Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 09.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 07.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 772 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
Ищцата М.А.С., твърди, че сключила граждански брак с ответника М.Ю.С. на
13.11.2001 г., като заживели в къщата на ответника в с. К.. Имали две деца – А. М. С., родена на *** г. и
К. М. С., родена на *** г.
Твърди, че проблемите в отношенията й с
ответника започнали още от началото на съвместния им живот. Без основания
ответникът я ревнувал, тормозил я психически, а няколко пъти упражнявал и физическо
насилие спрямо нея. Известно време
живеели в Г., а през 2009 г. тя се прибрала в България, ответникът останал в Г..
Постепенно се отчуждили. През 2012 г. съпругът й заминал за Г.. Твърди, че не
се интересувал от децата, изпращал много рядко пари за тях, сама се грижила за
издръжката им.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен; да постанови
децата А. М. С., ЕГН ********** и К. М. С., ЕГН ********** да живеят при нея и
тя да упражнява родителските права, като на ответника съдът да определи режим
на лични контакти всяка първа и трета седмица от 10,00 часа в събота до 17,00
часа в неделя и един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуската на
майката; да осъди ответника да заплаща месечна издръжка, считано от датата на
подаване на исковата молба, до настъпване на основания за нейното прекратяване
или изменяне, до 5-то число на текущия месец, заедно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, както следва: за А. М. С., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200,00 лева и за К. М. С., ЕГН ********** месечна издръжка
в размер на 180,00 лева; да постанови след развода да носи предбрачното си
фамилно име В.; няма претенции за семейното жилище, находящо се в с. К., ул. „******“
№ 10. От 2014 г. живеела с децата при майка си в с. К., ул. „******“ № 16.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени преписи от съдебните книжа.
Заинтересована страна - Дирекция „Социално подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.
В открито съдебно заседание се явява се явява ищцата М.А.С. и поддържа исковата молба.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 13.11.2001 г. в гр. К., видно от удостоверение за сключен граждански брак /дубликат, издаден от Община К./, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ****/****.2001 г., съставен в с. К..
От брака си страните имат две родени деца – А. М. С., ЕГН ********** /удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/****.2001 г. на Община К./ и К. М. С., ЕГН ********** /удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/****.2006 г. на Община К./.
По делото са представени удостоверения от СУ „******“ гр. К., от което е видно, че двете деца са записани като ученички в същото училище през учебната 2018/2019 година.
Ищцата е получила средно месечен нетен доход в размер на 620 лева за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., видно от удостоверение за доход, издадено от „*******“ АД-гр. К..
По делото е представен социален доклад. Социалните работници при проучването констатирали, че двете деца се отглеждали от своята майка. Тя разполагала с необходимия ресурс да полага качествени грижи за двете си непълнолетни деца. Успявала да им осигури стабилна среда за растеж и развитие и имала възможност да задоволява базисните им потребности. Децата не били особено близки с баща си. Чували се с него по телефона през 2-3 месеца, а срещи осъществявали много рядко. Връзката на децата с майката била пълноценна и силна.
По делото се
събраха гласни доказателства.
От показанията на свидетелите С. М.В., майка на ищцата и И. Д. С., без
родство със страните се установява, че страните не били заедно от 2014 г. За
децата се грижили М.А.С. и нейната
майка. Твърдят, че ответникът бил в чужбина и рядко изпращал пари за децата.
Сочат, че ищцата била категорична в решението си за развод.
В съдебно заседание бяха изслушани и
непълнолетните деца на страните - А.
М. С. и К. М. С.. Сочат, че родителите им били разделени от 5 години, за тях се
грижили майка им и баба им по майчина линия. Твърдят, че баща им бил в чужбина
и си идвал веднъж или два пъти в годината, тогава се виждали, а пари им пращал
само когато му поискат. Сочат, че искат да продължат да живеят при майка си и баба
си.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Причина за това е, че ответникът е напуснал дома и семейството си преди близо 5 години, заживял е в друга държава и не поддържал контакти със съпругата си.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и децата им, поради което и следва да бъде прекратен.
По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, същите кореспондират напълно с останалите събрани писмени доказателства по делото, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между М.А.С. и М.Ю.С., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, децата им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата по делото е направила искане в проведеното открито съдебно заседание, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед възрастта на децата А. и К., съдът намира, че в техен интерес е да бъдат отглеждани от майка си.
Поддържането на лични контакти между децата и родителя, на когото не са присъдени родителските права, е в интерес на последните, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на лични контакти между непълнолетните А. и К. и ищеца, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуската на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009 г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето А. е на седемнадесет години, а детето К. е на шестнадесет години. Техните нужди се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че децата нямат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. Същият по данни на социалния доклад и на събраните гласни доказателства живеел и работил в чужбина. Няма доказателства да живее с друга жена и да издържа други деца.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с непълнолетните деца, както и възрастта им, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря А. месечна издръжка в размер от 200,00 лева, а на непълнолетната си дъщеря К. – месечна издръжка в размер на 180,00 лева, така както е поискано в исковата молба, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъденият размер на издръжката се дължи от 01.03.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 5-то число на текущия месец, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
С депозиране на исковата молба ищцата заявява, че няма претенции за ползване на семейното жилище, находящо се в с. К., общ. К., ул. „******“ № **. Поради това съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА
ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата прави изрично заявление по този въпрос, като моли съда да постанови след прекратяване на брака й с ответника да постанови да носи предбрачното си фамилно име, за което същата следва да бъде уважена.
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева както и 547,20 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 13.11.2001 г. в гр. К. граждански брак между М.Ю.С., ЕГН ********** *** и М.А.С., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА децата А. М. С., ЕГН ********** и К. М. С., ЕГН ********** да живеят при майката М.А.С., ЕГН ********** на адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца А. М. С., ЕГН ********** и К. М. С., ЕГН ********** на майката М.А.С., ЕГН **********, като дава възможност на бащата М.Ю.С., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване между дните и един месец през лятото, когато това не съвпада с отпуската на майката.
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетната си дъщеря А. М. С., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка М.А.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200,00 лева /двеста лева и нула стотинки/, считано от 01.03.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 5-то число на текущия месец, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетната си дъщеря К. М. С., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законна представителка М.А.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева и нула стотинки/, считано от 01.03.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, до 5-то число на текущия месец, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената да носи предбрачното си фамилно име – В..
ОСЪЖДА М.Ю.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки), както и 547,20 лева (петстотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки) държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00
лв.(двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: