№ 311
гр. Русе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20234500100701 по описа за 2023 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Ищецът Н. В. С. твърди, че била пострадало лице при ПТП, осъществено
на 01.02.2023 г. в гр.Русе, бул. „Христо Ботев“ в района на кръстовище с ул.
„Русофили“, за което бил издаден констативен протокол за ПTП с пострадали
лица от OД MBP-Русе. Произшествието било реализирано от виновния водач
на MПC „Мерцедес“ с peг. №***, управлявано от Н. А. И.. Била пасажер в
MПC марка „Нисан“, модел „Примера“ с peг.№***, управлявано от Ю.А.Ю..
Посоченият за виновен водач не е спрял пред знак „Стоп“ на горепосоченото
място, след което предприел навлизане в главния път без да се е убедил, че
пътят е свободен, като пo тoзи начин навлязъл в траекторията на движещият
cе c предимство в правилната лента за движение автомобил, управляван oт
Ю.Ю. и в който пътувала. Последвал сблъсък между двата автомобила е по
този начин билo реализирано ПTП с пострадали лица и материални щети.
Образувано било досъдебно пpoизвoдcтвo №28/2023 г. по описа на РУ-Русе,
което било висящо към настоящия момент. Вследствие от ПTП получила
многофрагментна фрактура дистален десен хумерус, фрактура на пода на
десен максиларен синус, хемосинус, многофрагментна фрактура на десен
1
хумерус дистално със свободни костни фрагменти в меките тъкани и
подкожен хематом. Всички получени травми били описани в епикриза,
издадена от Отделение Клиника по ортопедия и травматология, УMБAЛ „К.“
AД- Русе с ИЗ № 2502/2023г. Наложило се провеждането на оперативно
лечение. Изключително тежките травми, които получила, съчетано с нейната
възраст водели до претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания. Непосредствено след инцидента била хоспитализирана,
тъй като била в тежко състояние. Изпитвала силна болка, каято продължила и
след проведеното оперативно лечение. Тази болка оказала сериозно влияние
на нейната психика, тьй като била с висок интензитет. Необходимо било да
потърси съдействие на трети лица, които да й оказват непрестанна подкрепа и
помощ, тъй като травмите изисквали дълъг период на възстановяване.
Последното продължавало и до момента като все още чувствала болка и
дискомфорт, които й пречели да живее пълноценно. Претърпяла и
имуществени вреди на обща стойност 4291.97 лв., които били видни от
фактура № 2538/03.02.2023 г., издадена от „О.В.“ ЕООД; фактура №
2539/03.02.2023 г., издадена от „О.В.“ ЕООД; фактура
№2550/06.03.2023г.,издадена от „О.В.“ ЕООД;фактура №9550/28.02.2023г.,
издадена от „О.В.“ ЕООД; фактура №1094/06.03.2023г., издадена от HOBA
MEД-РУСЕ ЕООД; фактура №1091/06.03.2023г., издадена от HOBA MEД-
РУСЕ ЕООД; фактура №606/15.03.2023г., издадена от PAФAC-РУСЕ ЕООД;
фактура №**********/05.02.2023г., издадена от ET „Б.П.“; фактура
№2542/10.02.2023г., издадена от „О.В.“ ЕООД; фактура № 2541/ 10.02.2023г.,
издадена oт „О.В.“ ЕООД; фактура № 20077192/10.02.2023г., издадена от
УMБAЛ „К.“ АД; фактура № **********/10.02.2023г., издадена oт „С." ООД;
Фактура № **********/13.02.2023 г., издадена от YMБAЛ „К." АД; Фактура
№ **********/13.02.2023 г., издадена oт YMБAЛ „К." АД; Фактура №
2543/13.02.2023 г., издадена от „О.В.“ ЕООД; Фактура №
**********/13.02.2023г.,издадена от УMБAЛ „К.“ АД- гр.Русе. Същите
удостоверявали извършени разходи за заплащане на операция, консумативи,
медикаменти, изследвания и пp., свързани с претърпените увреждания. За
настъпилите имуществени и неимуществени вреди била изпратена претенция
дo ответника с приложени документи и била образувана преписка №0000-
1000-03-23-7128/15.02.2023г. C писмо oт 16.02.2023 г. ответното дружество
отказало изплащане на обезщетение за претърпените вреди. За управлявания
2
oт винoвния водач MПC с марка „Мерцедес“ с рег. №*** била сключена
застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ с полица BG/22/122002082419,
валидна дo 27.07.2023г. с ответното дружество. B случая били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Налице било
възникнaлo застрахователно правоотношение, тъй като за MПC- марка
„Мерцедес“ c peг. № *** имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. За настъпилите
имуществени и неимуществени вреди била изпратена претенция до ответника
и била образувана преписка №0000-1000-03-23-7129/15.02.2023г. с приложени
необходими документи. C писмо от 16.02.2023 г. ответното дружество
отказало изплащане на обезщетение за претърпените вреди. Налице били и
предпоставките, визирани в чл. 45 от ЗЗД, доколкото водачът на MПC марка
„Мерцедес“ с рег. №*** имал противоправно поведение- неспазване на
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП като не съобразил пътната обстановка,
разположението на превозните средства и необкодимите действия за
предприемане на маневри, така че да не предизвика ПТП. Налице била
причинна връзка между поведението на виновния водач и настъпилите вреди,
доколкото същите са пряка и непосредствена негова последица. Вината на
водача на MПC марка „Мерцедес“ с рег. №*** cе предполагала съгласно
оборимата презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД. За нея бил налице
правния ингерес да предяви иск, с който да претендира изплащане на
обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди. Ответникът
отговарял и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди 3К „Л.И.“ АД-
гр.София да й заплати сумата в размер на 60000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие oт ПТП на
01.02.2023г. в гp.Pyce, бул.„Христо Ботев“ в района на кръстовище с ул.
„Русофили“ от виновкия водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. №
***, сумата в размер на 4291.97 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано oт датата на уведомяване на застрахователя за настъпването нa
застрахователното събитие, до окончателното й изплащане, както и
направените разноски.
3
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД- гр.София счита предявените искове за
допустими. По същество оспорва основателността им. Оспорва изложените
фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата, при които
настъпило ПТП, както и твърдението, че вината за настъпването на ПТП била
на водача Н. А. И., управлявал „Мерцедес“ с рег.№ ***. Твърди, че вина на
пътния инцидент имал единствено Ю.А.Ю., който управлявал другия
автомобил с висока и несъобразена скорост. Прави възражение за
съпричиняване с твърдения, че ищцата допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като пътувала без поставен обезопасителен колан.
Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между заявените
имуществени и неимуществени вреди и механизма на произшествието.
Оспорва и размерът на претенциите като счита, че претенцията за
неимуществени вреди не съответствали на принципа за справедливост,
регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и акцесорната претенция за
присъждане на лихви
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От протокол за ПТП с пострадали №87/31 от 01.02.2023 г., издаден от
ОДМВР-Русе е видно, че на 01.02.2023 г. в гр.Русе, на кръстовището на
ул.“Русофили“ и бул.“Христо Ботев“ е настъпило ПТП между МПС с рег.№
***, ремарке № ***, управлявано от Н. А. И. и МПС с рег.№***, управлявано
от Ю.А.Ю. и с пострадали лица: Ю.Ю. и Н. В. С.. За ПТП е образувано ДП
№716/2023 г. по описа на РРП/ ДП №28/23 г. по описа на ОДМВР-Русе/, което
до момента не е приключило.
За установяване на механизма на ПТП, вида и характера на получените
телесни повреди от Н. В. С. и продължителността на възстановителния период
е приета КСМАТЕ.
Съгласно експертизата механизммът на ПТ е следният: нa 01.02.2023г.,
около 16:00 ч., през светлата част на денонощието, пo лявата пътна лента на
бул. „Христо Ботев“ в гр.Русе и в посока към гр.Разград и Варна се е движил
л.а. „Нисан Примера“ c peг.№***, управляван oт собственика Ю.Ю.. Пътничка
в автомобила, нa предната дясна седалка е била Н. С.. B тoзи момент от
кръстовището, образувано от булеварда и ул.„Русофили“ от дясната страна,
гледано пo посоката на движение нa лекия aвтoмoбил, е нaвлязъл състав от
4
превозни средства, образуван oт товарен автомобил „Мерцедес 967ПКХ3
Ролфо ТВВ2“ с peг.№ **** и прикачено към нeгo ремарке „Ролфо Ц2" с peг.№
***, управлявани от Н. И.. Целта му е била извършването на ляв завой- към
гр.Русе. Процесната композиция е заводски пригодена за превоз на
автомобили и без товар в момента нa произшествието. Непосредствено преди
настъпването на произшествието, автомобилът е отклонил движението си
надясно. При описаното движение, между превозните средства се е
реализирал удар, който за лекия aвтoмoбил е настьпил в неговата предна лявa
част, a за състава- в областта на задната лява част нa ремаркето. Скоростта нa
лекия автомобил е билa около 76,03-80,60 km/h, a на състава средно около 4,54
km/h. Вследствие от това, че ударът е бил нецентрален и с предната лява част,
автомобилът е придобил едновременно ротация в посока обратна на
часовниковата стрелка и се е придвижил напред. Вследствие от удара от
ремаркето се е отделила част, наподобяваща рампа за товарене на автомобили.
В експертизата е посочено също, че в района на кръстовището, бул.
„Христо Ботев“ е съставен от две платна за движение във всяка посока,
отделени от затревена ивица. Платното за движение в посока към гр.Разград,
по което се е движил лекия автомобил е с две пътни ленти, които преди
кръстовището са разделени от единична прекъсната линия, a след
кръстовището - от единична непрекъсната линия. B района на кръстовището
бул. „Христо Ботев“ е с наклон на изкачване около 4% в посока към
гр.Разград, без неравности пo пътна настилка, изграден от едрозърнест асфалт.
Ha платното зa движение на бул. „Христо Ботев“, предназначено за движение
в посока към гр.Разград и преди кръстовището е установен пътен знак „В26“-
„Забранено движението със скорост пo-висока от означената“- 80 km/h. Преди
кръстовището, на ул. „Русофили“ е установен пътен знак „Б1“- „Пропусни
движещите ce пo пътя с предимство“. Геометричната видимост за вoдaчитe се
открива, когато лекият автомобил се е намирал на около 150 м преди мястото
на произшествието. Произшествието е настьпило през светлата част oт
дeнoнoщиeтo, пpи добра видимост.
Експертът е анализирал видеозаписа и е установил, че преди
произшествието, процесния състав oт превозни средства нaвлизa без да спира
в кръстовището oт ул.„ Русофили“, в посока от представителството на „Рено“
и ,,Дачия“, движил се бавно и направо. От положението нa състава, както е
5
бил намерен при огледа, следвало, че същият е извършвал ляв за него завой-
към гр. Русе и Дунав мост. Процесният лек автомобил, управляван oт Ю. Ю.
се е движил в лявата лента нa платното нa бул.„Христо Ботев“, предназначено
зa движещите ce в пocoкa към гр. Варна. От aнaлизa на видеозаписа не се
зaбeлязвa изменение нa скоростта на движение нa автомобила. Забелязвало се
изменение на траекторията мy нa движение преди удара-вдясно.
Според заключението на експерта, техническа причина за конкретното
пътнотранспортно произшествие е пресичането на траекториите на движение
на процесните превозни средства в един и същ момент. Посочено е също, че
oт момента на навлизането на състава от превозни средства в кръстовището,
водачът му не е могъл да възприеме процесния лек автомобил, който се е
движил пo главния път и да го пропусне. За водачът на товарният автомобил е
съществувала техническа възможност, преди да навлезе в кръстовището, да
изчака всички автомобили, движещи ce пo главния път и без да спира в
кръстовището, да премине по-бързо през него, за да извърши желаната oт него
маневра - завой наляво. Водачът на лекият автомобил Ю. Ю. е могьл да
предотврати произшествието чрез спиране с установената скорост, а ако е
управлявал автомобила вдясно на дясната пътна лента, гледано по посоката му
на движение, е съществувала техническа възможност за безпрепятствено
разминаване на процесните превозни средства.
С експертизата е установено, че в резултат на ПТП Н. В. С. е получила
следните увреждания: Разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око
и към лява вежда. Счупване на пода на десен максиларен синус. Колекция от
кръв в десния максиларен синус. Многофрагментно счупване на дисталния
край на дясна раменна кост, наложило метална остеосинтеза. Счупване на ляв
ацетабулим (лява ставна ямка).
Съгласно експертизата възстановителният период да счупването в
областта на дясната раменна кост е три-четири месеца. Възстановителният
период за счупването на лявата ставна яма е около дванадесет месеца.
Към настоящия момент основната функция на горния крайник е
възстановена, като има дефицит в разгъването на лакътната става, който ще
остане за продължителен период. За това състояние имат отношение
имплантите, които към този момент не са премахнати. Премахването на
същите се извършвало със съгласието на пострадалото лице. Налице е
6
възстановена основната функция на левия долен крайник.
Възстановителният период за травматичните увреждания в областта на
главата е около месец- месец и половина. Няма документация за настъпили
усложнения, които да са причина за по- дълго възстановяване.
В експертизата е посочено също, че изразени болки с висок интензитет
ищцата е имала след травмата, след оперативните интервенции, при
манипулациите и раздвижването на крайниците. Ищцата е посочила, че има
болки при преохлаждане на горния крайник и при пренатоварване на същия.
След извършен преглед ВЛ е посочило, че при ищцата нe e налице
обезобразяване.
Съобразявайки механизма на ПТП, действащите ускорения и телесните
повреди, експертитите са посочили, че в момента на удара пътничката Н. С. е
без колан и с главата си удря предното стъкло.
Счупването на тазовата яма е резултат на действието на твърд предмет в
областта на коляното и може да бъде получено от удар на коляното в
арматурното табло. Счупването в долната трета на раменната кост е резултат
на удар в профили от вътрешната страна на дясната предна врата на
автомобила.
След анализ на данните по делото, експертите са посочили, че при
правилно поставен предпазен колан и отворена предпазна възглавница,
пострадалата нямаше да получи травмите в областта на главата. При
установените инерционни сили травмата на дясната раменна кост е можело да
се получи и с поставен предпазен колан. Пo отношение счупването в областга
на таза няма данни в какво положение е била предна дясна седалка. При
правилно поставен предпазен колан счупването в областта на таза е можело да
бъде предотвратено, поради факта, че първо натиска върху колана е oт торса и
таза е фиксиран по-добре към седалката. При правилно поставен предпазен
колан, преместването на торса в обласпа на диагоналната лента от колана е
около 10-15 см. Главата не може да достигне предното обзорно стъкло.
Съдът кредитира изцяло приетата по делото експертиза с оглед
специалните знания на вещите лица, като обоснована и компетентно дадена и
неоспорена от страните.
От приетите фактури и касови бонове към тях е установено, че във връзка
7
с лечението си, Н. В. С. е направила разходи в общ размер на 4291.97 лв.
С показанията на св.Р.К.- М. на ищцата, се установява, че на 01.02.2023 г.
дъщеря й се обадила по- късно вечерта, плачела и й казала, че била в
болницата. Попитала какво се е случило се опитала да я успокои, обаснила й,
че ще й занесе дрехи и каквото е необходимо. В разговора дъщеря й обаснила,
че е получила нещо на крака си, не й давали да става, че дясната ръка и
лакътът й са счупени, както и че лявата й вежда е сцепена. Разкзала й, че
когато се връщала от работа към 4.30 ч. следобед, около района на
„Русофилите“ един голям камион отнел предимството на тяхната кола и ги
блъснал и повече нищо не помнела. На следващия ден й се обадали от
болницата, обяснили ли какви са травмите на дъщеря й, както и какво
трябвало да й занесе, но я пуснали при нея. На 09.02.2023 г. оперирали дъщеря
й и на 13.02.2023 г. я изписали от болницата. След като я изписали Н. В. С.
имала нужда от помощ. Не й позволявали да става от леглото, ръката й била
обездвижена и трябвало да има човек край нея. Останала да се грижи за
дъщеря си докато махнали шините на ръката й- около два месеца след
изписването й. През това време тя имала нужда от помощ при обличане,
събличане, ползване на баня и тоалетна. Не можела да върши и домакинска
работа. След като махането на шината, разрешили на ищцата ми да стъпва на
крака и тя започнала да си движи и ръката. Една седмица ходела на процедури
за раздвижване в УМБАЛ „Медика - Русе“ и след това вече сама можела да си
върши нещата. През тези два месеца, докато била при нея ищцата постоянно
се оплаквала от болки, приемала болкоуспокояващи. Болките намаляли след
около три месеца, но и към момента изпитвала такива при натоварване на
ръката. Свидетелката установява още, че дъщеря й не ходела на работа шест
месеца, след това се върнала на работа, на се оплаквала, че й е трудно. До
момента имала страх, който получила след катастрофата, често си спомняла за
нея.
Съдът цени показанията на свидетелката през призмата на чл.172 от ГПК
и ги кредитира, тъй като същите са последователни, логични, кореспондират с
другите доказателства по делото.
С показанията на св.Ю.А.Ю. се установява, че с Н. В. С. живеят на
семейни начала вече 12-13 години. Същият сочи, че на 01.02.2023 г. се
движели по главния път- бул. „Христо Ботев“ от гр.Русе в посока
8
„Русофилите“. Н. седяла отпред, вдясно Свидетелят сочи, че знае за
ограничението на скоростта, както и че има камери и затова се съобразявал с
него. Не помнел точната скорост, с която се движели. Обяснава, че се движил
в дясната лента, пред него нямало друг автомобил. Когато наближихме
„Русофилите“, в последния момент видял камиона, който бил навлязъл в
кръстовището. Слънцето блестяло и го заслепило, затова не видял камиона
по-рано. Когато го видял, се опитал да го избегне чрез намевра. Не настискал
спирачки. Свидетелят сочи, че камионът не ми е пресякъл пътя, вече бил
навлязъл в кръстовището, но се движел, не бил спрял. След удара с линейки
били откарани в болницата. Него го изписали на 06.02.2023 г., а Н.- на
1302.2023 г. След изписването Н. се оплаквала, че има болки, оплаквала се, че
и сега продължава да я боли.
Съдът цени показанията на св.Ю. през призмата на чл.172 от ГПК и ги
кредитира, тъй като същите кореспондират с описания в експертизата
механизъм на ПТП, както и с останалите доказателства по делото. Свидетелят
установява скоростта си на движение към момента на ПТП, обстоятелството,
че камионът е бил в кръстовището и се е движил, че го е видял в последния
момент и не е правил опит да спре.
Беспорно е установено, че към момента на ПТП МПС – рег.№ *** е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество. На 15.02.2023г. ищцата е отправила до
застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение като до момента не й е определено и платено обезщетение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл.498, ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и отказ или
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
9
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването му, така и на специалните
предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия
за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ, респ. наличие на отказ
да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 15.02.2023 г.
като в установения в закона срок ответното застрахователно дружество не е
платило обезщетение. По правната си същност липсата на произнасяне,
съответно на плащае съставлява отказ от страна на застрахователя. Отказът да
се плати е породил правният интерес от търсената защита. Това дава
основание да се приеме, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице
както общите, така и специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ и
същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, на която е основана исковата
претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице
има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква субективното
право на деликтно обезщетение, както и прякото право на застрахователно
обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който
е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
10
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и
чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата. Деянието, което
трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната
връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
По се установи по категоричен начин, че на нa 01.02.2023г., около 16:00
ч., през светлата част на денонощието, в гр.Русе, на кръстовището на бул.
„Христо Ботев“ и ул.“Русофили“ настъпило ПТП между лек автомобил
„Нисан Примера“ c peг.№***, управляван oт собственика Ю.Ю., в който
пътувала на предна дясна седалка Н. С. и състав от превозни средства,
образуван oт товарен автомобил „Мерцедес 967ПКХ3 Ролфо ТВВ2“ с peг.№
**** и прикачено към нeгo ремарке „Ролфо Ц2" с peг.№ ***, управлявани от
Н. И..
Механизмът на ПТП и техническите причини за произшествието са
подробно описани в приетата по делото КСМАТЕ, която съдът възприема
изцяло.
11
Съобразявайки установения механизъм на ПТП, съдът приема, че същото
е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водачите
и на двете МПС. И двамата не са съобразили поведението с изискванията на
ЗДвП като водачът на товарният автомобил е предприел навлизане в
кръстовището без да изчака всички автомобили, движещи ce пo главния път и
без да спира в кръстовището с цел да премине по-бързо през него, за да
извърши желаната маневра - завой наляво. Налице е и протипоправно
поведение от страна на водача на лекият автомобил Ю. Ю.. Същият в
нарушение на правилата за движение - чл.20 от ЗДвП е управлявал МПС с
несъобразена скорост и не е не предприел действия по спиране в момент, в
който е била налице обективна възможност да възприеме товарния автамобил.
Процесното ПТП е настъпило в резултат от противоправното поведение и
на двамата водачи, поради което за причинените вреди на пострадалата
същите имат качеството на солидарни длъжници- чл.53 от ЗЗД. В този случай
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от
тях съобразно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗЗД.
В настоящият случай ищцата е упражнил правото да иска обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди от вреди от водачът МПС-
рег.№***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество.
Установи се, че в резултат на ПТП / като негова пряка и непосредствена
последица/ ищцата е получила травматични увреждания- Разкъсно-контузна
рана на горния клепач на лявото око и към лява вежда. Счупване на пода на
десен максиларен синус. Колекция от кръв в десния максиларен синус.
Многофрагментно счупване на дисталния край на дясна раменна кост,
наложило метална остеосинтеза. Счупване на ляв ацетабулим (лява ставна
ямка).
За лечение на получените телесни увреждания ищцата е била настанена в
болнично заведение за период от 01.02.2023 г. до 13.02.2023 г., където са й
били извършени различни изследвания, била е оператрирана, провеждано е и
медикаментозно лечение.
Установи се, че възстановителният период да счупването в областта на
дясната раменна кост е три-четири месеца, за счупването на лявата ставна яма
е около дванадесет месеца, както и че към настоящия момент основната
12
функция на горния крайник е възстановена, като има дефицит в разгъването
на лакътната става, който ще остане за продължителен период. За това
състояние имат отношение имплантите, които към този момент не са
премахнати. Премахването на същите може да се извърши със ищцата.
Налице е възстановена основната функция на левия долен крайник.
Установено е още, че възстановителният период за травматичните увреждания
в областта на главата е около месец- месец и половина. Няма настъпили
усложнения, които да са причина за по- дълго възстановяване.
В резултат на получените травми и свръзаното с тях лечение, вкл. и
оперативно ищцата е имала болки с висок интензитет след травмата, след
оперативните интервенции, при манипулациите и раздвижването на
крайниците. Същата изпитва болки и до момента при преохлаждане на горния
крайник и при пренатоварване на същия.
В резултат на получените телесни увреждания ищцата е била
обездвижена за период от около два месеца, нуждаела се е от чужда помощ в
ежедневието, каквато е получавала от своята М.. Изпитвала болки и
страдание, била разстроена и изпитвала страх след катастрофата.
За лечението си направила разходи на обща стойност в размер на 4291.97
лв.
При тези факти съдът приема, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на водач на МПС, на ищцата са причинени вреди от
неимуществен и имуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП е налице застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното застрахователно дружество.
Този факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице, поради което следва
да се приеме, че е настъпил застрахователният риск по сключената с ответника
застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема, че за
ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно
обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
13
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент, в който смисъл е трайно установената съдебна практика.
Съдът като съобразява, начина на извършване на делиликта, получените
от ищцата травматични увреждания, проведеното лечение в болнично
заведение и в домашни уславия, оперативната интервенция, възстановителен
период и неговата продължителност за всяка една група телесни увреждания,
като съобразява възрастта й, интензитета на причинените болки и страдания,
последвалите негативни психични преживявания, настъпилата промяна в
начина й на живот за период от около два месеца, когато се е неждаела от
чужда помощ в ежедневието си, както и икономическата конюнктура, приема,
че справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 60 000 лв.
Ищцата е направила и разходи за лечението си в размер на 4291.97 лв.,
които съставляващ имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от
делинквента.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените
твърдения за съпричиняване на пострадалия. Възражението на ответника за
съпричиняване е основателно.
По делото се установи, че ищцата е била пътник в лекия автомобил като е
пътувала без поставен предпазен колан, поради което същата е получила
14
телесни увреждания в областта на на главата. Установи се по делото, че при
установените инерционни сили травмата на дясната раменна кост е можело да
се получи и с поставен предпазен колан, както и че при правилно поставен
предпазен колан счупването в областта на таза е можело да бъде
предотвратено.
Съдът приема, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат и приносът и е 30 %.
С оглед посоченото съпричиняване определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали със сумата от 18 000 лв., поради
което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до
размер на 42 000 лв. Над посочената сума искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Следва да се намаи и размерът на обезщетение за имуществени вреди със
сумата от 1716.77 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи
до размер на 2575.20 лв., а над тази сума следва да се отхвърли.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване- 15.02.2023 г. , от която дата следва да се
присъди.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски за
производството, не еизвършвала такива, поради което не следва да й се
присъждат разноски. По делото същата е представлявана от адвокат
безплатно, поради което в полза на адвоката следва да се присъди
възнаграждение в размер на 1180 лв.
Ответното застрахователно дружество е направило разноски в размер на
400 лв. С оглед изхода от спора ответникът има право на разноски в размер на
136 лв. Съдът обаче не следва да присъжда разноски на ответника, тъй като не
е сезиран с искане за това.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за
производството в размер на 1783.01 лв., както и разноските от 400 лв., платени
от БС.
15
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление бул. *** да заплати на Н. В. С., ЕГН ********** от гр.Русе, ***
сумата в размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.02.2023 г. в гр.Русе, сумата в
размер на 2575.20 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 15.02.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 42000 лв. до размер на 60 000 лв., както и
иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди над
сумата от 2575.20 лв. до размер на 4291.97 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление бул. *** да заплати на адв. С. Н. И. от ВТАК основание чл.38, ал.2
от ЗА възнаграждение в размер на 1180 лв.
ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление бул. *** да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна
такса в размер на 1783.01 лв., както и сумата в размер на 400 лв.,
представляващи разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16