Решение по дело №5837/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 818

гр. П., 29.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 5837 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от Е.Г.П., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. С. А., с ЕГН: ********** – посочено като пострадало лице, против С.М.А., с ЕГН: **********, с която се иска налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу ответника, поради упражнено от него спрямо малолетното дете М.А. насилие, изразяващо се в емоционално, психическо и физическо насилие – насилствено издърпване на детето от майката, въпреки категоричния отказ на детето, изразен с думи, писъци и силен плач, които действия са осъществени от ответника на 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че молителката и ответникът са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с Решение № 52923/06.03.2017 г. по гр.д. № 43668/2016 г. на Софийски РС. Посочва се, че от брака им е родено детето М. С. А. като упражняването на родителските права върху него са предоставени на майката – с Решение № 436/08.04.2016 г. по гр.д. № 402/2016 г. на Пернишкия РС. С бащата бил определен режим на лични контакти – с Решение № 74/07.04.2017 г. по в.гр.д. № 589/2016 г. на Кюстендилския ОС. Уточнява се, че спрямо ответника имало издадени Заповед за незабавна защита № 53/26.10.2015 г. и Заповед за защита № 5/26.01.2016 г. на Пернишкия РС.

На следващо място се твърди, че в изпълнение на режима на лични контакти между бащата и детето, в периода от 10.08.2019 г. до 25.08.2019 г. същото било с ответника. След връщането на детето при молителката обаче  майката забелязала промяна в поведението му. От проведени с детето разговори, същата достигнала до извод, че това се дължи на проявено негативно отношение и употребени обидни и заплашителни изрази спрямо нея от страна на ответника пред детето, през времето, което бащата прекарвал с него.   

В молбата се посочва, че на 14.09.2019 г. – ден за лични контакти между ответника и детето между родителите възникнал конфликт, тъй като детето не искало да остава с баща си, но въпреки това същият настоявал да го вземе. Посоченият конфликт довел до посещение на полицейски служители в дома на майката в гр. П.като в крайна сметка ответникът не успял да вземе детето.

На следващо място молителката твърди, че на следващия ден – 15.09.2019 г., около 11.00 часа излезнала от дома си, заедно със сина си и със своята майка, но на улицата отново ги чакал ответникът заедно със собствения си баща. Когато детето видяло баща си, се хванало за майка си и се притеснило към нея. Въпреки това молителката посочва, че ответникът издърпал силно детето и се отправил с него по улица „Т.”, независимо че същото започнало да пищи, плаче и вика за майка си. Молителката ги последвала, снимайки с телефон, за да се опита да успокои сина си, но дочула, че ответникът отново говори против нея пред детето и го заплашва, че ще го отведе и ще извика полиция, което силно го разстроило. Междувременно възникнал конфликт между дядодо по бащина линия /баща на ответника/ и бабата по майчина линия /майка на молителката/ на детето, поради което последната се обадила на телефон за спешни повиквания 112. Когато полицейските служители пристигнали на място ответникът, баща му и детето седели в кафене „Джой” на централния площад в гр. П.като преди това били купили на детето играчка. Детето вече не плачело, но молителката твърди, че същото искало да се върне при нея, обаче баща му попречил. На последно място майката твърди, че след намесата на полицията си тръгнала и оставила детето с баща му, но вечерта на същия ден, когато синът й се прибрал у дома плачел, гризел си ноктите, дори се напикал, като обяснил, че не иска баща му да го взема.    

По отношение на датата 28.09.2019 г. се твърди, че около 10.00 часа  молителката извела детето за осъществяване на режима на лични контакти като двамата седнали на пейка до заведение „Фаги” в гр. П., за да почакат ответника. Последният се появил около 10.30 часа заедно със сестра си, като детето се уплашило при вида им и се разплакало. Молителката твърди, че го гушнала, за да го успокои, но докато детето я прегръщало през врата ответникът отново силно го издърпал и го отвел въпреки плача му. Майката уточнява, че на следващия ден, когато бащата върнал детето, същото мълчало продължително.   

На последно място в молбата се твърди, че поведението на ответника – на дати 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. се отразило много негативно на детето, най-вече по отношение на психическото му здраве, доколкото довело до раздразнителност, плачливост и страх, както и до затруднения в говора. Молителката уточнява, че в тази връзка потърсила помощ от психолог.

С тези аргументи се иска молбата за защита по ЗЗДН да бъде уважена, като ответникът бъде задължен: да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалото дете; за срок от 18 месеца да не доближава до детето, до посочените в молбата жилища, находящи се – в гр. *****; гр. *****; гр. *****, до детската градина на детето в гр. П.или в гр. С., до детските площадки, където детето се намира, до супермаркети, болници, поликлиники, аптеки и местата за социални контакти и отдих на молителката и детето – навсякъде, където молителката и детето пребивават в гр. С., гр. П.или други градове; да посещава специализирани програми.  

Към подадената молба са представени декларация по чл. 9 от ЗЗДН, психологическа консултация от Медицински център „Медимекс” гр. П.с дата 01.10.2019 г., Удостоверение за раждане № ********** на М. С. А., Решение № 436/08.04.2016 г. по гр.д. № 402/2016 г. на Пернишкия РС и решение за поправка на очевидна фактическа грешка към него, Решение № 74/07.04.2017 г. по в.гр.д. № 589/2016 г. на Кюстендилския ОС, Решение № 52923/06.03.2017 г. по гр.д. № 43668/2016 г. на СРС, Заповед за незабавна защита № 53/26.10.2015 г. по гр.д. № 7315/2015 г. на Пернишкия РС, Заповед за защита № 5/26.01.2016 г. по гр.д. № 7315/2015 г. на Пернишкия РС, удостоверение за настоящ адрес на М. С. А., удостоверение за настоящ адрес на Е.Г.П.. В хода на делото са представени: психологическа консултация от Медицински център „Медимекс” гр. П.с дата 14.11.2019 г., амбулаторен лист № 1176/10.10.2019 г. на М.А., справка от лаборатория МДЛ-Цибалаб П.ЕООД на М.А., съдебно-медицинско удостоверение на Ю.П..

От страна на ответника е подадено писмено становище по молбата, в което последната се оспорва изцяло по отношение на изложените факти и обстоятелства. В тази връзка ответникът категорично отрича на дати 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. да е осъществил спрямо сина си М.А. описаните в молбата по ЗЗДН действия – издърпване от ръцете на молителката въпреки желанието на детето, като така да му е причинил физическо, психическо и емоционално насилие. Поддържа, че описаните в молбата тревожност, плач, напикаване, гризане на нокти, затруднение в говора, страх и негативно отношение на детето спрямо бащата, се дължат изключително на поведението на майката. Обръща се внимание, че последната цели отчуждаване на детето от баща му, не желае да изпълнява режима на лични контакти, поради което и внушава на същото негативни представи за ответника. Допълва се, че именно молителката влияе неблагоприятно върху детето, като преди всяка среща между него и баща му съзнателно го настройва срещу другия родител. Ответникът изрично посочва, че между него и молителката е налице гр.д. № 5495/2019 г. по описа на Пернишкия РС с предмет лишаване на бащата от родителски права. В тази връзка ответникът счита, че с последващо образуваното дело за домашно насилие молителката цели да постигне благоприятен за себе си резултат по делото за лишаване от родителски права.

Относно датата 15.09.2019 г. ответникът твърди, че заедно с баща си е отишъл в гр. П.пред дома на майката, за да вземе сина си в съответствие с определения му режим на лични контакти. Посочва, че около 10.30 часа молителката излязла заедно със своята майка и детето, което като видяло баща си се затичало към него и го прегърнало. Като видяла това майката извикала детето, което се разплакало. Ответникът уточнява, че в този момент гушнал детето и се насочил към намиращи се в близост атракциони като се опитвал да го успокои. Междувременно молителката и собствената й майка „подтичвали” след тях, въпреки нежеланието на бащата, снимали с телефони и викали детето, което според ответника още повече разстроило сина му. В тази връзка ответникът твърди, че след като отдалечил детето от майка му и баба му то се успокоило, започнало да си играе на атракционите, а освен това поискало и детска играчка, която ответникът купил. На следващо място ответникът посочва, че действително при него, баща му и детето пристигнали полицейски служители, но същият им обяснил, че е взел сина си в съответствие със съдебното решение, което дори им показал, защото носел в себе си. В тази връзка ответникът уточнява, че органите на реда обяснили на молителката и майка й, че следва да се отдалечат, защото се изпълнява съдебно решение. Допълва се, че в присъствието на полицейските служители детето било спокойно и не изразявало желание да отиде при майка си и баба си, независимо, че последната го викала. Ответникът посочва, че след като останал заедно със сина си му купил множество играчки, а вечерта поискал да върне детето на молителката пред сградата на Първо РУ в гр. П., но същата отказал, поради което отново предал детето пред дома й. Уточнява, че като се разделил с детето, същото било в добро настроение. Поддържа, че не е проявявал негативно отношение спрямо молителката пред детето.

Относно датата 28.09.2019 г. ответникът твърди, че отново отишъл пред дома на молителката в гр. П., за да вземе сина си в съответствие с режима на лични контакти, като с него за морална подкрепа дошла и сестра му. Когато ответникът и сестра му пристигнали пред дома на детето и молителката от вътре излезли и прабабата на молителката, майка й – Ю.и още една жена. Ответникът посочва, че жените заедно с детето отишли в намиращо се в близост кафене „Фаги”, а той и сестра му ги последвали, като по пътя срещнали и приятел на ответника на име И.Т.. Молителката заедно с детето и придружаващите й лица седнали в заведението, като същото направил и ответникът заедно със сестра си и приятеля. Ответникът твърди, че междувременно огишъл при молителката и поздравил, но същата притиснала детето до себе си и то се разплакало, като бащата поискал да научи защо детето е разстроено, но не получил отговор. Ответникът твърди, че докато седели на съседни маси в заведението той и сестра му се опитвали да общуват с детето, но майката не позволявала. Въпреки това в даден момент детето се успокоило и въпреки нежеланието на молителката успяло до дойде при баща си, като изразило желание да си играе с баща си на намиращи се в близост атракциони.  

На следващо място ответникът посочва, че успял да вземе детето, след което той и сестра му отишли да си играят. Ответникът твърди, че остатъкът от деня, както и следващия ден – 29.09.2019 г. детето се чувствало добре при него, двамата си играели като същият го водил на различни места и му купувал играчки. Признава че на 29.09.2019 г. действително е върнал детето при майката едва в 18.30 часа вместо в 17.00 часа, както бил определеният режим на лични контакти. Уточнява, че в П.отново срещнал приятеля си И.Т.. Поддържа, че детето било щастливо от прекараното с баща си време и не желаело да се разделя с него, което го натъжило. В тази връзка ответникът счита, че детето му има желание да прекарва време с него.  По тези съображения иска молбата да бъде оставена без уважение. Към отговора са представени касови бележки от дати 15.09.2019 г., 28.09.2019 г. и 29.09.2019 г., нотариални покани от ответника до молителката, молби, жалби и сигнали от ответника и неговите родители до ДСП П.и РП П., предхождащи посочените дати, относно отглеждането на детето М.А., разпореждане от 03.10.2019 г. по гр.д. № 5495/2019 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на делото са представени : удостоверение от ОП П., направление за ползване на социални услуги и доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга на Фондация „Психологическа подкрета”. 

В съдебно заседание, проведено на 09.03.2020 г., молителката уточнява, че на 14.09.2019 г. било ден за лични контакти между бащата и детето, в която връзка завела същото за срещата на ул. Т., в гр. П., но при вида на ответника детето не пожелало да отиде с него. Твърди, че ответникът от своя страна проявил словесна агресия, което още повече уплашило детето. Молителката посочва, че се опитала да успокои сина си, но не успяла, поради което казала на ответника, че тя и детето ще се приберат в дома им, докато последното се успокои и после ще го изведе отново. Уточнява, че в дома им детето разказало, че не желае да отиде при баща си, доколкото последният му се карал, когато искал да види майка си. На следващо място твърди, че по-късно същия ден в дома й пристигнали полицейски служители, придружени от ответника и неговия баща, като при вида им детето се уплашило. Молителката посочва, че обяснила ситуацията на служителите на реда, които няколко пъти я подканили да доведе сина си предвид съдебното решение, но когато видели, че детето не желае да отиде при ответника, си тръгнали. На последно място молителката твърди, че по-късно същия ден все пак извела детето, но когато същото видяло ответника на улицата, отново изразило нежелание да отиде при баща си.      

Относно датата 15.09.2019 г. молителката посочва, че отново извела сина си като била заедно със своята майка пред магазин „Космос” на ул. Т. в гр. П., и разговаряла по телефона, когато насреща си отново забелязала ответника. При вида му детето се хванало за краката й, като същата държала ръката му. Въпреки това ответникът издърпал силно ръката на детето и го отделил от молителката. Доколкото детето се разплакало и протягало ръце към нея последната заедно със своята майка тръгнала след ответника и детето, но ответникът въпреки реакцията на детето продължавал, носейки го на ръце да го отдалечава от майка му. Уточнява, че тя била със своята майка и ответникът със своя баща. Твърди, че детето плачело и искало да се върне при нея, но ответникът не му позволявал и дори заплашил сина си, че го качи в колата си, което според молителката допълнително уплашило детето. Допълва, че детето дори поискало майка му да извика полиция, но когато ответникът предложил да отидат в полицията, то отказало. На следващо място молителката твърди, че всички стигнали до кафене „Джой” на централния площад в гр. П., където ответникът предложил на детето да се вози на колички, но според молителката същото отказало и продължило да плаче и искало при майка си, което подразнило ответника. Молителката уточнява, че междувременно бащата на ответника /дядо на детето/ ударил нейната собствена майка /баба на детето/, поради което последната извикала полиция. Посочва, че при пристигането на полицейските служители ответникът, баща му и детето седели на маса в кафене „Джой”, а молителката и собствената й майка също били в заведението, но на разстояние, като междувременно ответникът успял да купи на сина си играчка. Уточнява, че единият от полицейските служители разговарял с нея и майка й, която обяснила ситуацията, а другият служител на реда разговарял с ответника и баща му.       

Относно датата 28.09.2019 г. молителката посочва, че отново бил ден за осъществяване на режим на лични контакти между ответника и детето, поради което извела същото, но не му обяснила, че го води на среща с баща му, за да не го разстройва. Уточнява, че им се наложило да почакат за кратко ответника и седнали на пейка. Посочва, че при пристигането на ответника детето отново не желаело да отиде с баща си и прегърнало майка си, но въпреки това ответникът отново издърпал сина си насила към себе си. 

В проведеното на 08.06.2020 г. съдебно заседание молителката посочва, че през прекараното през лятото на 2019 г. време на детето с ответника се отразило зле на детето. Твърди, че ответникът е настройвал детето срещу нея, дори го подтиквал към агресия спрямо майка му. Иска молбата да бъде уважена като на ответника бъдат наложени съответните мерки на ЗЗДН за максимален срок. Претендира разноски.

Ответникът лично и чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че твърденията в същата се опровергават от събраните по делото доказателства. В съдебно заседание на 09.03.2020 г. ответникът поддържа, че синът му е най-ценното нещо в живота му. Твърди, че с молителката имат проблеми в отношенията си от години като същата не приема нищо за детето, купено от баща му. 

Относно датите 14.09.2019 г. и 15.09.2019 г. твърди, че имал режим на лични контакти с детето и следвало да го вземе, поради което към 10.00-10.30 часа отишъл пред дома на молителката.

Относно датата 14.09.2019 г. ответникът твърди, че очаквал детето да се зарадва на появата му, но когато го забелязала молителката взела детето на ръце и то започнало да плаче. Ответникът твърди, че на посочената дата бил с баща си, а молителката със своята майка и още една жена, която според ответника била доведена умишлено, за да послужи в последствие като свидетел. Посочва, че след около 15 минути молителката казала, че се прибира, за да се успокояло детето. Ответникът уточнява, че ги последвал и попитал защо детето плаче, но не получил отговор. Доколкото счел, че поведението на молителката е умишлено, за да възпрепятства режима на лични контакти, ответникът потърсил съдействие от органите на МВР. Пристигналите към 11.00 часа служители на реда и самият ответник помолили молителката да предостави детето, но това не се случило. В тази връзка ответникът посочва, че съобщил на молителката, че ще чака детето цял ден и действително чакал пред дома й до 18.00 часа същия ден.  Твърди, че към 18.00 часа молителката отново излязла с майка си и детето, но като го видяло грабнала сина си и той се разплакал. Ответникът ги последвал и поискал да вземе детето, но молителката отказала да му го предостави. Уточнява, че след известно време детето се успокоило, поради което ответникът го целунал и си тръгнал.   

Относно датата 15.09.2019 г. ответникът твърди, че чакал молителката и детето в близост до дома им – в кафене на ул. Т., в гр. П.. Посочва, че когато ги видял да излизат отишъл и взел сина си, който бил изплашен, но ответникът успял да го успокои и тръгнал с него в посока площада и кафене „Джой”. Уточнява, че молителката била отново със своята собствена майка, а той с баща си, като двете ги последвали, а бабата на детето постоянно правела снимки. Твърди, че в един момент, когато достигнали до кафене „Джой” бабата на детето изпуснала телефона си и се развикала за полиция, а впоследствие действително извикала органите на реда. Ответникът посочва, че междувременно успял да купи на сина си играчка и детето започнало да си играе и дори се смеело. Разказва, че когато дошли полицейските служители единият от тях разговарял с него, но ответникът му обяснил ситуацията. В тази връзка посочва, че служителите на реда обяснили на молителката, че следва да се отдръпне, тъй като се изпълнявал режим съгласно съдебно решение. Уточнява, че другият полицейски служител разговарял с молителката и майка й, а молителката постоянно викала детето при себе си. Ответникът посочва, че детето действително почнало да си събира играчките, но той го помолил да остане и детето се съгласило.  На последно място ответникът разказва, че след като майка му и баба му си тръгнали, детето се отпуснало, играело си и било щастливо, защото получило много играчки. Уточнява, че го върнал на майка му към 17.00 същия ден, тъй като се стараел да не нарушава режима.

Относно датата 28.09.2019 г. ответникът твърди, че отново имал ден за лични контакти с детето, поради което отишъл да го чака пред дома на майката. Посочва, че когато детето го видяло молителката отново го взела в ръце и то се разплакало. Ответникът поискал да го вземе, но тя отказвала. Уточнява, че с молителката отново имало някаква жена, която ответникът счита за доведена умишлено за свидетел. Допълва и че с него била сестра му и негов приятел – И.Т.. Посочва, че майката с детето и лицата с нея седнали в кафе „Фаги” на ул. Т. в гр. П., като в един момент детето успяло да се отдели от молителката и дошло при него. В тази връзка ответникът разказва, че взел детето и се отдалечили, като малко след това детето се успокоило и спряло да плаче. Ответникът посочва, че на следващия ден върнал детето на майка му – на адреса по съдебното решение като отново бил с лицето И.Т..

В съдебно заседание, проведено на 08.06.2020 г. ответникът счита молбата по ЗЗДН за неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена. Моли да има възможност да вижда детето си, защото същото се отчуждавало от него. Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК. 

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че молителката Е.П. и ответникът С. А. са бивши съпрузи като бракът им е прекратен с Решение № 52923/06.03.2017 г. по гр.д. № 43668/2016 г. на СРС. Липсва спор и че молителката и ответникът имат едно родено от брака си дете – М. С. А., с ЕГН: **********, родено на *** г. Не се спори и че родителските права спрямо детето са предоставени на майката, а с бащата е определен режим на лични отношения – с Решение № 436/08.04.2016 г. по гр.д. № 402/2016 г. на Пернишкия РС и решение за поправка на очевидна фактическа грешка към него, Решение № 74/07.04.2017 г. по в.гр.д. № 589/2016 г. на Кюстендилския ОС.

С доклада по делото са приети две процесни дати – 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. като между страните липсва спор, че същите попадат в режима на лилчни отношения на ответника с детето, определен с посочените съдебни решения.

По делото липсва спор и че между родителите е налице гр.д. № 5495/2019 г. по описа на Пернишкия РС с предмет родителски права спрямо детето М.А.. 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ответника е налице и друго дело по ЗЗДН – гр.д. № 7315/2015 г. по описа на Пернишкия РС, по което срещу същия са наложени мерки за защита за осъществено насилие. Установява се и че ответникът не се води на отчет към психиатричното отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. П., нито към Център за психично здраве „проф. Н. Шипковенски”. От изготвена справка за съдимост е видно, че ответникът не е осъждан. Видно от представено удостоверение от ОП П.срещу ответника няма образувани наказателни производства.  

По делото са представени документи за медицински изследвания на детето М.А. и два броя психологически консултации /психологически консултации от медицински център „Медимекс”/, от които се установява, че детето е с нормално развитие за възрастта си, изпитва тревожност, но не е уточнена конкретна причина за състоянието му. От посочените документи е видно и че детето изпитва страх, когато не е с майка си и не желае да се отделя от нея. Независимо от това от посочените документи съдът приема за установено, че молителката счита себе си и се представя за отговорен родител, проявява загриженост за сина си и се интересува от психическото му състояние като търси компетентна помощ при необходимост.  

От представените от ответника документи за ползване на социални услуги /направление и доклад/ се установява, че ответникът също се представя като загрижен за сина си родител, като предприема действия по своя преценка и възможности за преодоляване на създалата се ситуация. Установява се също, че ответникът има желание да вижда сина си и да общува активно и пълноценно с него като е склонен да търси компетентна помощ за подобряване на отношенията му с детето.  

Не се спори, а и по делото са налични данни, че между молителката и ответникът са налице силно влошени отношения като и двамата са подавали множество сигнали един срещу друг до различни институции – сред които органите на МВР, ДСП и др. Налични са и данни за влошени отношения между родителите на молителката и тези на ответника.  

От представени по делото информационна карта за дейността на наряд, състоящ се от Б.Б. и И.С. и доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП-211 за 08.00 до 20.00 часа на 15.09.2019 г. и докладна записка, се установява, че на 15.09.2019 г. в 11.15 часа е извършена проверка на лицата Ю.П., Е.П., С. А. и М.А.. Установява се, че проверката е извършена по сигнал на лицето Ю.П., че е била ударена от лицето М.А. по ръката, доколкото снимала с мобилен телефон. В докладната записка е посочено, че лицето Ю.П. няма видими следи от насилие и не желае медицинска помощ. Същевременно при пристигането на служителите на реда ответникът С. А., баща му М. А.и детето М. А.били в кафене „Джой” като детето било на масата и било видимо спокойно, а ответникът и баща му отричат да са предизвикали скандал с молителката и майка й. На последно място от докладната записка се установява, че служителите на реда са предупредили устно ответника и баща му, а на молителката и майка й е разяснено, че могат да търсят правата си по законов ред.

От представени по делото писмени материали – сигнали и жалби се установява, че молителката и ответника са подавали един срещу друг множество сигнали и жалби до различни институции по различни поводи, свързани основно с упражняването на родителските права респективно спазването на режима на лични контакти. Такива сигнали са подавани и от майката на молителката срещу ответника и неговите родители, но и от  родителите на ответника – срещу молителката. Представените писмени материали извън описаните от съда, обаче не касаят процесните дати и процесните събития, поради което и съдът не ги обсъжда. Изключение прави само съдебно-медицинското удостоверение, издадено на лицето Ю.П., което касае датата на 15.09.2019 г. – за травма на китката и дланта. Конфликтът между родителите на страните обаче не е предмет на настоящото производство, поради което съдът също не го обсъжда.

         От показанията на св. В.А.И. /без дела и родство със страните/ се установява, че същата познава молителката, нейната майка /бабата на детето/ и ответника, както и детето, доколкото няколко пъти помагала в отглеждането му. Установява се също, че на 15.09.2019 г. свидетелката била на ул. Т., в гр. П., в намиращата се на улицата аптека. Същата чула да плаче дете, поради което заедно с друга жена от аптеката излезнали да видят какво се случва. Твърди, че разпознала детето и родителите му като детето плачело, а ответникът го бил гушнал. Уточнява, че детето протягало ръце към майка си и баба си, като свидетелката чула детето да казва „мамо”. Твърди, че след това се отдръпнала обратно в аптеката, а страните заедно с детето, тръгнали по ул. Т. в посока центъра на гр. П..

         От показанията на св. А.К.Д./без дела и родство със страните, съсед на майката на молителката/ се установява, че същата познава молителката, майка й и детето, но не познава ответника. Установява се, също че на 14.09.2019 г. свидетелката се срещнала с молителката, майка й и детето на ул. Т. в гр. П., в близост до кафе „Фаги”. Свидетелката твърди, че при вида на баща си, който излязъл от кафенето, детето се разплакало, дори разпищяло като свидетелката го чула да казва „мамо, не искам”. Свидетелката разказва, че молителката се опитала да успои детето като го вдигнала на ръце, а ответникът искал да го вземе и му показвал телефона си. Уточнява, че майката на молителката /бабата на детето/ й обяснила, че става въпрос именно за бащата на детето – в която връзка свидетелката разпознава присъстващия в съдебната зала ответник. Последната посочва и че в крайна сметка молителката не е дала детето на ответника и то останало при нея, но не знае какво се е случило в последствие, тъй като си отишла. Свидетелката разказва и за случка, която протекла около коледните празници на 2019 г. Твърди, че била с молителката и детето, когато молителката помолила сина си да се обади на баба си по бащина линия, за да й честити празника. Според свидетелката детето отказало и изразило нежелание да си вижда с роднините на баща си. На последно място свидетелката уточнява, че работи в магазин на ул. Т., като молителката живее на същата улица, но свидетелката не знае с кого. Уточнява и че си спомня датата, доколкото имала внук ученик. Допълва, че е чувала и за друг случай, когато ответникът е издърпал детето от майка му.   

         От показанията на свидетелката Ц.В.С./ втора братовчедка на майката на Е.П./, се установява, че не познава ответника по име, но е виждала същия като го разпознава в съдебната зала и знае, че е баща на посоченото като пострадало дете. Свидетелката уточнява, че познава и последното. На следващо място свидетелката твърди, че през последната събота на м. септември 2019 г. е имала уговорка с майката на молителката да се срещнат да пият кафе, а след това да отидат в дома на свидетелката, за да се видят майките им. В тази връзка свидетелката и майката на молителката се срещнали, като последната обяснила, че трябва да почакат дъщеря й, която от своя страна следвало да предостави сина си на баща му. Свидетелката уточнява, че срещата с бабата на детето били уговорили няколко дни по-рано случайно, но свидетелката закъсняла. В тази връзка уточнява и че си спомня датата – последния уикенд на месец септември, вероятно събота, доколкото работела като брокер на недвижими имоти.

         На следващо място свидетелката посочва, че заедно с бабата на детето тръгнали към дома на свидетелката, която също живеела на ул. Т.. Свидетелката посочва, че забелязала детето и майка му и заедно с бабата на детето се спрели на улицата в близост до тях. От показанията на свидетелката се установява, че детето било гушнало молителката и според свидетелката не желаело да отиде при баща си. В тази връзка свидетелката твърди, че чула молителката да казва „Хайде мами”, но детето отговаряло с „Не”. Междувременно бабата на детето успяла да разкаже на свидетелката, че същото не желаело да отиде с баща си. В един момент докато молителката, ответникът, детето, баба му, свидетелката и сестрата на ответника стоели на улицата свидетелката посочва, че ответникът „изтръгнал” детето от майката, а същото се разплакало и развикало, като протегнало ръце към молителката, което привлякло вниманието на хора наоколо, а освен това направило и силно впечатление на самата свидетелка. Независимо от това свидетелката посочва, че бащата се отдалечил със сестра си по посока площада и центъра на гр. П.като твърди и че съприкосновение между ответника и молителката не е имало. Свидетелката уточнява, че всичко се случило за секунди, но въпреки това успяла да се запознае и със сестрата на ответника, а освен това последният дори й показал видеоклип, на който детето кара колело и обяснил, че скоро синът му ще се успокои. В крайна сметка свидетелката уточнява и че на срещата освен майката, е присъствала и бабата на Е.П., но не е обърнала внимание дали с ответника е имало и друго лице освен сестра му. Твърди, че след като бащата, сестра му и детето се отдалечили, свидетелката пила кафе заедно с молителката, майка й и баба й в дома на свидетелката.

         От показанията на свидетеля М.А.Н. /баща на ответника/ се установява, че същият присъства много често на срещите между ответника и детето като датите 14., 15, 28 и 29 септември, попадали в дните за такива срещи съгласно определения режим на лични контакти. Уточнява, че ответникът много стриктно спазвал режима на лични контакти, като към процесните дати детето било на четири години и няколко месеца.

         Относно датата 14.09.2019 г. свидетелят посочва, че със сина му отишли да вземат детето, но молителката, която била заедно с майка си, само го извела, разходила го по улицата и го прибрала. В тази връзка свидетелят уточнява, че ответникът повикал детето, което искало да отиде при него, но молителката го притеснала към себе си и не му позволила. Свидетелят уточнява и че още при излизането на детето забелязал, че същото било тревожно. Допълва, че не е имало съприкосновение между ответника, детето и молителката. На следващо място свидетелят посочва, че тъй като молителката прибрала детето ответникът потърсил съдействие от органите на реда. Когато полицейските служители пристигнали свидетелят и ответникът се качили заедно с тях до дома на молителката, която като отворила вратата, обяснила, че детето не желае да излиза и полицейските служители си тръгнали. Независимо от това свидетелят посочва, че с ответника останали пред блока целия ден като видели детето отново чак към 18.00 часа, когато същото отново било изведено от молителкатаа и майка й. Свидетелят твърди, че детето искало да отиде при ответника, но майка му го дърпала към себе си и отново не му позволила. На последно място свидетелят уточнява, че ответникът бил взел детето през лятото за периода от 10 до 25 август съгласно режима на лични контакти. Счита, че до процесните дати срещите за предаване на детето протичали принципно нормално.

         Относно датата 15.09.2019 г. свидетелят твърди, че с ответника отново били пред блока на майката, за да вземат детето съгласно режима на лични контакти – около 10.00 сутринта. Когато молителката излезнала от блока държала детето за ръка, при което ответникът отишъл при тях. В тази връзка свидетелят твърди, че ответникът взел детето на ръце и го гушнал, но молителката и майка й започнали да го дърпат и то се разплакало. Уточнява, че не помни дали към момента, в който сина му е гушнал детето, същото е било хванато за ръката на молителката, но е категоричен, че ответникът единствено е гушнал детето. 

         На следващо място свидетелят твърди, че впоследствие той, ответника и детето тръгнали към центъра, като ответникът носел детето на ръце, а то вече не плачело. Независимо от това молителката и майка й ги последвали като последната постоянно снимала с телефон. Свидетелят посочва, че я предупредил да не разстроива детето, но същата пе престанала, като въпреки това свидетелят отрича да й е посягал. Уточнява, че с ответника и детето отишли и му купили играчка, после седнали в заведение и му купули и сок. Междувременно майката на молителката изпуснала телефона си и се развикала, а след това извикала и полиция.

         Свидетелят твърди, че органите на реда пристигнали бързо и били посрещнати от молителката и майка й, а впоследствие дошли и при него, ответника и детето. В тази връзка свидетелят посочва, че със сина му обяснили ситуацията на един от полицейските служители, докато другият останал при молителката и майка й. Свидетелят твърди, че междувременно детето седяло с него и ответника на масата, пиело сок и разглеждало купената му игра като в присъствието на полицейските служители било спокойно. Признава, че молителката го викала, но то не отишло при нея. Впоследствие свидетелят твърди, че полицейските служители си тръгнали, а след тях си тръгнали и молителката и майка й, при което детето се успокоило окончателно. Последното поискало играчки, които му били купени. Свидетелят уточнява, че с ответника искали да предадат детето на молителката при полицейското управление, но тя отказала, поради което й го предали пред дома им в 17.00 часа същият ден. Свидетелят уточнява, че не е присъствал на втората процесна дата /28.09.2019 г./, но знае, че след това ответникът не е виждал детето поради съдебна забрана.  

         От показанията на свидетеля И.Л.Т. се установява, че същият познава молителката и ответника от сватбата им, знае, че двата имат дете и са разведени, като е и приятел на ответника. Относно датата 28.09.2019 г. свидителят посочва, че се срещнал случайно с ответника около 10.00 часа сутринта. Последният бил със сестра си и му обяснил, че отива да вземе сина си. Свидетелят ги придружил като когато молителката и детето пристигнали останал малко встрани, за да може страните да разговарят спокойно. Уточнява, че молителката била с майка си и още една жена, която свидетелят твърди, че е видял пред съдебната зала. Посочва, че след това всички отишли заедно на кафе, като в един момент детето дошло към бащата като било разплакано, но после се успокоило. Твърди, че преди да пристигнат в кафето, не е имало съприкосновение между ответника и детето. Разказва, че след като си тръгнали от кафето, той бил с ответника, сестра му и детето до към късния следобяд като детето било спокойно, играело си и било весело. Свидетелят знае, че същата вечер детето останало да спи при ответника. Твърди, че следващия ден привечер отново срещнал ответника и детето, като ответникът отивал да върне детето като на срещата според свидетеля чакала майката на молителката. Посочва, че връщането на детето било след 17.00 часа. Признава и че знае за проблемите между ответника и молителката като знае и че ответникът и друг път е имал проблем да си взема детето. Допълва, че е бил свидетел и по други дела между страните.

         От показанията на свидетелката Д.М.А. /сестра на ответника/ се установява, че същата присъствала на срещата между ответника и детето на 28.09.2019 г. като пристигнала за целта от Видин, тъй като рядко виждала детето. Посочва, че към 10.00 часа отишла заедно с ответника пред блока на молителката като от там първо излезли бабата на молителката /прабаба на детето/, майката на молителката /баба на детето/, и молителката заедно с детето. Свидителката посочва, че молителката подканила с „Хайде да тръгнем” като в тази връзка всички тръгнали по улицата. Свидетелката не сочи при първоначалната им среща ответникът да е разговарял с молителката. Уточнява, че по пътя срещнали приятеля на ответника св. Т., а към молителката и близките й се присъединила и още една жена.  Молителката и придружаващите я лица заедно с детето седнали в кафене „Фаги”, на ул. Т., в гр. П., като ответникът свидетелката и св. Т. също седнали в кафенето на съседна маса.  Според свидетелката детето плачело, а молителката го притискала към себе си, като свидетелката се опитала да го успокои, докато ответникът го погалил по главичката.  На следващо място свидетелката твърди, че в един момент детето се отделило от майка си и отишло при ответника като докато седяло в скута му се успокоило. Впоследствие ответникът, детето, свидетелката и св. Т. си тръгнали като прекарали деня спокойно, детето си играело, било весело и получило много играчки. По-късно след обяд срещнали приятелско семейство и детето играело с детето на другото семейство. Свидетелката уточнява, че вечерта детето спало в апартамента на ответника като с тях останала и свидетелката. Поддържа, че детето било спокойно, весело и щастливо от получените играчки. Отрича детето да е имало смущения в съня през нощта. На следващия ден свидетелката също прекарала доста време с детето, преди да се върне в гр. Видин като посочва, че същото отново било спокойно и в добро настроение.  

От показанията на разпитания по делото полицейски служител свидетелят Б.В.Б. се установява, че на 15.09.2019 г. същият бил изпратен по сигнал на пл. Кракра в гр. П., заедно с колегата си И.С., пред заведение „Джой”. Твърди, че при отиването им в кафене „Джой” там ги чакали двете лица, подали сигнала, като по-младата жена се казвала Е. и им обяснила, че има съдебно определението по силата на което съпругът й можел да взима детето им на определени дати. Уточнява, че не може да разпознае лицето „Е.”, но твърди, че била млада жена, на около 30 години. Твърди, че жената му обяснила, че бащата взел детето, а тя и майка й тръгнали след тях като възникнал скандал. Обяснила и че нейната собствена майка била ударена от бащата на ответника. Свидетелят уточнява, че първо с колегата му разговаряли с двете жени, а те им посочили маса с две лица – мъже, които седели в кафене „Джой”. Твърди, че колегата му И.С. отишъл при последните, а той самият останал при жените. Според свидителя с колегата му предупредили и двете групи лица да не се саморазправят, а да решават проблемите си по законовия ред, но не били съставяли протоколи. Свидетелят уточнява, че при двамата мъже имало дете на възраст от около 4-5 години, което седяло на стол, пиело безалкохолно и си играело с играчка. Свидетелят твърди, че няма спомен да е имало и друго дете, но счита, че детето се казвало „С.”. Уточнява, че детето си стояло на масата, като свидетелят не е възприел същото да е зачервено или да има следи от плач.     

От показанията на св. И.С. се установява, че същият се отзовавал по сигнал във връзка с възникнал проблем на пл. Кракра, кафе „Джой”. Като пристигнал на място заедно с колегата си Б.Б. там чакали две жени – млада жена, която била с майка си. Двете жени им обяснили, че възникнал скандал между тях и двама мъже, като единият от тях бил бивш съпруг на младата жена. Свидетелят уточнява, че двете жени били отстрани до кафе „Джой”, а двамта мъже, седели заедно с дете в кафенето. Според свидетеля двете жени обяснили, че скандалът възникнал, когато мъжете дошли да вземат детето, жените го дали, но ги последвали и бабата на детето започнала да снима с телефон, защото детето било притеснено. На следващо място свидетелят твърди, че след като жените обяснили ситуацията, същият отишъл да говори с посочените от тях двама мъже. Уточнява, че детето при тях било спокойно като свидетелят не забелязъл да е със зачервени очи или да има следи от плач. Уточнява и че не помни какво точно е правило детето, нито как е било облечено. Разказва, че с колегата му пристигнали бързо на мястото, като били изпратени от дежурен служител, поради което не знаел кой е подал сигнала. Посочва и че по-възрастната жена казала, че била ударена по ръката от дядото на детето, но нямала белези. Уточнява и че не познава ответника.    

         Посочените показания съдът намира, че следва да обсъжда единствено, доколкото същите касаят процесните дати – а именно 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. В тази връзка и съдът не намира за относими показанията на свидетелката А.К.Д.– която свидетелства относно датата 14.09.2019 г. и събития около Коледа 2019 г., както и показанията на свидетеля М.А.Н. – в частта им относно датата 14.09.2019 г. В тази връзка съдът не обсъжда посочените показания и противоречията в тях, като не ги поставя и в основата на правните си изводи с оглед централния предмет на производството по делото.

         На следващо място относно датата 15.09.2019 г. съдът намира, че на първо място следва да кредитира изцяло показанията на свидетелката В.А.И.. Същите са последователни, ясни и непротиворечиви като съвпадат с твърденията и на молителката и на ответника в съответните им части. В тази връзка съдът обръща внимание, че свидетелката е непосредствен очевидец на срещата между молителката, ответника и детето, докато същите и тя самата са се намирали на ул. Т., в гр. П., но възприела единствено, че детето е разплакано и се обръща към майка си, докато е гушнато от баща си. Свидетелката не посочва, да е имало каквото и да било дърпане на детето от ответника. Не е възприела детето да иска да се отдръпне от ответника, нито последния да проявява някакво обезпокойтелно или насилствено поведение спрямо детето или молителката. Посочените показания съвпадат с твърденията на самите родители, доколкото и двамата посочват, че детето действително било разплакано. От показанията на свидетелката обаче не се установява по никакъв начин причината за този плач да е в поведението на ответника.  

         На следващо място съдът намира, че следва да кредитира и показанията на разпитаните по делото полицейски служители, доколкото същите кореспондират помежду си и в тях не се наблюдават съществени противоречия, а несъществените такива съдът счита, че се дължат на изминалия период от време и естеството на работа на свидетелите. В тази връзка макар полицейските служители действително да не са очевидци на самата среща между молителката и ответника, при която детето е взето от последния, то съдът съобразява, че същите са пристигнали сравнително скоро след това – събитията се развиват за по-малко от два часа. От техните показания обаче съдът приема за установено, че при пристигането им детето е било спокойно и без следи от зачервяване на очите или плач независимо, че се е намирало с ответника, а молителката е била на разстояние. В тази връзка съдът отбелязва, че макар детето да е било разплакано при срещата между ответника и молителката, то е нормално полицейските служители да не възприемат следи от зачервяване по очите на детето около час и половина по-късно. Независимо от това същите са възприели, че детето е спокойно и седи до ответника, без да проявява тревожност, с което се опровергават твърденията на молителката, че същото не желаело да е с баща си, изпитвало страх от него, и плачело именно заради това. На последно място съдът намира за нужно да отбележи и че по делото не се установиха обстоятелства, които да обосноват извод или дори предположение, че някой от полицейските служители се познава с ответника по делото. Независимо от това съдът съобразява, че гр. П.е с население от около 100 000 души, а са налице данни, че както ответникът, така и самата молителката са подавали множество сигнали един срещу друг до органите на МВР в гр. П.в продължение на години. Това обстоятелството само по себе си обосновава вероятността и двамата да са познати на органите на реда в града по служебни причини. На последно място съдът обръща внимание и че свидетелите сами посочват, че не са съставили предупредителни протоколи на страните, а са ги предупредили да не се саморазправят единствено устно. Поради това и наведените от молителката в писмената й защита твърдения, че не ставало ясно от показанията им дали свидетелите са се отзовали заради скандал или съдействие и кого са предупредили, не могат да се приемат за съществено противоречие. Това е така, доколкото свидетелите посочват, че са били изпратени по данни на дежурния служител, защото лице се е нуждаело от съдействие. Едва при пристигането си на място свидетелите са могли да установят конкретни обстоятелства по случая и са счели, че става въпрос за възникнал скандал между молителката и майка й от една страна и ответника и баща му от друга. 

         На последно място съдът кредитира в основната им част и показанията на свиделетя М.Н. като съобразява същите при условията на чл. 172 от ГПК. В тази връзка съдът отчита, че свидетелят е баща на ответника и в тази връзка, а и предвид предмета на делото, за същия е налице вероятна заинтересованост от изхода на делото. Независимо от това показанията на свидетеля Н., че детето само е било гушнато от ответника, като е плачело, се подкрепят от показанията на свиделката В.А.И., която е възприела абсолютно същите обстоятелства. Показанията на свидетеля Н. кореспондират и с показанията на св. Б. и св. С., в частта им, в която св. Н. посочва, че в заведението „Джой” детето е било спокойно, играело си и не е плачело. В тази връзка и съдът не възприема възражението на молителката, че в показанията на свидетеля имало противоречия, доколкото детето веднъж плачело, а друг път – не. Това е така, доколкото не се касае за противоречие, а за твърдения на свидетеля относими към различни моменти от процесната дата.   

         На последно място съдът приема и че всички свидетели относно датата 15.09.2019 г., с изключение на свидетеля Н., са присъствали случайно на възприетите от тях събития.

Относно твърдението, че бащата на ответника е ударил майката на молителката съдът не намира за нужно да обсъжда същото, доколкото това няма отношение към предмета на делото.

Относно датата 28.09.2019 г. по делото са ангажирани показанията на св. С. /разпитана по искане на молителката/, св. А. и св. Т. /разпитани по искане на ответника/. На първо място относно св. Т. и св. С. съдът не възприема твърденията на нито една от страните, че свидетелят на другата страна е присъствал „специално, за да бъде свидетел”, а неговият собствен свидетел се е озовал на срещата „случайно”. В тази връзка относно св. С. съдът отбелязва, че  близките на молителката са имали уговорена среща с нея в ден, час и на място, когато молителката предава детето на ответника за режим на лични контакти. Това е достатъчно да изключи възможността свидетелката да е присъствала „случайно”. Свидетелят Т. от своя страна сам признава, че многократно е свидетелствал по дела на страните, а освен това съдът намира за неправдоподно същият два пъти да се е срещнал с ответника „случайно” в два последователни дни, в момента на предаване на детето между родителите.

На следващо място при обсъждане на показанията на посочените свидетели съдът намира за нужно да отбележи, че същите са както вътрешно противоречиви, така и противоречиви помежду си. В тази връзка например св. С. твърди, че всичко било станало „за секунди” – детето били „изтръгнато от майката”. Независимо от това, свидетелката все пак успяла да проведе разговор с бабата на детето, която му обяснила, че ответникът е баща на детето, че е в режим на виждане в този ден и че детето не иска да отиде с него и затова било разстроено. Свидетелката успяла да проведе и разговор с жената, дошла с ответника, да се запознае с нея и да научи, че е негова сестра. В последна сметка свидетелката успяла и да разговаря със самия ответник като дори гледала клип, на който детето карало колело.

Показанията на св. Т. и св. А. също са противоречиви, доколкото св. А. твърди, че тя и ответникът срещнали св. Т. чак, когато те самите, молителката, близките й и детето били на път към кафене „Фаги”. Св. Т. обаче твърди, че се е срещнал с ответника и сестра му, докато вървял по ул. Т., като ответникът му обяснил, че отива да вземе сина си. Според св. Т. чак впоследствие тримата /той, св. А. и ответника/ срещнали молителката, детето и близките й, и след това всички тръгнали към кафе „Фаги”. Освен това ответникът твърди, че при първоначалната среща с молителката, близките й и детето е говорил с молителката като я молил да му даде сина му, но тя отказвала. Това потвърждава и св. Т., който останал встрани именно, за да си говорят страните, а и св. С., която също разговаряла в този момент с ответника и сестра му. Св. А. обаче единствена не посочва, да е имало такъв разговор при първоначалната среща между молителката, ответника и детето, а само, че всички са се насочили към кафене „Фаги”. От своя страна свидетелката С. пък е единствената, която не разказва нищо за посещението в кафене „Фаги”, а само посочва, че с молителката, майка й и баба пили кафе в дома на свидетелката. Св. А., св. Т., а и самият ответник са категорични, че е имало и второ съприкосновение между родителите и детето в кафене „Фаги” почти непосредствено след срещата им на самата ул. Т., когато детето е отишло само при бащата.

В тази връзка съдът отбелязва, че от страна и на свидетел на молителката и на свидетел на ответника е налице изнасяне на заблуждаващи твърдения. Предвид естеството на спора обаче съдът не намира за необходимо да изследва причините за това и дали същото се дължи на съзнателно или несъзнателно поведение.

С оглед гореизложеното съдът приема, че между молителката, детето и ответника на процесната дата са били налице две съприкосновения. Първото непосредствено на ул. Т., когато при първоначалната си среща, ответникът е издърпал детето си от майката и същото се е разплакало. Това според съда е провокирало майката да гушне детето като на свой ред го вземе от ответника. Второто съприкосновение – в кафенето „Фаги”, когато след като се е успокоило детето е дошло при ответника и в крайна сметка останало с него. Доколкото първото съприкосновение ответникът е проявил несдържаност св. А. вероятно премълчава този факт, тъй като ответникът й е брат. От своя страна св. С. премълчава за срещата в кафене „Фаги”, доколкото по време на престоя там детето действително се е успокоило и отишло при баща си, което не подкрепя тезата на молителката за силния стрес и нежеланието на детето да отиде при ответника. Това положение съдът счита, че косвено намира подкрепа и от самите обяснения на ответника в съдебна зала, където относно процесната дата 28.09.2019 г, когато били в заведението и детето дошло при него, бащата посочва „аз пак си го взех”. Само за пълнота следва да се отбележи, че такава последователност от събития не е изложена в пълнота от никой от свидетелите, макар и косвено от ответника, но съдът намира, че същата е единствено възможната логична такава предвид цялата съвкупност от доказателства.

На последно място на съда прави впечатление и в че в защитната теза на молителката за двете процесни дати, е налице известно противоречие. Така на първата дата – 15.09.2019 г. когато ответникът според нея е дръпнал детето за ръката и то се е разплакало, молителката твърди /а и по делото се установи/, че заедно с майка си е последвала бившия си съпруг и детето през ул. Т., до пл. Кракра и заведението „Джой”. Стояла е там до идването на полицията, викала е детето при себе си и чак след това си е тръгнала. Същевременно обаче на втората дата – 28.09.2019 г., когато ответникът бил издърпал детето от прегръдките й /или направо „изтръгнал” по думите на св. С./ т.е. осъществил по-рязко отделянето на детето от майката, молителката не само не го последвала /нищо че детето пак плачело/ ако се възприемат безкритично твърденията на св. С., а отишла да пие кафе с близките си. В тази връзка и съдът приема, че именно в кафенето, където са присъствали и други странични хора, а и самите страни са били в по-спокойна обстановка, детето е отишло при баща си, същият „пак” го е взел и то е останало с него.                   

От изготвения по делото социален доклад се установява, че детето е силно привързано към молителката, чувство се спокойно и защитено при нея като не желае да се отделя от майка си и се страхува, когато не я вижда. Същевременно от социалния доклад се установява и че отношенията между молителката и ответника са наситени с напрежение, липсва комуникация и диалог относно въпроса за съхранение на психо - емоционалното състояние на детето. В тази връзка поведението между двете страни създава у детето противоречиви вътрешни чувства, както и неправилен модел на поведение, който той би могъл да пренесе след време в отношенията си с връстници, противоположния пол и бъдещо семейство. Освен това в доклада е посочено, че несъзнателното поведение на ответника, обусловено от желанието му да осъществи контакт с детето, би могло на навреди психологически на същото.

По делото е изслушан социален работник Д. Б., която твърди, че работи по случая от м. октомври във връзка с подадена молба от майката на детето – за среща между него и бащата, в която връзка е и изготвеният социален доклад. Твърди, че последният е изготвен на база разговори с родителите и среща с детето. Уточнява, че е срещала детето в присъствието на майката вероятно през м. октомври 2019 г. именно заради доклада и преди изготвянето му, като те били придружени и от бабата на детето. От твърденията на социалния работник се установява, че детето не възприема правилно фигурата на бащата – не отваря темата за бащата и не разказва за срещите си с него. Въпреки това уточнява, че децата обикновено не са отворени при първа среща за каквото и да било. Уточнява и че останала да разговаря с майката, а детето макар първо да не искало после все пак отишло при баба си, но се чувствало несигурно като социалният работник не може да уточни причината за това. Посочва, че детето е нормално развито за възрастта си и разбира поставените му въпроси, като социалният работник знае, че с детето работи и психолог. Посочва, че при срещите си с нея детето не е плачело. Уточнява, че след изготвяне на доклада е посещавала детето и в дома му като отново му е задавала въпроси за бащата, но детето не й отговорило.   

  Уточнява, че работи с детето в качеството си на социален работник с правоспособност да работи с деца, а не в качеството си на психолог. Уточнява и че е гледала видеоклипове с детето.

Социалният работник посочва, че според нея детето не се чувства спокойно без майката, защото е на много ниска възраст. В тази връзка и когато трябва да се отдели от майка си при предаването му на бащата, това създава у него страх. Счита, че детето има нужда и от двамата си родители, но срещите за предаването му следва да се провеждат по-смирено.

От изявленията на социалния работник се установява и че ответникът има силно желание да вижда сина си съгласно определения режим на лични контакти, като по време на срещите за предаването му детето е плачело, но бащата е изразявал желание да го вземе при себе си.  

В представени по делото писмени материали – писмо от СДВР – 04 РУ се съдържат данни за конфликт между ответника и г-жа А.К.З.К– директор на ДСП П.. От представено по делото писмо от Държавна агенция за закрила на детето се установява, че при случай на дете в риск, водеща случая е регионалната ДСП по местоживеене на детето, като промяна на отговорната структура се допуска само при промяна в това местоживеене.

Социалният доклад съдът кредитира, доколкото от същия се установява, че основна причина за поведението на детето са влошените отношения между родителите. От социалния доклад не се установява никакво умишлено поведение на ответника, което да влияе негативно върху детето.  

На последно място по делото е приобщен и снимков материал. Действително, както посочват молителката и процесуалният й представител, приложените снимки са без установена дата. Независимо от това на снимките детето е на видима възраст от около 4 години, на каквато възраст е през процесните дати. Освен това видимо снимките са правени през лятото или ранна есен, доколкото детето е облечено с летни дрехи. След като страните не спорят, че след издаване на заповедта за незабавна защита ответникът не е вземал детето, то съдът приема, че снимките дори да не са правени на процесните дати, са правени сравнително скоро преди това. В тази връзка приложените снимки съдът цени само дотолкова доколкото на тях е видно, че детето е спокойно в присъствието на бащата, играе си и няма следи от плач или видимо безпокойство.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на последния е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона.

В конкретния случай съдът е сезиран с молба, изхождаща от законен представител – майката на пострадало лице /малолетно дете/ по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите реквизити по посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

В молбата се съдържат данни за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от страна на ответника спрямо пострадалото дете, осъществено на 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. и изразяващо се в издърпване на детето, осъществено от ответника, насила от молителката – негова майка въпреки нежеланието на детето, изразено с писъци и силен плач.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не съдържа легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.

В конкретния случай по делото действително се установи, че между ответника и молителката са налице трайно влошени отношения като детето им неминуемо търпи последиците от това. Съобразно дадените по-горе разяснения обаче на преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и обстоятелствата, свързани с конкретните актове на домашно насилие, осъществени на 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. По тези съображения и наведените от молителката твърдения, че ответникът настроивал детето срещу нея, а по време на престоя му при него през лятото дори го учил да я мрази и да чупи нейни вещи, което силно уплашило и стресирало детето, не подлежат на установяване в производството по ЗЗДН, доколкото са свързани с отношенията между молителката и ответника, както и връзката и на двамата с детето по принцип, но не са обвързани с конкретен акт на домашно насилие.

На следващо място разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава доказателствена сила на представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Предвид специфичния характер на отношенията, засегнати от явлението домашно насилие, законодателят предоставя улеснен за молителя ред при доказване на изложените в сезиращата молба твърдения, доколкото обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна обстановка в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата за защита относно процесните актове на домашно насилие са обективирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Както правилно обръща внимание процесуалният представител на ответника обаче посочената декларация е основно доказателство в процеса и обосновава издаване на заповед за защита единствено, когато няма други доказателства. В настоящия случай обаче и спрямо двете процесни дати са ангажирани доказателства и от молителката и от ответника, а освен това събитията и на двете дати са протекли на публично място – ул. Т., в гр. П., в близост до дома на молителката.

Относно датата 15.09.2019 г.:

По отношение на посочената дата съдът приема, че съдържащите в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН факти, не се подкрепят от събрания доказателствен материал. В тази връзка съдът съобразява, че по делото не е ангажирано нито едно доказателство, което да подкрепя тезата на молителката, че детето е издърпано силно за ръката от бащата и именно за това се е разплакало. Нито нейната собствена свидетелка И., нито свидетелят на ответника – Н., твърдят подобно обстоятелство. В тази връзка и двамата свидетели са възприели, че детето плачело и било гушнато от ответника като се обръщало към майка си, но нито един от тях не твърди детето да е дърпано от баща си. Не се твърди и ответникът да е извършил нещо друго обезпокойтелно, с което да е провокирал плач или тревожност у детето. По тези съображения и изложените в молбата и декларацията по чл. 9 от ЗЗДН твърдения за осъществено от ответника спрямо детето домашно насилие на 15.09.2019 г. чрез издърпването му от майката, въпреки нежеланието му да отиде с баща си, съдът приема за недоказани. По тези съображения и молбата в частта й относно датата 15.09.2019 г. следва да бъде отхвърлена изцяло.

Относно датата 28.09.2019 г.:

На тази дата съдът приема, че действително при първоначалната си среща с детето ответникът го е взел от молителката с по-резки действия, поради което и същото се е разплакало. Тези действия обаче далеч не представляват домашно насилие от твърдения от молителката интензитет. Напротив същите сами по себе си не представляват дори домашно насилие в същинския смисъл на понятието именно поради ниския интензитет на въздействието. Съдът обаче все пак ги окачествява като такова, доколкото съобразява, че са извършени спрямо дете на много ниска възраст, а ЗЗДН постановява процесните действия да се преценяват с оглед конкретните обстоятелства и личността на пострадалото лице. По тези съображения и съдът приема, че на 28.09.2019 г. ответникът действително е упражнил домашно насилие като е издърпал рязко детето от молителката. Именно и за това съдът счита, че детето се е разплакало и е било гушнато от майката на улицата.

Категорично обаче съдът не възприема твърденията на молителката, че посочените действия на бащата са нанесли травми на детето и са довели до описаните в молбата отклонения в поведението на същото – плач, тревожност, гризане на нокти или напикаване в дните след това. В тази връзка съдът обръща отново внимание, че се касае за действия от ответника с изключително нисък интензитет. Никъде молителката, нито свидетелите не твърдят детето да е било наранено физически, да е имало зачервяване или синина, или да е имало разкъсани, или дори само раздърпани дрехи.     

Наличието на такъв травматизъм, негативни прояви и отношение на детето, отблъскване на бащата и нежелание да го вижда, не се подкрепят и от свидетелските показания по делото. Никой от свидетелите не твърди детето да е имало негативно поведение спрямо бащата, напротив св. Б. и св. С. /за 15.09.2019 г./ твърдят, че детето е спокойно в присъствието на бащата. Същото посочват и св. А. и св. Н.. От своя страна единственото, което св. С. е чула детето да казва е „Не” и „Не искам”. Същата не е чула детето да казва, че не иска баща си или че не иска да отиде при него – напротив обстоятелството, че детето говори така, защото не иска да отиде при ответника й е „обяснено” от майката на молителката т.е. свидетелката пресъздава субективното впечатление на едно трето лице – в случая бабата по майчина линия.   

Съдът намира, че следва в тази връзка да обърне внимание и на двата броя медицински консултации, както и на социалния доклад. Последният не сочи като причина за състоянието на детето единствено поведението на бащата, напротив касае за комплекс от фактори, основно свързани с обстоятелстовото, че родителите са разделени и самите те са в крайно лоши отношения като помежду им липсва всякаква комуникация. Социалният доклад, а и медицинските консултации, не посочват, че детето изпитва страх от баща си или проявява други отклонения заради негово поведение /напикаване, гризане на нокти/. От посочените документи се установява единствено, че детето не възприема правилно и пълноценно ответника в своя живот и се страхува, когато е далеч от майка си. Това обаче се дължи именно на раздялата на родителите, когато детето е било едва на няколко месеца. В този смисъл и последното никога не е успяло да възприеме родителите си като семейство, нито да изгради доверие към тях съвместно. Освен това се отглежда от майка си и предвид възрастта си е свикнало да е постоянно с нея и да зависи от същата. Същевременно в съдебното решение на КОС е предвидено от определена възраст /4 години/ детето да се отдели от майката и самостоятелно да прекарва по-продължително време с бащата. Изпълнението на режима, така както е постановен, е от естество да причини известен стрес, несигурност и тревожност у детето, което и съдът счита, че е станало в процесния случай, но не може да се вмени във вина на ответника, нито да обоснове отделянето му от детето. В този смисът настоящият състав обръща внимание, че поставеното съдебно решение по родителските права и личните отношения колкото и детайло да уреди отношенията между страните, все пак не може да държи сметка за всички житейски хипотези. В този смисъл и се разчита на поведението на родителите да установят нормални отношения помежду си, да общуват по повод на общото дете и да съобразяват взаимно поведението си с неговите потребности, а не със своито собствени желания или страхове. 

 На последно място съдът намира, че състоянието на детето, а именно предизваният плач на 28.09.2019 г. също не се дължи изключително на поведението на ответника. В тази връзка прави впечатление, че на процесната дата на срещата между родителите, около детето /с изключение на майката и бащата/ е имало струпани множество хора, именно за да наблюдават същата – св. Т., св. А., майката на молителката, бабата на молителката и тяхна роднина. Присъствието на посочените хора, част от които детето познава според данните по делото съвсвем бегло, предвид и възрастта му, е от естество да причини у него и е причинило не по-малък стрес от самото издърпване от бащата.

С оглед гореизложеното съдът приема, че на 28.09.2019 г. ответникът е осъществил спрямо пострадалото дете домашно насилие, изразяващо се в емоционално насилие – чрез рязкото му издърпване и отделяне от прегръдката на молителката, което емоционално насилие е предизвикало у детето плач и страх. В случая не е налице физическо насилие – както се отбеляза и по-горе нито молителката, нито някой от свидетелите твърди детето да има някакви физически травми или въобще следи по себе си от издърпването.  Не може да се приеме, че е налице и психическо насилие, доколкото механизмът на деянието и неговият интензитет не предполагат траен отпечатък или спомен у детето за случилото се.

На следващо място и за пълнота съдът намира, че следва да обърне внимание на още няколко обстоятелства. На първо място тезата на молителката, че детето не желае да вижда баща си и за това плаче на срещите за предаването му също не намира категорична подкрепа в доказателствения материал. В тази връзка съдът отбелязва, че към процесните събития детето е едва на 4 години и три месеца, но въпреки това молителката приписва всички прояви в поведението му, които счита за обезпокоителни, на действия, извършени изключително от бащата като същевременно прави впечатление и че изобщо не повдига въпроса за своето собствено поведение като родител. Същевременно именно молителката е родителят, при когото детето живее и която го отглежда, докато ответникът го вижда само в режима на лични контакти – при това, както се съдържат данни по делото, от едва около няколко месеца преди процесните дати, а след това не го е виждал въобще. На последно място от социалния доклад не се установяват никакви умишлени действия на ответника във вреда на детето. Напротив препоръчва се родителите да подобрят комуникацията си, за да осигурат по-спокойна обстановка и по-плавно предеване на детето на ответника в рамките на режима на лични контакти.  

Прави впечатление и че молителката в заседанието на 08.06.2020 г. посочва пред съда, че ответникът е дошъл да види детето в началото на май 2020 г. на рождения му ден /нарушавайки според нея заповедта за незабавна защита/. Според молителката обаче детето отново се разплакало заради събития от лятото на 2019 г. Никое от тези събития обаче, така както са описани от молителката, дори твърденията й да се възприемат безкритично, не може да се приеме за причина за плач на детето през май 2020 г. Това е така доколкото се касае за дете на възраст – 4 години /при процесните събития/, респективно навършени 5 години на рождения му ден, а никое от твърдените действия на ответника не е с такъв интензитет, че да е останало в паметта на детето толкова дълго време и да му нанесе толкова силен травматизъм. В тази връзка съдът посочва, че действително няма специални знания в областта на психологията или медицината, но счита с достатъчна степен на увереност, че дори извършване на съдебно психологично или психиатрично изследване на детето не би могло да установи причинно следствена връзка между поведение на ответника от описаното от молителката естество /еднократно издърпване/ през септември 2019 г. и плач или тревожност на детето през м. май 2020 г. Посочените доводи, междувпрочем съдът вече е обосновал и по направено от самия ответник доказателствено искане в този смисъл. На последно място на съда прави впечатление и че рожденият ден на детето е в началото на м. май, а между него и датата на последното заседание – 08.06.2020 г., настоящият състав проведе още едно заседание – на 18.05.2020 г. На същото обаче молителката не повдигна пред съда въпроса за събитията на рождения ден на детето. Напротив същата разказва за тях едва в заседанието на 08.06.2020 г. като счита, че същите следва да бъдат съобразени от състава при преценката му колко продължителен срок на мерките за защита да определи.

На последно място на съда прави впечатление, че макар и двамата родители да твърдят, че са високо образовани, същите отдават силно значение на конфликта помежду си и проявяват непрекъснато съревнование и нетърпимост един спрямо друг /видно от множеството сигнали и жалби, от самите им твърдения и поведението пред съда, а и от самия изказ в представените писмени документи – становища и писмени защити/. Това съревнование и нетърпимост родителите пренасят върху своето дете, което му влияе изключително негативно най-вече в емоционален план. Именно на поведението и на двамата родители съдът отдава отклоненията в поведението на детето, върху които акцентира майката. На последно място съдът отбелязва и че проявата на ответника на 28.09.2019 г. също е продиктувана именно от нетърпимостта, липсата на комуникация и на каквото и да било доверие между родителите, всеки от които вижда поведението на другия в изцяло негативен аспект, като не е склонен към компромиси и в своето собствено поведение. Така молителката обвинява ответника за всяко според нея неблагоприятно състояние на детето, а ответникът приема всяко действие на молителката за умишлено насочено да му причини вреда или да наруши правата му.

На съда направи и впечатление, че процесните събития са настъпили в дни на режим на лични контакти между ответника и детето, когато същото е трябвало да му бъде предадено от молителката. В тази връзка и ответникът е проявил настоятелност да вземе сина си /особено изразена на 28.09.2019 г./. Никой от свидетелите обаче не твърди молителката да се е опитала да внуши на детето да отиде при баща си или да остане с него. Единственото, което св. С. е чула молителката да казва на детето е „Хайде, мамо”. Посочените действия от страна на молителката обаче трудно могат да се възприемат за адекватна, достатъчна или дори целенасочена реакция за преодоляване на соченото от нея нежелание на детето да бъде с баща си. На последно място на съда направи впечатление и че в действителност всеки родител се стреми да изолира другия от детето – като майката „притиска” детето към себе си, а бащата от своя страна също го „дърпа” към себе си без никой от тях да държи сметка за влиянието, което това положение оказва върху сина им.         

         Така установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки срещу проявата на насилие от страна на ответника. Посоченият извод следва от обстоятелството, че  ответникът е извършил спрямо детето акт на домашно насилие, а именно – емоционално насилие, причинено от рязко отнемане на детето от ръцете на майката, извършено от ответника на 28.09.2019 г., което е довело детето до плач. В този смисъл детето е пострадало от акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, макар и с нисък интензитет, извършен от ответника, и следва да получи закрила по Закона за защита от домашното насилие.

При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).

При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, единствено необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалото дете, като тази мярка се налага задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).

Никаква друга мярка съдът не намира за нужно да наложи в процесния случай. Посоченият извод следва от обстоятелството, че осъщественото на 28.09.2019 г. домашно насилие е с изключително нисък интензитет, който в никакъв случай не оправдава забрана ответникът да доближава детето си. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори молбата за защита да беше основателна в цялост и дори съдът да беше възприел изцяло изнесената от молителката фактическа обстановка, то по настоящото дело е налице заповед за незабавна защита от м. октомври 2019 г. като същата действа и в момента на постановяване на настоящото решение, до влизането му в сила. В тази връзка ответникът е лишен от възможността да вижда сина си повече от девет месеца понастоящем, което съдът намира за прекомерно. Исканите от молителката мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и най-вече срок – максималният такъв от 18 месеца, съдът намира за необосновани по никакъв начин, неоправдани и несъразмерни на установеното от доказателствения материал, дори и на твърденията в молбата по ЗЗДН. Само за пълнота следва да се отбележи, предвид продължителността на настоящото производство / по ред фактори – отводи на съдебния състав, служебна ангажираност и на двамата упълномощени процесуални представители, обявеното извънредно положение на територията на Република България в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г./, че целта и правната логика на ЗЗДН не предполагат при производство продължило например 18 месеца на ответника да бъдат наложени мерки за защита от още 18 месеца /т.е общо 36 месеца/. Именно бързият характер на производството, който в случая е нарушен по назависещи от настоящия състав, а до изестна степен и от страните причини, е причина заповедта за незабавна защита да не съдържа срок относно прилагането на постановените с нея мерки, както съдът вече е разяснил по делото. 

Доколкото детето не живее при ответника обсъждане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН е безпредметно.    

По отношение искането ответникът да бъде задължен да посещава специализирани програми съдът счита, че последното също не следва да бъде уважавано. В тази връзка настоящият състав намира, че данните по делото обосновават извод, че и двамата родители имат необходимост съвместно да посещават такива специализирани програми, за да осъзнаят влянието, което поведението им указва върху детето им. Съдът в производството по домашно насилие за съжаление няма правомощия да постанови такава мярка едновременно и спрямо молителя и спрямо ответника, доколкото поведението на първия не е предмет на делото, а постановяването на такава мярка само спрямо ответника съдът намира за неадекватно. 

Предвид ниския интензитет на осъщественото насилие ответникът следва да бъде осъден да плати глоба в минималния размер от 200 лева.

Само за пълнота съдът отбелязва, че в молбата се иска на ответника да бъде забранено да приближава и места за отдих и социални контакти и на молителката. В тази част молбата е изцяло неоснователна, доколкото молителката не подава същата в лично качество на пострадало лице.

По исканията за разноски на страните:

Разноски в производството претендират и двете страни. С оглед изхода на делото  същите следва да останат за страните, така както са направени, тъй като е налице частично уважаване и частично отхвърляне на молбата за защита, а настоящото производство няма паричен или друг стойностен еквивалент, по който съдът да разпредели тази отговорност спрямо уважена респективно отхвърлена част.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на М. С. А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, относно осъществено на 28.09.2019 г. спрямо него домашно насилие, което е извършено от баща му С.М.А., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, изразяващо се в емоционално насилие, а именно: чрез рязкото издърпване на детето и отделянето му от прегръдката на молителката Е.Г.П., с ЕГН: ********** – негова майка, което емоционално насилие е предизвикало у детето плач и страх като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в частта й с която се твърди, че посочените действия представляват психическо и физическо насилие, както и че детето е изразило нежелание да отиде при ответника с писъци и силен плач.

ЗАДЪЛЖАВА С.М.А., с ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на сина си М. С. А., с ЕГН: **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА С.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА С.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 25 лева.

УКАЗВА на С.М.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че следва да заплати определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като изцяло неоснователна и недоказана молбата на Е.Г.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. С. А., с ЕГН: **********, против С.М.А., с ЕГН: **********, за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу ответника, поради упражнено от него спрямо малолетното дете М.А. насилие, изразяващо се в емоционално, психическо и физическо насилие – насилствено издърпване на детето от майката, въпреки категоричния отказ на детето, изразен с думи, писъци и силен плач, които действия са осъществени от ответника на 15.09.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Г.П., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. С. А., с ЕГН: **********, против С.М.А., с ЕГН: ********** за налагане спрямо ответника на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН в защита на детето – за домашно насилие, осъществено на 28.09.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Г.П., с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. С. А., с ЕГН: **********, против С.М.А., с ЕГН: ********** за налагане спрямо ответника на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН в защита на самата молителка.

Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящия адрес на страните.

РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито съдебно заседание на 29.06.2020 г.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА