№ 50
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Красимира Г.а Кателиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600044 по описа за 2021 година
С присъда №36 от 29.01.2021г. по НОХД №561/2020г. Бургаският окръжен
съд признал подс. Т. АТ. К. за виновен в това, че на 01.02.2017г. в гр. Бургас,
ж. к. „Б. М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, без надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество - коноп, във вид на растителна маса, с
общо нетно тегло 41,638 грама, на обща стойност 249,83 лева, с цел
разпространение, както следва:
Обект №1/1 - коноп с нетно тегло 9,147 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 1,40%, на стойност 54,88 лева;
Обект №1/2 - коноп с нетно тегло 28,991 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 1,20%, на стойност 173,95 лева;
Обект №2 - коноп с нетно тегло 3,500 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 7,20%, на стойност 21 лева, като деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а, ал.1
предлож. 4 и чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок
от три години и глоба в размер на 5000 лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието
1
единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на подс. К. с присъда,
влязла в сила на 21.10.2016г. по НОХД №514/2016г. на Районен съд - Айтос,
чието изтърпяване е било отложено.
На основание чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието единадесет месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД №514/2016г. на Районен съд – Айтос.
На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата наркотичното
вещество – коноп, във вид на растителна маса, с общо нетно тегло 41,638
грама, предмет на престъплението, което след влизане на присъдата в сила да
бъде унищожено.
Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс.
Т. АТ. К. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Защитникът оспорва извода на съда, че намерената в дома на подсъдимия
марихуана е държана с цел разпространение. Упреква съда, че неоснователно
не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на неговата майка,
разпитана като свидетел, които гласни доказателства установяват как
намерената на терасата в дома им марихуана се е озовала там. Пояснява, че
досъдебното производство е започнало по повод задържането на лицето И.
М., което заявило пред полицейските служители, че намерената в него
марихуана е собственост на подс. К.. Обръща внимание, че физико-
химическата експертиза установява, че държаната от И. М. марихуана е
различна от тази намерена в дома на сем. К.и, която марихуана е с много
ниско съдържание на тетрахидроканабинол, с клечки и съцветия и най-
вероятно е била дадена на майката на подс. К. с цел да лекува брат си. Моли
въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да
постанови нова присъда, с която да признае подс. К. за невиновен по
обвинението за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. Претендира за
предаденото лично от подс. К. количество марихуана същият да бъде признат
за виновен за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище, че въззивната жалба на
упълномощения защитник на подс. Т. АТ. К. е неоснователна. Счита, че
атакуваната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, поради
което пледира тя да бъде потвърдена. Преценява, че на досъдебното
производство и в съдебната фаза не са били допуснати съществени нарушения
2
на процесуалните правила, които да бъдат основание за отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане. Намира, че събраните по делото
доказателства установяват релевантните за спора фактически положения.
Споделя правните изводи на първата инстанция, че подс. К. е осъществил
състава на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, тъй като на 01.02.2017г. в
дома си в гр. Бургас той е държал високорисково наркотично вещество –
коноп с общо нетно тегло 41,638 грама, на обща стойност 249,83 лева, с цел
разпространение. Заявява, че целта за разпространение на наркотика се
извежда както от голямото му общо количество, достатъчно за
производството на голям брой цигари – от 104 до 208 броя, така и от
обстоятелството, че подсъдимият е продал на свид. В. В. наркотик именно от
такъв вид. Смята, че различното процентно съдържание на
тетрахидроканабинол в процесната марихуана и в тази, намерена у свид. И.
М., не обосновава изводи, оневиняващи подсъдимия. Изразява позиция за
направен от първата инстанция обективен, пълен и коректен анализ на
наличните доказателствени материали, които безспорно установяват
изложената в мотивите фактическа обстановка. Присъединява се към
дадената от съда оценка за недостоверност на обясненията на подсъдимия и
на показанията на неговата майки. Обръща внимание, че тези гласни
доказателства не кореспондират с останалите доказателствени източници – с
отразеното в протокола за претърсване и изземване изявление на подсъдимия,
отразяващо факта на държането и знанието за това у него за част от
процесното количество наркотично вещество, както и с показанията на
свидетелите Б., М. и К.. Намира наложените на подсъдимия наказания три
години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева за
законосъобразно определени и справедливи. Счита, че правилно е приложен
чл.68 от НК относно предходното условно осъждане, тъй като настоящото
деяние е извършено по време на изпитателния срок. Предлага да се потвърди
изцяло обжалваната присъда.
Упълномощените защитници на подс. Т. АТ. К. поддържат въззивната
жалба по изложените в нея доводи и молят за нейното уважаване. Смятат, че
техният подзащитен не е осъществил състава на престъплението по чл.354а,
ал.1, изр.1 от НК, поради което следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Изразяват недоволство от направения от първостепенния съд
анализ на доказателствените материали и дадената им оценка. Смятат, че
3
съдът неоснователно е игнорирал обясненията на подсъдимия и показанията
на неговата майка, приемайки ги за заинтересовани, пристрастни,
противоречащи на останалите доказателства и депозирани едва в края на
съдебното следствие. Противопоставят се на дадената оценка за достоверност
на показанията на свидетелите В. В. и И. М., които са изключително
противоречиви и неубедителни. Позовавайки се на показанията на свид. В.,
който е заявил, че е купувал марихуана от подс. К. през периода 2015г. –
2016г., обосновават извод, че за това деяние подсъдимият вече е осъден по
НОХД №514/2016г. на Районен съд – Айтос на наказание 11 месеца лишаване
от свобода. Заявяват, че предмет на настоящото дело е държане през 2017г. на
друго количество марихуана, за което не може да се приеме за установено на
база показанията на свид. В. В., че е било предназначено за разпространение.
Категорични са, че ангажираните от прокуратурата доказателствени
източници не доказват, че намерената на терасата марихуана е била оставена
там именно от подсъдимия. Като обръщат внимание, че въпросната
марихуана е със значително по-ниско процентно съдържание на
тетрахидроканабинол от това на марихуаната, намерена в торбата на свид. М.
и от това на марихуаната в топчето, предадено от подс. К., мотивират
становище за достоверност на показанията на майката на подсъдимия, че
марихуаната, намерена на терасата и съдържаща клечки и съцветия, й е била
дадена на нея с цел да лекува своя брат, страдащ от онкологично заболяване.
По тези съображения считат, че подсъдимият следва да бъде оправдан за по-
голямото количество марихуана, намерено на терасата, доколкото той лично
не го е поставил там, нито е знаел за неговото местонахождение. Отстояват
тезата, че подзащитният им следва да отговаря за по-малкото количество
марихуана – това с тегло 3,500 грама и съдържание на тетрахидроканабинол
от 7,20%. Предвид тези характеристики на посочения наркотик, липсата на
доказателства, че същият е бил предназначен за разпространение и факта, че
подсъдимият назад във времето е употребявал наркотични вещества, правят
извод, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл.354а,
ал.5 от НК. С оглед на това смятат, че деянието следва да се преквалифицира
по този по-леко наказуем състав. Алтернативно претендират за
преквалификация на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК, което е също по-
леко наказуемо от това по чл.354а, ал.1 изр.1 от НК, за което подсъдимият е
осъден. Намират наложените наказания три години лишаване от свобода и
4
5000 лева глоба за явно несправедливи, тъй като не са съобразени с вида,
количеството и стойността на процесния наркотик, със съдържанието на
активно действащия наркотичен компонент, с недоказаната цел за
разпространение на наркотика и с продължителния период от време, изминал
от деня на извършване на деянието до момента на осъждането на дееца.
Изказват позиция, че посочените обстоятелства налагат правна
характеристика на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и определяне на
наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а
по-леко предвиденото наказание глоба – да не се налага, съгласно чл.55, ал.3
от НК. Искат като краен, макар и неблагоприятен за подсъдимия вариант, при
който, след преквалификация на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, да му се
наложат наказания в минималните предвидени размери – една година
лишаване от свобода и глоба от 2000 лева. Намират за правилно приложен
текста на чл.68, ал.1 от НК, но не са съгласни с постановения строг режим за
изтърпяване на активираното наказание от 11 месеца лишаване от свобода,
като считат, че посоченото наказание следва да се изтърява при първоначален
общ режим.
Подс. Т. АТ. К. заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията на
своите защитници и помоли да бъдат намалени размерите на наложените му
наказания лишаване от свобода и глоба.
Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който
като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и
въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи
извода, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя оплаквания
срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, счете за
необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
5
производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са
били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на
такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното
производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество,
докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от
НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и
не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на
наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно
спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция
упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно
начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт,
независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала
въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред
въззивния съд.
