Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.09.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Иванка Панчева и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2354/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.124, ал.1 вр. чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване по отношение на
ответника Г.Е.К., че ищецът Д.С.С. е собственик на реална част от поземлен имот
с площ 17 кв.м., която неправилно е нанесена като част от имота на ответника с
пл.№ 235 в кв. 17 по действащия кадастрален и регулационен план на с.С.,
обл.Пазарджик от 1984г., вместо като част от имота на ищеца с пл. №230 в кв.17
по същия план.
Ищецът
твърди, че е собственик по наследство, давностно владение и доброволна делба,
признато с констативен нот. акт. №34, том V, дело 1830/28.12.1970г. на
РС-Пазарджик, върху поземлен имот с пл. №173 в кв.19 по обезсиления кадастрален
и регулационен план от 1934г. на с.С., обл.Пазарджик, с площ на имота около
1000кв.м., за който е бил отреден парцел VІІІ-173, кв.19. По действащия кадастрален
и регулационен план от 1984г. същият представлява имот с пл. №230 в кв.17 с
площ 1128кв.м., за който са отредени УПИ ІХ-230,231 и УПИ Х-230 в кв.17.
Твърди,
че ответникът Г.Е.К. /заместен в хода на производството на основание чл.227 ГПК
от неговите законни наследници П.А.К., Е.Г.К. и А.К.К./ е собственик на южно
стоящия имот с пл. №235 по кадастралния и регулационен план от 1984г., за който
е отреден УПИ VІІІ-235, кв.17. По обезсиления кадастрален и регулационен план
от 1934г. същият представлявал имот с пл.№174, за който е отреден парцел І-174,
кв.19.
Поддържа,
че първоначално границата между двата имота, която е нанесена правилно в
обезсиления кадастралния план от 1934г., е била материализирана посредством
кирпичен зид, разделящ двете стопански сгради /плевни/, построени в съседните
имоти, след което правила чупка на север и тангирала по северната стена на
жилищната сграда в имота на ответника с пл.№174. С обезсиления регулационен
план от 1934г. част от имота на ищеца с пл. №173 била придадена към отредения
за имота на ответника парцел І-174. В нея попадали част от плевнята на ищеца,
както и свободно дворно място от 17 кв.м.
Ищецът
твърди, че дворищно - регулационния план от 1934г. не е приложен, тъй като
придаваемата част не е била заета от ответника по законен ред, нито е заплатено
парично обезщетение за нея. Затова неправилно в кадастралния план от 1984г.
регулационната линия между двата парцела била нанесена като имотна граница. Счита,
че вярната имотна граница между съседните имоти е друга - тази по плата от
1934г., т.е. между имот пл.№173 и имот с
пл. №174.
Иска да се установи правото му на собственост
върху придаваемата по неприложената регулация част и поправка на допусната
грешка в действащата кадастрална карта като тази част се нанесе в границите на
неговия имот. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска при твърдение, че имотната граница между съседните имоти е нанесена
вярно, в съответствие с правото на собственост на страните. Претендира да е
собственик на спорната част по силата на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане от
19.02.1998г., с който му е прехвърлена собствеността върху имот с пл.№ 235,
кв.17, в чиито граници попада и спорната част. Поддържа, че тази част е била
владяна от него, а преди това и от праводателите му още преди урегулирането на
имотите с плана от 1934г. Така този план само узаконявал едно съществуващо
фактическо положение. При условията на евентуалност се позовава на придобивна
давност, тъй като давностното владение върху спорната част не било прекъсвано до
момента. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на иска ищецът следва да докаже твърденията си, че спорната
част попада в границите на притежавания от него, респ. от неговите
наследодатели имот пл. №173 по обезсиления план от 1934г., както и, че същата е
нанесена като част от имота на ответника с пл. №235 по действащия кадастрален
план на селото.
При
установяване на горното ответникът следва да установи прилагането на
регулационния план от 1934г., с който спорната част е придадена към отредения
за имота му парцел І-174, евентуално упражняването на давностно владение върху
нея при действието на закон, който допуска придобиването по давност на реална
част от урегулиран поземлен имот.
Между
страните няма спор, установява се и от представените писмени доказателства, че
ищецът е собственик на поземлен имот с пл. №173 в кв.19 по обезсиления
кадастрален и регулационен план от 1934г. на с.С., обл.Пазарджик, с площ на
имота около 1000кв.м., за който е бил отреден парцел VІІІ-173, кв.19. По
действащия кадастрален и регулационен план от 1984г. същият представлява имот с
пл. №230 в кв.17 с площ 1128кв.м., за който са отредени УПИ ІХ-230,231 и УПИ
Х-230 в кв.17.
Безспорно
е още, че ответникът е собственик на съдения от юг имот с пл. №235 по
кадастралния и регулационен план от 1984г., за който е отреден УПИ VІІІ-235,
кв.17. По обезсиления кадастрален и регулационен план от 1934г. същият е
представлявал имот с пл.№174, за който е отреден парцел І-174, кв.19.
Установява
се от заключението на СТЕ, че първият регулационен план на с.С. е одобрен през
1934г. В кадастралната основа към него имотната граница между имота на ищеца с
пл.№173 и имота на ответника с пл. №174 е нанесена между двете стопански сгради
/плевни/, построени в западната част на всеки от съседните имоти, след което
правил чупка на север, после прави чупка на изток и тангира по северната стена
на жилищната сграда в имота на ответника с пл.№174. Съгласно предвиждането на
дворищно-регулационния план от 1934г., част от имот пл.№173 се придава към
парцел І-174, отреден за имота на ответника. В придаваемата част попадат част
от построената в имота на ищеца плевня с площ около 20 кв.м., както и празно
дворно място във формата на триъгълник с площ около 12 кв.м. Липсват
доказателства да е заплатено обезщетение за придаваемата част или същата да е
заета по законен ред.
Действащият
към момента регулационен план на с.С. е одобрен през 1984г. В кадастралната
основа към него имотната граница между имот пл. №230 на ищеца и имот пл. №235
на ответника съвпада частично с границата между имот пл.№173 и имот пл. №174 по
предходния кадастрален план от 1934г. в продължение на 18 м., измерени графично
в посока изток-запад. В останалата част същата е изместена на север. От комбинираната
скица към заключението на СТЕ на л.103 по делото е видно, че в тази част
новозаснетата имотна граница не съвпада нито със старата имотна граница, нито с
регулационната линия по обезсиления регулационен план от 1934г., а преминава
северно от последната. Между имотните граници по обезсиления и по действащия
кадастрален план се образува пространство с площ 17 кв.м., което по действащия
кадастрален план попада в имота на ответника, а по предходния – в имота на
ищеца /оцветеното в зелено на комбинираната скица от заключението на СТЕ на л.
102 по делото/.
Дворищната регулация по плана от 1984г. предвижда част от
имота на ответника с пл. №235 с площ около 115кв.м., в която попадат и
процесните 17 кв.м., да се придаде към парцел ІХ-230,231, който е отреден за
имотите на ищеца. Това регулационно
предвиждане също не е приложено. Със заповед №151/06.12.2017г. на кмета същото
е изменено частично като вътрешната регулационна линия между парцел VІІІ-235 и
парцел ІХ-230,231 е прокарана по имотната граница между имот пл. №230 и имот
пл. №235.
На место ВЛ е установило, че границата между имотите е
материализирана посредством кирпичена ограда върху каменни основи, която според
даденото описание съвпада приблизително с регулационната граница по обезсиления
план от 1934г.
Според свидетелите, доведени от ищеца, първоначално тази
ограда е разделяла двете стопански постройки в западната част на съседните
имоти, след което е правела чупка на север и е преминавала по северната страна
на старата жилищна сграда в имота на ответника. По този начин цялата стопанска
постройка на ищеца, както и спорната празна част от двора попадала в неговото
място. През 1979г. ищецът се възползвал от отсъствието на ответника, който
заминал да работи в чужбина и преместил част от оградата до положението, в
което се намира понастоящем. По този начин заел придаваемата по регулация част
от имота на ищеца, в която попаднала и част от стопанската постройка на
последния.
Според свидетелите на ответника, оградата винаги е била в
сегашното си местоположение и не е била местена.
Съдът намира за правдоподобни показанията на свидетелите на
ищцовата страна, защото се подкрепят от отразеното в кадастралния план от
1934г. и почиват на житейската логика, че цялата стопанска постройка на ищеца
първоначално е била в неговото дворно място, а после една част от нея е
попаднала в двора на ответника. Да се приеме обратното би означавало, че ищецът
изначално я е построил, навлизайки в чужд имот.
При
така установените факти спорът се свежда до това, дали е настъпило
отчуждителното действие на регулационния план от 1934г. по отношение на придаваемата
част от имот пл. №173 към парцел І-174, евентуално заета ли е била от ответника
/без частта от стопанската сграда/, владяна ли е от него и дали той я е придобил
по давност.
От първия ни благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на
изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 01.01.2001г. дворищно-регулационните
планове имат непосредствено отчуждително действие. Според чл.39, ал.3 ЗПИНМ и
чл.110 ЗТСУ в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от
дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето,
на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. Аналогичен е режима
и Закона за благоустройството на населените места в Царство България /ДВ бр.
67/1905г./, при действието на който е одобрен първия дворищно-регулационен план
на с.С.. При този
режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху
имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост
върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
Макар дворищната
регулация да има непосредствено отчуждително действие, тя получава значение на
безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава
при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се
изхожда от първоначалното положение на имотите /вж. §72, ал.1 и ал.2 ППЗПИНМ и
чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ/. Това
означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и
се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й
е подчинено на условие от прекратителен характер. При новата регулация
парцелните граници по неприложената предходна регулация няма да бъдат
съобразени като имотни граници в новата кадастрална основа.
Следователно
приложението на плана е понятие, относимо към вярната имотна основа, при която
следва да се изработи новият план. В случай, че предшествуващият план не е
приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или
положението на имотите към първия одобрен дворищно-регулационен план на
населеното място.
От
горното следва извод, че регулацията е приложена от момента, когато настъпи
трансформацията на регулационните линии в имотни граници при условията на чл.33
ЗТСУ /в т. см. т.1 от ТР№ 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. №2/1993 г., ОСГК на ВС/.
За целта е необходимо да е изпълнено едно от следните изисквания: 1. придаваемите
имоти да са били заети по законен ред, било чрез доброволното им отстъпване по
реда на чл.111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за
изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик по
чл.134, ал.2 ЗТСУ или 2. да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите
части, респ. вземането да е погасено по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ.
Приема
се още, че планът е приложен и когато придаваемите части за фактически заети
без да е спазен законоустановения ред и са владени в продължение на десет
години – т.2 на ТР 3/93г.
Предпоставките
са предвидени алтернативно и при настъпването на която и да е от тях
регулацията следва да се счита приложена и неотменима.
Съгласно
решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г., ВКС, І г.о., ТР 3/93г.
на ВС има отношение не само към дворищно-регулационните планове, изработени при
действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди
това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949г., Закон за благоустройство на населените
места в Княжество /Царство/ България.
В
конкретния случай, към момента на одобряването на действащия кадастрален и
регулационен план от 1984г. не са били налице основания за трансформация на
регулационната линия между парцел VІІІ-173 и парцел І-174 по предходния
регулационен план от 1934г. в имотна граница. Придадената по регулация част не
е била заплатена или заета по законен ред. Същата е била заета фактически от
ответника през 1979г., без да е спазен законоустановения ред, но към 1984г. не
е бил изтекъл 10-годишния срок по чл.33, ал.1 ЗТСУ. При това положение, при
изработването на действащия регулационен план от 1984г. е трябвало да се изходи
от положението на съседните имоти към първия одобрен кадастрален план – този от
1934г. Ето защо в кадастралната основа към плава от 1984г. западната част от
границата между имот пл.№230 и пл.№235 /след 18 – я метър от изток/ е нанесена
неправилно. Същата е трябвало да съответства на положението по плана от 1934г.
Следователно
неправилно спорната част от имота на ищеца с пл.№173 по плана от 1934г. е
нанесена като част от имота на ответника с пл.№235 по плана от 1984г.
С оглед
формирания от съда извод, че процесната спорна част не е била придобита по регулация от ответника,
следва да се разгледа възражението му за придобиването й по давност.
Съдът
прие за установено, че придаваемата по регулация част с плана от 1934г. /с
изключение на тази под стопанската постройка на ищеца/ е завладяна от ответника
през 1979г. с преместването на кирпичената ограда в северна посока. Липсват
доказателства владението да е било прекъсвано от страна на ищеца.
Поставя
се въпросът дали в периода на владението е било допустимо да се придобие по
давност реална част от урегулиран поземлен имот, каквато в случая се явява
спорната част с площ 17кв.м. от имот с пл.№173 по плана от 1934г.
Завладяването
е станало при действието на чл.59 ЗТСУ в сила от 01.06.1973г., който не допуска
придобиването по давност на реално определени части от дворищнорегулационни
парцели, независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно. Целта на забраната е да се избегне влошаване на възможността за
осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на
разпоредителната сделка/владението, така и в съседните парцели. Очертанията и
размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху
осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в ЗТСУ /отм./
няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки и придобиването
по давност на реални части от такива имоти. Практиката на ВКС по приложението
на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ безпротиворечиво приема, че забраната за придобиване на
реално определени части се отнася само за дворищно-регулационни парцели, а не и
за неурегулираните с дворищно-регулационен план имоти. В този смисъл напр.
решение № 117 от 28.09.1990 г. по гр.д. № 137/90 г. на ВС, 5-чл. състав,
решение № 1102 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4818/07 г. на ВКС, ІІ г.о.
В
случая в периода от 1979г. до одобряването на новия регулационен план от 1984г.
ответникът е владял придаваемата по отменената регулация част към отредения за
имота му парцел І-174, но срокът е недостатъчен, за да се приеме, че отмененият
план е приложен – т.2 от ТР 3/93г. на ВС. С влизане в сила на регулационния
план от 1984г. спорната завладяна от ответника реална част е включена в
границите на парцел ІХ-230,231, който е отреден за имотите на ищеца.
Следователно от 1984г. ответникът е започнал да владее реална част от
дворищно-регулационния парцел на ищеца. При това положение давността е
изключена като придобивен способ с оглед забраната на чл.59 ЗТСУ.
Нормата
на чл.59 ЗТСУ е изменена с ПЗР на ЗКИР в сила от 01.01.2001г., ДВ бр.34 от 2000г.
С това изменение за пръв път се въвежда забрана за извършване на правни сделки
и придобиване по давност на реални части от неурегулирани имоти в границите на
населените места щом същите не могат да се урегулират самостоятелно с оглед
изискванията за минимална площ и лице и не е налице изключението на ал.2 -
едната реална част да се присъедини към съседен имот, а другата да може да се
урегулира самостоятелно. Тази забрана е свързана с възможността за бъдещо
урегулиране на имотите, доколкото с измененията на ЗТСУ в сила от 01.01.2001 г.
отпада и непосредственото отчуждително действие на дворищно-регулационния план
и при урегулирането се следват границите на правото на собственост.
Нормата
на чл.200 ЗУТ, обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г.,
възпроизвежда текста на нормата на чл.59 ЗТСУ в редакцията от ДВ бр.34/2000 г.,
като запазва забраната за придобиване чрез правни сделки или по давност на
реални части от поземлени имоти в урбанизирани територии, ако същите не
отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ или не отговарят на
условията едната реална част да се присъедини към съседен поземлен имот при
условията на чл.17 ЗУТ, а другата да може да се урегулира самостоятелно. С оглед
препращането към чл.17 ЗУТ следва, че тази хипотеза по ал.2 е приложима само
при неурегулираните поземлени имоти в урбанизирани територии, тъй като чл.17 се
отнася до първоначалното урегулиране на имотите. Следователно реална част от
вече урегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на
изискванията за самостоятелно урегулиране, не може да се присъедини към съседен
поземлен имот, дори и остатъка от имота да отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ.
Следователно с оглед действието във времето на
материалноправната норма на чл.59 ЗТСУ-отм. и на чл.200 ЗУТ придобивната
давност е изключена като способ за придобиване на вещни права върху реална част
от урегулиран с дворищно-регулационен или подробен устройствен план имот, ако
двете части не могат да се урегулират самостоятелно. В периода 01.06.1973г. –
1.01.2001г. редакцията на нормата на чл.59 ЗТСУ-отм. въвежда пълна забрана за
придобиване по давност на реална част от дворищно-регулационен парцел. Давност за
реална част, която не може да се урегулира самостоятелно, а се присъединява към
съседен имот, тече в периода 01.01.2001 г. – 31.03.2001г. при действието на
редакцията на чл.59 ЗТСУ-отм. от ДВ бр.34/2000г. С влизане в сила на ЗУТ на
31.03.2001г. отпада възможността за придобиване по давност и присъединяване към
съседен имот на реална част от урегулиран поземлен имот, която не може да се
урегулира самостоятелно, дори и остатъка от имота да отговаря на изискванията
на чл.19 ЗУТ.
Процесната част от парцел ІХ-230,231 по
дворищно-регулационния план от 1984г./, която се владее от ответника, не
подлежи на самостоятелно урегулиране, тъй като няма необходимите повърхнина и
лице. Затова давността в полза на ответника е текла единствено в периода 1979г.
– 1984г. /владение върху придаваема по регулация част/, както и в периода 01.01.2001
г. – 31.03.2001г. /владение върху реална част от парцел ІХ-230,230, собственост
на ищеца/ и следователно същата е недостатъчна за придобиване право на
собственост, както по регулация, така и по чл.79, ал.1 ЗС.
При
така формирания извод, че спорната реална част не е придобита от ответника нито
по регулация, нито по давност и неправилно е нанесена в действащия кадастрален
план като чест от неговия имот, то предявения установителен иск иск се явява
основателен.
Съгласно
т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014г. на ВКС,
ОСГК, при предявен иск за собственост в диспозитива на решението следва да се
установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на
иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се
посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект,
ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра,
както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по
реда на чл. 54, ал.4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните
граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл.134, ал.
2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ищецът има право на съдебни разноски. Същият не е представил списък по чл.80 ГПК. Писмените доказателства установяват направени разноски в размер на 765лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПО ИСКА на Д.С.С. с ЕГН ********** против Г.Е.К. с ЕГН **********
/заместен по чл.227 ГПК от законните му наследници П.А.К.с ЕГН **********, Е.Г.К.
с ЕГН ********** и А.К.К. с ЕГН ********** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е
собственик на реална част с площ 17 кв.м. от имот с пл. №173, кв.19 по
обезсиления кадастрален и регулационен план на с.С., обл.Пазарджик от 1934г.,
която неправилно е нанесена в действащия кадастрален план на селото от 1984г.
като част от имота на ответника с пл.№235, кв.17, вместо като част от имота на
ищеца с пл. №230, кв.17, с граници на реално обособената и погрешно нанесената
част съгласно оцветеното със зелен цвят в комбинираната скицата, приложена към
заключението на в.л. инж.Л.М., депозирано по делото с вх. №20521/27.08.2019г.,
която приподписана от съда се явява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА ответниците П.А.К.с ЕГН **********, Е.Г.К. с ЕГН ********** и А.К.К. с ЕГН ********** да заплатят на ищеца Д.С.С. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 765лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: