Решение по дело №960/2018 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е    №  113

 

град Самоков 13.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Симеон Стойчев

При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 960 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.341 и сл. от ГПК вр. чл. 34 от ЗС.

Производството е образувано по исковата молба на Е.Д.И., с ЕГН **********, срещу Л.К.Р., с ЕГН ********** и В.Г.Д., с ЕГН **********. Твърди се, че страните са съсобственици на недвижим имот - ЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ по кадастрална карта от 307 кв.м, с предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с идентификатор 65231.908.301 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, одобрени със Заповед № РД-18-3/27.01.2005г. на ИД на АК, стар идентификатор 2319, квартал 323, парцел VI, при граници и съседи, съгласно скица на поземлен имот № 2196/21.05.2009г. СГКК - Софийска област: 65231.908.302, 65231.908.300, 65231.908.298 и 65231.908.247, ведно със застроените върху поземления имот: Едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65231.908.301.1, с предназначение - жилище, със застроена площ от 90 кв.м., и едноетажна масивна сграда с идентификатор № 65231.908.301.2, с предназначение - второстепенна сграда, със застроена площ от 52 кв.м., при квоти 3/12 за ищцата, 4/12 ид.ч. за Л.К.Р., и 5/12 ид.ч. за В.Г.Д., като правото на собственост са придобили по наследство. Предявен е иск за съдебна делба на съсобствена вещ и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК.

От ответниците е постъпил отговор с който иска не се оспорва на сочените основания, като се оспорва претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. с отговора е поканен ищеца да ползва съобразно правата си съсобствения имот.

В проведеното съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител излага становище за допускане на делбата и за уважаване на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. Ответниците чрез особения си представител изразяват становище за допускане на делбата.

Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се, че процесния имот с идентификатор №  65231.908.301 е идентичен с УПИ VI-2319 в кв. 323 по плана на гр. Самоков.

Установи се от събраните по делото доказателства, както и от силата на пресъдено нещо и обвързващата сила на мотивите по гр.д. № 151/2006 г. на Самоковски районен съд и в.гр.д. № 763/2008 г. на Софийския окръжен съд, че страните в съсобствеността върху процесния недвижим имот е при права от 3/12 или 1/4 ид. ч. за Е.И., 4/12 ид. ч. за Л.Р. и 5/12 ид. ч. за В.Д.. Установи се индивидуализацията на процесния имот по представената скица на поземлен имот.

Установи се, от събраните гласни доказателства, че ищцата от 20 години не е влизала в делбения имот, тъй акто няма ключ от него.

От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установи, че имота попада във 2-ра зона на гр. Самоков. Района е благоустроен, с изградена инфраструктура. Обслужва се от улица- тупик с неинтензивно движение и ниски параметри на шум. Жилищната сграда е едноетажна постройка с площ от 90 кв.м., масивна конструкция. Жилището се състои от: 1-ви етаж : свързани кухня и дневна, две стаи, баня, тоалетна. Подпокривно пространство: Стая и таванско складово помещение. Второстепенна сграда: Масивна с площ от 52 кв.м. състояща се от последователно разположени - гараж , складово помещение с мивка, складово помещение използвано във времето като работилница. Пазарната цена за ползването на процесния имот е 294.58 лв., съобразно дела на ищцата - 73.64лв. Съгласно квотите на съсобственост на страните по делото би могло ищцата да ползва самостоятелна стая в жилищната сграда с общо ползване на санитарните помещения и кухнята, които имат самостоятелен вход от коридора. Стопанската постройка също може да осигури ползване на ищцата, тъй като в нея са обособени освен гаража който е с по-голяма площ и две по-малки помещения с отделни входове.

Установи се, че към момента на приключване на съдебното дирене страните не могат да постигнат съгласие за подялба на имота извънсъдебно.

Горните обстоятелства се установиха от събраните по делото решения, скици,  удостоверения за наследници, и другите писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира за доказано по делото, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти. Страните са придобили делбените имоти на сочените придобивни основания, като притежаваните от страните квоти от правото на собственост върху имотите са: 3/12 или 1/4 ид. ч. за Е.И., 4/12 ид. ч. за Л.Р. и 5/12 ид. ч. за В.Д..

 Към настоящия момент страните не могат да постигнат съгласие за подялба на имота извънсъдебно. Поради тази причина, съдът намира иска за допустим и основателен. С оглед горното съдът намира, че следва да допусне до делба посочените в исковата молба имоти между посочените страни при посочените по-горе квоти.

По претенцията по чл. чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът намира, че претендираното обезщетение е вземане, което произтича от принципа за забрана на неоснователно обогатяване в отношенията между съсобственици. Тази мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползуването на вещите за предходен период от време. Началният момент на плащането е определен в закона- чл. 344, ал. 2 от ГПК, считано от влизане на определението в сила. Следователно обезщетението като привременна не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането. Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. В случая това обезщетение би било дължимо от датата на получаване на отговора от страна на ответниците до приключване на делбата, чрез определяне на т. нар. привременни мерки. По същество, разглеждайки въпроса за привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът следва да се съобрази със задължителната практика по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради сходството на правните институти. С оглед възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, предвиждаща правото на обезщетение за съсобственик, който е лишен от възможността да използва общата вещ, да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на този съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В настоящия случай претендиращият определяне на привременни мерки не ангажира доказателства, че през процесния период направил опит да посети имота и не е бил допуснат до него, още повече – след получаване на поканата да ползва, инкорпорирана в отговора на исковата молба . Налице е покана за ползване на имота, отправена с отговора на исковата молба. Не на последно място е налице изпълнително основание за въвеждане във владение на имота – влязлото в сила осъдително решение по чл. 108 ЗС, по което ищецът не е упражнил правата си. Въпреки горното и въпреки отправената от ответниците покана е налице нежелание да се ползва имота. Ето защо претенцията следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА до делба следния недвижим имот, ЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ по кадастрална карта от 307 кв.м, с предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с идентификатор 65231.908.301 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, одобрени със Заповед № РД-18-3/27.01.2005г. на ИД на АК, стар идентификатор 2319, квартал 323, парцел VI, при граници и съседи, съгласно скица на поземлен имот № 2196/21.05.2009г. СГКК - Софийска област: 65231.908.302, 65231.908.300, 65231.908.298 и 65231.908.247, ведно със застроените върху поземления имот: Едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65231.908.301.1, с предназначение - жилище, със застроена площ от 90 кв.м., и едноетажна масивна сграда с идентификатор № 65231.908.301.2, с предназначение - второстепенна сграда, със застроена площ от 52 кв.м.,

МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ СЪДЕЛИТЕЛИ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

3/12идеални части за ищеца Е.Д.И., с ЕГН **********;

4/12 идеални части за Л.К.Р., с ЕГН ********** и

5/12 идеални части за В.Г.Д., с ЕГН **********.

ОТХВРЪЛЯ претенцията на Е.Д.И. за осъждане на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК на ответниците да заплащат на ищеца по 73 лева месечно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският окръжен съд, а в частта му по отношение произнасянето по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК – имащо характер на определение - може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийският окръжен съд.

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: