на чл.141 от ТЗ,
извършени от нея в качеството на управител, като в това качество на нея й е
дадено право да участва в други дружества и в тяхното управление, дори да имат
конкурентна дейност, съгласно сключения договор за възлагане на управление.
Така
първото въведено нарушение за даване на пълномощно на две лица, които от името
на дружеството са се разпореждали с парични суми от банкови сметки чрез
изтеглянето им в брой, представлява действие на управление по смисъла на чл.141
ал.1 от ТЗ. Това не е действие на съдружник, защото съдружникът няма
представителна власт и не може да действа в това качество от името и за сметка
на дружеството пред трети лица. Такъв представител е само вписания управител,
който представлява дружеството, управлява търговската му дейност, управлява и
се разпорежда с активите му, включително има право да преупълномощава трети
лица с част от правата си, да нарежда
разпореждане с парични средства по банкови сметки и в брой и т.нат. Съгласно
чл.141 ал.2, изречение последно, от ТЗ, ограничения на представителната власт
на управителя нямат действие по отношение на трети лица. Ответникът има двама
вписани управители – К. и Г., които действат поотделно, няма вписани други
ограничения в представителната им власт, поради което няма основание във
външните отношения действията на Г. като управител да са ограничени. За
вътрешните отношения между съдружници и управители не се посочва за въведения
период от 01.01.2015г. до 08.01.2016г. да има взето решение от ОСС, което да
ограничава правомощията на Г..
По
делото се изслушаха две ССчЕ на вещите лица Н.И. и след оспорването й – на в.л.
А.Г.. Вещите лица, след запознаване с материалите по делото, след оглед на
първични и вторични счетоводни записвания на ответника при „Инфотрейд“ ЕООД
гр.Пловдив, ул. „Брезовска“ № 34, който обслужва счетоводно ответника, след
запознаване с първични и вторични счетоводни документи, представени от Г.,
както и след посещение на място в банките, където дружеството има разкрити
сметки, и проследяване на операциите по тях, дават идентични изводи, които
съдът кредитира като безпристрастни и компетентни и им дава вяра. Вещите лица
установяват, че ответникът има разкрити разплащателни банкови левови и еврови
сметки в ПИБ АД от 18.04.2011г., в Банка Пиреос от 06.07.2011г., в Експрес банк
от 05.01.2015г. и в Пощенска банка от 26.08.2015г. За периода от 01.01.2015г.
до 08.01.2016г. от две банкови сметки в ПИБ са изтеглени в брой суми общо от
159 515 лв., от които 47 215лв. са изтеглени от М.И.Ф. и
112 300лв. от Р.Д.Г.. Така
получените банкови авоари обаче са заприходени в касата на дружеството и са
надлежно осчетоводени като приход на сметката, отчитаща касовата налично. В.л.
Г. е посочил в заключението в таблици на лист 762 и 763 датите и сумите,
изтеглени от Ф. и Г., и срещу тях номера и датата на приходния касов ордер, с
който изтеглените от банката суми са отчетени в касата на дружеството и са
заприходени като постъпили.
В.л.
Г. за спорния период 01.01.2015г. – 11.02.2016г. е проследил движението на
средствата на дружеството в каса и по
банковите сметки. Констатирало е, че от банковите сметки за периода са
изтеглени общо 186 402.50лв., в които се включват изтеглените суми от ПИБ
АД в размер на 159 715лв., както и 16 687.50лв. от сметки от Пиреос
банк, 7 700лв. от сметки от Сосиете Женерали Експрес Банк, 2 300лв. от
Пощенска банка, от К. и К. според Приложение № 1 към заключението му.
В
касата на дружеството към 01.01.2015г. се числят 202 949.90лв. За периода
са постъпили приходи в размер на 284 456.44лв., сформирани от сумите,
изтеглени от банковите сметки и внесени в каса в размер на 186 402.50лв. и
приходи от продажби от 98 053.94лв. По каса разходите за периода са
255 475.93лв., разбити от вещото лице по пера. В резултат, след
съпоставяне на началното салдо, приходи и разходите, в.л. Г. посочва, че към
11.02.2016г. остатък по каса е сумата от 231 930.41лв., която следва да е
налична. В съдебно заседание и в заключението обяснява, че изнесените от него
данни са отразени във воденото от дружеството счетоводство и на тяхна база е
изготвено годишното приключване, подаване на декларациите и обявяване на ГФО. В
счетоводството не са констатирани липси, ползва се програмен продукт за
осчетоводяване, в който са намерили отражение всички цитирани от него действия
по изтегляне на суми от банковите сметки и по внасянето им в каса с цитираните
в таблиците приходни касови ордери. Дружеството не е коригирало счетоводните си
записвания по програма и годишното приключване, не е констатирало липси, няма
извършена ревизия на касата към 08.01.2016г. или към 11.02.2016г., няма съставен
протокол за липси и такива не са осчетоводявани.
Представената
от ищеца по делото Касова книга на хартиен носител се коментира от в.л. Г. като
помощна книга, която не е водена редовно и пълно, защото не съдържа информация за
изтеглените суми от другите банки, освен тези от ПИБ АД, както и за внесени
суми по банковите сметки по Приложение № 2; не отразява постъпили приходи от
стоки и услуги от 98 053.94лв.; книгата не е подписана от м.о.л.
Така
изнесените в експертизите данни не съдържат информация за действия на Н.Г. в
качеството й на съдружник, а за действията й като управител. Счетоводството на
ответника е осчетоводило редовно както всички суми, изтеглени от сметките в ПИБ
АД, така и внасяне на сумите в брой в касата на дружеството срещу издаден за
това приходен касов ордер на вносителя. Счетоводството не е извършило ревизия,
не е извършило засичане на касата към 08.01.2016г., не се представя редовен
счетоводен документ, с който назначена комисия след проверка и инвентаризация
да установява липса на сумата от 158 000лв. в касата на дружеството.
Поради това съдът приема, че първото посочено нарушение не се доказва от
дружеството, защото то не представя надлежно съставени документи до
26.01.2016г., с които да са установени липси на пари в брой от касата в размер
на 158 000лв.
Второто
посочено нарушение – опериране с банкови сметки на дружеството, също не е
действие на съдружник, а действие на управител. Само управителят има
представителна власт спрямо трети лица, включително пред банки, и може да
извършва действия по управление и разпореждане с банкови сметки, не и
съдружник. Съдружникът в това си качество няма никаква представителна власт,
той не може да представлява дружеството пред банки и да извършва валидни
действия от името и за сметка на търговеца така, както това се прави от
управителя.
Посочените
в предупреждението факти не се доказват изцяло по делото. Ответникът представя
два договора – Договор за овърдрафт Партньор изх. № 127 от 16.04.2013г.,
сключен със Сосиете Женерал Експресбанк АД, и Договор за банков кредит продукт
„Бизнес лимит“ № BL52244 от 26.08.2015г., сключен с
Юробанк България АД.
Договорът
със Сосиете Женерал Експресбанк АД не въвежда изискване към ответника да
разкрие разплащателни банкови сметки при тази банка и да оперира по тях с
определен месечен оборот. В т.V.7 от договора
е посочено правото на банката едностранно, с двумесечно писмено предизвестие,
да прекрати предоставянето на средства по кредита, при настъпване на някое от
изброените условия, които са осем. Между тях под т.1 е посочено спадане на
оборота по банковите сметки на кредитополучателя на годишна база /12 месеца за
времето на ползване на кредита/ под 24 % от годишните му приходи от продажби за
изтеклата финансова година, и спадане на оборота по банковите сметки на
кредитополучателя на месечна база /календарен месец/ под 2 % от годишните му
приходи от продажби за изтеклата финансова година. Нормата обаче не изисква
тези обороти да са по разкрити при банката разплащателни сметки, нито друга
клауза в договора ограничава правото на ответника да разкрива разплащателни
сметки само при тази банка.
Ограничително
условие съдържа само втория договор от 26.08.2015г. с Юробанк България АД в
чл.3.5 т.2 и т.3, според които кредитополучателят се задължава да изпълни
едновременно изброените условия, между които към датата на откриване на
заемната сметка да е сключил с банката и впоследствие да поддържа за срока на
договора споразумение по програма Премия за плащане на заплати на минимум 3
свои служители при банката и в рамките на всяко календарно тримесечие, следващо
месеца на откриване на заемната сметка да поддържа банкови обороти през
сметките си в банката в размер не по – малко от 60 000лв.
Както се посочи, в дружеството има една
разплащателна сметка в Пощенска банка, разкрита на 26.08.2015г., докато
сметките в ПИБ АД са разкрити на 18.04.2011г., т.е. преди сключване и на двата
договора, като паричните средства в тях са били налични, поради което не може
да се приеме, че Г., чрез използването им, е целяла и пряко е нарушила
сключените по – късно договори за кредит. Сметките в ПИБ АД не са закрити при
сключване на двата договора и средствата по тях не са прехвърлени в двете нови
банки. Справка Приложение № 1 към заключението на в.л. Г. дава информация, че
П.К. и Д.К. са оперирали за периода с банкова сметка ***, където са теглили и
внасяли суми, така и със сметките в ПИБ АД, където също са внасяли суми.
Съгласно Приложение № 2 към заключението на в.л. Г., оборота по сметка в
Пощенска банка за периода 01.01.2015г. – 29.02.2016г. е 721 614.27лв.
Горните
данни не доказват второто нарушение по предупреждението, както и извършване на
действия от Г. в качеството й на съдружник.
За
третото нарушение Г. признава, и това се потвърждава от справката в ТР, че е ЕСК
и управител на „Амика Трейдинг“ ЕООД, но основателно възразява, че в
дружествения договор няма въведено ограничение съдружник да участва в капитала
и управлението на друго дружество. Основателно посочва още в нотариалния си
отговор, че нормата на чл.142 от ТЗ касае дейността на управителя, както и че
при възлагане на управлението е подписала с дружеството писмен договор, в който
изрично е дадено съгласие за извършване на конкурентна дейност. Договорът е
сключен от К. от името на дружеството, поради което тя е запозната с него.
Нейният договор е идентичен. Неоснователно е възражението на ответника, че така
даденото съгласие важи само за притежаваните от управителите дружества към
датата на сключване на договорите. Такава воля в договорите не е отразена. Там
даденото право е без времеви ограничения, не е оттеглено, поради което важи за
в бъдеще докато договорът действа.
При
горните констатации е основателната тезата на ищеца, че изброените в
предупреждението действия са такива по управление на дружеството, поради което
могат да бъдат извършени само от лице, действащо в качеството на управител, но
не и от съдружник. Съдружникът не може да бъде изключен за действия, извършени
от него в качеството на управител. Качеството съдружник и качеството управител,
макар много често да се притежават и съвместяват от едно и също лице, както в
случая, не се припокриват, те са различни и дават различни права, правомощия,
респективно вменяват различни задължения при поведението и водят до пораждане
на различна по вид, обем и процедура за реализиране отговорност. Съдружникът
има имуществени и неимуществени членствени права, на които корелират съответни
задължения, уредени в Раздел II – чл.120 –
чл.134 от ТЗ. Правата и задълженията на съдружника са вътрешни, спрямо другите
съдружници и органите на дружеството. Едно лице може да бъде съдружник дори
когато с влязла в сила присъда е лишен от правото да заема материално –
отговорна длъжност. Съдружникът не представлява дружеството пред трети лица, не
управлява търговската му дейност и не се разпорежда с активите му.
Отговорността на съдружника спрямо рисковата търговска дейност на дружеството е
до размера на участието му в капитала, т.е. ограничена имуществена, а спрямо
вътрешните отношения се реализира чрез изключване по реда на чл.126 от ТЗ като
най – тежка и единствена форма, водеща до принудително преустановяване на
членственото правоотношение. Докато управителят е орган на дружеството,
представляващ го във външните отношения с трети лица, притежаващ правомощията
по управление и разпореждане с имуществото на дружеството. Отношенията между
управителя и дружеството се уреждат от двустранен договор по възлагане на
управлението. Отговорността на управителя спрямо дружеството е само имуществена
по правилата на чл.145 от ТЗ.
С оглед горното не може за действия,
извършени от управител в това му качество, да се вмени отговорност за тях на
съдружника. Те не представляват нарушения на съдружника на дружествения договор
и закона и не могат да бъдат основание за изключването му по чл.126 от ТЗ. В
този смисъл е както посочената от ищеца съдебна практика – Решение № 56 от
08.09.2010г. на ВКС по т.д. № 472/2009г., II т.о., ТК, така и Решение № 196 от 22.11.2013г. на ВКС
по т.д. № 665/2012г., II т.о., ТК, и
двете по чл.290 от ГПК, която е задължителна, където се приема, че „В обема на
дължимото от ограничено отговорния съдружник поведение по оказване на
съдействие за дейността на дружеството не се включва полагането на такава
грижа, която е несъвместима с членствените му права, предвидени в ТЗ и дружествения
договор и която би довела до ангажирането му спрямо дружествените кредитори
извън поетия с конкретното дялово участие риск от дейността на ООД….
Същевременно, доколкото в ТЗ не е установена забрана за извършване на
конкурентна дейност от съдружниците в ООД, то при липсата на въведена такава и
в дружествения договор, само по себе си учредяването на [фирма], чийто
едноличен собственик на капитала е И., имащо сходен предмет на дейност с този
на ответника, при отсъствието на ангажирани по делото доказателства за реално
засегнати имуществените или неимуществени интереси на последния, не обосновава
наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и
поради това насочено против интересите на дружеството по см. на чл. 126, ал. 3,
т. 3 ТЗ.“, както и „Самостоятелно основание за неправилност на решението
за изключване на ищеца като съдружник представлява и допуснатото нарушение на
императивната норма на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Посочените в него действия на ищеца
- подаване на нулеви справки-декларации по ЗДДС след м. юли 2010 г., неотчитане
своевременно на получаваните по банковата сметка на дружеството приходи и
незаплащане на дължимия за тях ДДС, квалифицирани като "действия против
интересите на дружеството", представляват по своята същност действия на
съдружника единствено във връзка с упражняване на функциите му на управител на
дружеството. Поради това, дори и да са доказани, тези действия не са основание
за изключването на ищеца като съдружник, а единствено за освобождаването му от
длъжността "управител" и за ангажиране на отговорността му за
евентуални вреди на дружеството.“.
Горните мотиви обосновават правния
извод, че взетите от ОСС решения за изключване на Н.Г. като съдружник са
незаконосъобразни, защото не е налице основание по чл.126 от ТЗ и по чл.13 от
Дружествения договор за изключване на Г. поради нейни нарушения в качеството й
на съдружник. Посочените нарушения касаят действията й като управител, а те не
могат да бъдат основание да се реализира отговорността й като съдружник чрез изключване.
Поради това решението за изключване ще се отмени като незаконосъобразно.
Въпреки че в дневния ред на първото насрочено ОСС от 09.00
часа е включено разпределяне на дяловете на изключения съдружник, такова
решение не е взето. От представения протокол се доказва, че на 11.02.2016г. от
09.30 часа в гр.София на ул.“Златен рог“ № 20, ет.6, е проведено второ ОСС, на
което присъства П.К., представляваща 50 % от капитала, и Д.К., подал молба до
дружеството да бъде приет за съдружник.
Ищцата Г. оспори подписа на К. в този протокол, но от
изслушаната СГЕ на в.л. К.С., изготвена компетентно и безпристрастно, която
страните не оспориха и съдът кредитира, според която поставеният в протокола
подпис е изпълнен от посочения автор П.К.,
на който извод кореспондират показанията на изслушания по реда на чл.194
от ГПК св. Д.К., макар и от кръга по чл.172 от ГПК, се налага извода, че
оспорването не е успешно. Подписът е положен от К. и оттук протоколът отразява
волеизявлението на този съдружник по взетите на събранието решения.
На това събрани са взети решения за приемане на Д.К. като
съдружник, който поема всички дялове на изключената Г., освобождаване на Н.Г.
като управител, избор на Д.К. за управител, промяна на седалището и адреса на
управление на дружеството на гр.София,
район Триадица, ж.к. „****“, ***, и приемане на нов дружествен договор. За
всички решения е гласувано единодушно от общото събрание като протоколът е
подписан както от К., така и от новоприетия съдружник Д.К., което означава, че
след първото решение по приемането му той е дал гласа си за всички останали
решения.
Решенията на второто общо събрание са производни и
обусловени, включително относно законосъобразността си, от решението на първото
събрание за изключване на Г., само при наличие на което ще има освободени
дружествени дялове и ако това освобождаване е законосъобразно, то дава
основание за последващи законосъобразни решения. Основателно ищцата възразява,
че изключването й като съдружник има непосредствено действие във вътрешните
отношения между съдружниците, но за трети лица, какъвто се явява Д.К.,
решението по изключва проявява правно действие на основание чл.140 ал.4 от ТЗ
от вписването му в търговския регистър. Решението по изключване на Г. не е
вписано в търговския регистър и за това спрямо Д.К.Г. тя все още е съдружник,
поради което няма освободени дружествени дялове, които да може да поеме и оттук
да стане съдружник. Основателно Г. възразява, че след като спрямо Д.К. тя все
още е съдружник, то тя остава спрямо него собственик на дяловете и той не може
„да ги поеме“, защото спрямо него те не са освободени, а може да ги придобие на
правно основание съгласно чл.129 от ТЗ само от собственика към дата 11.02.106г.
С оглед на това съдът намира за основателни възраженията й, че всички решения на
ОСС от 11.02.2016г. от 09.30 часа са взети при нарушаване на чл.140 ал.4 от ТЗ,
тъй като изключването не е проявило правно действие спрямо новоприетия
съдружник Д.К.. Към този момент, както основателно посочва ищцата, дружеството
във вътрешните си отношения следва да има един съдружник и да взима решения
като ЕООД, тъй като изключването не е вписано, но проявява правно действие
спрямо другия съдружник. Според протокола обаче дружеството е взело решения
като ООД чрез приемане на ново, външно и трето за съдружниците лице, което е
гласувало като носител на дялове, които не е придобил по правилата на чл.129 от ТЗ. С оглед на това и тези решения като незаконосъобразни следва да бъдат
отменени.
При този изход на делото на ищеца ще се присъдят доказани
разноски от 2 148лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл.74 от ТЗ всички решения, взети на две общи
събрания на съдружниците на „ТЕЙЛЪРС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Карлово, бул. „Владимир Заимов“ № 28, проведени на 11.02.2016г. в
гр.София, първото от 9.00 часа на адрес ЖК „****”, ***, за изключване на ищеца
Н.Д.Г. ЕГН ********** *** като съдружник, и второто от 9.30 часа на адрес ***,
за приемане на нов съдружник – Д.Х.К., който поема дяловете от капитала на
изключения съдружник Н.Д.Г., за освобождаване на Н.Д.Г. като управител на
дружеството, за избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на
управление и приемане на нов дружествен договор, като незаконосъобразни поради
нарушаване на закона и дружествения договор.
ОСЪЖДА
ТЕЙЛЪРС” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Карлово, бул. „Владимир Заимов“ № 28,
представлявано в процеса чрез управителя П.А.К., и съдебен адрес ***, чрез адв.
Д.А., да заплати на Н.Д.Г. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.
Д.Р., направените по делото разноски от 2 148лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се обяви.
Окръжен
съдия: