№ 123
гр. Разград, 21.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
СъдебниПетя Георгиева Димитрова
заседатели:Радка Радева Башакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Ем. Й. Енч.
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Наказателно дело от
общ характер № 20223300200115 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР Е..
ПОДСЪДИМИЯТ С. Х. Х. се явява със защитник АДВ. С.Д. и АДВ. Милен РАЛЧЕВ.
ЗА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ се явява упълномощен представител Събина
Атанасова - главен юрисконсулт в ТД НАП - Варна, Изнесено работно място – Разград,
упълномощена с пълномощно № П -109 от 11.02.2022 г. от Министъра на финансите.
СЪДЪТ разясни на страните правото на отводи към състава на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Нямам искания за отводи. Да се даде ход на делото.
АДВ. ДИМИТРОВ: Нямаме искания за отводи. Да се даде ход на делото.
АДВ. РАЛЧЕВ: Нямаме искания за отводи към съдебния състав и прокурора. Да се
даде ход на делото.
С.Х.: Да се разгледа делото.
СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки както и постъпили възражения от
участниците наказателното производство по даване ход на делото.
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
1
С. Х. Х. – роден на 24.12.1982 г. в гр. Горна Оряховица, с постоянен адрес с.
Ясеновец, живущ с. Ясеновец, български гражданин, средно образование, неженен, живея на
семейни начала с Нуржан Ридванова Х.а, неосъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт. Наясно съм, в какво ме
обвиняват.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Съдебното производство е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК по внесен
обвинителен акт, по ДП № 12 за 2021 г. по описа на ОСО при ОП - Разград против С. Х. Х.
по обвинение, за това че през периода 21.03.2014 г. до 29.03.2016 г. в гр. Разград в условията
на продължавано престъпление на три пъти, в качеството си на Едноличен собственик и
представляващ Търговско дружество „Йуро боти“ със седалище с. Ясеновец, съответно в
годишна данъчна декларация от 21.04.2014 г., 18.03.2015 г. и 29.03.2016 г. избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 92 ЗКПИ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
в особено големи размери, в размер на 124 739,11 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр.
ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът е преценил, че делото е подсъдно съгласно чл. 35, ал. 1 и чл. 36 НПК на
Разградски окръжен съд и насрочил разпоредително заседание.
Съдът като взе предвид че участниците са редовно призвани, явяват се и са им
съобщение въпроси по чл. 248 от НПК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 2040 от 23.05.2022 г. от Министъра на
финансите чрез пълномощник юриск. Атанасова, с която Министъра на финансите
предявява граждански иск срещу С.Х. Х. за сумата 124 739,11 лв., ведно със законна лихва,
считано от момента на увреждането.
Направено е искане да бъде конституиран Министъра на финансите като граждански
ищец.
ПРИСТЪПИ КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ по
чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК: Подсъдно ли е делото на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е родово и местно подсъдно на съда, тъй като
деянието, за което обвиняемия е предаден на съд е за престъпление, което съобразно чл. 35,
ал. 2 НК предвижда то да бъде подсъдно на Окръжен съд, в конкретния местно подсъден
случай Окръжен съд – Разград. Считам, че е родово и местно подсъдно на настоящия съд.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Считам, че е подсъдно на съда.
АДВ. РАЛЧЕВ: С оглед внесеното обвинение по чл. 255 делото е подсъдно на РзОС.
АДВ. ДИМИТРОВ: Присъединявам се към становището на адв. Ралчев.
Чл. 248, ал. 1, т. 2: Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство .
2
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма основание
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Считам, че няма основание.
АДВ. РАЛЧЕВ: Няма основание.
АДВ. ДИМИТРОВ: Няма основание.
Чл. 248, ал. 1, т. 3: Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма такова нарушение.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Считам, че няма нарушение.
АДВ. РАЛЧЕВ: Защитата счита, че на етап ДП в частност при изготвяне на
обвинителния акт са допуснати отстраними съществени, процесуални нарушения довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Считаме, че обвинителния акт не
отговаря на чл. 246, ал. 2 НК и няма годна обстоятелствена част, тъй като същата не
отразява времето, мястото и начина на извършване, на престъплението, което прокуратурата
е възвела срещу подзащитния ми. Не са посочени фактите, които според прокурора
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването.
Начинът на извършване на деянието е съществен реквизит и неотменима част на
всеки обвинителен акт, а такова не е очертано в обвинителния акт.
В тази връзка и по конкретно обвинителния акт не са посочени така наречените
нереални сделки , липсва каквато и да е конкретика и яснота, какво прокуратурата влага в
това понятие нереално, тъй като не само, че то няма легална дефиниция в нашето
законодателство, а единствено може да се ползва в общо употребимия смисъл в нашия език,
но не става ясно, дали прокурора има предвид някакви вербални сделки, дали ги приема
нереални защото не са извършени, защото стоката, предмет на тези сделки не е престирана
или цената не е платена. На практика при липсата на такава яснота, както подсъдимия, така
и неговата защита са поставени в невъзможност да разберат, какво е имал предвид
прокурора при внасяне и формулиране в окончателен вид на обвинението, а на практика ние
не можем да гадаем, какво точно е имал предвид прокурора.
От друга страна в този обвинителен акт няма как по пътя на изключването да се
стигне до това, кои са нереалните сделки от общата маса извършени сделки за този период
от три години. Не са посочени сделките, с които прокуратурата се съгласява, че реално са
извършени и има реално доставена стока и кои са критериите по които се отграничават,
респективно не се отграничават едните сделки от другите. Съгласно логиката на
обвинението, а именно прокуратурата счита, че деянието е осъществено и са избегнати
установява и плащане на данъчни задължения в особено големи размери чрез
потвърждаване на неистина при подаване на три годишни данъчни декларации, свързани с
избягване плащане на корпоративния данък чрез „изкуствено“ завишаване разходната част
от годишната данъчна декларация чрез сключването там на нереалните сделки. Само че не
3
става ясно, кои са тези сделки.
Прокуратурата не е посочила номерата на фактурите, удостоверяващи конкретни
сделки за покупка на орехи и орехови ядки, които тя счита, че са нереални.
Не е посочена и причината, поради която счита, че тези сделки са нереални. Не са
посочени номерата и датите на фактурите, разбирайте на осъществените сделки. Лицата, с
които те са извършени и т.н.
Пример ще дам, един от многобройните, тъй като това, което заявява в конкретния
случай е на отделни страници в обвинителния акт: Според прокурора, примерно на стр. 3 от
обвинителния акт е посочено, втори абзац „не били осчетоводени и нямало пет броя
фактури на стойност 48 020 лв. с доставчик, тук доставчика поне е посочен, но кои са тези
пет броя фактури. Не можем да си служим с общи суми по тези фактури защото трябва да се
върнем на диспозитива на обвинителния акт, където от една страна прокуратурата
подчертава, че не изцяло всички сделки, включени в разходната част на годишните данъчни
декларации не се приемат за реални. А там са отграничени, но едната сума се приема, че е
правилно декларира, а други няколкостотин хиляди лева се приема, че такава разходна част
неоправдано е била включена в годишната данъчна декларация. Този проблем и този
пропуск с не посочване на сделките, контрагентите, конкретната стойност на всяка една
доставка, ние ще видим на всяка една страница от обвинителния акт. С брой фактури и
общо суми, включително от доставчици няма как да бъдат удовлетворени изискванията,
каквито вменява НПК относно съдържанието на един обвинителен акт.
На следващо място, не са посочени физическите лица, от които според прокурора не
са закупувани орехи и орехови ядки.
Така например стр. 3 на обвинителния акт, вече в края на абзаца прокурора се е
задоволил да посочи, че според него не са закупувани орехи и нямало основание да бъдат
изплатени на 13 физически лица 16 480 лв. – последния абзац на стр. 3.
За придобити орехови ядки и отново се посочва на 13 физически лица сумата
50 054,20 лв. С този подход прокуратурата си е служила и на няколко други места, в други
периоди.
Няма как подзащитния ни и ние да гадаем, които са тия физически лица. В крайна
сметка това обвинение, ако продължи съдебния процес от една страна според логиката на
прокуратурата трябва то да бъде защитавано, а от друга страна ние трябва да имаме
възможност да се защитаване по това обвинение. Ние няма как да се защитаваме по
обвинение, че има несъществуващи сделки с 13 физически лица за придобити орехови ядки
и точно толкова за придобити орехи.
За всеки едни от периодите същият пропуск важи в пълна сила, няма да губя
процесуално време, да ги посочвам на всяка страница.
Налице са съществени противоречия в обвинителния акт и на първо място защитата
констатира, че това е противоречието между стойността на нереалните сделки, на годишна
база, които прокурора е посочил в обстоятелствената част като такива, които счита за
4
нереални, неосъществени ли, каквито ще да са и посочената сума вече в диспозитива на
обвинителния акт, която прокурора е извел като невярното отразяване в годишната данъчна
декларация.
Сборът от всички посочени нереални сделки за първата година 2013 г., включена в
инкриминирания период от стр. 3 до стр. 5 сборът на общата сума от сделките, които
прокурора счита, че са нереални, включени в разходната част на годишните данъчни
декларации сочи на алгебричен сбор от 388 222 лв., а не сумата от 302 727 лв., която е
сумата, посочена на стр. 24 от обвинителния акт, разбирайте в неговия диспозитив, в т. 1, в
скобите на ред четвърти отдолу нагоре. Според прокурора неправилно подзащитния ни е
включил в годишната си декларация за 2013 г. сделки на обща стойност 302 727,48 лв., а в
обстоятелствената част спорът от цитираните сделки сочи на по-голяма сума. Къде е
грешката, аз не мога да кажа, нито колегата Димитров. Същият пропуск се констатира и за
третия период. Отново алгебричния сбор от сделките, които приема прокурора, че са
нереално осъществени, а от там и по логиката на този обвинителен акт неоснователно
включени в разходната част на годишната данъчна декларация възлиза на 567 267,20 лв., а в
същото време на стр. 25 - последна от обвинителния акт сумата, която прокурора счита, че
не следвало да бъде включвана в разходната част на годишната декларация е 597 822,50 лв.
На второ място в рубриката съществени противоречия в обвинителния акт. Налице е
и друго противоречие, което констатираме между обстоятелствената част на обвинителния
акт, където на стр. 8, в края на първия абзац, прокурора приема, че деянието е осъществено,
тъй като подзащитния ни е затаил истината в подадените годишни данъчни декларации за
периода 2013 - 2015 година.
В същото време на стр. 24 - в диспозитива на обвинителния акт е прието, че сме
потвърдили неистина в подадените годишни данъчни декларации по чл. 93 ЗКПО.
Изрично е да посочвам, че това са две напълно самостоятелни, изпълнителни деяния
като прокурора най-малко трябваше да си избере, по какъв начин е осъществено
изпълнителното деяние. Това не следва от съдържанието на обвинителния акт, който поне
според нас трябва да има ясно съдържание, вътрешна логика и да не съдържа такива
противоречия.
Според обвинителния акт, а и във всеки един обвинителен акт прокурора развива в
пълнота обвинителната си теза пред решаващия съдебен орган и за това главното значение е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и да посочва участието на обвиняемия в него като по този начин
се поставят основните рамки на процеса, на доказване и разбира се от друга страна
детерминира и правото на защита.
Когато тези факти, обвинителни, на които е основано обвинението са неясни,
противоречиви то и защитата по тях е невъзможна. В този смисъл са и принципните
постановки на добре известните на съдебния състав Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на
Общо събрание на Наказателната колегия, препотвърдени с Тълкувателно решение №
5
6/2018 г. по Тълкувателно дело № 6/2018 г. на Общо събрание на Наказателната колегия.
В заключение считаме, че този начин на формулиране, на обвинителната теза от
страна на прокуратурата съществено ограничава процесуалните права на подзащитния ми и
прави невъзможна защитата, която следва да реализираме в този процес. Това налага и
молим за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото, на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения при формулиране на обвинителната
теза по начина, по който бяха изложени от нас.
АДВ. ДИМИТРОВ: Като се присъединявам към становището на адв. Милен Ралчев, аз
лично Ви моля да приемете, че обвинителния акт не отговаря на изискванията относно тези
стандарти, които определя НПК и тези изисквания, които са дадени, посочени в
Тълкувателно решение и не е годен да постави началото на съдебна фаза на наказателния
процес.
Моля да вземете предвид, че с посочените аргументи, касаещи физически лица става
въпрос за няколко десетки души, за които прокурора споменава на стр. 7 и стр. 17 освен
посочените от адв. Ралчев, за които не става ясно, кои са те и какви точни измерения
относно покупката и сделките с орехи е свързана тяхната деятелност.
Освен това Ви молим да вземете предвид, че в конкретния случай както е посочено в
обвинителния акт става въпрос за това, че нашия подзащитен е подавал декларация, за които
прокурора е приел, че за част тях от тях декларираните обстоятелства са в съответствие със
закона и за някаква неясна за нас част, прокурора твърди, че следва да се носи наказателна
отговорност. Затова Ви молим да прекратите съдебното производство и върнете на
прокурора делото за отстраняване на тези съществени процесуални нарушения.
АДВ. РАЛЧЕВ: Само едно кратко допълнение. С въвеждането на този формат на
разпоредителното заседание допълнително се завишиха изискванията относно качеството на
изготвяне, на обвинителната теза и формулирането й прецизно в обвинителния акт, защото
именно днес на етап разпоредително заседание след малко следвайки логиката на чл. 248
съдебния състав ще прикани страните да изразят позицията си по още един въпрос и той е
реда, по който следва да протече наказателното производство – дали по общия ред, дали по
някой от диференцираните. При така формулирана обвинителна теза, аз заявявам, че след
малко ще бъда поставен в невъзможност да изразя такава позиция защото не знам, какво е
имал предвид прокурора. Не мога по никакъв начин да отнеса тази обстоятелствена част на
обвинителния акт към посочените списък на лицата за призоваване, посочени свидетели, до
колко, кои и колко от тия свидетели, кои факти ще установяват. Дали тия 13 физически
лица, които цитирах са включени в този списък или не са, защото идеята на изготвяне на
приложение към обвинителния акт съобразно изискването за окончателно формулиране на
обвинителната теза поставя да се сложат на масата и защитата да се запознае с всички
доказателства, а не тепърва съдебното следствие да се превръща в едно ново досъдебно
производство. Да, естествено, че за съда действа служебното начало, но няма как ние да
извършим тези преценки и аз съм в невъзможност да заявя след малко, каква позиция ще
имам по делото, още по-малко и моя клиент, защото и той самия не знае, какво е имал
6
предвид прокурора.
В заключение такъв начин на изготвяне на обвинителен акт дава възможност не на
някой друг, а именно на прокурора - вносител на обвинителния акт, съдържайки такива
неясноти и противоречия, това дава възможност на прокурора, на етап съдебно следствие
изцяло да подмени обвинителната си теза и да каже „не, не, аз не съм имал предвид тези
сделки, ами онези другите“ и да почнем ние тепърва да се запознаваме едва на етап съдебно
следствие, какво е искал да каже прокурора.
Само че не случайно именно такива пропуски в обвинителната теза са дали
основание на докладчика Румен Ненков в Тълкувателното решение още 2002 г. да посочи,
че неудовлетворяването на този стандарт, за който говорихме преди малко дава възможност
на прокурора да се позовава на собствените си пропуска при формулиране на обвинителната
теза и да иска на по-късен етап от производството отмяна на неблагоприятен за него съдебен
акт или ако щете да му даде възможност да изменя не по реда на чл. 287 обвинителната си
теза.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Предоставям на съда.
Съдът пристъпи към обсъждане по
Чл.248, ал.1, т. 4 НПК: Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
ПРОКУРОРЪТ: Към настоящия етап – не са налице основания за разглеждане на
производството по реда на особените правила.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Присъединявам се към становището на прокурора.
АДВ. РАЛЧЕВ: Не съм в състояние да изразя позиция по този въпрос, нито съм в
състояние да посъветвам клиента си той, каква позиция да изрази по този въпрос. И то не
поради липса на желание, а поради пропуските, които констатирах преди малко и за които
взех вече отношение.
АДВ. ДИМИТРОВ: По посочените преди малко причини ние като защитници и страна
в процеса не сме в състояние да изразим становище, тъй като няма яснота, в какви
параметри и измерения би могло да премине това производство.
Чл. 248, ал.1, т. 5: Разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по
делегация:
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
назначаването на резервен съдия, съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или за изкършване на следствени действия по делегация.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Присъединявам се към казаното от прокурора.
7
АДВ. РАЛЧЕВ: Нямаме искания в тази посока.
АДВ. ДИМИТРОВ: Нямаме искания.
Чл. 248, ал.1, т. 6: Взетите мерки за процесуална принуда:
ПРОКУРОРЪТ: Към настоящия момент не се налага произнасяне по мярката за
процесуална принуда.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Присъединявам се към казаното от прокурора.
АДВ. РАЛЧЕВ: Независимо, че по отношение на подзащитния ми е взета най-леката
Мярка за неотклонение „Подписка“ с оглед отдалечеността във времето на обвинението,
което е възведено обвинение на подзащитния ми и неговото процесуално поведение до сега
да приемете, че няма основание за поддържане макар и на тази най-лека мярка и да я
отмените.
АДВ. ДИМИТРОВ: Споделям становището на адв- Ралчев. Не е необходимо спрямо
подсъдимия да има мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
Чл. 248, ал. 1, т. 7: Искания за събиране на нови доказателства:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Нямам искания.
АДВ. РАЛЧЕВ: Нямаме искания на този етап.
АДВ. ДИМИТРОВ: Нямаме искания.
Чл- 248, ал.1, т. 8: Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Да се призоват всички лица, които са посочени за следващото съдебно
заседание.
ЮРИСК. АТАНАСОВА: Присъединявам се към становището на прокурора.
АДВ. РАЛЧЕВ: Това е функция по реда, по който ще протече производството и
преценката ще бъде Ваша.
АДВ. ДИМИТРОВ: Това, което каза колегата Ралчев и че приемете, че следва да
насрочите делото, молим да съобразите, че не може да бъде проведено съдебното следствие
в един ден.
ЮРИСТК. АТАНАСОВА: Поддържам предявения граждански иск и молбата за
конституиране като граждански ищец.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, своевременна е молбата.
АДВ. РАЛЧЕВ: С изменението на законодателя от 2017 г. на практика
разпоредителното заседание е така замислено, че да се вземе становище и на не
конституирана в процеса страна, така че правилно дадохте възможност на колегата да изрази
позицията си. Що се касае до гражданския иск предявен е своевременно от надлежна страна,
8
по принцип допустим, ако го приемете за съвместно разглеждане едва тогава ще взема
становище по неговата основателност
АДВ. ДИМИТРОВ: Споделям казаното от от адв. Ралчев.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Х.: Поддържам становището на адв. Ралчев и адв. Димитров.
Нямам, какво да кажа по въпросите, които бяха обсъдени.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИе и даде 30 минути почивка.
След тайно съвещание заседанието продължи в 16,07 ч. в присъствието на
участниците в разпоредителното заседание.
СЪДЪТ като взе предвид доводите на страните се произнесе по въпросите, по чл. 248
НПК:
Съдът намира, че делото е подсъдно на съда.
Съдебният състав не установява основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Съдът намира твърденията на защитата, че на Досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правили, довели до ограничаване
процесуалните прави на обвиняемия за основателни.
Съгласно чл. 246 НПК в обвинителния акт следва да се посочи престъплението,
извършено от обвиняемия, време място, начин на извършване.
Съдът намира, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива не удовлетворява изискванията на чл. 246 НПК и обвинителния акт не дава
възможност на подсъдимия да разбере, в какво е обвинен.
Доколкото обвинителния акт поставя рамките на предмета, на доказване и
възможност за реализиране правото на защита в производството съдът счита, че липсата на
посочени фактури по номер, дата, стойност, съответно сделки по предмет, стойности, време
на сключване, които прокуратурата приема за неосъществени и твърди, че са включени от
подсъдимия в подадените справки - декларации с намерение да промени финансов резултат,
съответно да намали дължимия данък по Закон за корпоративно данъчно облагане не дава
възможност да се установи, какви по вид и размер сделки прокуратурата твърди, че не са
осъществени, съответно препятства правото на защита на подсъдимия.
Същото и по отношение на посочената от прокуратурата сделка с 13 физически лица,
които не са индивидуализирани поименно, не е посочено какъв обем на сделки
прокуратурата приема, че не са осъществени, а включени в съответните декларации.
Съдът намира, че внася неяснота и наличното противоречие в посоченото от
прокурора като форма на изпълнително деяние потвърдил неистина и затаил неистина в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В обвинителния акт схематично са посочени по общата стойност сделки, които
прокуратурата твърди, че не са осъществени, а включени в съответните декларации, но
9
липсва конкретност. Това накърнява правото на защита и съставлява съществено нарушение
на процесуалните правили, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия,
съответно са налице ПРЕДПОСТАВКИТЕ на чл. 249 НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО НА
ПРОКУРОРА.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ВРЪЩА ДЕЛОТО НА
ПРОКУРОРА.
СЪДЪТ намира, че с оглед обсъждането на въпроси по чл. 248 и възможното развитие
на производството и законността на определението следва да се произнесе по останалите
въпроси по чл. 248 НПК.
Не са налице основания този съдебен състав за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаване на защита, вещо лице, преводач и извършване на
съдебни действия по делегация.
Съдът намира, че няма основание за отмяна на мярката за процесуална принуда.
Същата е най-леката, не ограничава съществено правата на подсъдимия, поради това счита,
че следва да потвърди мярката за неотклонение „Подписка“ взета спрямо подс. С.Х.
Х..
Не са постъпили искания за събиране на нови доказателства и към настоящия етап
няма основания за събиране на нови доказателства.
При липсата на основание за разглеждане на делото по реда на особените правила
следва да се насрочи съдебно заседание по общия реди,ПРЕДВИД ПРИЕТОТО ОТ СЪДА
НАЛИЧИЕ НА ПРОЦЕСУАЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО И ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО НА ПРОКУРОРА, НЯМА ОСНОВАНИЕ ДА
СЕ НАСРОЧИ.
Съдът пристъпи на основание чл. 248, ал.2 НПК към произнасяне по направените
искания за конституиране на страни в производството.
Постъпило е молба от Министъра на финансите с пълномощник за конституиране като
граждански ищец. С молбата си предявява граждански иск срещу подсъдимия за щетите,
настъпили от престъплението, в което е обвинен.
С оглед твърдяното престъпление, че подсъдимия избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения, същото съставлява имуществени вреди, съответно като своевременно
предявен гражданския иск е допустим срещу подсъдимия, поради това СЪДЪТ
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане гражданския иск, предявен от Министъра на
финансите, представляван от Събина Атанасова против подс. Себин Х. Х. за сумата
124 739,11 лв. представляваща имуществени вреди, настъпили в резултат на
престъплението, в което е обвинен и законната лихва от настъпване на увреждането.
КОНСТИТУИРА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ КАТО ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ.
Определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6 подлежи на обжалване и протестиране по
реда на глава 22 в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 16,17ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11