№ 1269
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря П. Б. П.ов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202417 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.
Р. З. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-002868/
29.07.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250 лв. на основание
чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането.
В жалбата се твърди, че в хода на производството е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като към момента на съставяне на акта
въз.З. вече е имал активен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Поради
това и се твърди, че не е следвало да бъде издавано наказателно постановление , тъй
като нарушението вече е било отстранено. В тази връзка са изложени и множество
доводи за това, че случаят е следвало да бъде приет за маловажен , както и такива, че
при издаване на постановлението е било допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.13 от
ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание , въз.З., редовно призован, не се явява.Постъпила е молба
от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.У., в която се сочи, че
депозираната жалба се поддържа на изложените в нея основания, отново се иска
отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, в които е изложено становище, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
1
както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото от другата страна
адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2021г. около 20,50ч. служители на сектор „ПП“-Варна- св.П. В. и А.К.,
в изпълнение на служебните си задължения, се намирали на бул.Сливница“, в близост
до сградата на Пожарната, в посока бул.“В.Левски“ . Те подали сигнал за спиране със
стоп-палка на водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № В 77 44 ВА, който обаче не изпълнил
разпореждането, не спрял, а ускорил скоростта си и продължил движението си.
Полицейските служители направили справка в „Гаранционния фонд“ и установили, че
за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.В
последствие било установено, че той е собственост на въз.Г. З..
Поради това на 01.07.2021г. св.П. В. съставил против въз.З. акт за
установяване на нарушение, в който посочил, че на 18.06.2021г. в 20,50ч. като
собственик на автомобила не посочва кой го е управлявал по това време по
бул.“Сливница“ в посока бул.“В.Левски“ до Пожарната, като не е включил договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.При личното предявяване на акта
въз.З. не направил възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени
възражения, в които посочил, че въпреки че му бил съставен акт, не следва против него
да бъде издавано наказателно постановление, тъй като вече е сключил договор за
гражданска отговорност.Били изложени доводи за това, че случаят е маловажен, както
и твърдения, че при съставяне на акта са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН и чл.40 ал.1 от ЗАНН.По
повод на това полицейските служители изготвили докладни записки. Депозираните
възражения били разгледани от нарочна комисия, която приела, че съставения акт е
правомерен и законосъобразен.
Въз основа на акта против въз.З. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган възприел изцяло описаната в него
фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.483 ал.1
т.1 от КЗ.За него, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ на въз.З. била
наложена „Глоба“ в размер на 250лв. В постановлението било посочено, че
депозираните възражения са разгледани и приети за неоснователни, както и че се
издава на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН след отстраняване на допусната нередовност в
акта.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.П. В., чиито
показания съдът кредитира само в частта относно това, че след изготвена справка е
било установено, че за автомобила няма валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
2
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-002868/ 29.07.2021г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № 365з-4404/ 21.07.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него , както и в съставения акт за установяване на
нарушение, се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въз. З. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено , е направено с достатъчна
пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Действително в него е посочено, че
подлежи на обжалване в 7-дневен срок, което пък с оглед датата му на издаване-
29.07.2021г., е законосъобразно, доколкото като възможността постановленията да се
обжалват в 14-дневен срок е въведена с измененията в ЗАНН, влезли в сила от
23.12.2021г. Депозираните срещу акта възражения са били разгледани и с мотивирано
становище приети за неоснователни, с което наказващият орган е изпълнил
задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Поради изложеното до тук съдът намира, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
С оглед на това и възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ като е отнесъл фактите към хипотезата
на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, а и не се оспорва, че въз. З. е собственик на лек автомобил, за който към
18.06.2021г. не е имало валиден и действащ договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ сочи, че договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. В случая, от
приложените по преписката докладни записки и справки се установява, че
автомобилът се е движел на 18.06.2021г. около 20,50ч. по бул.“Сливница“ в гр.Варна,
като неговия водач не е изпълнил подаден му сигнал за спиране от полицейски
служители.В последствие е било установено, че негов собственик е въз.З., както и че за
това превозно средство е нямало сключен договор за задължителна застраховка. И в
акта, и в постановлението изрично е посочено, че се съставят против въз.З. като
собственик, който не е посочил кой е управлявал автомобила. С оглед на това съдът
намира , че правилно е било прието, че на 18.06.2021г. въз.З. е извършил нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. Обстоятелството, че в последствие за превозното средство е бил
3
сключен необходимия договор за застраховка не води до отпадане на
административно-наказателната отговорност на въз.З..Такова е становището на съда и
по отношение на възражението, че застраховката е била сключена преди съставяне на
акта.Доколкото от доказателствата по преписката се установи, че нарушението е било
извършено на 18.06.2021г. , то всяко действие след това свързано с предприемане на
законосъобразно поведение на собственика на автомобила може да бъде прието
единствено за смекчаващо отговорността му обстоятелство и би имало отношение при
определяне на размера на наказанието. С оглед на това съдът намира възраженията в
тази насока в жалбата за неоснователни.
Правилно е била определена и санкционната норма на чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ и
правилно на въз.З. като собственик на превозното средство , е била наложена „
Глоба“ в размер на 250лв., който е императивно предвиден и няма законова
възможност за неговото намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и на въз.З..Видно от справката за
нарушител от района е, че той неколкократно е бил санкциониран за допускани от
него нарушения на ЗДП, от което може да се направи извод за по-високата му степен
на обществена опасност. На следващо място за съставомерността на нарушението по
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не е предвидено настъпване на материални вреди или други
вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса обосновава по-ниска степен на
обществена опасност на деянието.В този смисъл следва да се приеме, че
неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения не е
незначително, респективно, че случаят не е маловажен.В този смисъл е и решение по
к.н.а.х.д № 1581/2014г. на Административен съд-Варна.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ ал.1 и ал.3 от ЗАНН , съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа
или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се
присъди възнаграждение в минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-002868/
29.07.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на Г.
Р. З. – ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 250 лв. на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Г. Р. З. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5