Във въззивната жалба на упълномощения защитник не е заявен изрично
довод за нарушения на процесуалния закон, нито такива конкретни
нарушения са посочени, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито
се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най-честата правна
последица при констатация за нарушения от въпросната категория.
Останалите възражения, изложени в жалбата и в пространните пледоарии на
защитниците, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд,
поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по
фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за събиране, проверка,
анализ и оценка на доказателствените материали; че приетата от съда
фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава
на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и
проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които да може да
се направи категоричен извод за виновно поведение на подсъдимия и
съставомерност на деянието по вменената разпоредба на чл.354а, ал.1, изр.1
6
от НК, в мотивите липсва всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички
налични доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност,
не са отстранени противоречията в доказателствените материали, някои от
тях са били тълкувани превратно; обективният анализ на доказателствената
съвкупност не установява категорично автора на деянието в лицето на
подсъдимия, не установява също кога и как подсъдимият е придобил
процесните наркотични вещества, нито че ги е държал с цел разпространение,
не установява още, че подсъдимият е действал с пряк умисъл досежно по-
голямата част от процесното количество наркотик, поради което се налага
неговото оправдаване относно тази част от предмета на престъплението.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка, въззивният
състав заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при
постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на
процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да
7
представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички направени от
защитата оплаквания по същината си са такива за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото
решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото
на спора.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в на жалбата на защитника и устно заявени от него
в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд,
като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното
деяние, неговата правна характеристика и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс. Т. АТ. К. е роден на **.**.****г. в гр. Бургас. Живее в същия град, с
поСт.ен и настоящ адрес ж. к. „Б. М.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Българин,
български гражданин. Има завършено средно образование. Не е женен.
Подсъдимият е осъждан по НОХД 514/2016 г. на Районен съд – гр. Айтос.
С одобрено от съда споразумение №125 от 21.10.2016г. по НОХД
№514/2016г. на Районен съд – Айтос подс. К. е признат за виновен в това, че
на 09.10.2016г., в гр. Айтос, в личния си автомобил, без надлежно
разрешително, е държал високорискови наркотични вещества – 865,690 грама
коноп / канабис, марихуана / със съдържание на активно вещество
тетрахидроканабинол от 6,50%, на стойност 5 194,14 лева съгласно
Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, представляващо
престъпление по чл.354а, ал.1, т.1 от НК, за което при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11
месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66 от НК, е отложено за
изпитателен срок от три години.
Свидетелят В. Т. В. се запознал с подс. Т.К. по повод употребата на
наркотични вещества през периода 2015-2016г., когато заедно пушели
марихуана в голяма компания. Свид. В. описва подс. К. като мъж на възраст
8
над 30 години, слаб, висок, който управлявал лек автомобил „Тойота“, сив на
цвят, с per. №* ****.
Свид. В. се сближил с подс. К., който започнал да му предлага срещу
заплащане марихуана за лично ползване. Подсъдимият доставял марихуаната
на свид. В., с когото се срещали на кръстовището с кръгово движение / на
колелото / в гр. Айтос. Свид. В. си купувал различни количества марихуана
от подсъдимия, като му заплащал различна цена за грам, от 5 лева до 7 лева за
грам в зависимост от качеството на марихуаната. Подсъдимият винаги лично
доставял марихуаната на свид. В. в гр. Айтос, като му я предавал на ръка и
получавал парите от него също лично.
В началото на месец февруари 2017г. свид. В. отново се свързал с подс. К.,
за да си закупи марихуана. Подсъдимият му предложил да си закупи по-
голямо количество от дрогата, за да не се разкарва до Айтос само за десет
грама. Уговорили се цената за един грам да е по-ниска - 5 лева за грам.
Самите уговорки те правили по мобилното приложение WhtsApp. Разбрали се
този път да се срещнат на спортната площадка, намираща се над стадиона в
гр. Айтос. Свид. В. отишъл на уговореното място, но там вместо подс. К.,
пристигнало непознато лице, което предало на свидетеля една торбичка.
Когато се прибрал у дома, свид. В. видял, че количеството марихуана е
голямо, но с лошо качество, поради което решил да върне материала.
Уведомил за това подсъдимия по същото мобилно приложение. След няколко
дни подс. К. се свързал със свид. В. и му казал, че ще дойде да си вземе
обратно марихуаната. Уговорили си среща на същото място - на спортната
площадка над стадиона.
На 01.02.2017г. свид. И. К. М. придружил подс. К. до гр. Айтос.
Подсъдимият помолил свидетеля да вземе нещо от негов познат. Пристигайки
в гр. Айтос, с автомобила на подсъдимия, същият спрял до стадиона. Обяснил
на свид. М., че едно лице ще го пресрещне и ще му даде една торбичка. Свид.
М. слязъл от колата и вървейки, срещнал свид. В., когото не познавал. На
това място нямало други хора и затова, като видял едно момче с торбичка,
което вървяло срещу него, свид. М. разбрал, че това е човекът, когото е
трябвало да срещне. След като взел торбичката, свид. М. тръгнал по обратния
път към колата на подсъдимия, но преди кръговото кръстовище в гр. Айтос
той бил задържан от полицейски служители. Полицаите не забелязали
автомобила на подс. К., който чакал М. на по-отдалечено място. Тъй като
9
свид. М. се забавил, подсъдимият веднага се прибрал в Бургас.
По повод намерената у свид. И. К. М. марихуана с одобрено от съда
споразумение от 21.07.2017г. по НОХД 317/2017г. на Районен съд - Айтос, М.
се признал за виновен за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.3,
т.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на
десетесеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
Във връзка с получената информация, че марихуаната, която е намерена у
свид. М., е собственост на подс. К., на 01.02.2017г. е извършено претърсване и
изземване в дома на подс. Т. АТ. К. в гр. Бургас, ж. к. „Б. М.“ бл. *, вх.*, ет.*,
ап.*. Претърсването и изземването са извършени при условията на
неотложност, обосновани като единствената възможност за събиране и
запазване на доказателства от съществено значение за разкрИ.е на
обективната истина по ДП № 237 ЗМ 25 /2017г. по описа на РУ на МВР -гр.
Айтос, започнато за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. При
проведеното претърсване и изземване, подс. Т.К. е предал доброволно на
разследващия орган едно топче от фолио, съдържащо суха зелена тревна
маса, за която обяснил, че това е марихуана за негова лична употреба. По
време на продължилото претърсване, на тераса към ползваната от подсъдимия
стая, в картонен кашон, била открита черна пластмасова кутия, в която се
намирали два броя плика, тип „клипс“, с размери 28 см x 21 см, съдържащи
суха зелена тревна маса. При извършения полеви тест тревната маса
реагирала на канабис.
За извършеното претърсване и изземване бил съставен протокол, в който
подс. Т.К., присъствал при претърсването, собственоръчно записал: „Тревата
е моя, за лична употреба. Като за тази трева на терасата бях забравил“.
Протоколът за проведеното претърсване и изземване бил своевременно
внесен за одобрение в Районен съд - гр. Айтос. С определение №29 от
02.02.2017г. по ЧНД № 44/2017г. на Районен съд - Айтос, съдия от Районен
съд - Айтос съд е одобрил протокол от 01.02.2017г. за извършено в
присъствието на Т. АТ. К. претърсване в апартамент, находящ се в гр. Бургас,
ж. к. „Б. М.“ бл. *, вх.*, ет.*, ап.*. 17 и изземване на откритите там вещи от
значение за разследването, всичките описани в протокола. Съдията, въз
основа на представените материали, е констатирал, че органът по
разследването е бил основателно мотивиран да предприеме извършване на
10
неотложни следствени действия по смисъла на чл.161, ал.2 от НПК, както и
че изготвеният протокол е бил представен за одобряване в съда в срока,
посочен в цитираната разпоредба.
