МОТИВИ
към присъда от 08.01.2018г. по НОХД № 2080/2017г. по описа на Варненския
Районен Съд
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против М.М.М. - ЕГН **********
***, за престъпление от общ
характер по чл.234 ал.1 пр.2 от НК за това , че на 17.01.2017г. в гр.Белослав, подпункт „Фериботен комплекс”, държал акцизни стоки без
бандерол- цигари, както следва 10 /десет/ стека, всеки от тях
съдържащ по 10 /десет/ броя кутии цигари марка „LM" на стойност 460.00
/четиристотин и шестдесет/ лева и 5 /пет/ стека, всеки от тях съдържащ по 10
/десет/ броя кутии цигари марка „Rothmans" на
стойност 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева, всички на обща стойност 685.00
/шестстотин осемдесет и пет/ лева, когато такъв се изисква по закон, с което е
нарушил разпоредчите на чл. 2 от ЗАДС - На облагане с
акциз подлежат тютюневите изделия: 1 .алкохолът и алкохолните напитки;
2.тютюневите изделия, Чл. 64, (1) от ЗАДС - „Производителите на тютюневи
изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно
съдържание, равно и превишаващо 15 % vol,
предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол
върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен
склад на производителя.(2) Лицата, които внасят на територията на страната
стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската
опаковка по един от следните начини:при производителя - извън територията на
страната, или в данъчен склад, или във временен или митнически склад по смисъла
на митническото законодателство, /3/ Лицата, които въвеждат на територията на
страната стоки по ал.1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят
поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на
ал.2.Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да
е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, чл.28 ал.1 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия - "Тютюневи
изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти
само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и
по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, като съгласно чл.11 ал.1 от ЗАДС „ цигари „ са годни
за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на
изискванията за пури и пурети по чл.10; цилиндрични
тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени
хартиени рула; цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална
обработка са увити в цигарена хартия, като случаят е немаловажен.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371 т.1 от НПК.Същият изрази съгласие да не се
провежда разпит на вещото лице Димитър
Йорданов, изготвило съдебно-оценителната експертиза по делото.Съдът намери , че
това действие по разследването е извършено при условията и реда предвиден в НПК,
поради което одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на посоченото
вещо лице , като обяви , че
съдържанието на експертното заключение
ще се ползва при постановяване на
присъдата.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа изцяло предявеното против подс.М.
обвинение.Прокурорът излага мотивирано становище, че то
е доказано както от обективна, така и от субективна страна със събраните
в хода на предварителното производство и съдебното следствие категорични
доказателства, чрез които безспорно е
потвърдено, че подсъдимият е извършил престъпното деяние. Прокурорът пледира на
същият, с оглед невисоката му степен на обществена опасност, да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” към минималния предвиден в закона размер, наказание „Глоба” в размер
около стойността на инкриминираните акцизни стоки, както и наказание „Лишаване
от право да упражнява търговска дейност”.По отношение на веществените
доказателства представителят на ВРП изразява становище, че следва да бъдат
отнети в полза на държавата, а по отношение на направените по делото
разноски-че следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Подс.М.М. участва в производството лично и с упълномощен
процесуален представител – адв.Ст.И..Той се възползва от правото си да не дава
обяснения. В последната си дума заявява,
че не е съгласен с обвинението и счита, че следва да му се наложи наказание
„Глоба”.
Процесуалният представител на подс.
М. - адв. Ст.И., излага становище, че деянието, в което е обвинен
подсъдимия е неправилно квалифицирано като такова по чл.234 ал.1 от НК, тъй
като същото е осъществявало признаците на деяние по чл.242 ал.1 от НК , като в
този смисъл било и Тълкувателно решение № 1/21.01.2015г. на ВКС.На следващо
място защитата коментира възприетата от ВРП позиция, свързана с разделяне на
материали от делото, касаещи държане на 94бр.стека цигари с бандерол на Руската
федерация.На последно място адв.И. предоставя на съда да прецени годността на
протокола, с който цигарите са били предадени доброволно, като доказателствено средство.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.М.М. работел като главен механик на товарен кораб-ферибот
„Варна”.Корабът акостирал на 11.01.2017г. в Р.България.На 17.01.2017г. той се намирал на подпункт „Фериботен комплекс" -
Пристанище Варна в землището на гр.Белослав , като предстояло
отплаването му на 21.01.2017г.Подс.М. бил част от
екипажа, като преди кораба да отплава през деня бил на работа, а вечер се
прибирал.
По същото време на ферибота се
извършвали ремонтни дейности от работници на „РКМ-1” ЕООД.Св.С.С.
бил заместник-управител на фирмата и ръководел бригадата от работници, сред
които бил и св.Г.И..На 17.01.2017г. работниците пристигнали на територията на
пристанището, като пътували с т.а. „Форд Транзит" с рег.№ В 97-61 PC.,
който бил управляван от св.И..За да достигнат до кораба следвало да преминат
през контролно-пропускателния пункт - подпункт „Фериботен комплекс" , където в този ден на
смяна от 07.00ч. до 19.00ч. бил св.С.Д.-граничен полицай.Лицата, които имали
право да пребивават на територията на фериботния комплекс във връзка с
изпълнение на служебните си задължения били посочени в съответните списъци.При
влизане и излизане от пристанищната зона на ГКПП-то задължително се извършвала
проверка на превозните средства и на намиращите се в тях хора.Такава била
извършена и при влизането на микробуса на „РКМ-1” ЕООД около 08.00ч.След това
работниците отишли до кораба.Св.С. , като техен бригадир им разяснил какви
точно ремонтни дейности следва да извършват и те започнали да работят.
Около 17.00ч. св.С. трябвало да
отиде до гр.Белослав.Той поискал ключовете от микробуса от св.И., който му ги
дал.При излизане от пристанищната зона превозното средство и св.С. били
проверени от св.С.Д..След около 15 минути свидетелят се върнал, като при
пропускането му отново била извършена съответната проверка.Малко по-късно подс.М.,
който също се намирал на кораба, видял св.И. и го помолил да го откара със служебния микробус до личния му
автомобил, който бил паркиран извън пристанищната зона, тъй като започнало да
вали, а имал да носи и багаж.Свидетелят се съгласил да му направи тази
услуга.Той разговарял със св.С. , който също не се противопоставил и дал на св.И.
ключовете за микробуса.Св.И. изчакал подс.М. в превозното средство и видял
как той
сваля от трапа на кораба черни
непрозрачни чували за боклук, чието съдържание не се виждало.Подсъдимият
оставил чувалите в купето на микробуса,
на пода между предните и задни седалки. Върху тях той преметнал работното си
яке.Подс.М. не казал на св.И. какво има вътре.След
това двамата потеглили.
Около 17.30ч. на ГКПП-то те били
спрени за проверка от св.Д..Св.Д. попитал св.И. къде са останалите
работници.Св.И. му отговорил, че те продължават работата си, а той превозва
главния механик на кораба до личния му автомобил .Св.Д. започнал да извършва
проверка на микробуса и след като били отворени вратите му, той видял
преметнатото работно яке.След като го
повдигнал видял, че под него има четири
черни чувала.Св.Д. попитал какво има вътре, а св.И. му отговорил, че тези
чували са на подс.М.. Св.Д. отворил единия от тях и видял, че вътре има цигари,
които видимо били без бандерол.Тогава свидетелят поискал личните карти на св.И.
и подс.М., като след като установил тяхната самоличност, уведомил за случилото
се началник смяната си.Той разпоредил микробуса да бъде преместен и да се
изчака пристигането на компетентни полицейски служители.Св.И. силно се
притеснил от случващото се и се обадил по телефона на св.С., който малко
по-късно пристигнал на мястото.В последствие пристигнали и служители на
ГПУ-Варна.Бил изготвен протокол за доброволно предаване, с който св.И. предал
намиращите се в микробуса цигари, а именно 94 бр. стека с по 10бр. кутии с цигари "Next" с
поставен акцизен бандерол на Руска Федерация, 10 стека с по 10бр. кутии "LM" –син, без акцизен бандерол с
надпис „ Duty Free Only „.Св.И. изрично посочил в протокола,че „предадените от
него цигари са били оставени в управлявания от него автобус от главния механик
на м/к Варна-Мишо, който ги свали от него”.В последствие било образувано и настоящото досъдебно
производство.
В хода на разследването бил
извършен оглед на предадените от св.И. цигари.При него станало ясно, че по кутиите с цигари марка "Next"
в горна дясна част има хартиен бандерол
с надпис в горната си част „Российской
Федерации" , номер 17 2207 344820 и баркод. По
останалите кутии с цигари от марките "LM" и "Rothmans"
се установил надпис „Duty Free
only", но не и поставени акцизни бандероли.
За изясняване на обективната истина
била изискана справка от Митница
гр.Варна , в която било посочено , че стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците, идващи от трети държави, се допускат без да се облагат с вносно
мито, при условие, че подобен внос е освободен от данък върху добавената
стойност. От заплащане с акциз се освобождават акцизни стоки, внасяни от
страни, които не са членки на Европейския съюз в личния багаж на пътници, при условие,
че този внос не е освободен от данък върху добавената стойност. Освободен от
данък добавена стойност е вносът на тютюневи изделия, внасяни в личния багаж на
пътници, който няма търговски характер, като за
цигарите бил разрешен внос от 200
бр. за пътници превозвани по въздух и 40бр.за останалите пътници.При справка се
установило още и че срещу подс. М. ***
не са били съставяни актове и съответно
не са били издавани наказателни постановления за нарушения на ЗАДС.
В хода на разследването била
назначена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните, съдът кредитира изцяло.От него се установява, че стойността на тютюневите изделия по пазарни
цени на 10 картона цигари "LM"
е 460,00лв., а на 5 стека цигари "Rothmans" е 225,00лв или общо 685,00лв.Стойността на
цигарите марка "Next"
3 802,30лв. След приключване на разследването прокурор при ВРП постановил
материалите, касаещи държането на цигарите марка "Next" да бъдат изпратени на Митница-Варна за
налагане на административно наказание на подс.М., като приел, че държането на
това количество цигари е административно нарушение, тъй като в
престъпление е въздигнато държане или
продажба на акцизни стоки без поставен акцизен бандерол.
Подс.М.М.М. е роден на ***г***, български гражданин, с висше
образование, не женен, работи.Той не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.С определение по НОХД № 4905/2003г. на ВРС е било одобрено
споразумение,с което той е бил признат за виновен за извършено деяние по чл.316
вр. чл.308 ал.1 от НК и му е било наложено наказание
„Глоба” в размер на 700лв.Същата е била внесена и считано от 09.02.2007г. подс.М.
е бил реабилитиран.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото – от
показанията на св.С.С. и св.Г.И., депозирани в хода
на съдебното следствие, от показанията на св.С.Д. от досъдебното производство,
приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК, от заключението на
съдебно-оценителната експертиза, приобщена на основание чл.371 т.1 от НПК, справка за съдимост и др., както и
от писмените доказателства по ДП № 1/2018г. по описа на ГПУ-Варна Варна – докладни записки, протокол за
доброволно предаване, протокол за приемане/ предаване на веществени
доказателства, справка за пътуване на превозно средство, екипажни
списъци, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него,
справка от Митница-Варна, справка за съдимост и др., инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, които са последователни, безпротиворечиви,
взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс. М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 от НК , тъй като на
17.01.2017г. в гр. Белослав,
подпункт „Фериботен комплекс" държал акцизни стоки без
бандерол - цигари както следва 10 /десет/ стека, всеки
от тях съдържащ
по 10 /десет/ броя кутии цигари
марка „LM" на стойност 460.00 /четиристотин и шестдесет/ лева и 5 /пет/ стека, всеки
от тях съдържащ
по 10 /десет/ броя кутии цигари
марка „Rothmans" на стойност 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева, всички на
обща стойност 685.00 /шестстотин осемдесет и пет/ лева, когато
такъв се изисква по закон
с което нарушил разпоредбите на чл. 2 от ЗАДС, чл. 64 ал.1, ал.2 ал.3 и ал.4 от
ЗАДС, чл. 28 ал.1 от Закон за тютюна
тютюневите и свързаните с тях изделия и чл.
11 ал.1 от ЗАДС, като случая не е маловажен.
Безспорните факти в настоящото производство са , че подс.М. работи като главен механик на товарен кораб
„Варна”, че на 17.01.2017г. той е свалил от кораба и е натоварил в микробус, ползван от „РКМ-1” ЕООД и управляван от св.И.,
четири черни найлонови чували, в които е имало цигари с руски бандерол и цигари
без български бандерол , че същите са
били установени при извършена на ГКПП проверка от граничния полицай –св.Ст.Д. и
предадени доброволно от водача на превозното средство-св.И..Тези обстоятелства
се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно
от показанията на св.С. и св.И., дадени в хода на съдебното следствие, и от
тези на св.Д., приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.
ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК, които са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло.Чрез
тях хронологично се изясняват действията на всеки един от свидетелите и на
подсъдимия. Св.И. в показанията си е категоричен, че след като е бил помолен от
подсъдимия да го закара до личния му автомобил с носен от него багаж, е провел
разговор със св.С. и след като е получил и неговото съгласие, го е изчакал в
микробуса.Именно тогава е видял как подс.М. слиза по трапа на кораба, носейки
черни чували за смет , които сложил в купето на микробуса, между седалките.На
същото място тези чували са били намерени от св.Д. при извършената рутинна
проверка и в тях са били установени инкриминираните тютюневи изделия без
акцизен бандерол.От показанията на св.С. и на св.И. става ясно, че преди това в
автомобила не е имало такива вещи, което се потвърждава и от показанията на св.Д.,
който е проверил превозното средство при предходното му излизане и влизане в
пристанищната зона.В този смисъл съдът намира за безспорно установено, че
тютюневите изделия са били оставени в микробуса от подс.М..Това обстоятелство
не се и оспорва.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено
от подс. М. чрез държане
на акцизни
стоки, каквито са тютюневите изделия,
без бандерол, когато
такъв се изисква по силата на ЗАДС и ЗТТИ.
Според защитата обаче с тези свои
действия подс.М. е осъществил деяние ,
наказуемо по чл.242 ал.1 от НК, каквото
обвинение не му е възведено.Това становище категорично не се споделя от
настоящият състав на съда.
Разпоредбата на чл.234 ал.1 пр.2 от НК предвижда наказателна отговорност за този, който държи акцизни стоки без
бандерол , когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи.В
Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. е посочено,
че "държането" като
изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт,
установена или упражнявана върху определена вещ. То се
осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо
наличието на друга вещ, която да опосредява
упражняването на фактическата власт на дееца. Според тълкувателното решение
престъплението е формално и се довършва с осъществяването на фактическата власт
върху акцизните стоки без бандерол.Нормата на чл.242 ал.1 от НК на свой ред
предвижда наказателна отговорност за този, които пренесе през границата на
страната стоки, без знанието и разрешението на митниците.В Тълкувателно решение
№ 1 / 21.01.2015г. на ВКС по т.д. № 1/2014г., е посочено, че пренасянето на акцизни
стоки през границата на страната се извършва при упражняване от дееца на
фактическа власт върху тях.С преминаването на стоките на територията на
страната без знанието и разрешението на митническите органи деянието по чл.242
ал.1 от НК се довършва, като от този момент започва неправомерното им държане
на тази територия при липса на бандерол, което пък НК свързва с отговорност на
дееца за престъпление по чл.234 ал.1 от НК.Според това решение откриването от
митническите органи на граничния пункт на акцизни стоки без бандерол изключва
упражняваната върху тях фактическа власт на извършителя и опасността те да
бъдат внесени в икономическото обръщение в страната без да е заплатен дължимия
се акциз.
В настоящият казус не е спорно, че тютюневите изделия без бандерол,
държани от подс.М. са били открити от граничния полицай св.Д. на граничния
контролно пропускателен пункт.Това обаче не е достатъчно да се приеме, че с
действията си подсъдимия е осъществил състава на чл.242 ал.1 от НК.Безспорно е,
че тези акцизни стоки са възможен предмет и на престъпление по чл.242 ал.1 от НК, но за да бъде то съставомерно следва да са налице
и останалите елементи от състава на деянието,
а именно тези стоки и предмети да са за търговски или производствени
цели и в големи размери.След като
стоките в настоящият казус не са такива , то не може да се приеме, че подс.М. е
осъществил престъпление по чл.242 ал.1 от НК, а не такова по чл.234 ал.1 пр.2
от НК.Следва да се отбележи още , че в случая стоките не са открити от
митнически служители при преминаване на границата на страната, а от граничен
полицай при рутинна проверка на преминаващ през ГКПП автомобил.На следващо
място по отношение на подс.М. от страна на компетентния орган-прокуратурата, не
е повдигано обвинение за митническа кондрабанда, и не
са посочени фактически данни за такова престъпление.Поради това съдът намира, че в случая състава на чл.242 от НК не е
приложим, а обстоятелството, че подс.М. е държал тютюневите изделия без
бандерол на ГКПП , не изключва осъществяването на престъпление по чл.234 ал.1
от НК.В този смисъл е и Решение № 32/17.04.2015г. на ВКС по н.д № 108/2014г. на
ІІІ н.о. С оглед на това съдът намира,
че възраженията на адв.И. , свързани с правната квалификация на деянието , са
неоснователни.
Съдът не споделя и становището на защитата, свързано с протокола за
доброволно предаване, с който цигарите са били предадени от св.И. ***. Няма
спор, че доброволното предаване не е посочено изрично в чл.136 от НПК като
способ за доказване в наказателното производство.В практиката обаче не
съществува спор, че то е един от възможните начини за приобщаването на
веществени доказателства, като не е задължително приобщаването да се извършва
единствено чрез претърстване и изземване.В множество
решения – Решение № 2042010г. по н.д. № 129/2010г. на ІІ н.о., Решение №
202/2015г. по н.д. № 1224/2014г. на ІІ н.о, Решение № 50/01.03.2016г. по н.д. №
117/2016г. на ВКС, ІІ н.о. и др, ВКС е обсъждал правната природа на протокола
за доброволно предаване и еднозначно е приел, че се касае за вид
доказателствено средство, нерегламентирано в НПК, което валидно закрепва
приобщаването към материалите по делото на доказателства, без значение писмени
или веществени, по реда на доброволното предаване от съответното лице, в чиято
фактическа власт се намират те.За годността на протокола за доброволно
предаване е без значение качеството на лицето, което извършва предаването и
кръга от правомощията му, като е допустимо действието да бъде извършено от
всяко лице, тъй като целта е веществените доказателства , които се предават да
бъдат приложени по делото по начин, гарантиращ тяхната истинност и със запазен
първоначален външен вид./ Решение № 220/22.11.2016г. на ВКС, ІІІ н.о/.В случая
тютюневите изделия без бандерол са били предадени от св.И., който е бил водач
на превозното средство, в което те са се намирали и което е било задържано на
контролния пункт.От показанията на свидетеля в хода на съдебното следствие се
установява, че той се е съгласил да ги предаде доброволно макар да не са били
неговата собственост, защото са се
намирали в управляваното от него превозно средство.В протокола те са били описани като вид и
количество, а от извършения в последствие оглед на веществени доказателства се
установява, че е налице идентичност между предадените и огледани тютюневи
изделия.Поради изложеното до тук съдът намира възраженията на адв.И. за неоснователни.
Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че случаят не е
маловажен.От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че
стойността на тютюневите изделия е 685лв.Това обаче не е единствен критерий, по
който един случай се определя като маловажен. Преценката за наличие или липса
на маловажност на случая е многостранна, комплексна и винаги конкретна,
съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на базата
на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на осъществяване на
деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца,
мотивите и подбудите му, и други обстоятелства, свързани със степента на
обществена опасност и морална укоримост на
извършеното.В случая подс.М. е държал общо 150 кутии с цигари без бандерол,
като заедно с тях е имало и 94
стека цигари „ Next“ . Съдът не би могъл да разглежда изолирано
държането на цигарите без бандерол и тези с бандерол на Руската федерация, и
независимо че за тези с бандерол е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност, то тяхното наличие разкрива
по-висока степен на обществена опасност на деянието.Тези цигари подс.М. е
изнесъл от кораба, на който е изпълнявал трудовите си задължения и
безспорно не са били предназначени за лична употреба. Поради това може да се
направи категоричен извод, че случаят е немаловажен и представлява престъпление
по чл.234 ал.1 от НК, а не административно нарушение по смисъла на чл.123 ал.6
от ЗАДС.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подс. М. безспорно е съзнавал, че цигарите , които е държал , са били без бандерол.
Предвид
горното, и след като прие, че обвинението е доказано
по несъмнен начин по смисъла
на чл.303 ал.2 от НПК със събраните
в производството доказателства,
съдът призна М.М.М.
за виновен за извършено престъпление
по чл.234 ал.1 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът
взе предвид следното:
Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало на подс.М. .Това обаче не е достатъчно да
се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това, като взе предвид
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който полага труд
по силата на трудово правоотношение, високата степен на обществена опасност на деянието, всички обстоятелства, свързани с неговото извършване, както и стойността на инкриминираните вещи, съдът
определи наказание на М. при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на 1 година „Лишаване от свобода”, в минималния
предвиден в закона.
При преценка на начина
на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода"
- условно или ефективно, съдът счете, че не е налице законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК , както и че
за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наложеното
наказание .Поради това , с оглед данните за неговата съдимост съдът постанови изтърпяването на наказанието
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи на подс.М. и комулативно
предвиденото наказание „Глоба“, като отново при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, прецени че същата следва да е в еднократния размер
на пазарната цена на държаните акцизни стоки , а именно в размер на 685лв.
Съдът счита, че така наложените по
вид и размер наказания са адекватни
на извършеното престъпление
и с тях ще бъдат реализирани в пълна степен целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла
на чл.36 от НК.
Доколкото деянието, което подс.М. е извършил, не е свързано с упражняване на определена професия
или дейност, съдът прецени че не следва даго лишава от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК.
В хипотезата
на чл.234 ал.3 вр. чл.53 ал.2 б.»а»
от НК съдът постанови предметът
на пресъплението – подробно описани акцизни стоки без бандерол, , да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК ВРС осъди подс.М. да заплати и
направените по делото
разноски в размер на 55,20лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Като причина за осъществяване
на деянието съдът прие незачитане на установения в страната
правов ред.
Мотивиран
от изложеното, съдът
постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: