Решение по дело №939/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 677
Дата: 29 септември 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700939
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          677 / 29.9.2021г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                 СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 939 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. Съединение, № 3, срещу Решение № 432 от 02.07.2021 г., постановено по  а.н. дело № 20205220201583 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г., с което е  отменен Електронен фиш серия К, № 3246456 от 27.09.2018г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, с който на М.М.Б., ЕГН:********** ***, за нарушение на чл.21, ал.1, от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба  в размер на 50,00лв.

Счита се, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед конкретиката на правния спор, административния орган поддържа, че разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН би била приложима, ако липсваше изрична уредба в Закона за движението по пътищата.

Становището на жалбоподателя е, че в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е вложена идеята, след като нарушението е заснето и установено е автоматизирано техническо средство, т. е. по безспорен и изключващ субективния фактор начин, административната отговорност да се търси по облекчен път, различен от установения в ЗАНН ред, а именно – посредством издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Поддържа се, че процесния електронен фиш е издаден в пълно съответствие с изискванията на закона относно начина и формата на обективиране на властническото волеизявление.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се потвърди процесния електронен фиш. Иска се в полза на администрацията да бъде присъдено възнаграждение за осъществена защита от служител с юридическо образование.

 

3. Ответника М.М.Б., ЕГН:********** ***, чрез процесуалния си представител адв. П., в представено по делото подробно писмено становище,  счита касационната жалба за неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на районния съд.

Счита се, че процесния електронен фиш не отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който ред е приложим в случая, доколкото наложената глоба в размер на 50,00лв., попада в хипотезата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН.

Възразява се, че от представените по делото веществени доказателства не е възможно да се установи вида на заснетото моторно превозно средство, неговия модел, марка, цвят, както и всички знаци от регистрационния му номер. Не е възможно да се установи посоката на движение на превозното средство. При това положение се счита, че административното наказание е наложено въз основа на предположения.

Поддържа се също така, че по делото не е установено, при използване на АТСС да е била направена снимка на неговото разположение.

Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

 

6. На 27.09.2019 г., в 00:14 часа, с автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип „MULTA RADAR“, е било заснето движение на Автомагистрала Тракия, на км.86+400 в посока гр. София, на лек автомобил „Мерцедес Б 200“ с регистрационен номер …., със скорост от 153км/ч. с отчетен толеранс от минус 3%, при максимално разрешена скорост за движение по магистралата от 140 км./ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство №00209D32F68B. Установен е собственика на автомобила, а именно М.М.Б., ЕГН:********** ***. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съответно на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

 

7. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

- Удостоверение за регистрация и собствеността на  лек автомобил „Мерцедес Б 200“ с рег. …

- Снимка изготвена от АТСС №00209D32F68B, на която е виден лек автомобил, без да е възможно да се определи неговата марка, модел и да се разчете по несъмнен начин регистрационния му номер. На снимката липсват обозначени координати на заснемането, които да позволят извода, че установените данни относно скоростта на движение са относими точно към въпросното превозно средство ;

- Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от № 10.12.4888 от 08.12.2010г. със срок на валидност до 08.12.2020г.

- Протокол от проверка № 36-С-ИСИС от 25.06.2019г., относно АТСС №00209D32F68B, в който е посочено място на монтаж - Автомагистрала Тракия, на км.86+400;

 

8. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че съвкупната преценка на нормите на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗАНН; чл. 85а от ЗАНН; чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, налагат извода, че законодателят е предвидил, реда за издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв., поради което процесният електронен фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която според съда има императивен характер и неспазването ѝ винаги ще е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. В контекста на разпоредбите на чл.39, ал. 2 и ал.4 от ЗАНН, решаващия съд е посочил, че „….макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, имайки предвид обявяването на разпоредбата на чл.189 ал.13 от ЗДвП за противоконституционна през 2012 година, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тази хипотеза редът за санкциониране е този с фиш (но не електронен такъв), а при отказ, т. е. липса на съгласие е следвало да се състави АУАН, след което да се издаде НП…“.

За основателно е счетено възражението на жалбоподателя, че от снимката, придружаваща електронния фиш не може да се идентифицира МПС, при което възниква основателно съмнение дали установената скорост с техническото средство не е на друг автомобил.

 

V. За правото :

 

9. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение по автомагистрала - 140 km/h.

Според чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е установеното правило, според което, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

10. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички приобщени по делото доказателства.

Въз основа на правилно факти и обстоятелствата при които те са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. Относно възведените в касационната жалба възражения, следва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш административно наказание от вида „глоба“, само когато размера на това наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер на 10 до 50 лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Правната норма, повече от очевидно не държи сметка дали размера на наказанието глоба от петдесет(или по-малко) лева е еднозначно, нормативно установен като конкретна сума(например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения контролен орган, след преценка и квалифициране на случая, като „маловажен“.

Електронния фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН са несъмнено различни по правното си естество и последици документи, които обективират различни волеизявления.

Според легалните определения на § 6, т. 62  от ДР на ЗДвП и §1, т. 1 от ДР на ЗАНН, „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на наложеното с него административно наказание.

Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е електронно волеизявление. Този документ, за разлика от електронния фиш, за да породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за  нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно наказание глоба(този ред е допустим само за този вид наказание) в размер от 10 до 50 лева. Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на „необжалваемост“ на наложеното с него наказание, а не обявяването на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП за противоконституционна. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати наложената му глоба, нарушителя извършва отказ от обжалване на административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно изпълнително основание, поради което именно в текста на закона е указано, че той се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.

 

VІ. За разноските :

 

12. С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на ответника в настоящото производство се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 300,00лв., съобразно представения по делото списък и договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за изплатената в брой сума

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432 от 02.07.2021 г., постановено по  а.н. дело № 20205220201583 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик, да заплати на М.М.Б., ЕГН:********** ***, сумата от 300,00лв.(триста лева), представляваща възнаграждение за един адвокат.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               /п/    

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

                                  

                                  2. /п/