О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2021 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм.дело № 2091 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК, вр.§2 ДР на ДОПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано
е по молба на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2344/20.09.2021г. в
частта за разноските по съображения, че определеният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото. Прави се искане разноските за адвокатско възнаграждение да
бъдат редуцирани до минималния размер от 300лв. по чл.9, ал.1 от Наредба №
1/2004г.
Във
връзка с предоставената възможност е постъпило становище от „Изток инвест 3000“
ЕООД, с което навежда доводи за недопустимост, респ. за неоснователност на
искането. Конкретно сочи, че правото да се иска намаляване на разноските поради
прекомерност в случая е преклудирано, тъй като ответникът не е направил
възражение за прекомерност едновременно с изпращане на жалбата до съда. В тази
връзка сочи, че доказателствата за сторените разноски са представени с жалбата,
последната е подадена чрез административния орган, поради което същият е имал
възможност да изрази становище по тях. В случай, че съдът приеме искането за
допустимо, то неправилно ответникът иска разноските да бъдат определени по реда
на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, т.к. по
арг. по арг. от §1 от ДР на Наредба № 1 по аналогия възнаграждението следва да
се определи по реда на чл.7, ал.1, т.5
от Наредбата, която за охранителните производство и за производствата по
обезпечаване на доказателства предвижда минимално възнаграждение в размер на
500лв. По изложените съображения твърди, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е в съответствие с предвидения от минимален размер, поради което
искането за неговото намаляване е неоснователно.
Във
връзка с постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира следното:
С Определение № 2344/20.09.2021г.
съдът е уважил жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, като е отменил действия за обезпечаване
на доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване
на доказателства № *********/13.08.2021г. на старши инспектори по приходите в
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 199/27.08.2021г.
на директора на ТД на НАП-Варна.
Съгласно
чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай искането по
молбата на ТД на НАП - Варна за изменение на така постановеното определение в
частта за разноските, е мотивирано с прекомерност на размера на присъденото
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Тъй като производството по реда на
чл.41, ал.3 от ДОПК не се провежда в открито съдебно заседание - до когато
най-късно може да се направи възражението по чл.78, ал.5 от ГПК и ответната
страна не е изразявала становище по жалбата. С писмо вх.№ 12189/17.08.2021г. на
основание чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК само е представена жалбата, ведно с
административната преписка, като в производството по чл.41, ал.3 от ДОПК съдът
не е длъжен да указва срок за отговор. Поради това, настоящият съдебен състав
приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
допустимо да се направи по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането е
допустимо.
Разгледано по същество искането е
неоснователно, тъй като изплатеното
и присъдено адвокатско възнаграждение е определено в предвидения по Наредбата
минимален размер.
Неоснователно ТД на НАП-Варна
твърди, че в случая размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи
по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - за изготвяне на жалба без процесуално представителство.
Възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в
чл.8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са
регламентирани в ал.2 на с.р. Тъй като производствата по чл.41, ал.3 от ДОПК не
са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7, приложима е разпоредбата на
чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500лв.
Отделно, дори да се приеме че
хипотезата на чл.41, ал.3 от ДОПК не се обхваща от правилото по чл.8, ал.3 от
Наредбата, по арг. от §1 от ДР на Наредбата, приложима е разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.5 от Наредбата, според която за охранителни производства и производства
за обезпечаване на доказателства, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 500лв.
По изложените съображения искането
за изменение на Определение № 2344/20.09.2021г. в частта за разноските следва
да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2344/20.09.2021г. в
частта за разноските
Определението съгласно чл.248,
ал.3 от ГПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: