Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 12.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шест юни две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА
при
участието на секретаря С.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10581 по описа за
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът –
„Р. (Б.)” ЕАД твърди, че с договор за банков кредит от 14.07.2005 г. на
ответника е предоставен кредит в размер на 45 000 лв. Уговореният краен
срок за погасяването му е 05.09.2019 г., съгласно чл.3 от анекс № от 24.09.2009
г. На датите на падежа от 05.10.2009 г. до 05.12.2010 г. ответникът не е
заплатил дължимите месечни анюитетни вноски. Съгласно чл.14.1 от посочения
анекс към договора за кредит при неплащане от страна на кредитополучателя
изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора за кредит и
анекс № 1 в продължение на 150 от датата на падежа на това задължение, считано
от 151 ден кредитът става автоматично и незабавно предсрочно изискуем. В чл.10
от анекс № 1 е уговорена наказателна лихва. Въз основа на депозираното пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по ч. гр. д. № 61362/2010 г. на СРС, І ГО, 29 състав, е постановена
исканата заповед срещу длъжника. Последният е депозирал възражение срещу
постановената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземането му към ответника в размер на 31 722, 05 лв. –
главница, 2 929, 01 лв. – редовна лихва за периода 05.01.2010 г. –
17.10.2010 г., 1 192, 39 лв. – наказателна лихва за периода 05.04.2010 г.
– 14.12.2010 г. и 107, 73 лв. – просрочена лихва, както и да му присъди
сторените по делото разноски.
Ответникът
– С.С.И., е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който оспорва
иск. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.14 от анекс № 1/24.09.2009
г. за автоматично настъпване предсрочната изискуемост на кредита, тъй като
противоречи на императивната норма на чл.432 ТЗ, в който изчерпателно са
посочени хипотезите на предсрочната изискуемост. Б.та не е отправила покана до
него във връзка с предсрочната изискуемост към дълга, в съответствие с добрите
търговски практики. Твърди, че при сключване на анекса не са договорени точно
определен размер на лихвения процент за остатъчния срок на договора и анекса.
Счита, че лихвата е следвало да се намали при сключването на анекса, както и
дългът му да се определи като разликата между уговорените и внесените анюитетни
вноски. Прави възражение, че неправилно е изчислен размера на претендираните от
Б.та лихви. Счита, че след изтичането на 150 дни не дължи заплащането на
просрочена наказателна лихва. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.07.2005 г. между страните в производството е сключен договор за
банков кредит, по силата на който Б.та е отпуснала на ответника кредит в размер
на 45 000 лв. за рефинансиране на жилищен кредит от „Б. ДСК” ЕАД,
обезпечен с ипотека на недвижим имот от 16.04.2003 г. Сумата по кредита ще бъде
усвоена на 24.08.2005 г. и ще бъде погасяван на месечни анюитетни вноски,
дължими на 25-то число, с краен срок на погасяване
На 24.09.2009 г. между страните в производството е сключен анекс към
договора за банков кредит, съгласно който страните са приели по – детайлна
дефиниция на „стойност на банковия ресурс” по смисъла на чл.4 от договора за
кредит и чл.5 от анекса. Страните са се съгласили, че стойността на банковия
ресурс е лихвения процент за съответната валута , при който Б.та осигурява
ресурс за финансиране на клиенти, увеличен с разходите по управление на
падежната структура на активите и пасивите на Б.та и други законоустановени
разходи. СБР към датата на подписване на анекса възлиза на 8 %. С клаузата на
чл.2 от анекса страните са се съгласили и са приели за установено, че към
датата на подписване на анекса дължимите от кредитополучателя на Б.та по
договора за кредит суми са в размер на 31 283, 98 лв. – главница, 438, 05
лв. – просрочена главница, 315, 86 лв. – просрочена лихва, 7, 39 лв. –
наказателна надбавка върху просрочена главница, 302, 41 лв. – текуща редовна лихва,
които кредитополучателят се е задължил да погаси. Уговореният срок за
погасяване на задължения е 05.09.2019 г., като падежната дата е променена от
25-то на 05-то число. За периода
05.09.2009 г. –
На 15.12.2010 г. Б.та е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника за сумата от 31 722, 05 лв. – просрочена главница,
2 929, 01 лв. – просрочена редовна лихва за периода 05.01.2010 г. –
17.10.2010 г., 1 192, 39 лв. – просрочена наказателна лихва за периода
05.04.2010 г. 0 14.12.2010 г., 107, 73 лв. – законна лихва от 15.12.2010 г.
Заявителят се е позовал на настъпила предсрочна изискумеост на вземането на
основание чл.14.1 от анекс № 1/24.09.2009 г., поради неплащане на дължими суми
от кредитополучателя, продължило повече от 150 дни.
Длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.11.201 г. по изп. д.
№ 20117780400076 на ЧСИ В. И.а рег. № 778, с район на действие – гр. С., за
купувач е обявен Г. Д.Г., с най - висока предложена цена от 72 020 лв. и
му е възложен апартамент № 3 находящ
се в гр. С., бл.**, вх.*, на първи етаж.
От заключението на вещото лице З.Д. по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че към 15.12.2010 г. когато Б.та е подала заявление
пред СРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, общият размер на неиздължените суми по договор за банков кредит от
14.07.2005 г. и анекс № 1/24.09.2009 г. възлизат на 35 951, 18 лв., от които:
31 722, 05 лв. – просрочена главница; 2 929, 01 лв. – просрочена
редовна лихва за периода 05.01.2010 г. – 17.10.2010 г., 1 192, 39 лв. –
просрочена наказателна лихва за периода 05.04.2010 г. – 14.12.2010 г. и 107, 73
лв. – просрочена лихва. Към момента на завеждане на делото пред СГС размерът на
дълга възлиза на 38 043, 35 лв., от които 31 722, 05 лв. – главница,
4 229, 13 лв. – лихва и 2 092, 17 лв. – законна лихва за периода
15.12.2010 г. – 05.08.2011 г. За периода 15.12.2010 г. – 08.08.2011 г. не е установено
получаването на плащания от ответника в полза на Б.та. Просрочените задължения
по договора за банков кредит от 14.07.2005 г. и анекс № 1 от 24.09.2009 г. към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 18.10.2010 г.,
кредитополучателят не е обслужвал задължения на следните падежи: 05.02.2010 г.,
05.03.2010 г., 05.04.2010 г., 05.05.2010 г., 05.06.2010 г., 05.07.2010 г.,
05.08.2010 г. 05.09.2010 г. и 05.10.2010 г., като към 18.10.2010 г.
задължението възлиза на 31 722, 05 лв. – просрочена главница, 2 929,
01 лв. – просрочена редовна лихва за периода 05.01.2010 г. – 17.10.2010 г.,
107, 73 лв. – просрочена преструктурирана лихва и 68, 71 лв. – просрочена
наказателна лихва за периода 05.04.2010 г. – 05.10.2010 г. Към 18.10.2010 г.
кредитът е в просрочие с 253 дни.
По делото е изготвено допълнително експертно заключение от вещото лице З.Д..
От допълнителното експертно заключение се установява, че във връзка с
извършената публична продан на ипотекирания в полза на ищеца недвижим имот от
ЧСИ В. И.а по сметка на ищеца са преведени следните суми: на 09.12.2011 г. –
44 509, 28 лв. и на 09.12.2011 г. – 8 589, 54 лв. С постъпилата на 09.12.2011 г. сума е
извършено пълно погасяване на дълга по договора за банков кредит от 14.07.2005
г. С постъпилата на 09.12.2011 г. сума е извършено погасяване на дълга по
договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт от
01.12.209 г. По този начин е извършено пълно погасяване на дълга на ответника
по процесния договор за банков кредит от 14.07.2005 г.
В проведеното на 31.10.2012 г. съдебно заседание вещото лице Д. е
пояснило, че при изготвяне на заключенията е направила справка при ищеца по
партидата на ответника. Уговорените между страните лихвени проценти са заложени
в програмата на Б.та, като вещото лице е съобразило партидата на ответника,
начислените суми и извършените плащания. Вещото лице е констатирало, че ЧСИ е
наредил извършване на цитираните в заключението плащания. На 09.12.2011 г. са
постъпили наредените от ЧСИ суми при Б.та и тогава е закрито задължението на
ответника и съответно е закрита
партидата.
Основното и допълнителното експертни заключения са оспорени от
ответника, поради което е допуснато изслушването на нова съдебно – счетоводна
експертиза със същия предмет.
От заключението на вещото лице И.Х.В. по изслушаната повторна съдебно –
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че размерът на вземанията на Б.та по договор за
банков кредит от 14.07.2005 г. и анекс № 1/24.09.2009 г. към датата на подаване
на заявлението за издаване на изпълнителен лист – 15.12.2010 г., възлиза на
25 951, 18 лв., от които 31 722, 05 лв. – усвоена и непогасена
главница по кредита, 2 929, 01 лв. – просрочена редовна главница, 107, 73
лв. – просрочена преструктурирана лихва 1 192, 39 лв. – наказателна лихва.
Към датата на завеждане на делото в СГС – 05.08.2011 г., общият размер на
вземанията на Б.та възлиза на 43 386, 12 лв., от които 31 722, 05 лв.
– усвоена и непогасена главница по кредит, 2 929, 01 лв. – просрочена
редовна лихва, 107, 73 лв. – просрочена преструктурирана лихва, 1 192, 39
лв. – наказателна лихва, 2 101, 16 лв. – законна лихва, 4 069, 04 лв.
– разноски и 1 264, 74 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За времето от
подаване на заявлението до подаване на исковата молба 15.12.2010 г. –
05.08.2011 г. няма постъпили суми за погасяване задълженията на ответника. Към
18.10.2010 г. – датата на предсрочната изискуместо, задълженията на ответника
възлизат на 31 722, 05 лв. – просрочена главница по кредит, 2 929, 01
лв. – просрочена редовна лихва, 107, 73 лв. – просрочена преструктурирана
лихва, 106, 51 лв. – наказателна лихва, като общият размер възлиза на
34 865, 30 лв. Броят на дните в
просрочие към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на дълга е 232
дни за времето от 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г. На 09.12.2011 г. ЧСИ е превела
по сметка на Б.та сумата от 44 509, 28 лв., както и сумата от 8 589,
54 лв. С тези суми Б.та е погасила задълженията на ответника по кредитна карта
Райкарт в общ размер от 8 589, 54 лв., както и задълженията по договора за
кредит от 14.07.2005 г. в общ размер от 44 509, 28 лв., от които
31 722, 05 лв. – главица, 3 224, 28 лв. – законна лихва, 4 229,
17 лв. – лихва, 4 069, 04 лв. – разноски и 1 264, 74 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът възприема заключенията и на двете вещи лица по изслушаните
съдебно – счетоводни експертизи като компетентно дадени и обосновани, изготвени
след анализ на ангажираните по делото доказателства и след извършени при ищеца
справки в счетоводството по партидата на ответника. Налице е несъответствие
единствено по отношение дните на просрочение към момента на обявяване предсрочната
изискуемост на дълга, като в тази част съдът възприема изводите на вещото лице З.Д.,
която е съобразила уговорената с анекс № 1/24.09.2009 г. ново падежно число:
5-то число на месеца, а вещото лице В. е изчислила дните на просрочение
съобразно първоначално уговореното с договора за кредит от 14.07.2005 г. падежно число: 25-то число на месеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на документ, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Страните в производството са били обвързани от договор за банков кредит
и анекс към него № 1/24.09.2009 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника сумата от 45 000 лв. за рефинансиране на жилищен
кредит, предоставен от „Б. ДСК” ЕАД, срещу насрещното задължение на ответника
да върне кредита при уговорените условия до 25.07.2015 г., който е продължен с
подписания анекс до 05.09.2019 г. Считано от 05.02.2010 г. ответникът е спрял
обслужването на кредита, като не е извършил никакви плащания.
В рамките на договорната свобода страните са се уговорили условията,
които следва да са налице, за да се превърне кредита в предсрочно изискуем – при
неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по анекса в продължение на 150 дни от падежа на това
задължение. Страните са се съгласили също така предсрочната изискуемост да
настъпва автоматично и незабавно, при осъществяване на горепосочените
предпоставки, без да е необходимо уведомяване на кредитополучателя. В този
смисъл, за да се превърне кредита в предсрочно изискуем, не е необходимо
отправянето на волеизявление от страна на Б.та, доколкото страните не са
обусловили предсрочната изискуемост от упражняване на субективно, потестативно
право от страна на кредитора. В случая предсрочната изискуемост не е обвързана
с волята на някоя от страните по правоотношението. Тя е последица от пълно или
частично неплащане на което и да е парично задължение на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че клаузата на чл.14.1 от анекс №
1/24.09.2009 г. е нищожна, тъй като противоречи на нормата на чл.432 ТЗ. Тази
норма е диспозитивна и регламентира хипотези, при които Б.та може да иска
предсрочно връщане на сумата по кредита, освен в предвидените в договора случаи
– ал.1 на посочената норма. С оглед на това следва да се приеме, че на страните
по договора е предоставена възможност в рамките на договорната свобода,
установена в нормата на чл.9 ЗЗД, да договорят при кои предпоставки Б.та има
право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, както и дали е
необходимо отправяне на волеизявление за това или не. С оглед на това уговорката
между страните в чл.14.1 от анекс № 1/24.09.2009 г. е валидна, произвела е
правно действие и обвързва страните в производството.
Неоснователен е и довода на ответника, че при подписване на анекс №
1/24.09.2009 г. не е съобразен размера на извършените от него плащания за
погасяване на дълга по договора за банков креди от 14.07.2005 г. В клаузата на
чл.2 от посочения анекс страните са се съгласили и са приели за установено в
отношенията си размера на дълга на ответника към датата на сключване на анекса,
като непогасената главница възлиза на 31 283 лв., при отпуснат заем от
45 000 лв.
Неоснователен и е довода на ответника, че ищецът е следвало да му
отправи покана за плащане. Съгласно нормата на чл.84, ал.1, изр. първо ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. С оглед на това при уговорен срок за плащане на месечните
анюитетни вноски, както и срок при неплащането им, след изтичане който кредитът
става автоматично предсрочно изискуем, за Б.та не е налице задължение да
отправя покана до ответника за плащане на изискуемите задължения.
Съгласно експертните заключения на вещите лица З.Д. и И.В. размерът на
вземанията на ищеца към ответника към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК –
15.12.2010 г., възлиза, както следва: 35 951, 18 лв., от които: 31 722, 05 лв. –
просрочена главница; 2 929, 01 лв. – просрочена редовна лихва за периода
05.01.2010 г. – 17.10.2010 г., 1 192, 39 лв. – просрочена наказателна
лихва за периода 05.04.2010 г. – 14.12.2010 г. и 107, 73 лв. – просрочена лихва.
По изложените съображения съдът счита, че към момента на завеждане на
заповедното производство съществува вземането на ищеца, за което е издадена
оспорената от ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК.
В хода на производството се установи, че задължението на ответника е
изцяло погасено в развилото се изпълнително производство, инициирано въз основа
на издадения в заповедното производство изпълнителен лист. Следва да се
съобрази обаче спецификите на производството по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, в което подлежи на установяване съществуването на оспореното с
възражението вземане към предходен момент – датата на подаване на заявлението.
Ето защо погасяването на вземането чрез плащане – доброволно или принудително,
в хода на висящия процес съставлява факт, който е ирелевантен за
основателността на разглеждания иск и не може да обуслови отхвърлянето му.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 1 017,
02 лв., представляваща сторени по делото разноски, в това число 767, 02 лв. –
държавна такса и 250 лв., възнаграждение за нещо лице
На основание чл.77 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 580 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице във връзка с поисканата от ответника и допусната от
съда нова съдебно – счетоводна експертиза, което не е внесено от ответника в
рамките на определените от съда срокове за това.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, че
дължи на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Н. В. Г.” № 18 - 20, към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – към 15.12.2010
г., сумата 35 951, 18 лв., от които: 31 722,
05 (тридесет и една хиляди
седемстотин двадесет и два лева и пет стотинки) лв. – просрочена главница по
договор за банков кредит от 14.07.2005 г. и анекс № 1/24.09.2009 г.; 2 929, 01 (две хиляди деветстотин
двадесет и девет лева и една стотинки) лв. – просрочена редовна лихва за
периода 05.01.2010 г. – 17.10.2010 г., 1 192,
39 (хиляда сто деветдесет и два лева и тридесет и девет стотинки) лв. –
просрочена наказателна лихва за периода 05.04.2010 г. – 14.12.2010 г. и 107, 73 (сто и седем лева и седемдесет
и три стотинки) лв. – просрочена преструктурирана лихва, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.01.2011 г.
по гр. д. № 61362/2010 г. по описа
на СРС, ГО, 29 състав, по иска, предявен от „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н. В. Г.” № ****, С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, които задължения са погасени
в хода на висящия исков процес.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, а заплати на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Н. В. Г.” № ****, сумата от 1 017, 02 (хиляда и седемнадесет
лева и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
по делото разноски.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лв., на
основание чл.77 ГПК, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: