№ 18165
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р. Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Р. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110167156 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
352211/07.12.2023 г., от „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, представлявано от А--- -
Изпълнителен директор и И-- председател на УС срещу Р. Н. Б., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. С---, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 1104.26 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.05.2023г. (дата на подаване
на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 126.76 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
19.04.2023 г., изчислена върху главница от 1104.26 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 43.06 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 04.05.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
1
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 8.77 лева -
лихва за периода 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., изчислени върху главница
от 43.06 лева
за които суми има издадена Заповед № 14032 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23681 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер ---, инсталация № ……., за
топлоснабден имот гр. С----.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. С----. Изложени са твърдения,
че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение.
С допълнителна молба с вх. № 368994/21.12.2023 г., счита, че не следва
да доказва, че ответникът е приел наследството, а чл.48 ЗН е законова
презумпция, по силата на която наследниците носят тежестта на доказване
дали са приели или не наследството.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: - АД ФЦ „К-", IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор като счита искат за
недопустим. Излага подробни съображения за Правото на ЕС, за същността на
дяловото разпределение, кой дължи тази услуга, кой е заплаща, прави
тълкуване на закона. Твърди, че няма облигационни отношение с ищеца.
Моли да не се допуска експертиза. Цитира нормативни актове. Прави
доказателствени искания – 17 на брой. Моли да се образува конституционно
дело. Моли съда да отправи преюдициално запитване. Цитира кои материали
да бъдат извадени от доказателствения материал. Моли съда да отхвърли
иска, че е недопустим, а при условията на евентуалност неоснователен.
Претендира разноски по чл.38 ЗА.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли да се уважат
исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, се представлява от адвокат. Моли да се отхвърлят исковете,
тъй като не е доказано, че ответникът е собственик на процесния имот.
Оспорва всички искове и дяловото разпределение.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
2
представлява в о.с.з. С писмена молба представя необходимите доказателства.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 11012/13.03.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.106-113 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 11012/13.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 90-99 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
3
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно представен н.а. на 05.08.1987 г. Г- Н.а Б.а става собственик на
2/3 ид. ч. от процесния топлоснабден имот, а Р-- Н. Б. става собственик на
останалата 1/3 ид. ч. (л.24-25 от делото). Следователно двамата имат
качеството на собственици, т.е. на потребители на топлинна енергия. Същите
фигурират в книгата на етажните собственици – л.74-75 от делото.-
Съгласно представено удостоверение за наследници на Г- Б.а, същата е
починала на 11.03.2017 г. и е оставила като наследник Р. Н. Б.. Съгласно
представено удостоверение за наследници Р-- Б. е починал на 08.03.2020 г. и
като негов наследник се явява брат му Р. Н. Б. (л.120-121 от делото). При
това положение, със смъртта на двамата собственици Г- и Р--, собствеността
на процесния топлоснабден имот преминава към техния наследник, който се
явява ответник по делото. Следователно ответникът е собственик на
процесния имот, на основание наследство.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и
не се доказа от ответника, че се е отказал от наследството или го е приел по
опис, поради което е налице законовата презумпция, че са наследници
(Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.). Освен това,
ответникът не твърди, че е направил отказ или че е приел наследството по
опис, за да се изследва това възражение.
При служебна справка н книгата по чл.49 ЗН, съдът установи, че няма
вписан отказ от наследството на Г- Б.а и Р-- Б. (л.152 от делото).
Съгласно чл.5, ал.1 ЗН ответникът като наследник на двамата
собственици става изключителен собственик на имота. Ето защо съдът
приема, че ответникът има качеството потребител на имота. Ето защо съдът
приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за
процесния имот.
По делото е приобщено гр. д. № 5318/2004 г., както и решенията по него.
Съдът не обсъжда материалите по него, тъй като с нега се установява
собствеността на ответника върху други имоти, но не и топлоснабдения.
Поради неотносимост, съдът не коментира тези доказателства (л.123-128 от
делото).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
4
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 165-
171 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.185-186 от делото),. Съдът приема, че е доказаната третата и
шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия. Същите са както следва:
№искпериодРазмерРазмерНеоснователнаИзвод
по ИМпочаст
ССчЕ
1Главница заОт 01.05.2020 г.1104.261104.26-основателен
ТЕдо 04.05.2023 г.
2Мораторнаот 15.09.2021 г.126.76121.135.63Частично
лихва за ТЕдо 19.04.2023 г.,основателен
3Главница зам.05.2020 г. до43.0643.06-основателен
ДРм.04.2022 г
4МораторнаОт 16.07.2020 г.8.778.77-основателен
5
лихва за ДРдо 19.04.2023 г
Претендирана сума1282.85
Уважена сума1277.22
Отхвърлена сума5.63
При съпоставка на исковата претенция и установеното от заключението
по ССчЕ се направи извод, че искът за мораторна лихва върху сумата за ТЕ е
частично основателен, а останалите са напълно основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
Искът за мораторна лихва върху сумата за ТЕ е основателен за сумата от
121.13 лева, а за горницата от 121.13 лева до пълния претендиран размер
126.76 лева, а именно сумата от 5.63 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Уважената част на исковете е 1277.22 лева, при общо заявена от 1282.85
лева. Исковете са отхвърлени за 5.63 лева, поради недоказаност и
неоснователност.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя списък с разноски (л.199 от делото).
Ответникът претендира хонорар по чл.38 ЗА. (л.94 от делото).
По заповедното производство
Ищецът претендира 25.66 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 75.66 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 75.33 лева (75.66 х
1277.22/1282.85).
Ето защо Р. Н. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С--- следва да бъде
осъден да заплати на Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б сумата от 75.33 лева
(седемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки), представляващи разноски
по ч. гр. д. № 23681/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр.
ал.1 ГПК.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за
заповедното производство (л.24 от делото). Съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
6
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.26, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по заповедно дело
възнаграждението е в размер от 50 до 180 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, извършените действа от адвоката.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
7
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
установи нищожност, докато при втория иск се търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
цялата фаза, а не за целия иск. Няма логика, нито правно или житейско
основание, адвокатите, които упражняват дейност в областта на делбеното и
вещното производство да търпят негативи и да претендират един хонорар за
цялото производството, а не за всеки един иск по отделно. При това
положение, съдът приема, че следва да се присъди едно възнаграждение за
адвокат в това производство.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес по делото– 1282.85
лева.
Отчитайки характера на заповедното производството, по делото е
подадено възражение, че ответник не е ползвал имота, , съдът приема, че
възнаграждението на адвоката следва да бъде определен към минималния, а
именно 50.00 лева.
С оглед отхвърлената част 5.63 лева, ответникът има право на разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК. При това положение възнаграждението на
адвоката е в размер на 0.22 лева (50 х 5.63/1282.85).
При това положение „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б следва да бъде
осъден да заплати на адв. Д. Ц--- С. - ВрАК, гр. С--- сумата от 0.22 лева
(двадесет и две стотинки), представляващи разноски по предоставена
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по ч. гр. д. № 23681/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК .
По исковото производство
Ищецът претендира 25.66 лева държавна такса (л.43 от делото), 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение, 1000 лева за СТЕ (л.155 от делото),
1000.00 за ССчЕ (л.154 от делото), Юрисконсултското възнаграждение е в
размера по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо следва да се
признае. Не е основателно възражението на ответника, че е прекомерно.
Същото е в законовия диапазон. Освен това процесуалният представител на
ищеца винаги се е явявал в о.с.з., присъствал е на тях. Общият размер разход е
2335.66 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски пропорционално на цялата уважена част, независимо, дали е
недоказана или погасена по давност. В процесния случай разноските са в
размер на 2325.41 лева (2335.66 х 1277.22/1282.85).
8
Ето защо Р. Н. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С--- следва да бъде
осъден да заплати на „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б сумата от 2325.41 лева
(две хиляди триста двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 67156/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Ответникът също има право на разноски, съгласно отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА (л.94
от делото). Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е по чл.38 ЗА.
Написаното по-горе за приложението НПЗЗ, определяне размера при
няколко искове, съотношение с адвокатите вписано в Бюрото за правна
помощ, както и размера на възнаграждението да не надвишава процент от
материалния интерес важи и тук. Ето защо за процесуална икономия, съдът
няма да преповтаря мотивите изложени по-горе.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
Отчитайки характера на исковото производството, изготвеният отговор
и допълнителни молби, с които се оспорват изцяло претенциите, но не се
искат експертизи, както и неявяването на ответника, нито на негов
процесуален представител в о.с.з. (само едно от всички), което е неуважение
на съда, тъй като не може да придобие непосредственост от страните по
делото и незачитане на авторитета на съдебната власт, както и че делото не е
сложно от фактическа и правна страна, и извършените действия от страна на
адвоката на ответника не отговарят на фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определен в
минимален размер, а именно 100.00 лева.
При това положение, прилагайки правилото на чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на възнаграждение в размер на 0.44 лева (100 х
5.63/1282.85).
При това положение „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б следва да бъде
осъден да заплати на адв. Д. Ц--- С. - ВрАК, гр. С--- сумата от 0.44 лева
(четиридесет и четири стотинки), представляващи разноски по предоставена
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 67156/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените, от „Т----“ ЕАД, ЕИК
---, ул. „Я- Б срещу Р. Н. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С---, обективно
9
кумулативно съединени положителни установителни искове, че Р. Н. Б., с
ЕГН:********** дължи на Т----“ ЕАД, ЕИК --- следните суми:
1. 1104.26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 04.05.2023г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 121.13 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 19.04.2023
г., изчислена върху главница от 1104.26 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 121.13 лева до пълния претендиран размер 126.76 лева, а
именно за сумата от 5.63 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 43.06 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 04.05.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 8.77 лева - лихва за периода 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., изчислени
върху главница от 43.06 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за които суми има издадена Заповед № 14032 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23681 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер ---, . за топлоснабден имот
гр. С----.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С--- да заплати на Т-
---“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б сумата от 75.33 лева (седемдесет и пет лева и
тридесет и три стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 23681/2023
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., с ЕГН:**********, с адрес: гр. С--- да заплати на
„Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б сумата от 2325.41 лева (две хиляди триста
двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 67156/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б да заплати на адв. Д. Ц--- С. -
ВрАК, гр. С--- сумата от 0.22 лева (двадесет и две стотинки),
представляващи разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38
ЗА по ч. гр. д. № 23681/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК .
ОСЪЖДА „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, гр. С-- Б да заплати на адв. Д. Ц--- С. -
ВрАК, гр. С--- сумата от 0.44 лева (четиридесет и четири стотинки),
представляващи разноски по предоставена безплатна правна помощ по чл.38
ЗА по гр. д. № 67156/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач ---
10
-----" ООД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, на страната на
ищеца „Т----“ ЕАД, ЕИК ---, ул. „Я- Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11