№ 14254
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20221110163755 по описа за 2022 година
Производството е по чл.410 и сл. ГПК.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение претендираната такса за разглеждане на искането и такса по чл.5.5 от
договора:
По същество и двете такси са свързани с усвояването и управлението на кредита, за
което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2
ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива
истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на
заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19,
ал. 5 ЗПК). Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за разглеждане на искането и за събиране на вземането не
попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава,
потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с издадената заповед за изпълнение.
Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на вземането,
преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за
забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с №257100/23.11.2022г. срещу ....в в частта за сумата в
размер на 143,57 лева представляваща такса по т.5.5 от договора и такса за разглеждане на
искането в размер на 84,60 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2