О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 1481 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба № 39606/03.06.2019 г. на С.Н.С. против
Решение № 2002/10.05.2019 г. по гр. д. № 10606/2017 г. на ВРС, с което прието
за установено по отношение на С.Н.С., че Г.К.Ч. е собственик на Поземлен имот с идентификатор №10135.2568.83,
находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, местност
„Св.Св Константин и Елена“ с площ от 1183 кв.м., при
граници : ПИ с идентификатори №№10135.2568.196; 10135.2568.195;10135.2568.82;
10135.2568.89; 10135.2568.85 и 10135.2568.86 въз основа на давностно
владение за периода 25.05.1992г. до 24.03.2017г., на основание чл.124,ал.1 ГПК.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от фактическите констатации на първоинстанционния съд, формиран въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, който са довели, според въззивницата,
до неправилен правен извод за основателност на предявената исковата претенция.
Излагат се подробни аргументи свързани с липсата на идентичност на процесния имот и този, описан в констативния НА от 1992 г.
и липсата на упражнявано от ищеца владение върху процесния
имот. В тази връзка се анализират СТЕ и показанията на свидетелите и се
аргументира тезата, че въззиваемият не е доказал, че
за периода от 25.05.1992 г. до датата на депозиране на исковата молба, е
упражнявал спокойно и несмущавано владение.
Моли се за отмяна на решението на районния
съд и отхвърляне на исковите претенции.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.К.Ч., с който се изразява становище
за неоснователност на жалбата, респ. се обосновава правилността и законосъобразноста на решението на ВРС. Прави обстоен
анализ на приетата съдебно-техническа експертиза, с което се обосновава
идентичността на процесния имот с този описан в
констативния НА от 1992 г. Коментират се и събраните свидетелски показания и
писмения доказателствен материал, като се аргументира собствеността на въззиваемия върху процесния имот.
Въззивна жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустима.
Въззивницата е
отправила следните доказателствени искания:
Да бъде допуснат един свидетел, непосредствен
съсед на имота, който познава въззивницата като
собственик на процесния недвижим имот. Посочва се, че
искането е във връзка с факта, че първоинстанционният
е кредитирал свидетелските показания на ищцовата
страна, тъй като разпитаните свидели били преки
съседи на процесния имот.
Въззиваемият е
направил следните доказателствени искания:
1)
За
разпит на трети свидетел пред въззивната инстация за доказване факта на давностно
владение върху процесния имот;
2)
За
допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача „Вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и след като се запознае с Протокол от 24.03.2017 г. на
Нотариус Веселин Петров да даде заключение дали процесният
имот е идентичен с имота, описан от всеки от свидетелите при разпита им от
нотариуса“.
Съдът,
по така направените доказателствени искания, съобрази
следното:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Обсегът на въззивната дейност е стеснен предвид концентрационното начало, съобразно което процесуалните действия по
установяването на фактическата страна на спора по правило се провеждат в
рамките на първоинстанционното производство. Страните
са длъжни още в началната фаза на исковото производство да направят пред съда
своите твърдения за релевантните факти и да посочат доказателствените
средства, чрез които ще ги установяват. Настъпващата още в първоинстанционното
производство поетапна преклузия
за посочване и представяне на доказателства, изключва възможността страната
да поправи във въззивната инстанция собствената си
небрежност, попълвайки делото с нови доказателства. По изключение законът предоставя възможност на страните да попълнят
делото с относимите към спорното право доказателства
и във въззивното производство в две хипотези: 1)
когато са съществували обективни пречки доказателствата
да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата
инстанция (чл. 266, ал. 2 от ГПК) и 2) когато доказателствата не са били
допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения (чл. 266, ал. 3 от ГПК).
Предвид горното, искането на въззивницата за
разпит на още един свидетел, непосредствен съсед на имота, от който щяло да се
установи, че познава въззивницата като собственик на процесния недвижим имот, се явява преклудирано,
тъй като се прави за първи път във въззивната жалба
при при възможност това да бъде сторено до
приключване на о.с.з., в който е приет за окончателен доклада по делото.
По отношение исканията на въззиваемия за
разпит на трети свидетел пред въззивната инстация за доказване факта на владение, съдът намира, следното:
Съгласно чл. 159 , ал. 2 от ГПК, когато за установяване на един и същ факт
страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях, като
останалите свидетели се разпитват, ако призованите не установяват спорния факт.
По арг. от чл. 159, ал. 2 от ГПК, следва да се
приеме, че съдът следва да разпита допълнителни свидетели, само ако е допуснал
по-малко от поисканите от страната и последните не установяват съответния
спорен по делото факт. Тогава наистина е необходимо да се разпитат и останалите
свидетели, за които страната е направила своевременно искане, като при
неизпълнение на посоченото в чл. 159, ал. 2 от ГПК, ще е допуснато от съда процесуално нарушение. В
случая, ищецът е счел, че са му необходими двама свидетели, респ. толкова е поискал с исковата молба,
като съдът е уважил изцяло искането му. Също така, в деня на насроченото с.з.,
ищецът сам е преценил кои са точно свидетели следва да доведе за установяване
на твърдения от него спорен по делото факт. Поради тази причина, съдът намира,
че правата на ищеца не са били нарушени от съда, който е отказал да разпита
трети свидетел по аргумент за противното от чл. 159, ал. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 266, ал. 3 от ГПК, за уважаване на доказателственото
искане – същото следва да бъде оставено без уважение.
Искането на въззивамия за допускане на
допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача „Вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и след като
се запознае с Протокол от 24.03.2017 г. на Нотариус Веселин Петров да даде
заключение дали процесният имот е идентичен с имота,
описан от всеки от свидетелите при разпита им от нотариуса“ – за доказване,
на факта, дали имотът, описан в КНА, издаден в полза на С.С.
е идентичен с процесния недвижим имот, следва да бъде
оставено без уважение. На първо място предмет на делото е дали процесният имот е идентичен с този описан в КНА от 1992 г.,
издаден в полза на въззиваемия, за което е допусната
и приета съдебно-техническа експертиза пред ВРС. Вещото лице е направило пълен
и много подробен анализ на всички действащи планове за територията, в която
попада процесния имот. На второ място, съдът не е обвързан
от правните изводи на нотариуса при издаване на КНА, като същевременно свидетелите
по никакъв начин не описват ясно и точно местнонахождението
на имота, предмет на обстоятелствена проверка. Показанията не са достатъчно
точни, за да може вещото лице да даде адекватен отговор на поставения въпрос.
Ето защо, отказът на ВРС да допусне допълнителна СТЕ е законосъобразен,
доколкото не са налице основания за назначаване на допълнителна СТЕ пред първоинстанционния съд, поради което искането следва да
бъде оставено без уважение.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в
открито съдебно заседание въззивна жалба №
39606/03.06.2019 г. на С.Н.С. против Решение № 2002/10.05.2019 г. по гр. д. №
10606/2017 г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по
в.гр.д. № 1481/2019г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 30.10.2019г.
от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на С.Н.С. за разпит на един свидетел пред въззивната
инстация.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на Г.К.Ч. за разпит на един свидетел пред въззивната инстация, както и за допускане на допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззивницата
– и препис от отговора на въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: