Р Е Ш Е Н И Е
260237/3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №121 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” чрез “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Младост, ж.к. *** 14, представлявано от Д. Д.– заместник
управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.срещу О.А.Р., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор
за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год. “***” ЕАД
е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 20000 лева и закупуване на
застраховка от 4500 лева. Съгласно чл.2 от договора за кредит сумата от 5939.02
лева от отпуснатите 20000 лева са послужили за рефинансиране на старо
задължение на ответника към ищцовото дружество по Договор за кредит №PLUS-15048872, а сумата от
700 лева за такса усвояване на кредита. Останалата сума в размер на 13360.98
лева е била преведена по банковата сметка на кредитополучателя. Заемът е
следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски всяка в размер на 497.97 лева.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 20.01.2019 год.,
като към тази дата били погасени 11 месечни вноски. Съгласно клаузите на
договора вземането ставало предсрочно изискуемо при неплащане на две и повече
месечни вноски. Поради спиране на плащанията кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, като твърдят, че са
изпратили до ответника уведомление в този смисъл. Последният дължал следните
суми: 17190.77 лева –главница, представляваща неизплатено задължение по Договор
за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год., 3759.76
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 год. до 20.01.2023 год. и
1117.08 лева - обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 год. до
11.10.2019 год.
Твърдят, че ответникът не заплатил задължението
си, поради което на основание чл.410 от ГПК поискА.издаване на заповед за
изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати
посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по
делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен
ред.
С настоящата искова молба предявяват три
положителни установителни иска срещу ответника, като молят съда да признае за
установено, че О.А.Р. дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК*** сумите от 17190.77
лева –главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год., 3759.76
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 год. до 20.01.2023 год. и
1117.08 лева - обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 год. до
11.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата. Молят също ответника да бъде осъден да им
заплати и направените разноски в настоящото производство и в заповедното
производство. В условията на евентуалност предявяват осъдителни искове, като
молят ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество посочените
по-горе суми.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 11.11.2020 год.,
в която излагат становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но
частично основателни. Твърди, че от страна на ищцовото дружество не са
представени доказателства до ответника да е било изпратено приложеното по
делото уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото по делото
липсват доказателства в този смисъл. Счита, че същата следва да се счита
настъпила едва с връчване на особения представител на исковата молба, предмет
на настоящото производство. Счита ,че посочената в договора такса ангажимент в
размер на 700 лева е недействителна,
като излага аргументи в тази насока. Счита, че с оглед на изложеното по-горе
ответникът дължи лихва върху претендираната главница, считано от дата на
обявяване на предсрочната изискуемост /06.07.2020 год. Счита, че следва да бъде
редуцирана и претендираната от ищцовото дружество договорна лихва. С оглед на
изложеното моли предявените искове да бъдат уважени частично за посочените
периоди, а в останалата си част – отхвърлени. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.С.М. от ШАК, като моли предявените искове да бъдат частично отхвърлени, като поддържа
изложеното в тази насока в отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Договор за потребителски заем с номер
№PLUS-15732722 от
05.02.2018 год. “***” ЕАД е отпуснало
на ответника паричен кредит в размер на 20000 лева и закупуване на застраховка
от 4500 лева, като посочената сума била включена към главницата по кредита. Съгласно чл.2 от договора за кредит сумата от
5939.02 лева от отпуснатите 20000 лева са послужили за рефинансиране на старо
задължение на ответника към ищцовото дружество по Договор за кредит №PLUS-15048872, а сумата от
700 лева за такса усвояване на кредита. Останалата сума в размер на 13360.98
лева е била преведена по банковата сметка на кредитополучателя. Заемът е
следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски всяка в размер на 497.97 лева.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 20.01.2019 год.,
като към тази дата били погасени 11 месечни вноски. Съгласно клаузите на
договора вземането ставало предсрочно изискуемо при неплащане на две и повече
месечни вноски. Поради спиране на плащанията кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, като ищцовото дружество твърди, че изпратило до ответника
уведомление в този смисъл, но такова по делото липсва. Тъй като ответникът не
заплатил задължението си, на основание чл.410 от ГПК поискА.издаване на заповед
за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати следните
суми: 17190.77 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по
Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год., 3759.76
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 год. до 20.01.2023 год. и
1117.08 лева - обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 год. до
11.10.2019 год.
Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът
не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за
изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на
основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да
установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 год., Списък на разноски №1,
Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год., Общи
условия, Сертификат №PLUS-15732722, Декларация за предоставяне на лични данни, Сертификат №CARD-15732722, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, Извлечение по кредит, Покана, Вносна
бележка за заплатена държавна такса, както
и материалите, приложени по ЧГД №3218/2019 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че размера на задължението на ответника по договора
за кредит към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.10.2019 год. е в размер
на 22114.57 лева, от които 16965.77 лева - главница, възнаградителна лихва –
3759.76 лева, 225.00 лева – застраховка, 1164.04 лева – обезщетение за забава
плащането на дължимата главница, изчислено за периода от 20.02.2019 год. до 25.10.2019
год.; че размерът на задължението към момента на изготвяне на експертизата –
08.11.2020 год. е 23905.40 лева, от които 16965.77 лева - главница,
възнаградителна лихва – 3759.76 лева, 225.00 лева – застраховка, 2954.87 лева –
обезщетение за забава плащането на дължимата главница, изчислено за периода от
20.02.2019 год. до 08.11.2020 год..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата
на Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722
от 05.02.2018 год. “***” ЕАД е отпуснало на ответника паричен
кредит в размер на 20000 лева и закупуване на застраховка от 4500 лева.
Съгласно чл.2 от договора за кредит сумата от 5939.02 лева от отпуснатите 20000
лева са послужили за рефинансиране на старо задължение на ответника към
ищцовото дружество по Договор за кредит №PLUS-15048872, а сумата от 700 лева за такса усвояване
на кредита. Останалата сума в размер на 13360.98 лева е била преведена по
банковата сметка на кредитополучателя. Заемът е следвало да бъде погасен на 60
месечни вноски всяка в размер на 497.97 лева. Ответникът преустановил редовното
обслужване на кредита на 20.01.2019 год., като към тази дата били погасени 11
месечни вноски.
Въпреки твърденията на
ищцовото дружество, че са изпратили до ответника уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, по делото липсват доказателства в този смисъл. Следователно до ответника не е достигнало
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В същото време обаче съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно
решение №8/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №8/2017 год. решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В
настоящия случай уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост следва да
се счита за връчено на ответника чрез назначения му особен представител на
06.07.2020 год., което е било извършено с връчване на исковата молба. В тази връзка съдът съобрази разясненията,
дадени в Решение №198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д. №193/2018 год., I т.о.,
ТК, в което се приема, че в хипотезата на иск за заплащане на суми по договор
за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец,
че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването
на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. В мотивите на решението
по недвусмислен начин е възприет извода, че връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Следователно с оглед на обявената предсрочна
изискуемост на кредита ответникът дължи на ищцовото дружество целия размер на
дължимата и непогасена главница. При преценка размера на главницата съдът
съобрази обстоятелството, че ищцовото дружество претендира сума в размер на
17190.77 лева, която включва освен задължението за неплатена главница в размер
на 16965.77 лева и сумата от 225.00 лева, представляваща дължима сума за част
от сключена застраховка на кредита, по отношение на която страните са
договорили в чл.2 от Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год. да бъде включена към главницата по
кредита.
В посочената сума е била включена и сумата от 700
лева, представляваща такса ангажимент по кредита, която съгласно посоченото
обяснение в чл.2 от Договор за
потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год.
представлява такса, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия,
размери и срокове.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има
качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за
него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Доколкото
длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от е
предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1
от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в
качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнА.между него и
кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В тази връзка съдът намира за неравноправна и съответно
недействителна клаузата, визирана в чл.2 от договора, която предвижда заплащане
на такса ангажимент от страна на кредитополучателя за това, че кредиторът сключва договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК, като същата се включва в общата сума на кредита и се заплаща
от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не предварително.
С оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената такса се
изисква едва след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в
сключения между страните Договор за потребителски кредит, то същата по своя
характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, а не такса за разглеждане искането за кредит. Законът допуска събиране на такси и
комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които
пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същите
безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед
изложените съображения, клаузата, изискваща от кредитополучателят заплащане на
такса ангажимент /в размер на 700 лева/
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и се явява неравноправна,
респективно нищожна. С оглед на изложеното ответникът не дължи заплащане на
сумата от 700 лева, представляваща „такса ангажимент“, поради което
претендираната като главница сума в размер на 17190.77 лева следва да бъде
намалена с посочената по-горе сума.
С оглед на изложеното следва да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 16490.77 лева,
представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за
потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год.
По отношение на претендираната
възнаградителна лихва съдът съобрази обстоятелството, че ищцовата страна претендира
заплащане на пълния размер на посочената в погасителния план договорна лихва за
периода от 20.01.2019 год. до 20.01.2023 год. в размер на 3759.76 лева. При
преценка на този иск, съобразявайки разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно
решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 год., както и
обстоятелството, че кредитът следва да се счита за предсрочно обявен от датата
на връчване на исковата молба на особения представител на ответника –
06.07.2020 год., то ответникът дължи заплащане на договорна лихва за периода от
20.01.2019 год. до 06.07.2020 год. Имайки предвид представения по делото
погасителен план и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
съдът намира, че втория обективно съединен положителен установителен иск следва
да бъде частично уважен за сумата от 2215.29
лева и отхвърлен за разликата над 2215.29 лева до пълния претендиран размер от
3759.46 лева и за периода след 06.07.2020 год. до 20.01.2023 год..
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск
съдът установи, че ищцовото дружество претендира сума в размер на 1117.08 лева,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от
20.02.2019 год. до 11.10.2019 год. В тази връзка съдът съобразявайки отново
разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС
по тълк.дело №3/2017 год., съгласно които размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането, приетата по-горе дата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 06.07.2020 год. и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, намира,
че третият обективно съединен положителен установителен иск се явява неоснователен
и недоказан, доколкото ищцовото дружество претендира обезщетение за забава
плащането на законната лихва преди датата на настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, т.е. за период, за който такава не се дължи. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
както бе посочено по-горе по делото липсват доказателства ответникът да е
получил уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата
на връчване на исковата молба. Следователно следва да се приеме, че кредита не
е бил обявен за предсрочно изискуем към твърдяната от ищцовото дружество дата –
20.02.2019 год.. Такова уведомяване е настъпило едва с връчване на исковата
молба на назначения особен представител на ответника, което е станало след
датата на образуване на исковото производство. А с оглед на изложеното се
налага извода, че ответникът не дължи претендираната от ищцовото дружество
законна лихва в размер на 1117.08 лева,
претендирана за периода от 20.02.2019
год. /датата, на която твърди, че е била изпратена покана за доброволно
изпълнение до ответника/ до 11.10.2019
год. /датата, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
В
същото време обаче, доколкото ищцовата страна е формулирала претенция за
заплащане на законната лихва върху дължимата главница, то такава се дължи, но
считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита –
06.07.2020 год., а не от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
С оглед задължението на съда, визирано в
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при проверка на представените
по делото писмени доказателства намира, че клаузите на сключения между страните
договор, с изключение на клаузата за заплащане на „такса ангажимент“ отговарят
на изискванията на ЗПК, както по отношение на изискуемия за използване шрифт,
така също и по отношение на останалите, предвидени в закона изисквания, като на
длъжника са били предоставени общи условия и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. В същото време
договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на разходите са
под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика размер,
поради което тези клаузи на договора не са неравноправни.
По отношение на предявените в условията на
евентуалност искове съдът намира, че доколкото същите са предявени при условие,
че първоначално предявените установителни искове бъдат отхвърлени на сочените
от страната основания, то следва и извода, че доколкото не се е сбъднало
условието, при което съдът е длъжен да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност искове, то същият не дължи произнасяне по тях.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 2411.07 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение
за назначения в производството особен представител и възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О.А.Р., с ЕГН**********,*** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. *** 14,
представлявано от Д. Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.сумата от 16490.77 лева /шестнадесет
хиляди четиристотин и деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща дължима и незаплатена главница
по Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722
от 05.02.2018 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за разликата над 16490.77 лева до пълния претендиран размер
от 17190.77 лева, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Али Р., с ЕГН**********,*** дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. *** 14,
представлявано от Д. Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.сумата от 2215.29 лева /две хиляди
двеста и петнадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год. за периода от 20.01.2019 год.
до 06.07.2020 год., като отхвърля иска за разликата над 2215.29 лева до
пълния претендиран размер от 3459.76 лева и за периода след 06.07.2020 год. до
20.01.2023 год., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че О.Али Р., с ЕГН**********,***
дължи на “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. *** 14,
представлявано от Д. Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.сумата от 1117.08 лева /хиляда сто и
седемнадесет лева и осем стотинки/, представляваща претендирана законна лихва върху дължимата главница по Договор за потребителски заем с номер №PLUS-15732722 от 05.02.2018 год. за периода от 20.02.2019 год.
до 11.10.2019 год., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.Али Р., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” чрез “***”, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Младост, ж.к. *** 14,
представлявано от Д. Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.направените
в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 2411.07 лева /две хиляди четиристотин и единадесет лева и седем стотинки/,
включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за
назначения особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице, съразмерно
с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: