№ 31385
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110148408 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат приети по делото.
На ищеца следва да се дадат указания да представи в заверен препис в четлив вид и в
пълнота амбулаторен лист от 10.04.2023г., издаден от д-р ..
По искането на ответника за задължаване на ищеца на представи препис от
амбулаторен лист за проведен на 07.04.2023г. медицински преглед съдът ще се произнесе в
първото съдебно заседание след поставяне на въпроси на страните.
Следва да се уважат исканията на ищеца за задължаване на трети за спора лица да
представят документи по реда на чл. 192 ГПК, както и искането на ответника за изискване
на справка от . по реда на чл. 186 ГПК.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-медицинска експертиза, която
да отговори както на задачите по исковата молба, така и на задачите, поставени в отговора
на исковата молба.
Основателно е искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените
болки и страдания от получените травми и въздействието им върху психиката на ищеца.
Основателно е искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата в
какво се състои и как протича осъществяваната от служителите на длъжност „с.“ трудова
дейност в Ц. на ответника и при какви условия се извършва, като по искането за допускане
до разпит на втори свидетел за същите факти, съдът ще се произнесе след изслушване на
допуснатия свидетел.
Налице са основания за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищецът в едноседмичен срок от
1
съобщението да представи в заверен препис в четлив вид и в пълнота амбулаторен лист от
10.04.2023г., издаден от д-р ., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставяне на
документа в срок съдът може с оглед на другите обстоятелства по делото на основание чл.
161 ГПК да приеме за доказан факта, за който е създал пречка за събиране на доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи препис от амбулаторен лист за проведен на 07.04.2023г. медицински преглед за
насроченото съдебно заседание след поставяне въпроси на страните за отделяне на спорните
от безспорните обстоятелства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК третото неучастващо в спора лице
„У.“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото в заверени копия
цялата медицинска документация, свързана с история на заболяването № .. на пациента Г. И.
Г., ЕГН **********, с болничен престой в К. за периода от 26.04.2023г. до 02.05.2023г., като
го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок съдът може да
му наложи глоба, както и че носи отговорност пред страните за причинените им вреди във
връзка с възпрепятстване на доказването по делото.
Да се изпрати на третото лице представената от ищеца молба по реда на чл. 192 ГПК,
ведно с дадените указания.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК третото неучастващо в спора лице Д.
в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото информация съставяли ли са .,
респ. налагани ли са административни наказания и/или принудителни административни
мерки с дадени задължителни за изпълнение предписания на „. ЕАД, ЕИК . във връзка с
настъпила с Г. И. Г., ЕГН **********, трудова злополука на 07.04.2023г. в .“, находящ се в
гр. С., призната за такава с Разпореждане .., издадено от длъжностно лице при . на . – .,
влязло в законна сила на 25.05.2023г.
Да се изпрати на третото лице представената от ищеца молба по реда на чл. 192 ГПК,
ведно с дадените указания.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от . на .т – . в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото информация/справка, от която да е видно какъв е
размертъ на изплатеното на лицето Г. И. Г., ЕГН **********, парично обезщетение за
временна неработоспособност/трудова злополука за периода от 10.04.2023г. до датата на
предоставяне на информацията.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи, като определя
възнаграждение за изготвянето й в размер на 600 лв., от които 400 лв., платими от бюджета
на съда и 200 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., гр.С., който да се уведоми да работи по поставените
задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от ответника и постъпване на
изисканата третото неучастващо в спора лице „У.“ ЕАД медицинска документация.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на
всяка от страните при режим на довеждане в насроченото съдебно заседание – на ищеца за
установяване на претърпените болки и страдания от получените травми и въздействието им
върху психиката на ищеца, а на ответника – за установяване на обстоятелствата в какво се
състои и как протича осъществяваната от служителите на длъжност „с.“ трудова дейност в
Ц. на ответника и при какви условия се извършва, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане до разпит на втори свидетел на ответника
за същите факти, за които е допуснат един свидетел, след изслушване на допуснатия
свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждан в открито заседание на 14.11.2024г. от 10.00 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото, както следва:
2
Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 15 000 лв., част от общо вземане в размер на 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука,
настъпила на 07.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата
злополука до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Г. И. Г. твърди, че работил при ответника „. ЕАД по силата на трудов договор
. от 15.03.2018г. на длъжност „с.“, като на 07.04.2023г. около 14.25ч. настъпила злополука на
обичайното му работно място в .“ (през работното време и при изпълнение на трудовите
задължения), която била призната за трудова по надлежния ред с разпореждане № .3г.,
влязло в сила на 25.05.2023г. Твърди, че в резултат на трудовата злополука получил следните
травматични увреждания: тежка травма в дисталния (долния) край на лявата подбедрица в
областта на глезена и на Ахилесовото сухожилие с лезия и руптура (разкъсване) на същото,
които довели до силни болки в областта на левия глезен, зачервяване и силна болезненост
при натиск на лява подбедрица, болка, оток и ограничен обем на движенията на лява
подбедрица в областта на Ахилесовото сухожилие, продължили до 26.04.2023г. След
извършено ехографско изследване били установени данни за руптура на Ахилесовото
сухожилие и на 28.04.2023г. била извършена операция – пластика на руптурираното
сухожилие с последващ послоен шев на тъканите и поставяне на пластмасова/гипсова
лонгета на левия крак. Пациентът бил изписан на 02.05.2023г. с препоръки за . и щадене на
оперирания крайник, както и за снемане на лонгетата до под коляното след 30-я ден от
операцията и на остатъка от лонгетата – на 45-я. Твърди, че на 28.06.2023г., след сваляне на
имобилизацията, ищецът постъпил в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина към У. ЕАД с установени оплаквания от ограничени движения в лявата глезенна
става, оток и затруднена походка с помощни средства – патерици, откъдето бил изписан на
05.07.2023г. с препоръки за спазване на . и за продължаване на рехабилитационната
програма в домашни условия. Вследствие на описаното посттравматично състояние и за
нуждите на оздравителния процес ищецът ползвал о.уск поради временна
неработоспособност с общ период от 90 дни, като и към настоящия момент продължавали
оплакванията и симптоматиката в травмираната област на левия крак. Твърди, че вследствие
на преживяната злополука изпитал интензивни негативни изживявания, свързани със силна
уплаха и стрес, както и цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение.
Водещ симптом бил силната и нетърпима болка в травмираната област на левия крак със
значително затруднена походка. Болката се усилвала при движение и опит за стъпване на
крайника. Горното налагало системен прием на обезболяващи медикаменти, само временно
овладяващи изразения болков синдром. Наред с интензивната болка, засегната подбедрица
била оточна и с проявена затормозеност при извършване на активни и пасивни движения. В
резултат на получената травма и осъществената оперативна интервенция пострадалият бил
изправен пред невъзможност за функционално и пълноценно използване на единия си крак
по време на продължителния постоперативен възстановителен период. По време на
първоначалния следоперативен период се наложило ищецът да спазва преобладаващ
постелен режим за около един месец с ограничена възможност за придвижване единствено с
помощни средства и необходимост от първоначална чужда помощ и съдействие за
задоволяване на някои ежедневно битово-хигиенни нужди и потребности (хранене,
преобличане, хигиенно обслужване), имал нарушения на съня. Това довело и до известно
залежаване на ищеца без възможност за излизане от дома му за дълъг период от време.
Впоследствие ищецът започнал да се придвижва, макар и значително затруднено,
единствено с помощни средства – подмишечни патерици. Наложило се травмираният
крайник да бъде поставен на строг щадящ режим, като оперативната намеса допълнително
усложнила и удължила възстановителния период, останали трайни видими белези в
оперативно третираните части, получили се редица следоперативни усложнения (кожни
некрози, супорации, дълго персистиращи фистули). Твърди и че към настоящия момент е
огранизена физическата активност на левия му долен крайник вследствие на претърпените
от злополуката увреждания. Всичко гореизложеното се отразило негативно и на психиката
на ищеца, породило се посттравматично притеснение, ищецът станал тревожен, напрегнат и
раздразнителен. Ищецът твърди и че в конкретния случай е понесъл процесните
травматични увреждания по-тежко от обичайното, тъй като по рождение бил глухоням,
което обективно и закономерно му причинявало още по-големи неудобства в ежедневието
3
след инцидента. С оглед изложеното намира, че за претърпените значителни неимуществени
вреди, изпитани болки и страдания, които се явяват пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука, работодателят му дължи обезщетение в размер на 25 000 лв., като в
настоящото производство претендира част от него в размер на 15 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „. ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор
от 15.03.2018г., по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „с.“ при ответника, както
и че на 07.04.2023г. в стопанисвания от ответното дружество Ц., където ищецът изпълнявал
трудовите си задължения, е настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане
.., издадена от длъжностно лице при . на . – ., което разпореждане е влязло в сила на
25.05.2023г. Ответникът оспорва, че описаните в исковата молба травми и болки са
настъпили в резултат на настъпилата трудова злополука, както и че извършените
операционни интервенции на левия крак на ищеца са изцяло в причинно-следствена връзка
с нея. Намира, че е налице разминаване между механизма и получени увреждания,
описаните от длъжностното лице на . в разпореждането за признаване на злополуката за
трудова и на констататираното от лекаря, извършил преглед непосредствено след
злополуката, с описаните в исковата молба травми на ищеца. Според ответника е налице
разминаване между декларираната от ищеца при извършения амбулаторен преглед на
10.04.2023г. дата на падане от стълбата с датата на трудовата злополука, като счита, че е
възможно наличието на последващ инцидент, който да е довел до твърдените от ищеца
травми, но те не се намират в причинна връзка с инцидента, признат за трудова злополука.
Аргумент в тази насока бил и това, че след изтичане на о.уска за временна
неработоспособност за периода от 10.04.2023г. до 19.04.2023г. ищецът поискал да му бъде
разрешено ползването на два дни платен годишен о.уск за периода от 20.04.2023г. до
21.04.2023г., което подсилвало съмненията относно причините, допринесли за твърдените
болки и страдания от ищеца. Ответникът оспорва от медицинската документация да се
установява по-продължителен и труден процес на оперативно възстановяване и
необходимост от рехабилитация на ищеца, напротив счита, че от представените документи
било ясно, че ищецът е изписан в добро общо състояние, респективно възстановителният
период е минал гладко. С оглед на изложеното оспорва и обема, и размера на описаните в
исковата молба травми,лечения и период на възстановяване, които счита за недоказани. На
следващо място ответникът релевира възражение за проявена от ищеца груба небрежност
при настъпване на злополуката, изразяваща се в нарушаване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, за които е бил надлежно инструктиран от работодателя, с оглед
обстоятелството, че за изпълнение на обичайната му трудова дейност не е било необходимо,
а дори е било забранено, да напуска помещенията на склада, излизайки през рампата и
слизайки по стълба в дворното пространство пред склада. Твърди, че ищецът неправомерно
е използвал стълбата с цел да слезе от рампата, въпреки липсата на необходимост за това,
като изрично е бил инструктиран да използва обозначените вход и изход на склада, които не
изискват слизане по стълба, а освен това към момента на настъпване на злополуката не е
имало и необходимост от действия по разтоварване, респ. товарене, тъй като на рампата не е
имало паркирано превозно средство, поради което не може да се приеме, че ищецът е
изпълнявал дейност в интерес на работодателя. Счита, че в резултат на тези действия
ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като съпричиняването е не по-малко от 60 %, с
който процент счита, че следва да се намали обезщетението, в случай че такова бъде прието
за дължимо. Намира, че от размера на обезщетението следва да се приспадне и размера на
полученото от ищеца обезщетение по общественото осигуряване, получено от ищеца за
периода на о.уск поради временна неработоспособност. Моли за отхвърляне на предявения
иск, евентуално за намаляване на обезщетението до размера на действително установените
неимуществени вреди, както и за присъждане на разноски за производството.
Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между
страните, настъпването по време на действието му на злополука, която е приета за трудова
по установения ред, както и настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки
и страдания, техния характер, интензитет и продължителност, които са в причинна връзка с
трудовата злополука.
4
Ответникът следва да докаже твърденията си ищецът е имал поведение, с което е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „с.“ при ответника, както
и че по време на действието му е настъпила злополука, която е приета за трудова по
установения ред с влязло в сила на 25.05.2023г. разпореждане ..
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите,
тежестта за доказване на които носят, като относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към изполване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5