№ 72
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000710 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 4707/08.09.2022г. на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД -
гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Е. С. от АК- гр. Варна, и
насрещна въззивна жалба вх. № 6070/16.11.2022г. на И. Б. П. от гр. Добрич,
представлявана от адв. К. Д. от САК, срещу решение № 72/22.07.2022г.,
постановено по т. д. № 73/2021г. по описа на Добрички окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 4707/08.09.2022г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с
която е уважен предявен от И. Б. П. осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „Бул Инс“ АД - гр. София за сумата 60 000 лв.,
представляваща разликата над 40 000 лв. до 100 000лв., присъдена като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие настъпило на 09.05.2018г. в гр. Добрич ПТП,
виновно причинени от А. С. В. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с
peг. № ТХ 2794 ХМ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
1
12.07.2018г. до окончателното й изплащане. В жалбата са релевирани
оплаквания за процесуално нарушение, съставляващо несъобразяване на
първоинстанционния съд с нормата на чл. 172 ГПК при обсъждане на
свидетелските показания на дъщерята на ищцата, както и за неправилно
приложение на материалния закон– чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според
застрахователя е съществено завишен и не е съобразен с икономическата
обстановка във връзка със застрахователните лимити. Иска се отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за разликата
над 40 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху тази
сума.
С насрещна въззивна жалба вх. № 6070/16.11.2022г. се атакува
решението на ДОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата– ищец иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над
сумата 100 000лв. до 120 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с посоченото по- горе
застрахователно събитие. Оплакването е отново за неправилно приложение
на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, но според ищцата той се явява
занижен с оглед установените травматични увреждания, получени от нея в
резултат на ПТП и претърпените болки, страдания, осакатяване, загрозяване и
др. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната
част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в
заявения размер, ведно с акцесорната претенция за мораторна лихва.
Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
2
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от И. Б. П. от гр.Варна срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
и за имуществени вреди в размер на 11 246.42лв., претърпени от ищцата
вследствие на ПТП, настъпило на 09.05.2018г. в гр. Добрич, по виновно
причинено от А. С. В. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ТХ 2794
ХМ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена с ответното
дружество, ведно със законна лихва върху сумата 120 000 лв., считано от
12.07.2018. /датата на подаване на извънсъдебна претенцията до
застрахователя/, и върху сумата 11 246.42лв., считано от подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на задълженията.
Решението на ОС– гр. Добрич, с което осъдителните искове за
обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди са частично уважени, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй
като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до
съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е
приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г. Не се спори между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че на 13.12.2018г.
ищцата е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Образуваната от застрахователя
преписка е последващо допълвана с документи с три молба сътветно от
28.02.2020г., 18.11.2020г. и 10.03.2021г. Както в рамките на предвидения в
закона 3-месечен срок за произнасяне, така и след този срок и хода на
производството ответното дружество не е направило предложение за
извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
3
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
На втора страница от въззивната жалба се цитира цял абзац от
първоинстанционното решение, а именно този от стр. 14, който е със
следното съдържание: „Следва да се отчете и факта, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а макар РБългария да е най-бедната страна в ЕС и
голяма част от българите да живеят на прага на социалния минимум, това не
означава, че и застрахователното обезщетение на един пострадал от пътен
инцидент следва да бъде принизено и да влезе в рамките на паричния
еквивалент за екзистенциален минимум. Напротив, целта на
застрахователното обезщетение е именно справедливо да обезщети
претърпените болки и страдания, а не да унизява пострадалото лице. Целта на
обезщетението не е да демотивира лицето да работи, както твърди
ответникът, а да компенсира преживените заради ПТП неимуществени вреди
независимо от това с какъв социален статус е пострадалия.“. След цитата, в
жалбата са направени оплаквания, че в тази част мотивите на съда остават
неясни, тъй като по – нататък в мотивационно-съобразителната част никъде
не е споменато съобразяването на размера на обезщетението с актуалната в
страната икономическа обстановка и актуалния размер на застрахователните
лимити.
Съставът на въззивния съд констатира, че в посочената от въззивника
част от обжалваното решение се съдържа описание /цитиране/ на
съображения на ищцата, изложени на лист 3 от допълнителната искова молба
/стр. 370 от първоинстанционното дело/, така както са били описани и в
доклада по делото в определението от подготвително заседание по чл. 374, ал.
1 ГПК, т.е. очевидно е, че те не са част от същински мотиви на съда по
предмета на спора, а съображения на страна по спора. Въз основа на тяхното
съдържание и начин на инкорпориране в решението не може да се обоснове
оплакване срещу правилността на решението по същество.
Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
4
на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на вреди на ищцата,
по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила,
по силата на одобрено по НОХД № 620/2021г. на РС-гр. Добрич
споразумение по чл. 384 НПК, влязло в сила на 07.06.2021г., с което А. С. В. е
признат за виновен в това, че на 09.05.2018 г., в град Добрич, по бул.
„Добруджа“ на Т-образно кръстовище с бул. „25-ти Септември“, при
управление на МПС– л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ТХ
2794 ХМ, и предприемане завой наляво от бул. „Добруджа“ и към бул. „25-ти
Септември“, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и ал.
2, чл. 21, ал.1 и чл.120, ал. 1 от ЗДвП, като не спрял преди кръстовището и
навлязъл в него при червен забранителен сигнал на светофарната уредба за
посоката му на движение, загубил контрол върху управлението на
автомобила, който се качил върху разделителния остров в дясно от платното
за движение по бул. „25-ти Септември“, при което ударил с предна дясна част
на автомобила стоящата върху разделителния остров пешеходка И. Б. П. от
гр. Добрич и с това по непредпазливост й причинил средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в: трайно затрудняване на
движението на долните крайници за период от около 5-6 месеца, което е
резултат от множество счупвания на таза – лява седалищна и двете пубисни
кости, трайно затрудняване на движението на десет горен крайник за период
от около 1-2 месеца, което е резултат от травматично увреждане на меки
тъкани в областта на дясна раменна става, причинено от частична руптура на
мускулус инфраспинатус и постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в посттравматично стресово разстройство.
Тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, по иска
за обезщетяване на неимуществени вреди, за сумата над 40 000 лв., т.е.
решението е влязло в сила в осъдителната част за сумите 40 000 лв. и
10 694.79 лв., е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки
обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо
на решението на ДОС, следва да се приеме, че по делото са установени
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения
пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е
5
свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на
определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищцата физически увреждания
и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други
негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК.
Безспорно е установено от медицинската документация, от сключеното
между деликвента и прокуратурата споразумение, одобрено от наказателния
съд, както и от заключението на съдебно– медицинска експертиза, че в
резултат на ПТП ищцата е получила счупване на двете срамни кости и лявата
седалищна кост на таза. При извършената артроскопия на дясна раменна става
и ЯМР в МБАЛ Добрич на същата са установени промени в залавното място
на мускулус инфраспинатус, в резултат на частична руптура, които са с
травматичен характер. Проведеното лечение на фрактурите на костни
структури от тазовия пръстен, поради липса на значителни дислокации на
фрагментите, е обездвижване и консервативно лечение. По повод
установения синдром на роторния маншон е извършена оперативна
интервенция – артроскопия на дясна раменна става. Счупванията в областта
на таза са довели до трайно затруднение на движението на двата долни
крайника за период от 5-6 месеца. Травматичните увреждания в областта на
дясна раменна става са довели до трайно затруднение движението на дясната
ръка за период от 1-2 месеца. Травматичните увреждания на таза са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са установени
непосредствено след травмата. Травматичното увреждане на меки тъкани в
областта на дясна раменна става, които са установени няколко месеца след
травмата и са описани „с давност", също са в резултат на настъпилото ПТП.
Според вещите лица оздравителният период на травматичните увреждания с
манифестни болеви оплаквания и ограничения на движенията е продължил до
6 месеца след приключване на оперативната интервенция на дясното рамо по
повод синдрома на ротаторния маншон. Оздравителният период,
включително и рехабилитационния такъв на травмите на таза са от порядъка
на 4-6 месеца. Болките при подобни травми са значителни, поради което се
6
назначават обезболяващи средства по време на лечението, като би следвало
след приключване на оздравителния период и рехабилитацията да няма
изразен болеви синдром. Видимите белези по тялото на ищцата във връзка с
процесния пътен инцидент са тези от извършената артроскопия на дясна
раменна става, които са с диаметър около 1 см. Продължителният период на
залежаване по повод травмата на таза включващ и рехабилитационния
период, които е от порядъка на 4 до 6 месеца, предполага развитие на
инактивитетна остеопороза на ставите на долните крайници и ускоряване на
дегенеративния процес, съществувал в ставите в предходен период.
Констатирани са следните дегенеративни изменения на дясна колянна става
на ищцата: хондропатия III степен, ретропателарно IV степен, като IV степен
е най-тежката увреда на хрущялната повърхност. Промените на ставните
повърхности на двете коленни стави на ищцата са дегенеративни възрастови
изменения, които не са пряк резултат от ПТП, но са повлияни, респ. ускорени
вследствие продължителното й залежаване поради получените травматични
увреждания от инцидента и последвалото значително завишаване на
телесното й тегло.
При проведения от вещото лице личен преглед на ищцата на
18.05.2022г. се установява следното актуално състояние: движения в дясна
раменна става с дефицит в отвеждането /авдукция/ 20 градуса; външна
аротация /завъртане навън/ - дефицит от 20 градуса; палпаторна болезненост
в двете ингвинални области; ограничени движения в областта на двете
тазобедрени стави за сметка на флексия /сгъване/, флексия до 90 градуса;
ограничени движения в двете коленни стави – лява колянна става до 100
градуса и дясна колянна става до 90 градуса; палпаторна болезненост по хода
на ставните междини. По въпроса за прогноза за възстановяване - експертът
сочи, че поради тежки изменения на хрущяла, единственият изход за
подобряване обема на движение е протезиране.
Съгласно представено по делото експертно решение на ТЕЛК
№2688/04.09.2019г. на ищцата е определена 76% неработоспособност с
водеща диагноза: множествени счупвания на лумбосакралната част на
гръбначния стълб и таза.
Въззивният състав не намери основание да направи други, различни
изводи от ДОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл.
7
202 ГПК на назначената съдебно– психиатрична експертиза, тъй като тя е
възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и
квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена, като се съобрази и обстоятелството, че причинено на ищцата
посттравматично стресово разстройство в резултат на процесния деликт е
установено от обективна страна по силата на одобрено по НОХД №
620/2021г. на ДРС споразумение по чл. 384 НПК, влязло в сила на
07.06.2021г. Въз основа на заключението се установява, че инцидент като
процесния е силно стресогенно събитие, свързано с реална заплаха за
здравето и живота, която надхвърля възможностите за справяне и има
характеристиките на актуална и към момента психотравма. След инцидента
ищцата е развила посттравматично стресово разстройство, с актуални и към
момента на изследването симптоми, включително и когнитивни, които са
довели до значими промени в емоционалното, личностово и социално
функциониране на И. Б.. Основната разлика между психотравмата и ПТСР е в
продължителността и интензивността на симптомите и промените във
функционирането. Към момента на изследването се отчитат и акцентуации в
личностовия профил, които могат да бъдат следствие на преживения
инцидент, както и симптоматични разстройства с голям интензитет - висока
тревожност, фобиен страх, депресивни симптоми, несигурност при социален
контакт и натрапливи обсесивно- компулсивни характеристики. Основен
компонент са промените, настъпили във физическото и психично състояние,
които препятстват ежедневното и социално и професионално функциониране
при ищцата - затруднения в самообслужването, социална самоизолация,
силно затруднение при изпълнението на работните задължения, вследствие на
когнитивните нарушения (паметови нарушения, снижена мотивация) и
физическото състояние, лесна уморяемост, променена афективност. В
проведеното интервю няма данни за повишена тревожност преди инцидента.
Към момента на изследването се отчита висока тревожност и интензивни
негативни емоционални преживявания при въвеждане на темата за
инцидента. Според вещото лице със специални знания в областта на
психиатрията, към настоящия момент е трудно да се даде категорична
прогноза за възстановяването и развитието на диагностицираните
разстройства. Препоръчителни са консулт с невролог, психиатър и
психотерапия за преодоляване на психотравменото събитие, приемане и
8
адаптиране към промененото физическо и психическо състояние и
изграждане на стратегии за справяне в актуалната ситуация. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че нанесените психични травми имат много
дългосрочен характер, евентуално медикаменозно лечение би повлияло в
известна степен състоянието към момента, т.е. тревожността, депресивността
и пр., но то не е лечение на травмата, а повлияване на моментното състояние
чрез намаляване на интензивността му; с медикаменти пълно излекуване на
травмата не може да се постигне, тя е въпрос на психическо преработване.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на получените
тежки телесни увреждания и психотравма в резултат на ПТП, пред
първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като е
разпитана свидетелката Мартина Петрова- дъщеря на ищцата. Поради
близката родствена връзка между ищцата и свидетелката следва да се отчете
евентуалната заинтересованост на последната от изхода на спора, свързана с
необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. При
тази преценка въззивният съдебен състав не намери основание да откаже
кредитиране на показанията, базирани на преки и непосредствени
впечатления, тъй като не се констатира никакво вътрешно противоречие,
липса на логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се
свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число
предложените от експерта изводи, за които се изискват специални знания в
мотивационната част на експертизите относно характерните за травматичните
увреждания и посттравматично стресово разстройство физическо състояние и
физически, емоционални и психически страдания на пострадалия индивид. В
тази връзка, оплакването във въззивната жалба, че окръжният съд неправилно
е кредитирал показанията на свидетелката, е неоснователно.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено, че ищцата е била хоспитализирана в „МБАЛ-
Добрич“ незабавно след ПТП за период от 10 дни, през които била на легло, в
безпомощно състояние, подута, насинена, със счупен таз, с катетър, на
пелени, видимо изпитвала болки, приемала болкоуспокояващи венозно.
Състоянието й не позволявало да се обслужва сама, не можела да си вдигне
дори ръката и имала нужда от непрекъснати грижи на близките си, дори за да
пие вода. Ищцата изпитвала неудобство от това, че трябва някой друг да я
9
обгрижва непрестанно, за елементарни хигиенни нужди. След изписването от
болницата, с линейка, на специална носилка предвид невъзможността
пострадалото лице да заема различни пози в легнало положение, ищцата е
прибрана в дома си, в който живеела със своята майка. За около два месеца
състоянието на ищцата изисквало отново обгрижване по цял ден, за всички
нужди. След контролен преглед, за който била пренесена до болницата
отново със специална носилка, започнала рехабилитация за раздвижване,
която продължила дълго време и с много трудности, защото по време на
залежаването ищцата започнала да качва килограми, въпреки че се хранела
по- малко от преди. Раздвижването винаги било с помощ от двама души
отстрани, за да не падне, с две патерици. Впоследствие близките й се опитали
да я разходят с помощта на инвалидна количка, но това също било много
трудно, защото заради болките в таза и в кръста ищцата не можела да седи
дълго време седнала. През есента на 2018г., през няколко месеца, се ищцата
правила в гр. Варна артроскопии на двете колене и на рамото, наложили се
заради влошаване състоянието на ставите, настъпило след катастрофата. След
всяка артроскопия ищцата била отново на легло, отново следвало
раздвижване. И понастоящем ищцата не може да вдига изцяло нагоре дясната
си ръка. След първото посещение в болницата в гр.Варна и след
раздвижването след това, имало кратък период, в който ищцата можела да се
движи сама на кратки разстояния, с две патерици. В къщи се движела с
проходилка, никога не я оставяна сама да върви, защото не можела да
издържа дълго време нито да върви, нито да стои седнала. Самостоятелно по
разходки тръгнала на следващата година, към пролетта на 2019г. Инцидентът
се отразил много съществено на социалния живот на ищцата, която била
много активен и здрав човек, ходела по туризъм, на плуване, пеела в хор, на
който предстояла изява в чужбина. След инцидента настъпила тотална
промяна- ищцата започнала да се дистанцира от социални събития, от
участие в концерти на хор „Добруджански звуци“, даже и с близки хора не
искала да се среща. Тя е изпитвала също страдания от това, че не може да се
радва пълноценно на внука си, който се родил около един месец след
произшествието, и да помага на дъщеря си при отглеждането му. Влошеното
общо здравословно и психическо състояние се е отразило и на работата й като
учител, от която имала желание дори да се откаже поради множество
предизвикани от влошеното й физическо и психическо състояние трудности,
10
но поради финансови причини продължавала да работи.
Въпреки правилната преценка на събраните доказателства по всички
релевантни факти относно претърпените от ищцата болки и страдания, които
са в причинна връзка с процесното застрахователното събитие, при
определяне по справедливост на паричния еквивалент на вреди в размер на
100 000лв., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД,
тъй като тази сума се явява занижена с оглед получените физически и
психически травма и свързаните с тях негативни преживявания в резултат на
ПТП, техният интензитет и продължителност, установими от събраните
доказателства, както и неблагоприятната прогноза за бъдещо подобрение.
Надлежно са установени следните релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД: Възрастта на пострадалата е 47
години към момента на ПТП. Степента, характерът и видът на уврежданията,
посочени по- горе в мотивите, са обусловило болки, страдания със значителен
интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни
дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и
необходимост от активната чужда помощ за продължителен период от време.
Процесът на възстановяване не е приключил. Последващо са претърпени три
артроскопии, съпътствани с нови болки и страдания. Преживеният стрес,
проявените страхови изживявания и отбягващо поведение и всички други
установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и
обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически
страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата е
претърпяла и ще продължава да търпи, с оглед неблагоприятните прогнози за
възможност за пълно възстановяване на физическото и психическото здраве,
като последица от получените травматични увреждания. Засегнати са
значими за пострадалото лице човешки потребности. Настъпила е коренна
промяна в обичаен начин на съществуване и живот, било е невъзможно
самостоятелно функциониране за значителен период от време, затруднено
или невъзможно е упражняване на любими до момента на инцидента
дейности и хобита, а преживяното събитие, причинило значителни болки и
страдания, е провокирало у пострадалото лице последваща висока
тревожност и интензивни негативни емоционални преживявания.
11
Процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на
09.05.2018г. Съгласно официалните данни на НСИ, годишният общ доход за
2018г. средно на лице от домакинство – 6 013 лв., което е със 7.6 % повече от
същия показател за 2017г. От 01.01.2016г. и към датата на застрахователното
събитие лимитът на отговорността на застрахователите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер
на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица–
чл. 492 КЗ.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на
ищцата, обществения критерий за справедливост на дадения етап на
социално– икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне
на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по
смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е поне в размер на исковата сума от 120 000лв.
Поради противоречивите крайни правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна по същество само в частта, в която искът за обезщетяване
на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000лв. до
120 000лв., както и в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество съдебно- деловодни разноски за лазликата
над 23.32 лв. до 867.49лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като се постанови
друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част
решението на ДОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските за първа и въззивна инстанции
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. К. М. Д. от САК
следва да се присъдят за осъщественото представителство за първа инстанция
още 1 252лв., а за въззивна инстанция се дължи сумата 7 050лв. Дължимите
суми са определени на база материалния интерес съответно по предявените
12
искове и по въззивните жалби на двете страни за част от предмета на спора
пред първоинстанционния съд, по правилата на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 800 лв. / 4 %/ за първа инстанция и 400 лв.
/2 %/ за въззивна инстанция, както и още 107.50лв. – неприсъдена част от
авансираните от Бюджета на ДОС разноски за СМЕ и СПЕ съразмерно с
уважената от въззивната инстанция част от исковете.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 72/22.07.2022г., постановено по т. д. № 73/2021г.
по описа на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявен от И. Б. П. от гр. Добрич осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София за
присъждане на сумата 20 000 лв., представляваща разликата над 100 000лв. до
120 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
настъпило на 09.05.2018г. в гр. Добрич пътно – транспортно произшествие,
виновно причинено от А. С. В. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с
peг. № ТХ 2794 ХМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, както в частта, с която И. Б. П.
от гр. Добрич е осъдена да заплати на „Бул Инс“ АД - гр. София съдебно-
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за горницата над
23.32 лв. до 867.49лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати И. Б. П., ЕГН **********, адрес:
13
гр.Добрич, ж.к. „Дружба“ бл. 29, вх. Б, ап. 1, сумата 20 000 лв. / двадесет
хиляди лева/ представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част
от обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
настъпило на 09.05.2018г. в гр. Добрич пътно– транспортно произшествие,
виновно причинено от А. С. В. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с
peг. № ТХ 2794 ХМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество„Бул Инс“ АД - гр. София, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2018г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/22.07.2022г., постановено по т. д. №
73/2021г. по описа на Добрички окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати, да заплати в приход на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумите 800 лв.
/осемстотин лева/ - държавна такса, и 107.50лв. (сто и седем лева и петдесет
ст.)- част от авансирани от Бюджета на ДОС разноски за възнаграждения на
вещи лица съразмерно с уважената част от исковете, и по сметка на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД– сумата 400 лв. (четиристотин лева), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. К. М. Д. от Софийска
адвокатска колегия сумата 8 302лв. /осем хиляди триста и два лева/,
представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата И. Б. П., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15