Материалите касаещи, откритото в дома на подс. К. наркотично вещество,
са отделени от ДП № 237 ЗМ 25 / 2017г. по описа на РУ на МВР гр. Айтос и
са приобщени към досъдебно производство № 1047/2017 г. по описа на
Четвърто РУ на МВР гр. Бургас, вх.№ 19954 / 2017г. на ОП-Бургас,
образувано на 23.11.2017г. за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК за това, че
на 01.02.2017г. в гр. Бургас - в жилище, находящо се в ж. к. “Б. М.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, без надлежно разрешително са държани високорискови
наркотични вещества - коноп / канабис, марихуана / с общо нето тегло 41,638
грама, с цел разпространение, което обстоятелство е наложило назначаването
и изготвянето на повторна химическа експертиза за нуждите новото ДП на
иззетите веществени доказателства.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от
НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от
приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази
инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада с
тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения
се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното
следствие в първата инстанция, които са въведени в настоящия процес от:
- гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите И. М., А. Д. и Т. К.а и обясненията на подс. К.,
дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие;
показанията на свид. И. С. Б., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и показанията му, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК;
показанията на свид. Ст. Г. М., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и показанията му, дадени на досъдебното производство и
11
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК;
показанията на свид. Р. Ст. К.а, дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и показанията й, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свид. В. Т. В., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и показанията му, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 и т.2 от НПК;
показанията на свид. Д. Н. К., дадени в хода на първоинстанционното
съдебно следствие и показанията й, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК;
- писмените доказателствени средства – заверено копие от протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 01.02.2017г. /т.2, л.50-л.51 от ДП/;
- писмените доказателства, събрани на досъдебната и в съдебната фаза в
първата инстанция - справка за съдимост на подс. К. /т.2, л.13 от ДП, т.2,
л.104 от ДП, л.19 от НОХД №561/2020г. на ОС - Бургас/; заверено копие от
протокол от 02.02.2017г. по НОХД №317/2017г. на Районен съд – Айтос;
заверено копие на протокол от 21.07.2017г. по НОХД №317/2017г. на Районен
съд – Айтос /т.1, л.68-70 от ДП/; протокол за разпит на свид. И. К. М. от
30.01.2020г. по ЧНД №152/2019г. на Районен съд – Айтос / т.2, л.25 - 26 от
ДП/; протокол за разпит на свид. В. Т. В. от 30.01.2020г. по ЧНД №151/2019г.
на Районен съд – Айтос / т.2, л.27 - 28 от ДП/; справка за пътуване на лице –
български гражданин А. А. К.а /т.2, л.47 от ДП/, заверено копие на
определение №29 от 02.02.2017г. по ЧНД №44/2017г. на Районен съд – Айтос
/т.2, л. 52-53 от ДП/, заверено копие на протокол от 21.07.2017г. по НОХД
№317/2017г. на Районен съд – Айтос /т.2, л.54 - 56 от ДП/, приемателно-
предавателен протокол от 30.05.2019г. /т.2, л.58 от ДП/, приемателно-
предавателен протокол №2614 от 07.02.2017г. /т.2, л.72 от ДП/, заверено
копие на онкологично досие на П. А. Ст. /л.79-80 от НОХД №561/2020г. на
ОС – Бургас/, епикриза от 08.04.2012г. на П. А. Ст. /л.81 от НОХД
12
№561/2020г. на ОС – Бургас/, епикриза от 30.04.2012г. на П. А. Ст. /л.82 от
НОХД №561/2020г. на ОС – Бургас/, епикриза от 11.06.2012г. на П. А. Ст.
/л.84 от НОХД №561/2020г. на ОС – Бургас/, препис-извлечение от акт за
смърт на П. А. Ст. /л.85 от НОХД №561/2020г. на ОС – Бургас/;
- веществените доказателства – наркотичните вещества във вид на
растителна маса с общо нетно тегло 41,638 грама, предадени на Централно
митническо управление с Приемо-предавателен протокол от 30.05.2019г.;
както и следните предмети: 1 брой плик, тип „клипс“, съдържащ пластмасова
ампула с капаче, смачкано парче алуминиево фолио, парче хартия и парче
найлон; 1 брой полиетиленов плик, тип „клипс“, съдържащ пластмасова
ампула с капаче, 1 брой празен полиетиленов плик, тип „клипс“,
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени при
извършеното претърсване и изземване в процесния апартамент / т.1, л.35 – 39
от ДП /;
- заключения на назначените съдебни експертизи - заключение на
химическа експертиза по протокол №39/ 03.02.2017г. / т.1, л.48 – 50 от ДП/,
заключение на химическа експертиза по протокол №391 от 18.07.2019г. / т.2,
л.37 – 39 от ДП/.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници,
оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа
обстановка по спора, която съвпада и с изложената в обвинителния акт.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото и
механизма на извършване на деянието и неговия автор, предмета на
неправомерно държаните наркотични вещества, техния вид и количество - са
категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда
на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в
първата инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил
относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за
установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани,
те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането
на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата
на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране
и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
13
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната
присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената
дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира
процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен
материал и счете, че възражението на защитата за липса на достатъчни и
годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаното деяние
по вменената наказателноправна норма и участието на подсъдимия в него,
както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на
предположения, внушения и догадки, на недостатъчни, негодни и
противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните
доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.
Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено
проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил
нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в
представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен
по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкрИ.е на
обективната истина, в това число досежно вида на процесните наркотични
вещества, техния вид и количество, както и намерението на подсъдимия – да
ги продаде. По време на първоинстанционното съдебно следствие по искане
на прокурора са разпитани непосредствено свидетелите И. Б., Ст. М., А. Д., И.
М., В. В., Р. К.а, Д. К., а по искане на защитника на подсъдимия е разпитана
свидетелката Т. К.а. На страните, включително на подсъдимия и неговия
защитник, е предоставена възможност да задават много въпроси на
свидетелите, които подробно са отговаряли. При стриктно спазване
изискванията на процесуалния закон на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК и чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК са прочетени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на свидетеля
В. В., който потвърдил тяхната достоверност. По аналогичен начин е
процедирал съдът и досежно досъдебните показания на свидетелите И. Б. и Д.
К., които са прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от
14
НПК, както и по отношение досъдебните показания на свидетелите Ст. М. и Р.
К.а, които са прочетени на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от
НПК, като и четиримата свидетели - Б., К., М. и К.а, са заявили, че поддържат
досъдебните си твърдения. Предоставена е възможност на подс. К. да даде
обяснения и същият е депозирал такива двукратно пред разследващия орган,
както и пред съда. На досъдебното производство обв. К. не е отрекъл
фактическата си власт върху намерената на терасата марихуана, макар и да е
заявил, че не знае как този наркотик е попаднал там. При разпита си пред съда
подсъдимият първоначално отново заявил, че не знае как въпросната
марихуана е попаднала на терасата му, а в допълнителните си обяснения
казал, че същата била оставена там от майка му, която с нея варяла чай за
болния си брат, страдащ от онкологично заболяване. По настояване на
защитата са приети и приложени като писмени доказателства медицински
документи касателно онкологичното заболяване на вуйчото на подсъдимия.
По инициатива на съда и с цел преодоляване на констатирани противоречия
между обясненията на подс. К., от една страна, и показанията на свидетелите
М. и В., от друга, са проведени очни ставки между подсъдимия и всеки от
посочените двама свидетели.
В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата
по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното решаване на
спора, приема за безспорно установени. Анализирал е доказателствените
източници – свидетелските показания, писмените и веществените
доказателства и доказателствени средства, заключенията на химическата
експертиза. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани
противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава
вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да
преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените
източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои
да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки
съображенията си в тази насока. При приложения от първата инстанция
законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и
оценката на доказателствените материали, фактическите констатации,
съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно
обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е
15
несъстоятелен.
Правилно в дейността си по оценка на събраните по делото
доказателствени източници, включваща също и проверка за истинност на
информацията, съдържима в тях, съдът се е позовал на показанията на
свидетелите И. М. и В. В., включително досъдебните на втория от тях, които
гласни доказателства са с основна доказателствена тежест в това наказателно
производство, доколкото тези свидетели имат непосредствени впечатления за
неправомерната дейност на подс. К.. Свид. И. М. споделя, че е бил помолен от
подс. К. да отиде с него на 01.02.2017г. до гр. Айтос, където да вземе от един
човек една торба. Свид. М. разказва, че подсъдимият го е закарал с личния си
автомобил до гр. Айтос и е бил обещал да го върне обратно до гр. Бургас, но
поради внезапна проверка от полицейски служители по повод оперативна
информация, че подс. К. продава наркотици, свидетелят се озовал в Районно
управление – гр. Айтос, където се установило, че в торбата има наркотични
вещества - марихуана, а самият той съобщил на полицаите, че торбата и
материала в нея са на подс. К. от Бургас, като тези сведения дали основание за
извършване на претърсване, още същия ден – на 01.02.2017г., в дома на К.,
където били открити процесните наркотици.
Свид. В. е последователен в показанията си, депозирани на всичките му
разпити, че в периода 2015г. – 2017г. е закупувал от подс. К. около десет пъти
марихуана, като единичната цена на наркотика е била от 5 лева – до 7 лева за
грам, а самите доставки на дрогата обикновено се извършвали на
кръстовището с кръгово движение в гр. Айтос, в което населено място свид.
