Решение по дело №2713/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1621
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 7 март 2019 г.)
Съдия: Мая Бориславова Дамянова
Дело: 20181100502713
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

1621/7.3.2019г.

 

гр.София, 07.03.2019г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание на седми декември  две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                          Мл.с.ИВА НЕШЕВА

 

при секретаря Илияна Коцева       и прокурора …като разгледа докладваното от  съдия   Мая Дамянова    гр.д.№2713/2018г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

     Производството е по чл.258 и сл.от  ГПК.

     С решение   постановено на 10.11.2017г. от  СРС, 29 с-в. по гр.д.№ 76294/2016г.  На осн. чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. „Б.Е.“ АД е осъдена  да заплати на Р.Н.Е. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение с повече от три часа на полет с номЕ. FB 4980 от летище Берлин - Тегел до летище София, изпълнен на 31.07.2015 г. по договор за въздушен превоз на пътници от 21.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – до окончателното й плащане,, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 350 лева, представляващи направени по делото разноски.

       Срещу така постановеното решение    е постъпила възззивна жалба от „Б.ЕР“ АД. Жалбоподателя твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния  и процесуален закон. Излага доводи, че по делото не е доказано обстоятелството                                                          на явяване на ищеца пред гише за регистрация по параметрите, заложени в Регламент №261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004г. Моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено  друго с което да се отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски.

         Ответникът  Р.Н.Е. оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски..

         Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,  намира за установено следното:

         СРС е сезиран  с иск предявен от Р.Н.Е. против „Б. ЕР“ АД, с правно основание чл. 7, §1,6. „а“ от Регламент ЕО № 261/2004 г за сумата от 250 евро.

        Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.  Правилността на атакуваното съдебно решение е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посочените във въззивната жалба доводи за  необоснованост, както и за нарушение на императивни материално-правни норми /чл. 269 от ГПК/. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения настоящата съдебна инстаниця намира, че  приложим към процесните отношения между страните  е  чл. 1 и чл. 19 от Регламент ( ЕО0 261/2004 г. е последният регламент. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз. По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004 г. Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по - голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание. Спорно между страните е обстоятелството дали  ищеца Р.Е. се е явил при спазване на посочените в регламента часове на мястото за регистрация.  С оглед събраните по делото писмени доказателства-представения по делото списък на пътниците, регистрирани за полета, н, както и гласни такива настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че „ около 9.00 часа ищецът се е явил за регистрация и проверка, като е бил и настанен в самолета, който е следвало да извърши процесния полет.

 Неоснователно е и възражението на ответното дружество направено с отговора на исковата молба за наличие на извънредно обстоятелства за закъснение на полета. Настоящата съдебна инстанция намира, че посочената от ответника причина за закъснение на полета-„ прилошаване на втория период и хоспитализация на същия“  освен, че не е доказана, не отговаря  и на даденото задължително тълкуване на термина "извънредни обстоятелства",  с решението на Съда на Европейските общности. Следователно не е налице първата от кумулативно необходимите предпоставки за отпадане на отговорността на превозвача - проблемът да произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач.. Въззивният съд напъэлно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

     В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

     По делото е представено от въззиваемия платежно нареждане за платени по сметка на Адвокатско дружество Л.  възнаграждение по настоящето дело в размер на 300лв., но като наредител е посочено трето лице- К. ЕООД, а  не въззиваемия. С оглед на това на въззиваемия не следва да се присъждат разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.

          По изложените съображения, Софийски градски съд

 

                                        Р     Е     Ш     И     :  

 

    

    ПОТВЪРЖАДАВА решението от 10.11.2017г. от  СРС, 29 с-в. по гр.д.№ 76294/2016г. 

       Решението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.