РЕШЕНИЕ
№ 8893
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110131829
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма“ ООД срещу „фирма“
ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 32981,52 лв., представляваща
обща цена по договор за покупко-продажба, за които ищецът е издал 7 бр. фактури, както
следва: № ***/30.12.2022 г. на стойност 1764,72 лв.; № ***/05.01.2023 г. на стойност 1256,40
лв.; № ***/12.01.2023 г. на стойност 10762,62 лв.; № ***/19.01.2023 г. на стойност 5023,80
лв.; № ***/26.01.2023 г. на стойност 768,96 лв.; № ***/27.01.2023 г. на стойност 9049,31 лв.;
№ ***/02.02.2023 г. на стойност 4680 лв.
Ищецът излага, че в изпълнение на договорните си задължения по договор за търговска
продажба в периода 30.12.2022 г. до 03.02.2023 г. доставил на ответника стоките предмет на
договора – напитки, за което съставил 7 бр. фактури. Ответникът получил стоките, но не
заплатил тяхната цена.
С молба, уточнение, вх. № 224321/08.08.2023 г. ищецът заявява, че цялата претенция е
погасена от ответника чрез плащане и моли това обстоятелство да бъде взето предвид от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „фирма“ ООД, с който
оспорва предявения иск. Излага твърдения, че не е дал повод за образуване на настоящето
дело. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ.
1
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
описаните във фактурите стоки, по силата на което изпълнил задълженията си за предаване
на стоките, а за ответника възникнало задължението за плащане на договорената цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени всички елементи от
фактическите състави на съдебно предявените вземания.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Изводът на съда трябва да
бъде основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили преди
предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните
състезания. Видно от представените по делото писмени доказателства, както и с оглед
изричното изявление на ищеца, че след завеждане на исковата молба ищецът е заплатил
изцяло претендираната сума в размер на 32981,52 лв., съдът намира, че към датата на
устните състезания вземането е изцяло погасено чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответното дружество „фирма“ ООД с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло
разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода
на процеса погасяване. Видно от съдържанието на чл. 5, ал. 4 от представения по делото
договор за покупка на стоки за „фирма“ № ***/2021 г. ответникът се е задължил да плаща
покупната цена на ищеца, в срока, определен в Анекс за търговски условия – приложение №
4 към договора. В раздел „Търговски условия“, в т. 2.2 „срок за плащане“, страните са
посочили като такъв 30 календарни дни след извършване на доставката. Видно от
представените по делото стокови разписки, съдържащи подпис на представител на купувача
и продавача, стоките, по фактура № ***/30.12.2022 г. са получени от ответното дружество
на 30.12.2022 г.; стоките по фактура № ***/05.01.2023 г. са получени на 06.01.2023 г.;
стоките по фактура № ***/12.01.2023 г., са получени на 13.01.2023 г.; стоките по фактура №
***/19.01.2023 г. – на 20.01.2023 г.; стоките по фактура № ***/26.01.2023 г. – на 27.01.2023
г.; по фактура № ***/27.01.2023 г. – на 27.01.2023 г.; и по фактура № ***/02.02.2023 г. –
03.02.2023 г. Към датата на депозирането на исковата молба – 04.04.2023 г. всички
задължения са падежирали, респ. ответникът е изпаднал в забава за плащането им.
Безспорно по делото е обстоятелството, че претендираното вземане е погасено чрез
извършено от ответното дружество плащане в хода на процеса. Ето защо доводите на
ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира за неоснователни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 2819,26 лв., от които 1319,26 лв.
– заплатена държавна такса и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение. Размерът на
2
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е
неоснователно.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
същество на спора, с оглед крайния му изход. В мотивите на решението е посочено, че
обезпечителното производство се развива едностранно, като същото придобива състезателен
характер едва при упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на
съда, с който се допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноските не може да
бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се
осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението.
В случая от ангажираните от ищеца доказателства се установява, че в обезпечителното
производство, ищецът е направил разноски в общ размер на 1234 лв., от които 40 лв. –
заплатена държавна такса, 900 лв. – адвокатско възнаграждение, 54 лв. – за образувано на
изпълнителното дело, образувано по молба на ищеца във връзка с допуснато от съда
обезпечение на предявения иск и 240 лв. – адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство. Размерът на адвокатските възнаграждения е съобразен с минималния такъв
съгласно правилото на чл. 7, ал. 7 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „фирма“ ООД следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 2819,26 лв. за исковото производство и 1234 лв. – за
обезпечителното производство по гр.д. № 3382/2023 г. по описа на СРС, II-Ж състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу „фирма“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 32981,52
лв., представляваща обща цена по договор за покупко-продажба, за които ищецът е издал 7
бр. фактури, както следва: № ***/30.12.2022 г. на стойност 1764,72 лв.; № ***/05.01.2023 г.
на стойност 1256,40 лв.; № ***/12.01.2023 г. на стойност 10762,62 лв.; № ***/19.01.2023 г. на
3
стойност 5023,80 лв.; № ***/26.01.2023 г. на стойност 768,96 лв.; № ***/27.01.2023 г. на
стойност 9049,31 лв.; № ***/02.02.2023 г. на стойност 4680 лв., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, ул.
„***“ № ***, да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2819,26 лв., представляваща
разноски за исковото производство и 1234 лв., представляваща разноски за обезпечителното
производство по гр.д. № 3382/2023 г. по описа на СРС, II-Ж състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4