В. живее и където подс. К. пристигал с личния си автомобил „Тойта“, сив на
цвят, но понякога трето лице донасяло марихуаната, като свид. В. бил
сигурен, че именно подс. К. му я изпраща.
Свид. В. с подробности пресъздава последното договаряне с подсъдимия,
което осъществили по мобилното приложение WhtsApp, като тогава подс. К.
убедил свид. В. да получи по-голямо количество наркотик. Свид. В. разказва,
че този път с подсъдимия си уговорили среща не на обичайното място - на
„кръговото“, а на спортната площадка, намираща се над стадиона в гр. Айтос,
където не дошъл подс. К., а трето, непознато лице, което му предало от името
на Т. непрозрачна найлонова торба, без да казва какво е съдържанието й и
колко пари струва същото. Свид. В. твърди, че в изпратената му от подс. К.
торба действително е имало огромно количество марихуана, което той не
16
претеглил и не го установил с точност, но след като вкъщи си направил и
изпушил една цигара, констатирал, че марихуаната е с много лошо качество и
съобщил на подсъдимия, че иска да му я върне. Твърди още, че връщането на
торбата с дрогата е станало на същото място – на спортната площадка в гр.
Айтос, където подсъдимият отново не дошъл лично, но се явил непознат за В.
човек, който му казал, че Т. го изпраща, при което свид. В. предал на
непознатия получената преди няколко дни от името на подс. К. торба с
цялото количество марихуана. Свид. В. посочва, че по повод на въпросната
марихуана е бил извикан да свидетелства в Районното управление на МВР –
гр. Айтос.
Твърденията на свидетелите М. и В. относно връщането на голямото
количество марихуана, получена преди това от В. от името на подс. Т.К.,
напълно съвпадат. Те кореспондират и с показанията на свидетелите –
полицейски служители И. Б. и А. Д., които участвали в операцията в гр.
Айтос за установяване и задържане на лицето, пренасящо голямо количество
наркотици за подс. Т.К.. Предвид на това и при липса на данни, че
показанията на М. и В. са били депозирани при упражнен спрямо тях
психически натиск или физическо насилие от страна на полицаите или
разследващите органи, то посочените показания заслужават пълно доверие, а
фактът, че първият от тях е бил осъден за държането на въпросната
марихуана, не го прави пристрастен и заинтересован от изхода на настоящото
дело, което има за предмет съвсем друго количество марихуана, намерена в
апартамента на подсъдимия в гр. Бургас, поради което твърденията на свид.
М. не следва да се игнорират. Същите ведно с показанията на свид. В.
категорично установяват, че подсъдимият е продавал наркотици и процесната
марихуана е държана от него с цел разпространението й на други лица, а не за
лична употреба.
Специално внимание в анализа на доказателствената съвкупност следва да
се отдели на показанията на свидетелите И. Б. и Ст. М., които са полицейски
служители в РУП – гр. Айтос. Макар и да не се възразява изрично срещу
допустимостта на разпита им в качеството им на свидетели и на валидността
на техните показания като гласни доказателствени средства, следва да се
изтъкне, че въпросните лица са разузнавачи в РУП – гр. Айтос, което
длъжностно качество не им пречи да свидетелстват. Съгласно чл.118, ал.1, т.3
от НПК И. Б. и Ст. М. могат да бъдат свидетели за всички известни им и от
17
значение за фактическото изясняване на делото обстоятелства, включително
такива, свързани с поведението на подсъдимия и направените от него
изявления пред полицаите. Това е така, защото свидетелите И. Б. и Ст. М. не
са участвали в друго процесуално качество в настоящото наказателно
производство и не са осъществили действие по разследването по смисъла на
Глава 17 от НПК. Иначе казано, не попадат в забраната да бъдат свидетели,
установена с нормите на чл.118, ал.1 и ал.2 от НПК. Присъствието им в дома
на подсъдимия по време на извършеното претърсване и изземване и
проведеният с него разговор на местопроизшествието не са действия на
разследващ орган с характерните му елементи по установяване на
престъплението, авторството, образуване на досъдебно производство,
привличане на обвиняем и предявяване на постановлението, разпити на
обвиняеми и свидетели, предявяване на разследването. Свидетелите И. Б. и
Ст. М. са взели участие във физическото претърсване на помещенията в
процесния апартамент, като фактически са размествали предмети и именно в
резултат на тези фактически действия са били намерени на терасата
найлоновите пликове, съдържащи марихуана. Осъществените от
полицейските служители Б. и М. действия представляват оказване на
фактическа помощ на разследващия орган при реализирания съгласно чл.163
от НПК способ за доказване – претърсване и изземване. Посочените
служители не са съставили протокол за тези действия по разследване и по
никакъв начин не са изразили становище по въпросите относно
съставомерност на деянието, авторство и вина за разследваното
престъпление. Тези данни обуславят извод за допустимост и валидност на
показанията на свидетелите Б. и М.. Пристъпвайки към тяхната оценка,
въззивният съд се присъедини към дадената такава за достоверност от страна
на първата инстанция. Коментираните показания са последователни и
детайлни, депозирани са от незаинтересовани от изхода на делото лица.
В качеството си на разузнавачи в РУП – гр. Айтос и след получени
сведения от свид. И. М., че носената от него в торбата марихуана е на подс. К.
от Бургас, И. Б. и Ст. М. още същия ден осъществили посещение в жилището,
обитавано от подсъдимия в гр. Бургас и организирали там претърсване при
условията на неотложност, с цел установяване и изземване на държаните от К.
наркотични вещества.
В показанията си свидетелите Б. и М. подробно пресъздават начина на
18
провеждане на претърсването и изземването, на които те са присъствали, като
в детайли описват намерените предмети и тяхното местонахождение.
Съобщават за коректно поведение и съдействие от страна на подсъдимия,
който доброволно посочил на полицаите кухненски шкаф и им казал, че там
държи топче от фолио с марихуана за лична употреба. Разказват, че в
присъствието на поемните лица е било извадено топчето от фолио и на място
бил извършен наркополеви тест на съдържащата се в топчето зелена, суха,
тревна маса, като се получило червено оцветяване, указващо наличието на
марихуана. Свидетелите Б. и М. са единодушни, че подс. К. е заявил
категорично, че не държи в дома си други наркотични вещества. Въпреки
това те обстойно огледали и претърсили всички помещения в апартамента,
като в хода на тези действия, извършени пред поемните лица и подсъдимия,
свид. Б. намерил в един кашон, на терасата към стаята, ползвана от
подсъдимия, пластмасова цилиндрична кутия от хранителни добавки, при
отварянето на която вътре били открити два найлонови плика, съдържащи
суха, зелена, тревна маса, чието количество видимо многократно
надвишавало това от топчето фолио. Свидетелите Б. и М. са категорични, че
подсъдимият е заявил, че тревата е негова, много стара и отдавна я бил
забравил на терасата. Съдържанието на депозираните от свидетелите Б. и М.
показания, за които вече се каза, че са последователни, логични и
непротиворечиви, също указва, че не са проявени пристрастие, предубеденост
или заинтересованост от решаването на делото. Отсъствието на данни за
влошени взаимоотношения между свидетелите Б. и Манахилов, от една
страна, и подс. К., от друга страна, изключва възможността свидетелите да са
дали показания с изложеното съдържание с единствената цел да навредят на
подсъдимия, като го уличат в извършване на престъпление, поради което да
следва да се игнорират тези гласни доказателства като съмнителни и
неправдиви.
Значими за разкрИ.е фактологията на инкриминираната деятелност се
явяват и показанията на свидетелите Р. К.а и Н. К., които са били поемни лица
при извършеното претърсване и изземване в процесния апартамент и в това
им качество пряко са наблюдавали осъществените процесуално - следствени
действия, непосредствено са възприели фактическите действия на
полицейските служители по оглеждане на помещенията, по фотографиране и
запечатване на вещи и предмети, по намиране, тестване и изземване на
19
процесните вещества, съставянето на протокол на място от разследващия
полицай. Свидетелите – поемни лица еднозначно твърдят поСт.но присъствие
на подс. Т.К. по време на претърсването в жилището, негово нормално,
спокойно поведение и съдействие за намирането на топчето фолио,
съдържащо зелена растителна маса, както и извършения на място
наркополеви тест и получения резултат – оцветяване в червено, индициращо
наркотично вещество. Свидетелките Р. К.а и Н. К. имат добре съхранен
спомен за намирането на терасата към детската стая, ползвана от подсъдимия,
на вещество, подобно на това в топчето фолио, но в много по-голямо
количество, както и тестването му на място и полученото идентично
оцветяване. Съобщават, че при открИ.ето на по-голямото количество
вещество на терасата подс. К. бил изненадан и казал на полицаите, че това
нещо е „старо“ и е забравил за него. Свидетелите – поемни лица единодушно
заявяват коректно и подробно описване на всичко огледано, запечатано и
иззето в съставения на място от разследващия полицай протокол,
прочитането на неговото съдържание и подписването му без възражения.
