РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. Бургас, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120108016 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ”Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД /правоприемник на ”Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.
Б. Я. против И. Г. К., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1599.90 лева главница, представляваща
неизпълнено задължение по договор за стоков кредит от 21.08.2020г., сумата от 418.13 лева
договорна лихва за периода от 21.09.2020г. до 03.02.2022г., сумата от 120 лева такси по
Тарифа, сумата от 202.11 лева лихва за забава за периода от 22.09.2020г. до 25.10.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, ”***“ ЕАД като
кредитор е предоставила на ответника като кредитополучател кредит от 1599.90 лева за
закупуване на стоки. От своя страна К. се е задължил да върне кредита на 12 погасителни
вноски, всяка от по 149.33 лева. Към момента дължимата главница е в размер на 1599.90
лева, отделно се дължи договорна лихва от 418.13 лева. Целият заем е следвало да се
заплати на 21.08.2021г., когато е последната падежна дата, но това не е сторено, поради
което ответникът дължи и лихва за забава от 202.11 лева. На основание сключен договор за
цесия от 17.06.2020г. вземането било прехвърлено от ”***“ ЕАД на ищеца. С тези мотиви
ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и
моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител не е представил отговор в срока по
чл.131 ГПК. В съдебно заседание особеният представител се явява и заявява, че признава
фактите по исковата молба. Моли да се постанови решение съобразно събраните по делото
1
доказателства.
Предвид позицията на ответника, съдът намира фактите по делото за безспорни. Те
се установяват и от приложените писмени доказателства.
Бил е сключен между “***“ АД и И. Г. К. договор за стоков кредит №
567034/21.08.2020г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1599.90 лева за закупуване от магазин *** на движима вещ,
представляваща тротинетка,с цена от 1499 лева, както и за сключване на застраховка с
еднократна застрахователна премия в размер на 100.90 лева. Срокът за издължаване на
кредита е уговорен на 12 месеца, считано от неговото усвояване. Сумата по кредита се
превежда безкасово по сметките на търговеца и на застрахователя. Възнаградителната
лихва е в размер на 21.46 % годишно. Според договора, ГПР е в размер на 23.62 %.
Кредитът се погасява на 12 месечни вноски, като всяка вноска е в размер на 149.33 лева, а
датата на плащане на първата вноска е 15.09.2020г. Крайният падеж на плащане на кредита
е 21.08.2021г.
Видно от приложения касов бон, кредиторът е заплатил в полза на третото лице-
търговец сумата, представляваща продажната цена на вещта, закупена от ответника, за което
няма и спор по делото. Ответникът е получил вещта. Така кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора и е изправна страна в облигационното правоотношение.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е
заплащал в срок уговорените вноски в полза на ищеца, поради което следва да се приеме, че
сумите, уговорени с договора, не са платени. Към момента крайният падеж на договора е
вече настъпил, поради което всички суми са станали изискуеми. Тези обстоятелства също са
безспорни, предвид позицията на особения представител.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
договор за цесия от 03.02.2022г., сключен между “***“ АД и ищеца. В приложението към
договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за кредит, поради
което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните
вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия
кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички
длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по
делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни уведомлението
да е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то следва да се счита за
връчено с връчване на исковата молба на особения му представител в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК. След като уведомлението е връчено на ответника, цесията
е произвела действие по отношение на него. Това действие не се оспорва и от особения
представител.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на
посочените разпоредби. Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради
което не може да се приеме, че целият договор е нищожен.
Доколкото не се оспорва от ответника, съдът намира, че по процесния договор за
стоков кредит са падежирали и останали неплатени 1599.90 лева главница, 418.13 лева
2
договорна лихва за периода от 21.09.2020г. до 03.02.2022г. и 202.11 лева мораторна лихва за
периода от 22.09.2020г. до 25.10.2022г. Тези суми се дължат от ответника.
Що се отнася до сумата от 120 лева, представляваща такси по Тарифа, съдът
съобразява, че според чл.13 от договора е уговорено кредитополучателят да заплаща такси,
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които *** прилага по извършвани
услуги на клиенти, като кредитополучателят е запознат с Тарифата. Според твърденията на
ищеца в исковата молба, търсената сума от 120 лева представлява разходи за събирането на
изискуемия кредит. БРС счита, че тази сума не се дължи от ответника. Наистина особения
му представител е признал фактите по исковата молба, но не е признал изрично иска, а и да
беше извършил признание на иска, то нямаше да породи правни последици /арг. чл.29, ал.5
ГПК/. Следователно, основателността на тази претенция следва да се прецени от съда по
общия ред. В тази връзка съдът счита, че по делото не се събраха доказателства разходи за
събирането на кредита действително да са сторени от кредитора, поради което ответникът
не дължи тази сума.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
главницата от 1599.90 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до изплащането, договорната лихва от 418.13 лева за периода от 21.09.2020г. до
03.02.2022г. и лихвата за забава от 202.11 лева за периода от 22.09.2020г. до 25.10.2022г. За
вземането от 120 лева такси по тарифата искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 538.08 лева и разноски в заповедното дело от
91.84 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. К., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” АД /правоприемник на ”Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Я. Б. Я. сумата от 1599.90 лева /хиляда петстотин деветдесет и девет
лева и деветдесет стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор
за стоков кредит № 567034/21.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 28.10.2022г. до окончателното плащане, сумата от 418.13 лева
/четиристотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/ договорна лихва за периода от
21.09.2020г. до 03.02.2022г., сумата от 202.11 лева /двеста и два лева и единадесет стотинки/
лихва за забава за периода от 22.09.2020г. до 25.10.2022г., които вземания са предмет на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 120 лева такси по Тарифа.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД /правоприемник на ”Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.
Б. Я., сумата от 538.08 лева /петстотин тридесет и осем лева и осем стотинки/ разноски в
исковото производство и сумата от 91.84 лева /деветдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки/ разноски по заповедното дело.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)__________
4