№ 466
гр. Враца, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500352 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. № 1441/2022 г. по описа на Районен
съд - Козлодуй е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
***, да заплати на Д. В. И., ЕГН ********** с адрес в с.***, обезщетение по
чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за причинените му, вследствие ПТП
на 27.05.2021г., причинено от А. Б. Х. от с.***, при управление на лек
автомобил, Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег. № ВР*** ВК, по отношение на който
автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застраховател „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД неимуществени вреди,
обезщетение в размер на 333.00 лева, ведно със законната лихва от
20.05.2022г. до окончателното изплащане, като до размера на претендираното
обезщетение от 5000 лева е отхвърлен иска за неимуществени вреди като
неоснователен и недоказан; отхвърлен е иска по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
493, ал.1 КЗ на Д. В. И. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за
заплащане на обезщетение за причинените му, вследствие същото ПТП
имуществени вреди в размер на 113.78 лева, ведно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан; осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да
заплати на Д. В. И. направените от последния по делото разноски за платена
държавна такса в размер на 13.32 лева, съразмерно с уважената част от
исковете; осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на
1
основание чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца Д. В. И. адвокат Ж. Д. Д.
от АК - Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 52.84 лева,
съразмерно с уважената част от исковете; осъден е Д. В. И. да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД направените от дружеството разноски в размер
на 841.12 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете; осъден е А. Б. Х.,
ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД по евентуално предявените обратни искове с правно
основание чл. 500, ал.2 КЗ, следната сума, представляваща застрахователно
обезщетение присъдено в полза на Д. В. И., а именно: сумата в размер на 333
лева - за неимуществени вреди и сумата в размер на 66.16 лева - разноски,
които застрахователното дружество е осъдено да заплати в настоящото
производство, при условие, че тези суми бъдат платени от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД на Д. В. И. и е осъден А. Б. Х. да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД разноски по обратния регресен иск в размер на
19.83 лева.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 3404/02.05.2024 г., уточнена с молба вх. № 4157/28.05.2024г., подадена от
Д. В. И., чрез адвокат Ж. Д. Д. от АК-Хасково, против постановеното от
Районен съд - Козлодуй решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата
над 333 лева до сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания; в частта с която е отхвърлен иска за сумата
113.78 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди;
в частта с която не е уважен иска за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за времето от 26.04.2022
год. (датата на предявяване на претенцията) до 20.05.2022 год. и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София сумата 841.12 лева,
представляваща разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Козлодуй в
атакуваните части е неправилно, постановено при неправилно прилагане на
материалния закон, а именно - не е спазен принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД
за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Поддържа, че от процесното ПТП е получил разкъсно-контузна рана в
областта на брадичката, травма на долна устна, ляво коляно, контузия на
корема и на гръдния кош, които увреждания са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с виновно допуснатото ПТП от деликвента,
видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза; преживял е и психо-
2
травма, което е дало отражение върху емоционалното му състояние. Посочва,
че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и в
частта, с която не е уважен иска за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за времето от 26.04.2022
год. (датата на предявяване на претенцията) до 20.05.2022 год., като излага
подробни съображения в подкрепа на твърдението си и за приложение на
специалните правила на чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с
ал. 3 от КЗ. Твърди, че в случая най-ранната дата, за която са налице
доказателства, че застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие е 26.04.2022 год., от когато датира заявлението на
пострадалия за заплащане на обезщетение. Изтъква, че неправилно Районен
съд Козлодуй е отхвърлил предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 113.78 лева, ведно със законната лихва като
неоснователен и недоказан, тъй като от представеното съдебномедицинско
удостоверение е установено, че е потърсил специализирана медицинска
помощ - консултация с лекар-психиатър, именно поради проблемите, които е
имал след като е претърпял ПТП. Предвид това счита, че извода на
решаващият съд, че издаденото съдебно-медицинско удостоверение не е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяването на вредата, не намира
опора в събраните по делото доказателства. Жалбоподателят намира за
неправилно решението и в частта, с която е осъден да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София сумата 841.12 лева разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Моли съда, да отмени
решението на Районен съд Козлодуй, в частта, с която е отхвърлен иска за
сумата над 333 лева до сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания; в частта с която е отхвърлен иска за сумата от
113.78 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
в частта с която е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва за времето от
26.04.2022 год. (датата на предявяване на претенцията) до 20.05.2022 год. и в
частта, с която е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София сумата 841.12 лева,
представляващи разноски по делото, като неправилно и незаконосъобразно и
постанови решение, с което да осъди ответника по този иск – „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, гр. София да му заплати допълнително сумата 4 667
3
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.04.2022 год. до окончателното
изплащане на обезщетението; сумата 113.78 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.04.2022 год. до окончателното изплащане на
обезщетението; законна лихва върху присъдената сума за периода от
26.04.2022 год. (датата на предявяване на претенцията) до 20.05.2022 год.,
както и направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, гр. София, чрез пълномощник юрк. Б. М., е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Поддържа, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
почива на пълен и всестранен анализ на събраните доказателства; в
съответствие с нея, мотивирано съдът е приел, че не са налице основанията за
уважаване на иска в претендираните размери. Посочва, че решението на
първоинстанционният съд е съобразено и е в съответствие с константната
съдебна практика по аналогични случаи дори и по-тежки за процесния период
с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, поради което съдът правилно,
законосъобразно и мотивирано е приел, че не са налице основанията за
уважаване на иска в претендираните размери. Моли съда да не уважава
въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като
правилно, законосъобразно и мотивирано, като му присъди направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер 300, 00 лв.
В срока по чл.263 от ГПК от третото лице – помагач на страната на
ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД - А. Б. Х., ЕГН ********** не
е постъпил отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда
на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт
в обжалваните му части е валиден и допустим. В осъдителната си част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Д. В. И., ЕГН
4
**********, чрез адвокат Ж. Д. от АК Хасково, с която са предявени против
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, ЕИК:*** обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.380 от КЗ вр. чл.45 и
чл.86 от ЗЗД за сумата 5000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие станало на
27.05.2021г. ПТП по вина на А. Б. Х., като водач на лек автомобил "Мерцедес
Ц 220 ЦДИ”, с рег. № ВР*** ВК, с валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" към ответника, и за сумата 113.78 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените съдебни
разноски.
Ответникът "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, ЕИК:*** в
срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковете като неоснователни и недоказани, и е помолил да бъдат
отхвърлени. Въвел е възражение за съпричиняване, тъй като ищеца по време
на ПТП не е бил поставил задължителен обезопасителен колан и съзнателно
се е съгласил да пътува като пътник в лекия автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ”, с рег. № ВР*** ВК, управляван от А. Б. Х., като е знаел, че последния е
употребил алкохол, предвид на което иска обезщетението на ищеца да бъде
намалено.
По искане на ответника първоинстанционният съд е конституирал като
трето лице помагач А. Б. Х., ЕГН: **********, и е приел обратен иск на
ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД срещу него, в условията на
евентуалност (ако бъде уважен първоначално предявения иск против
застрахователя), на основание чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ третото лице А. Б. Х. да
му заплати общо сумата 5113, 78 лв., от която 5000 лева обезщетение за
претърпени от Д. В. И. неимуществени вреди и 113, 78 лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021
г., ведно със законната лихва. Претендира и съдебни разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-
медицинска експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и са
приети от съда; изискано е и е приложено НОХД № 7/2023г. по описа на РС-
Козлодуй.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 27.05.2021г. около 01,50 часа, на път III-101 км.
82+277,3, движейки се от село *** към село Гложене, общ. Козлодуй, при
управление на лек автомобил "Мерцедес" с рег. № М*** ВК, А. Б. Х. от с.***
е причинил ПТП. Противоправността на Д.ието и вината на водача е
установена, поради сключено в наказателното производство по НОХД №
5
7/2023г. по описа на Районен съд Козлодуй споразумение от 10.01.2023г., с
което същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 4 и пр. 6, б. „а“, алт. 2 вр. ал.1, буква „б“, алт. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че е нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата, движейки се със скорост 134,3 km/h, поради което
не е могъл да спре и да предотврати удар с навлезлия в неговата пътна лента
лек автомобил „Сеат“ с рег. № ВР***СК, като по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на А. М. А. и на М.
И. И..
От приложения в делото на л.5 констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от обясненията на А. Б. Х. се установява, че при това ПТП
на предната седалка в управлявания от Х. автомобил е пътувал ищеца Д. В. И..
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), кредитирано от съда като
обективно и обосновано, е установен механизма на ПТП: На път III - 11, км.
82+277 с. *** - с. Гложене, общ. Козлодуй, в тъмната част от денонощието,
при намалена видимост и мокро пътно платно, на прав хоризонтален участък
от пътя, лек автомобил „Мерцедес” рег.№ М***ВК се е движил в полагащата
му се дясна лента в посока с. *** - с. Гложене със скорост 134.3 км/ч., която
скорост от една страна не е съотносима с максимално разрешената за
съответното МПС и пътен участък, а от друга е несъотносима с техническата
възможност за спиране в зоната на видимост на къси светлини. В определен
момент, намирайки се на 89.89 метра от мястото па удара, водачът на този
автомобил е имал техническа възможност да види и възприеме като опасност
от ПТП движещият се в лентата му за движение срещу него със скорост към
момента на удара от около 79,3 км/ч. лек автомобил „Сеат Леон” с рег. № ВР
*** СК, но поради липса на време и разстояние, се удря в предната челна част
на лекия автомобил. В следствие на удара водачите и пътниците в леките
автомобили получават наранявания, отразени в СМЕ. Според заключението,
при настъпилото ПТП, ищецът Д. В. И. е седял на предна пасажерска седалка
в лек автомобил „Мерцедес“ и е бил без предпазен колан. Вследствие челното
сблъскване на двата автомобила, под действието на инерционните сили,
тялото на ищеца се е отделило от седалката, при което е извършило свободно
движение в пространството напред, като най вероятно при удара си във
възглавницата, предното панорамно стъкло, рамката на същото и таблото на
автомобила, е получил нараняванията, описани в СМЕ. От характера и
тежестта на получените от ищеца травми вещото лице е направило обоснован
извод, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
От приложената по делото медицинска документация от Център за
спешна помощ Враца - ксерокопие на страници от Амбулаторен журнал на
ФСМП - Козлодуй, се установява, че в същата между № 120 и № 121 е
записано името на ищеца Д. В. И. с диагноза: контузия на гръдния кош,
контузия на корема, разкъсно-контузна рана на лицето в областта на брадата.
От приетото от районния съд, като обективно и обосновано, заключение
6
на съдебномедицинската експертиза (СМЕ), се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът Д. И. е получил разкъсно-контузна рана в областта
под брадичката, контузия на гръдния кош и контузия на корема. Според
вещото лице по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин
и време посочени в исковата молба, т.е. в условията на ПТП като травма в
купето на лек автомобил. Уврежданията са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертизата,
продължителността на оздравителния период е около 2-3 седмици при липса
на усложнения и нормален оздравителен процес. Няма медицински данни за
настъпили последващи усложнения, както и за това този период да е протекъл
извън обичайните срокове. Според заключението към момента на ПТП ищеца
е бил без поставен обезопасителен колан, тъй като няма медицински данни за
поставен такъв. Според вещото лице лекар, травмите са получени към
момента на ПТП от контакт с интериорни части на автомобила без поставен
обезопасителен колан. Вещото лице е дало заключение, че ищецът е напълно
възстановен от претърпените травми и физическото му състояние към
момента на извършения му преглед на 09.06.2023г. е добро.
За установяване релевантните по делото факти, касаещи претърпените
от ищеца болки, страдания и неудобства, следствие на процесното ПТП, в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Д. В. - негова майка, и В. П. - негова съпруга.
От показанията на свидетелката Д. В. се установява, че е видяла сина си
Д. И. сутринта след катастрофата на 27.05.2021г. Същият бил много зле, имал
голяма рана под брадата, едва говорел, болели го гърдите. Искали да го
оставят в болницата във Враца, но той отказал и свидетелката поела да се
грижи за него в дома му. Свидетелката твърди също, че сина й не може да
стъпва с левия крак, че имало вечери, когато не можел да ходи до тоалетната,
не могъл да напъва от болки и не могъл да диша от болка. Свидетелката
установи, че синът й се събуждал от сън нощно време и почвал да пищи, че
пиел антидепресанти, изписани му от психиатър, около месец пил и
обезболяващи лекарства. За около два месеца се възстановил от това
състояние и отишъл да работи в Италия. Според свидетелката сина й още си
спомня за катастрофата и изпитва ужас; когато пътувал в автомобил искал от
шофьора да намали скоростта, припомнял си катастрофата, даже когато той
управлявал автомобил, карал внимателно.
От показанията на свидетелката В. П. се установява, че вечерта преди
катастрофата на 27.05.2021г. се били събрали при А. Х., който е съпруг на
нейна сестра, и пили бира. След това А. и Д. решили да ходят за цигари с
автомобила и по пътя станала катастрофата. Според свидетелката, когато
двамата тръгнали с автомобила, ищецът знаел, че А. е пил алкохол. От
катастрофата Д. получил контузия на крака, брадичката, горната устна и на
гръдния кош, не можел да диша и го болели ребрата. И тази свидетелка
установява, че лекарите от спешния център в гр. Враца искали да оставят
7
ищеца в болницата, но той отказал и се прибрал в къщи, където тя и майка му
му помагали. След това ищецът ходил при психиатър, който му изписал
антидепресанти, защото не могъл да спи, будел се постоянно, катастрофата
била пред очите му постоянно. Не могъл също да ходи по нужда, много го
болели гърдите, не могъл да си поеме въздух, да спи от болки, нито да сяда,
нито да става. Пиел болкоуспокояващи заради болката която изпитвал, когато
се прибрал от Враца. Според свидетелката и до сега има моменти, в които
ищецът се събужда заради катастрофата. След катастрофата ищецът не могъл
да шофира около месец и половина – два, защото се страхувал; не ходел също
на работа, а понастоящем работи в Италия.
По делото няма спор, че към датата на ПТП - 27.05.2021г., лек
автомобил „Мерцедес" с рег. № М*** ВК, собственост на А. Х., е бил с
валидно сключена застраховка „Гражданско отговорност” при ответника „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, както и че на основание чл.380, ал.1 от КЗ с
претенция за заплащане на обезщетение ищеца е уведомил ответника за
настъпило ПТП на 27.05.2021г. и е поискал изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на процесното
ПТП, както и че претенцията на ищеца е заведена при ответното
застрахователно дружество като щети с номера 0801-003149/2021-06 и 0801-
003149/2021-06 и с писмо от 20.05.2022г. последното е отказало изплащане и
на двете претендирани обезщетения.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена по-горе и в обжалваното решение и по нея не е налице спор между
страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват
с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради
което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272
ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи
на районния съд за частична основателност на исковата претенция за
неимуществени вреди, за определения размер на обезщетението от 1000 лева,
за неоснователност на иска за имуществени вреди, за основателност на
възражението за съпричиняване и намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди с 1/3.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Решението на РС-Козлодуй не е оспорено в частта му, с която
предявеният от Д. В. И. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД главен
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
уважен за сумата 333,00 лева, предвид на което в тази си част решението е
влязло в сила по смисъла на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК и затова съгласно чл.
8
297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните в настоящето
производство и за съда като съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му
част не може да бъде пререшаван. С оглед на това със сила на присъдено нещо
е установено основанието, въз основа на което „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД дължи на Д. В. И. обезщетение за неимуществени вреди
претърпени поради пътнотранспортно произшествие, реализирано на
27.05.2021 година.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, до дължимостта на имуществените вреди, до
наличието или не на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, респ. размерът на приноса му в целия единен
съпричинителен процес между обстоятелствата и явленията в обективната
действителност, а и оттам – наличие на основание за редуциране на
определеното от съда обезщетение, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, както и до
началния момент, от който се дължи заплащане на законна лихва върху
претендираните обезщетения за вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищеца Д. И., въззивният съд взема предвид вида на
получените от него травматични увреждания, свеждащи се до разкъсно-
контузна рана в областта под брадичката, контузия на гръдния кош и контузия
на корема, причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; обстоятелството, че на ищеца не е проведено болнично лечение;
възстановителният период за тези увреди - около 2-3 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес, през който ищецът е търпял
болки, не по-силни от обичайните за такива травми; възрастта на пострадалия
при настъпване на застрахователното събитие - 25 години, което предполага
бързо възстановяване от травмите; липсата на трайни увреждания и/или
белези от увреждането, без остатъчни последици от травмата; настъпилото
пълно възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване
на оздравителния процес настъпилите увреждания не са оказали влияние
върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, при което приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
9
вследствие на настъпилото ПТП, възлиза на 1000,00 лв. При определянето на
този размер съдът отчита и факта, че освен физическото неразположение,
ищецът е претърпял и негативни психически и емоционални изживявания –
страх, тревожност, нарушения на съня, колебания в настроението, като това
състояние е продължило около месец след инцидента, като към днешна дата е
отминало, както и че не се наблюдават структурни изменения на психиката й
или други изразени психопатологии. Размерът е съобразен и с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2021 г., и със съдебната практика относно
справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания и негативни емоционални изживявания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказаха телесни увреждания извън
установените от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и
наличието на психологически проблеми, които са наложили специализирана
помощ.
Доводите във въззивната жалба за допускане на процесуални нарушения
от съда и липсата на подробен анализ на медицинските документи и
свидетелските показания, не се споделят от настоящия състав. Съдът
подробно е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и ги е
анализирал в тяхната взаимовръзка. В този смисъл, разпоредбите на чл. 235 и
236 ГПК не се явяват нарушени.
В заключение съдът намира, че районният съд правилно и
законосъобразно е определил размера на обезщетението за неимуществени
вреди в размер 1000,00 лева.
С исковата молба ищецът е претендирал и сумата 113, 78 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за
закупуване на лекарства и такси за издаване на съдебно-медицински
удостоверения. В подкрепа на претенцията си ищецът е представил като
доказателства съдебно-медицинско удостоверение № Г-169 от 17.12.2021г.
(л.6 по делото) с приложен към него касов бон за сумата 50, 00 лева, и
медицинско удостоверение за психично състояние изх. № 2028 от 17.12.2021г.
с приложен към него амбулаторен лист от същата дата, рецепта от 17.12.2021г.
и фискален бон от същата дата за закупени лекарства на стойност 13, 78 лв.
Съдът намира, че представените доказателства не установяват разходи
от ищеца, направени вследствие на претърпяното ПТП в претендирания
размер, тъй като посочените медицински документи са издадени почти седем
месеца след датата на ПТП-то, т.е. не е налице пряка причинно-следствена
връзка между направените от ищеца разходи (имуществени вреди) и
10
процесното ПТП от 27.05.2021г., поради което главният иск за имуществени
вреди от 113.78 лева, не е доказан по основание и размер и същия следва да
отхвърли, като неоснователен, както правилно е постановил районния съд.
Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът за правилното
приложение на института на съпричиняване от първоинстанционния съд с
оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, че съдът е извел
необоснован и неправилен извод за приложимост на този институт в
противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно
ценене на същите.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е пътувал в
лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя
само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на
обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като пътник в лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег. №
11
ВР*** ВК, с твърдения, че е пътувал без поставен обезопасителен колан,
довело до липсата на възпиращото свободното движение на тялото
противодействие, довело до контакт на тялото на пострадалия с детайли от
вътрешното оборудване в автомобила, от което са настъпили травмите, както
и че съзнателно се е съгласил да пътува като пътник в лекия автомобил, като е
знаел, че водачът му А. Б. Х. е употребил алкохол, предвид на което иска
обезщетението на ищеца да бъде намалено.
По отношение на това възражение следва да се обсъдят показанията на
свидетелката В. П. и заключенията по приетите по делото автотехническа и
медицинска експертизи.
От показанията на свидетелката В. П. се установява, че вечерта преди
катастрофата на 27.05.2021г. ищецът Д. И. и А. Х. са пили бира, след което
двамата тръгнали с автомобила, за да купят за цигари и по пътя станала
катастрофата, като ищецът е знаел, че А. е пил алкохол. От заключенията на
допуснатите и изслушани от първоинстанционния съд две съдебни експертизи
- медицинска и автотехническа, се установява, че ищецът е пътувал в лек
автомобил „Мерцедес”, управляван от А. Х., без да е поставил обезопасителен
колан.
Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите и
пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение да използват обезопасителни колани, с които те са оборудвани.
Нормата е императивна, установена в обществен интерес и имаща за цел да
съхрани живота и здравето на водачите и пътниците в МПС. Всяко отклонение
от нея е нарушаване на закона и означава противоправно поведение на
нарушителя. Непоставянето на обезопасителен колан, респ. неправилното му
поставяне, поставя в завишен риск субектите, които имат това задължение.
Предвид гореустановеното и съдът приема, че пострадалият Д. И. е
пътувал без предпазен колан в нарушение изискването на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП; приема също, че това обстоятелство е допринесло за причиняване на
телесните увреждания на ищеца, респ. за техния брой и тежест, т.е. че между
правонарушението, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и броя и
тежестта на вредите е налице пряка причинна връзка.
Основателно е и възражението, че ищецът е допринесъл за настъпване
на вредите, тъй като е приел да пътува в автомобил, управляван от водач,
който е употребил алкохол, знаейки това обстоятелство, като по този начин
сам се е поставил в условия, застрашаващи неговия живот и здраве.
12
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР № 1/23.12.2015 г.
по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК – налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, без
съответната правоспособност и/или е употребил алкохол, ако този факт му е
бил известен. Рисковото поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за
собственото си увреждане, е налице тогава, когато е резултат на негов
съзнателен и свободно формиран избор, по отношение на когото е налице
знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа. Знанието, като елемент от фактическия състав на
съпричиняването, в този случай подлежи на пълно и главно доказване,
доказателствената тежест за което носи страната, въвела възражението за
съпричиняване - делинквент или застраховател. Следователно единствено
констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което
пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично
намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
В настоящия случай се доказа категорично, от показанията на
свидетелката В. П., както употребата на алкохол от водача на лек автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег. № ВР*** ВК А. Х. преди да поеме
управлението на автомобила, така и знанието на този факт от ищеца Д. И..
Така ищецът сам се е поставил в условия, застрашаващи неговия живот и
здраве. Съдът приема също, че това обстоятелство е допринесло за
причиняване на телесните увреждания на ищеца.
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. При определяне степента на съпричиняването е
необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в
произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина
за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя степента
на обективна вредоностност, както и дали действието или бездействието е
противоправно и ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването
се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се
13
определя с оглед всички факти и обстоятелства, конкретно се взема предвид
нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният
резултат.
Съдът приема, че в настоящия случай при съпоставката между
поведението на виновния водач на лекия автомобил и това на пътуващия в
него пътник Д. И., приносът категорично е несъизмерим, като се има предвид
допуснатите нарушения на правилата за движение, посочени в
споразумението от 10.01.2023г. по НОХД № 7/2023г. на РС-Козлодуй, т.е.
нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на пострадалия
пътник. Съпоставяйки двата приноса, съдът приема, че приносът на
пострадалия е от порядъка на 1/3 спрямо основния такъв на делинквента, с
колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение.
В обобщение определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 1000 лв. следва да се намали с 1/3 на 666,00 лв.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният главен иск за
неимуществени вреди е доказан и основателен до размер 666,00 лева и в този
размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 5 000
лева искът не е основателен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на иска за неимуществени вреди
следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва върху определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 26.04.2022 г., което се установява и
от представеното на л.12 по първоинстанционното дело известие за доставяне.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
14
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция от 26.04.2022 г.) пострадалият Д. И.
е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на
15
имуществени и неимуществени вреди на 26.04.2022 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 26.04.2022 г., а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на РС-Козлодуй
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен главният иск с правно
основание чл. 432 КЗ за заплащане на разликата над 333, 00 лв. до 666, 00 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 27.05.2021 г., и вместо това да се осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на ищеца допълнително сумата 333, 00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 27.05.2021 г., като се присъди и законната лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
26.04.2022 г. до окончателното му изплащане.
В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен главният иск за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 666,00 лв. до сумата от 5
000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер 113.78 лева, ведно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан, решението следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК при отмяна на решението по главния иск се
възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по
които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е бил и обратен иск по
чл. 500, ал.1,т.1 КЗ на застрахователя против трето лице помагач, предявен в
условията евентуалност.
Не е спорно между страните по обратния иск, че към датата на
процесното ПТП ответникът А. Б. Х. е управлявал МПС „Мерцедес”, като е
нарушил чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, движейки се със
скорост 134,3 km/h, поради което не е могъл да спре и да предотврати удар с
навлезлия в неговата пътна лента лек автомобил „Сеат“ с рег. № ВР***СК и е
16
предизвикал ПТП. За това Д.ие той е признат за виновен и е наказан на
основание чл. 343, ал. 3, пр. 4 и пр. 6, б. „а“, алт. 2 вр. ал.1, буква „б“, алт. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с влязло в законна сила
определение от 10.01.2023г. по НОХД № 7/2023г. по описа на Районен съд
Козлодуй.
Предвид направените по-горе изводи, съдът приема, че предявеният
обратен иск за неимуществени вреди е доказан и е основателен също до
размера на сумата 666,00 лева /до който размер е уважен и главния иск/ и в
този размер следва да се уважи, поради което следва да се осъди ответникът
по този иск да заплати на ищцовото застрахователно дружество допълнително
сумата 333, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от ПТП на 27.05.2021 г., като се присъди и
законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 26.04.2022 г. до окончателното му изплащане.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и
потвърждаването му в друга, присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в частта, в която
ищецът Д. В. И. е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете над сумата от 782,79 лв. до сумата 841.12 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, основание чл. 78, ал.
3, във вр. с чл. 273 ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски в размер 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
въззивника сумата 51, 00 лева държавна такса за въззивната жалба, съобразно
уважената част от същата.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото
решение е необжалваемо.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
17
ОТМЕНЯ решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. № 1441/2022 г. по описа на
Районен съд - Козлодуй, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен главният иск с
правно основание чл. 432 КЗ, предявен от Д. В. И., ЕГН ********** с адрес
с.***, общ.Козлодуй, ***, срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град ***, ***, за заплащане на разликата над 333, 00 лв. до 666, 00 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 27.05.2021 г., и В ЧАСТТА, в която Д. В. И. е осъден да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
над сумата от 782,79 лв. до сумата 841.12 лева., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. В. И., ЕГН ********** с адрес в с.***, общ.Козлодуй, ***,
допълнително сумата 333, 00 лв., представляваща разликата между
присъденото от първата инстанция обезщетение от 333, 00 лв. до установената
за дължима сума от 666, 00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ПТП на 27.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
26.04.2022 г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. № 1441/2022 г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, с която е отхвърлен главният иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над 666,00 лв. до сумата от 5 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/10.01.2024 г. по гр.д. № 1441/2022 г. по
описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, с която е отхвърлен главният иск
по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди в размер 113.78 лева, ведно със законната
лихва, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, ул. „Гео
М.” № 17 ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град ***, ***, по евентуално предявеният обратен иск с правно основание чл.
500, ал.1, т.1 КЗ, допълнително сумата 333, 00 лв., представляваща разликата
между присъдената на регресно основание сума от 333, 00 лв. от първата
инстанция, до дължимата сума от 666, 00 лв., застрахователно обезщетение
присъдено в полза на Д. В. И. за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 27.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 26.04.2022 г.
до окончателното му изплащане, която застрахователното дружество е
осъдено да заплати в настоящото производство, ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума
бъде платена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД на Д. В. И., ЕГН **********.
18
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. В. И., ЕГН ********** с
адрес в с.***, общ.Козлодуй, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ***, ***, сумата 100 (сто) лева,
представляваща деловодни разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. И., ЕГН ********** с адрес
в с.***, общ.Козлодуй, ***, сумата 51, 00 лева държавна такса за въззивната
жалба, съобразно уважената част от същата.
Решението е постановено при участието на А. Б. Х., ЕГН ********** от
с.***, общ.Козлодуй, ***, като трето лице-помагач на страната на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19