Показанията им са изключително подробни, последователни, конкретни и
непротиворечиви, взаимно се допълват и съвпадат, като срещат подкрепа в
съдържанието на подписания от тях протокол за претърсване и изземване, в
приложените към същия фотоснимки и в думите на свидетелите – полицейски
служители Б. и М.. Посочените свидетелки са безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото, независимо че са съседки на подс.
Т.К., когото познават от малко дете, познават също родителите му и сестра
му. Категорично заявяват, че подс. К. преимуществено живее сам в
апартамента, докато сестра му от много години живее в чужбина и си идва в
Бургас по коледните празници и през лятото, а родителите му живеят в къща,
намираща се извън Бургас и рядко посещават апартамента си в града.
Свидетелките Р. К.а и К. споделят личните си впечатления за подсъдимия,
когото описват като добър, тих, скромен, учтив и отзивчив млад човек, не
знаят, че той се занимава с разпространение на наркотици, не са виждали да
го посещават съмнителни лица. Липсват пречки за участието на свидетелките
Р. К.а и К. като поемни лица в извършените процесуално-следствени
действия, липсват също основания, които да обосновават тяхна
заинтересованост от решаването на делото и които да налагат игнорирането
на техните показания като компрометирани и неистинни.
20
Относими към спора и с принос за изясняване на цялостната фактическа
обстановка са и показанията на свид. А. Д., който през 2017г., заемайки
длъжността Началник група в сектор „Криминална полиция“ в РУ – гр.
Айтос, е организирал полицейска акция за проверка на получената
оперативна информация, че в района на кръстовището с кръгово движение в
гр. Айтос едно лице ще пренася голямо количество наркотици. Свид. Д.
твърди, че лично той и колегите му свид. И. Б. и Г. К. са участвали в
установяване и задържане на лицето, пренасящо наркотичните вещества.
Твърди също, че по личната карта на това лице установили самоличността му
– И. К. М. и го отвели в полицейското управление. Свид. Д. разказва, че още
при залавяне на посоченото лице, същото признало, че в торбата носи
марихуана, която е на Т.К. от Бургас и на когото трябва да я предаде.
Съобщава, че по повод на така получените сведения на място бил извършен
наркополеви тест, който реагирал положително за наличието на канабис, а
веднага след това било организирано посещение и претърсване в
апартамента, в който живеел подс. К. в гр. Бургас. Няма основания за
съмнение в безпристрастността на свид. Д. и в правдивостта на показанията
му, поради което същите следва да бъдат напълно кредитирани, както
правилно преценил първоинстанционният съд.
Въззивният съд се запозна и с показанията на свид. Т. К.а, разпитана в
първоинстанционното съдебно следствие по искане на защитата, и сподели
дадената от първия съд оценка за недостоверност на същите. Тези показания
противоречат на останалите такива, депозирани от другите непредубедени
свидетели и разкриват явен стремеж на свид. Т. К.а да подкрепи защитната
теза на подс. К. – нейн син, според която през 2012г. майката е занесла в
апартамента процесната тревна маса, дадена й от приятел на нейния брат П.
А. Ст., за да вари чай за последния, страдащ от онкологично заболяване, с цел
да облекчи болките му. Ако се възприеме за достоверно твърдението на свид.
Т. К.а за липса на съпричастност на подсъдимия към наркотичните вещества,
открити пет години след оставянето им от нея на терасата на процесния
апартамент, то буди недоумение отсъствието на разговор между сина и
майката относно нахождението и намирането на въпросните наркотици в
жилището, обитавано преимуществено от сина, в продължение на повече от
четири години след открИ.ето на дрогата, още повече, че самият Т.К. е бил
обвинен по повод на тези вещества. Житейски нелогично е при повдигнато
21
обвинение за незаконно държане на наркотични вещества, намерени в
обитавано от обвиненото лице жилище, в хипотеза на невинност,
обвиняемият да не се поинтересува кой може да е поставил наркотичните
вещества в неговия дом с явното намерение да му навреди. Още повече, че в
случая подс. К. вече е бил осъден за незаконно държане на марихуана и е
знаел, че се намира в изпитателен срок, поради което по повод на настоящото
деяние го грози постъпване в затвора. По тези съображения и като отчете
явната заинтересованост и пристрастност на свид. Т. К.а и противоречието
между нейните твърдения и останалите доказателствени средства, въззивният
съд не гласува вяра на показанията й.
В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил
обясненията на подс. Т.К., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни
доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/
подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва
истината. Тази част от дадените от него обяснения, с които отрича
съпричастност към намерените на терасата и иззети по време на
претърсването в дома му наркотични вещества; в които казва, че никога не е
продавал и разпространявал наркотични вещества, включително на свид. В.;
че не е накарал свид. М. да получи в Айтос торба с марихуана и да му я
предаде; че не знае как са попаднали на терасата на апартамента в Бургас
намерените там наркотични вещества; че същите са били донесени и оставени
от майка му, за да вари с тях чай на болния си от рак брат, на когото
морфинът не облекчавал страданията, не отговарят на обективната истина, а
изразяват единствено неговата защитна позиция. Изложените негови
твърдения не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Обсъдените и кредитирани показания на свидетелите В. В. и И. М.
установяват, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества и
конкретно марихуана с лошо качество. Свидетелите И. Б., Ст. М., Р. К.а и Н.
К. са присъствали на претърсването и изземването в дома на подсъдимия и са
възприели намирането на наркотични вещества. Протоколът за претърсване и
изземване също установява, че в обитаваното от подсъдимия жилище са били
намерени наркотици. Все пак подсъдимият признава, че в негово присъствие
по време на претърсването на апартамента в Бургас полицаите са открили на
терасата две найлонови пликчета, като намиращите се в тях вещества
22
реагирали положително на марихуана. Но отрича да е казвал на полицейските
служители, че намерената на терасата тревна маса е негова, много стара и
отдавна забравена. В обратен смисъл са обаче незаинтересованите показания
на свидетелите Б., М., Р. К.а и К., които също са се намирали в апартамента
по време на процесуално-следствените действия и пряко са наблюдавали
случващото се на място, включително и реакциите и думите на подсъдимия.
Предвид на това, въззивният съд не даде вяра на изложените обяснения на
подсъдимия.
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции
заема коментарът на заключенията на назначените на досъдебното
производство химически експертизи по Протокол №391 от 18.07.2019г. / т.2,
л.37-39 от ДП/ и по Протокол №39 от 03.02.2017г. / т.1, л.48-50 от ДП/. Тези
заключения са достатъчно пълни, ясни и обосновани и няма основание за
съмнение в тяхната правилност. Те са изготвени от високо квалифициран
експерт – химик В. Б., в чиято професионална компетентност,
добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Експертът е отговорил
изчерпателно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси. По
тези съображения съдилищата кредитираха посочените заключения. Те са в
подкрепа на изводите относно вида, количеството и предназначението на
процесните вещества, , които вещото лице аргументирало след непосредствен
оглед и проведени химически изследвания.
Въззивната инстанция, както и първата такава, се довери на представените
в хода на досъдебното производство заключения на химическата експертиза
по Протокол 391 от 18.07.2019г. и по Протокол №39 от 03.02.2017г., които са
имали за предмет на изследване един и същи предмет - растителната маса
иззета от апартамента, обитаван от подсъдимия.
Съгласно Протокол №39 от 03.02.2017г. по ДП № 237 – ЗМ-29/02.02.2017г.
на РУ – гр. Айтос вещото лице Б. е изследвал растителна маса от обект №1/1
/полиетиленов плик, тип „клипс“/ с нето тегло 9,147 грама; растителна маса
от обект №1/2 /полиетиленов плик, тип „клипс“/ с нето тегло 28,991 грама, и
растителна маса от обект №2 / топче от фолио /с нето тегло 3,500 грама, като
установил, че общото нето тегло на растителната маса от трите обекта на
изследване е 41,638 грама. Според това заключение, на база морфологични
белези и химичен състав /наличие на канабиноиди, включително на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, съдържащата се
23
растителна маса в обектите се идентифицира като коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол, както следва: за обект №1/1 – 1,40 %, за обект №1/2 –
1,20% и за обект №2 – 7,20%. Вещото лице приема, че растителната маса от
обект №1/1 и обект №1/2 е сходна по морфологични белези и химичен състав,
докато тази растителна маса не е сходна по морфологични белези и химичен
състав с растителната маса от обект №2. Приема също, че на база средно
нетно тегло на 1 брой саморъчно изготвена цигара в границите от 0,200 до
0,400 грама, от представената за изследване растителна маса с общо нетно
тегло 41,368 грама е възможно да бъдат изготвени от 104 до 208 броя цигари
с дължина 80 мм, съдържащи само коноп.
Въз основа на получените резултати от изследванията на представените
обекти, експертът направил извод, че установеното вещество е канабис
/марихуана, коноп/, което е наркотично, има силно наркотично действие и
подлежи на контрол. Отбелязал, че канабисът е включен в Списък
/Приложение/ №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и
веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Отразил изрична забележка, че направените
химични анализи са деструктивни, което означава, че част от веществото е
изразходвано по време на изследването и поради това следва да се приеме, че
за нето теглото на обектите следва да се счита теглото, определено преди
започване на анализите. Отбелязал още, че в процеса на извършените анализи
били изразходвани по 0,250 грама растителна маса от всеки подобект на обект
№1 и от обект №2.
Съгласно Протокол №391 от 18.07.2019г. по ДП № 434 – ЗМ -1047/2017г.
на 2-ро РУ при ОД на МВР - гр. Бургас вещото лице Б. е изследвал същите
наркотични вещества, които са били предмет на анализ и изследване по
Протокол №39 от 03.02.2017г. по ДП № 237 – ЗМ-29/02.02.2017г. на РУ – гр.
Айтос. След като отбелязал, че предмет на изследване по последния цитиран
протокол са били растителна маса от обект №1/1 с нето тегло 9,147 грама,
растителна маса от обект №1/2 с нето тегло 28,991 грама, или общо за обект
№1 – 38,138 грама и растителна маса от обект №2 с нето тегло 3,500 грама
или общото нето тегло на растителната маса от трите обекта на изследване е
била 41,638 грам, то съдържащата се в представените за повторно изследване
24
обекти растителна маса е с определено нетно тегло, както следва: растителна
маса от обект №1/1 с нето тегло 8,526 грама, растителна маса от обект №1/2 с
нето тегло 28,394 грама, или общо за обект №1 – 36,920 грама и растителна
маса от обект №2 с нето тегло 3,193 грама или общото нето тегло на
растителната маса от трите обекта на изследване е 40,113 грама. Експертът
отново отразил забележката, че направените химични анализи са
деструктивни, което означава, че част от веществото е изразходвано по време
на изследването и поради това следва да се приеме, че за нето теглото на
обектите следва да се счита теглото, определено преди започване на
анализите. Отбелязал още, че в процеса на извършените анализи били
изразходвани по 0,250 грама растителна маса от всеки подобект на обект №1
и от обект №2. Предвид на това и на база морфологични белези и химичен
състав приел, че растителната маса съдържаща се в изследваните обекти се
идентифицира като коноп със следното съдържание на тетрахидроканабинол:
за обект №1/1 – 1,40 %, за обект №1/2 – 1,20% и за обект №2 – 7,20%.
Повторил становището си, че канабисът е включен в Списък /Приложение/
№1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и веществата с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Изслушан в хода на първоинстанционното съдебно следствие, експертът –
химик В. Б. пояснил причините, заради които е изготвил две заключения с
идентичен предмет на изследване – наркотичните вещества, иззети от
жилището на подс. Т.К. на 01.02.2017г. – първото заключение, това по
Протокол №39 от 03.02.2017г., му е било възложено по ДП № 237 – ЗМ-
29/02.02.2017г. на РУ – гр. Айтос, а второто заключение, това по Протокол
№391 от 18.07.2019г., му е било възложено по ДП № 434 – ЗМ -1047/2017г.
на 2-ро РУ при ОД на МВР - гр. Бургас, в което били отделени материалите
относно иззетите от дома на подс. К. наркотични вещества от материалите по
ДП № 237 – ЗМ-29/02.02.2017г. на РУ – гр. Айтос, касаещи марихуаната,
намерената у свид. И. М. и върната чрез него от свид. В. на подс. К..
Вещото лице Б. разяснил, че при извършване на втората експертиза същото
изследвано наркотично вещество вече е било в по-малко количество поради
предходно изготвената химическа експертиза по досъдебното производство в
25
РУ – гр. Айтос и деструктивния характер на направените химични анализи.
Подчертал, че за действително количество на иззетия от дома на подс. К.
наркотик /коноп/, следва да се приеме теглото 41,638 грама, а не теглото от
40,113 грама, представено му за повторно изследване по новообразуваното
ДП във Второ РУ на МВР – Бургас.
Обсъждайки приложените по делото писмени материали, въззивният съд,
както и първостепенният, намери за валиден изготвения в хода на
досъдебното производство протокол за претърсване и изземване. Той е годно
писмено доказателствено средство за установяване на правно-релевантни
факти, а самите процесуалноследствени действия – претърсване и изземване -
са били извършени в съответствие с изискванията на чл.159 – чл.163 от НПК.
По време на претърсването в апартамент №18, находящ се в гр. Бургас, ж. к.
„Б. М.“, №*, вх.*, етаж 6, обитаван от подс. К., били открити и иззети
предметите и веществата, подробно описани в съставения за следственото
действие протокол, както и по-горе в настоящото решение.
Претърсването на жилището и изземването на вещите са били извършени в
условията на неотложност – в 16.57 часа до 17.43 часа на 01.02.2017г., като на
следващия ден – 02.02.2017г. протоколът е бил надлежно одобрен от съдия от
съответния първоинстанционен съд, спазвайки изискуемия от чл.161, ал.2 от
НПК 24-часов срок, с определение №29 от 02.02.2017г. по ЧНД №44/2017г. на
Районен съд - Айтос. Цитираният протокол е бил подписан от всички
присъстващи на следствените действия без възражения и забележки относно
начина на осъществяване на действията, както и относно направените при тях
констатации и иззетите вещи.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха
подробно цитирани. Справката за съдимост на подс. К. установява, че същият
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1
от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години съгласно
чл.66, ал.1 от НК. Същият документ установява още, че подсъдимият е
извършил настоящото деяние в изпитателния срок по предходното си
осъждане.
Заверено копие на протокол от 21.07.2017г. по НОХД №317/2017г. на
26
Районен съд – Айтос установява, че лицето И. К. М., свидетел по настоящото
дело, е признат за виновен в извършване на 01.02.2017г. в гр. Айтос на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК с предмет високорисково наркотично
вещество коноп /канабис, марихуана/ с общо нетно тегло 454,500 грама със
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол – 4,10%, за което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от три години съгласно чл.66, ал.1 от НК.
Справката за пътуване на лице – български гражданин А. А. К.а установява,
че в периода 01.01.2016г. – 10.01.2020г. посоченото лице, сестра на подс. К.,
преимуществено е пребивавала извън територията на Република България.
Приемателно-предавателен протокол №2614 от 07.02.2017г. /т.2, л.72 от
ДП/ установява, че на посочената дата разследващ полицай от РУ МВР-
Айтос е предал на технически сътрудник наркотично вещество коноп с общо
нето тегло 41,638 грама, иззето от Т. АТ. К. на 01,02.2017г. от гр. Бургас, ж. к.
„Б. М.“, №*, вх.*, етаж 6, ап.*. Приемателно-предавателен протокол от
30.05.2019г. /т.2, л.58 от ДП/, установява, че на посочената дата е било
предадено на ЦМУ наркотично вещество с общо нетно тегло 41,368 грама,
иззето от Т. АТ. К. на 01,02.2017г. в гр. Бургас.
Епикризи, онкологично досие и препис-извлечение от акт за смърт на лицето
П. А. Ст., брат на свид. Т. К.а и вуйчо на подс. К., установяват, че посоченото
лице е страдало от онкологично заболяване, по повод на което е било
оперирано, проведен му е бил курс на ЛХТ, починало е на 23.07.2012г.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкрИ.е на обективната истина, двете съдебни инстанции им се
довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Двете съдебни инстанции цениха предметите, приобщени като веществени
доказателства по делото и най-вече наркотичните вещества- коноп с общо
нетно тегло 41,368 грама, както и всички други предмети, иззети в хода на
досъдебното производство. Въпросните предмети са били надлежно описани
в съответния протокол за изземване и са били фотографирани. Наркотичното
вещество коноп се намира на съхранение в ЦМУ. Предметите, приобщени
27
като веществени доказателства, затвърждават по несъмнен начин
достоверността на изложените по-горе обстоятелства.
Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства
приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбума към
протокола за претърсване и изземване /т.1, л.35-39 от ДП/, тъй като те са били
направени в хода на започналия наказателен процес от специалист –
технически помощник, участвал като такъв по време на посочените действия
по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за
изготвянето на фотоснимките.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели
становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на
разгледаното престъпление в лицето на подсъдимия К., а проверяваният
съдебен акт - да намери за обоснован.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.4 от НК, защото на 01.02.2017г., без надлежно разрешително, е
държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп с
общо нетно тегло 41,638 грама, с активно действащ наркотичен компонент
тетрахидроканабинол с концентрация от 1,20% до 7,20%, на стойност 249,83
лева.
Констатацията на съда относно предмета на посоченото престъпление е в
съответствие с приложимите за казуса регламенти. Съгласно Списък II от
Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от
Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр. 30/1999г., конопът е
наркотично вещество и подлежи на контрол. Той е характеризиран като
високорисково наркотично вещество и е включен в Приложение №1 /Списък
№1/ към чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и веществата с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
28
Правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че
коментираното престъпление с предмет описаното високорисково наркотично
вещество е било извършено от подсъдимия при форма на изпълнително
деяние „държане“.
Несъмнено установено е от събраните по делото доказателства, че на
01.02.2017г. подс. К. е държал в обитавания от него апартамент, находящ се в
гр. Бургас, ж. к. „Б. М.“, №*, вх.*, етаж 6, ап.*, в три различни опаковки
високорисково наркотично вещество – коноп с общо нетно тегло 41,638
грама, както следва: в обект №1/1 /полиетиленов плик, тип „клипс“/ - коноп с
нетно тегло 9,147 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 1,40%; в
обект №1/2 /полиетиленов плик, тип „клипс“/ - коноп с нетно тегло 28,991
грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 1,20%; в обект №2 / топче от
фолио / - коноп с нетно тегло 3,500 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 7,20%. Този извод на съда е верен, защото подсъдимият
е упражнявал фактическа власт върху посочените вещества. В подкрепа на
това заключение е и фактът, че подсъдимият доброволно е посочил на
полицейските служители местонахождението на марихуаната, съдържаща се
в обект №2 / топче от фолио / – кухненски шкаф, а другата част от наркотика
е била намерена в кашон на терасата на обитавания от него апартамент. В
тази връзка следва да се добави, че за да е осъществено престъплението при
форма на изпълнителното деяние „държане на наркотично вещество”,
достатъчно е последното да се държи от дееца, без да е необходимо
демонстриране на това държане, нито изразено намерение за своене на
веществото. За съставомерността на деянието не е необходим определен
минимален времеви период на държане на наркотика, нито непрекъснатост и
непосредственост на държането. От момента, в който деецът установи своя
фактическа власт върху наркотичното вещество, той вече го държи и
осъществява изпълнителното деяние на коментираното продължено
престъпление, без да е нужно изтичането на определено време, нито
непрекъснато и пряко държане на веществото. В казуса подс. К. е държал
процесния наркотик – коноп от момента на неговото придобИ.е, който е
неизвестен, до изземването му от органите на полицията по време на
извършените в процесния апартамент следствени действия по претърсване и
изземване.
Безспорен е също и другият обективен елемент от състава на
29
разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за
държане на високорискови наркотични вещества, издадено в полза на
подсъдимия.
Наред с коментираните обективни признаци на деянието,
първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая присъстват и
елементите от субективната страна на престъплението - пряк умисъл и
специална цел за разпространение на наркотичните вещества. Всички данни
по делото несъмнено сочат, че подс. К., с оглед на неговата възраст, житейски
и социален опит, физическо и психично развитие, степен на образование и
съдебно минало добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и
непозволено от закона, като държи в обитаваното от него жилище процесното
наркотично вещество – марихуана. Подсъдимият е запознат с действието на
този наркотик, който лично употребява, знае разрешителния режим за
неговото производство, държане и разпространение, знае също, че не
притежава надлежно разрешително за придобИ.ето и държането на
наркотични вещества. Следователно, той е бил съвсем наясно за
неправомерността на постъпката си, изразяваща се в държане на процесния
наркотик, за който е бил убеден, че е марихуана. Извършените от него
действия по укрИ.ето на опаковките с наркотик на различни скришни места в
жилището му са обективен израз на оформените в съзнанието му представи за
общественоопасния характер на деянието му и неговите последици и за
желанието му тези последици да се проявят в действителност. Иначе казано,
действал е с пряк умисъл, както правилно е счела първата инстанция.
Законосъобразно е също становището на първия съд, че в казуса е налице
квалифициращият субективен признак на коментираното престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1 от НК - специалната цел за разпространение на държаните
наркотични вещества. Тя се установява по несъмнен и категоричен начин от
кредитираните досъдебни и съдебни показания на свидетелите В. В. и И. М.,
а косвено – и от множеството предмети, иззети от жилището на подсъдимия
като веществени доказателства, които в комплексна преценка с писмените и
гласните доказателствени средства също индицират, че целта на подсъдимия
досежно процесния наркотик коноп е била да го продаде на трети лица. В
подкрепа на този извод са както начинът на опаковане на наркотичното
вещество, така и самото му количество, което изключва вероятността същото
да е било предназначено единствено за лична употреба от подсъдимия и най-
30
вече становището на вещото лице – химик, че от марихуаната, съдържаща се
в топчето фолио, могат да се свият от 9 до 18 броя цигари, а от марихуаната,
намерена на терасата, могат да се направят от 95 до 190 броя цигари.
Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с
разпоредбите на чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са
предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК,
за оправдаването му, както и тези за преквалификация на деянието по по-леко
наказуемите състави на чл.354а, ал.5 от НК или по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда и съобразявайки
алтернативното искане за намаляване размерите на постановените наказания,
въззивната инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на
наложените наказания лишаване от свобода и глоба и прецени същите като
справедливи.
При определяне вида и размера на посочените наказания съдът е
съблюдавал приложимата за казуса разпоредба на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК.
Правилно е приел, че престъпленията, имащи за предмет наркотични
вещества, са считани поначало като такива със завишена степен на
обществена опасност, с оглед техния обект на защита - обществените
отношения, свързани с народното здраве. Така очертаният обект на защита,
както и нарастващият брой на деянията с предмет наркотични вещества,
тяхната динамика и актуалност и особено неблагоприятното въздействие на
наркотиците върху здравето на хората, са били законодателно отчетени с
предвидените за коментираните престъпления тежки санкции.
На следващо място, съдът правилно е преценил степента на обществена
опасност на конкретното деяние, която намерил за относително висока,
съобразявайки вида и количеството на процесното наркотично вещество и
съдържанието на неговия активно действащ наркотичен компонент. Предмет
на престъплението е високорисково наркотично вещество – коноп /
марихуана / с активно действащ наркотичен компонент тетрахидроканабинол
с концентрация от 1,20 % до 7,2%, като наркотикът е бил предназначен за
възмездно разпространение на трети лица, предимно млади хора, начинаещи в
31
употребата на дрога.
Съблюдавайки принципното положение, според което водещо значение за
определяне степента на обществена опасност на дееца има тежестта на
извършеното престъпление, чрез което се изявяват и неговите личностните
качества, решаващият съд правилно е приел, че подс. К. е личност с
относително висока степен на обществена опасност поради тежестта на
осъщественото от него деяние и то по време на изпитателния срок на
миналото му скорошно му осъждане за аналогично престъпление – държане
на високорисково наркотично вещество коноп /канабис, марихуана/. Особено
показателен за сравнително високата степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец и за неуспешния процес на поправяне у него е фактът,
че той е извършил разгледаното деяние само 100 дни след предходното му
условно осъждане и по време на определения му изпитателен срок.
При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода трябва да се
вземат предвид също подбудите и причините за извършване на деянието,
което не е сторил първостепенният съд, и които според въззивния се състоят в
ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви
задръжки, незачитане от него на правните норми, регламентиращи контрола
върху наркотичните вещества и забраната за тяхното държане и
разпространение, утвърждаващите се у него престъпни наклонности, най-вече
към деяния с предмет наркотични вещества и не на последно място –
нарастващата масова употреба на наркотици, обуславяща голямото им
търсене на „пазара“.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието,
първоинстанционният съд правилно е приел превес на смекчаващите вината
обстоятелства над отегчаващите такива. Към смекчаващите отговорността
факти правилно е отнесъл оказаното от подсъдимия съдействие на
полицейските служители за разкрИ.е на престъплението, като доброволно е
показал местонахождението на част от процесния наркотик. В обхвата на
благоприятстващите фактори следва да се включат още сравнително малкото
количество на процесните наркотични вещества, техния вид - марихуана,
която не се отнася към т. нар. „твърди наркотици”, както и признаването на
част от фактите по обвинението. Липсват обаче доказателства за трудова и
социална ангажираност на подсъдимия, които съдът необосновано приел като
смекчаващи вината обстоятелства.
32
Изчерпателно изброявайки и обсъждайки всички налични смекчаващи
отговорността обстоятелства, въззивната инстанция се присъедини към
разбирането на първата, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от
НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от
тях е изключително по своя характер, за да се налага определяне на
наказанието при условията на цитираната разпоредба, а не при тези на чл.54
от НК. Многобройните и/ или изключителните смекчаващи вината
обстоятелства според изискванията на чл.55, ал.1, т.1 от НК биха обосновали
налагане на наказание лишаване от свобода под две години, което се явява
несъразмерно леко и несъответно на индивидуализиращите вината
обстоятелства, както и неефективно за постигане целите на санкцията по
чл.36 от НК, поради което ще се окаже несправедливо, а налагането му ще
бъде израз на необоснована снизходителност към подсъдимия като
утвърждаващ се автор на престъпления с предмет наркотични вещества.
Неоснователен е доводът на защитата, че продължителният период от
време, изминал от извършване на деянието и до налагане на наказанието,
следва да се преценява като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, изискващо индивидуализация на наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Продължителността на настоящото наказателно
производство, макар и да е значителна, при това по дело, което не се отличава
с фактическа и правна сложност, не следва да се цени като прекомерна и не
придобива изключителен характер. Наред с това, следва да се подчертае, че
макар и от деня на извършване на деянието да са изминали вече четири
години и половина, самото привличане на подс. К. като обвиняем е станало
значително по-късно – на 15.10.2019г. /т.2, л.6 от ДП/, от който момент той е
започнал да търпи ограниченията и неблагоприятните последици,
произтичащи от това процесуално качество, поради което и преценката дали
продължителността на наказателното производство съответства на
изискванията на ЕКПЧОС следва да се извършва съобразно този момент.
Съгласно установената съдебна практика, само когато срокът на
наказателното производство е продължил прекомерно дълго, необходимо е за
това да бъде предоставена компенсация на подсъдимия чрез намаляване на
наказанието.
Разисквайки индивидуалното наказание на подсъдимия, първата инстанция
не е пропуснала да отчете като отегчаващи вината му обстоятелства неговото
33
съдебно минало, обременено с предишно осъждане за аналогично
престъпление, както и извършването на сегашното деяние в изпитателния
срок на предходно условно осъждане. Към въпросната категория
обстоятелства следва да се добавят превръщането на продажбата на
наркотични вещества в основен източник на доходи и средства за издръжка и
липсата на трудова ангажираност у подсъдимия, предвид отсъствието на
доказателства в подкрепа на твърдението му, че той се занимава с търговия на
спално бельо, осъществявана онлайн.
В категорията на утежняващите отговорността обстоятелства, обуславящи
завишаване на наложеното наказание, не могат да се отнесат некритичното
отношение на подсъдимия към извършеното от него, непризнаването на
вината или недаването на достоверни обяснения, тъй като това е недопустимо.
Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в процеса е израз на
правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова липсата на
критичност и демонстрирано разкаяние са факти, които не могат да се
интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното
му положение.
Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е преценил, че на подсъдимия за разгледаното
престъпление следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и в размер, който гравитира към
минималния, предвиден в приложимата норма на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК, а
именно три години лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав, като прие, че първата инстанция е съобразила
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
отчела е относително високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца, отдала е нужното значение на констатираните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и наред с това е
проявила умерена строгост към подсъдимия, прецени, че наложеното му
наказание лишаване от свобода с посочения по-горе размер е справедливо, ще
способства за поправителното въздействие спрямо него и ще ограничи
максимално вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени
прояви. Допълнително смекчаване на определеното наказание, без
обуславящи ги фактори, би било израз на необоснована снизходителност, не
34
би довело до адекватна реализация на целите на наказанието, предвидени в
чл.36 от НК и би създало усещане за безнаказаност у подсъдимия и в
обществото.
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда, въззивната
инстанция упражни контрол и относно наложеното на подсъдимия наказание
глоба за разгледаното престъпление и установи, че в тази му част съдебният
акт е законосъобразен и справедлив. Приложимата за казуса разпоредба на
чл.354а, ал.1 изр.1 от НК регламентира като кумулативно наказание наред с
лишаването от свобода и глоба в размер от 5 000 до 20 000 лева. В
съответствие с тази правна норма и тази на чл.55 ал.3 от НК, първостепенният
съд е наложил на подсъдимия за разгледаното престъпление и наказание
глоба в размер на 5 000 лева. Този размер съвпада с минималния предвиден в
закона и наред с това е съобразен със степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, със смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, коментирани по-горе, както и с материалното съСт.ие на
подсъдимия. Предвид на това, въззивният съд счита, че не следва да коригира
размера на обсъдената глоба. Същата е прецизно отмерена с оглед на всички
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съобразена е с целите на
специалната и генералната превенция и същевременно е справедлива.
В заключение, въззивната инстанция намери, че постановените наказания
са справедливи и не са налице изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за
изменяване на обжалваната присъда в частта относно наложените на
подсъдимия за разгледаното престъпление наказания чрез занижаване на
техните размери.
Правилна и законосъобразна е първоинстанционната присъда в частта й, с
която на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение
наказанието единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на подс. К. по
НОХД №514/2016г. на Районен съд – Айтос. В казуса са изпълнени
предписанията на посочения законов текст, който регламентира, че ако до
изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго
умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му
бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното
наказание. В случая с одобрено от съда споразумение №125 от 21.10.2016г., в
сила от същата дата, по НОХД №514/2016г. на Районен съд – Айтос, на подс.
К. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет
35
месеца за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен
срок от три години, считано от 21.10.2016г. Този изпитателен срок щеше да
изтече на 21.10.2019г., но не е бил изтекъл към датата на извършване на
разгледаното престъпление – 01.02.2017г. Поради това, че по време на
изпитателния срок е било извършено сегашното деяние, което е от общ
характер и умишлено и за което на подсъдимия се налага наказание лишаване
от свобода, задължително е на основание чл.68 ал.1 от НК да се активира
коментираното отложено наказание от единадесет месеца лишаване от
свобода. При това, в казуса за съда не е съществувала възможност за
преценка дали да приведе в изпълнение въпросното наказание лишаване от
свобода или да не стори това, каквато възможност е предвидена в чл.68, ал.2
от НК при непредпазливо престъпление, тъй като настоящото престъпление
по чл.354а, ал.1 изр.1 от НК, извършено в изпитателния срок на условното
осъждане, е умишлено. Освен това, следва да се съобрази обстоятелството, че
наложеното условно наказание на подсъдимия не е допринесло за неговото
поправяне, не е оказало спрямо него очаквания предупредителен и възпиращ
ефект. С оглед на тези съображения и при пълно съблюдаване на
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК първата инстанция правилно е постановила
подсъдимият да изтърпи ефективно отложеното наказание от единадесет
месеца лишаване от свобода по предходното му осъждане, като е определила
първоначален строг режим за изпълнение на това наказание.
С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса
за изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС,
постановил определеното наказание от три години лишаване от свобода да се
изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим, тъй като наказанието
се налага за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на
условно осъждане, по което отложеното наказание лишаване от свобода се
активира на основание чл.68, ал.1 от НК и сборът на двете наказания
надвишава две години. С оглед на това и като отчел, че подс. К. е личност с
относително висока степен на обществена опасност, предвид извършеното от
него тежко умишлено престъпление в изпитателния срок на предходно
осъждане, което обстоятелство изключва положителна преценка за
приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, съдът обосновано намерил за
36
законосъобразен именно първоначалния строг режим за изтърпяване на
настоящото наказание лишаване от свобода.
Прилагайки императивните норми на чл.354а, ал.6 и чл.53 ал.2 б. ”а” от НК
първостепенният съд правилно е отнел в полза на държавата процесните
наркотични вещества, които са предмет на разгледаното престъпление и
безусловно подлежат на отнемане.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление Т.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата 115,79 лева, а на Окръжен съд – Бургас – сумата 36,29 лева,
представляващи направени разноски по дело.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната
инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват
пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото
от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и
които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане.
Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че
първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива,
постановена е при липса на процесуални нарушения, поради което отсъстват
такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да изискват отменяване
или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от
НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №36 от 29.01.2021 год. по НОХД №561/ 2020г.
на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на
Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
Председател: _______________________
37
Членове:
1._______________________
2._______________________
38