№ 207
гр. Плевен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200416 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 ОТ ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. 179 ал. 3 във вр.
чл. 187 а ал. 1 от ЗДП на ВЛ. ЦВ. ВЛ. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева за извършено
нарушение по чл. 139 ал. 6 от ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Н.Н., ПлАК. Последният подържа така
депозираната жалба. Моли съда да приеме, че са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН тъй като н конкретният случай
винетна такса е заплатена, макар и с некоректно декларирани данни за
страната на регистрация на автомобила в резултат на неволна грешка, не е
настъпила вреда за когото и да било, платената винетна такса не може да се
ползва от друг потребител. По тези съображения счита, че електронният фиш
е издаден от наказващият орган в размер с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН,
което налага неговата отмяна. Моли съда да присъди в полза на доверителя
му и направените по делото разноски по списък в размер на 300 лева.
1
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата редовно призован се представлява от
юрисконсулт Деян Михайлов. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издадения електронен фиш като правилен и
законосъобразен, както и да присъди на АПИ разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
На 30.05.2021 година, в 09:00 часа, на Път I – 3 км. 100+471, ***, с
устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата било заснето
следното нарушение: движение по републиканската пътна мрежа на пътно
превозно средство лек автомобил *** с рег. № ***, без да е заплатена
дължимата пътна таса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗДП за същото превозно средство.
Въз основа на данните от устройство № 40222, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона
за пътищата/ разположено на Път I – 3 км. 100+471, ***/, и направена справка
в Управление на информационната система и инфраструктура“ при
Агенцията бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10 ал. I от Закона за пътищата № ********** от 30.05.2021 година на
собственика на моторното превозно средство ВЛ. ЦВ. ВЛ. от ***, комуто и
бил изпратен за връчване.
На 02.06.2021 година от името на В.В. бил изпратен имейл до
**********@******.**, съставляващо заявление за корекция на първоначално
въведените данни за регистрацията на лек автомобил *** с рег. № ***, в което
било посочено, че по погрешка като държава на регистрация била посочена
*** вместо ***. На жалбоподателят било отговорено на 03.06.2021 година, че
въз основа на постъпилото заявление е извършена корекция на сгрешената
винетка.
Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин
приложените към делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш
2
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗДвП № ********** от 30.05.2021
година, 09:00 часа; нарушение № **********, издадено от KAPSCH, ведно с 3
броя снимки; копие от известие за доставяне от 07.02.2022 година, както и
представеното в днешно съдебно заседание писмо от електронна поща,
адресирано до *** - *** на жалбоподателя, изходящо от АПИ с подател:
**********@******.**.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери
депозираната от жалба от В.В. от *** за основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 алинея първа и втора на Закона за
пътищата за преминаване по отделни републикански пътища или техни
участъци се въвеждат винетни такси, чието заплащане дава право на едно
пътно превозно средство да използва за определеният срок републиканската
мрежа.
Разпоредбата на чл. 10 а от Закона за пътищата въвежда диференциране
на винетните такси и изрично посочва / ал. 4 от същият закон/, че същите се
заплащат от собственика или ползвателя на пътното превозно средство. По
аргумент от ал. 3 а на същата разпоредба отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на
собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.
Съдът прие, че формално жалбоподателят е осъществил състава на
нарушение по чл. 139 ал. 6 ЗДП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
издаденият електронен фиш, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на
установените и защитени с конкретния закон обществени отношения.
Тук следва да се направи и преценката за „маловажност“ на
конкретното деяние и то на базата фактическите данни по него - вида на
нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на
3
предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност,
моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчита същността и
целите на административнонаказателната отговорност. Съдът счита, че
деянието, осъществено от страна на жалбоподателя, макар и формално да
осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска
степен на обществена опасност, личността на дееца и, причините довели до
извършването му/ допусната техническа грешка при изписване държавата на
регистрация на моторното превозно средство“/, конкретната фактическа
обстановка при установяването му, липсата на настъпили каквито и да е
вредни последици от деянието, определят същото като маловажен случай.
Безспорно по делото е, че жалбоподателят В. е заплатил електронна винетка
за пътното превозно средство, но при изписването на държава на регистрация,
вместо „ ***“ е изписано“ ***“ . Обстоятелството, че все пак има заплатена
винетна такса в конкретния случай е от съществено значение, тъй като не
може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило
такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно държавата на
регистрацията на моторното си превозно средство, при обстоятелствата
описани подробно по-горе, които изключват какъвто й да е умисъл за
извършване на административно нарушение. От осъщественото от страна на
жалбоподателя деяние не могат и не са настъпили каквито й да е вредоносни
последици за фиска на държавата, тъй като реално има заплатена винетна
такса и от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой
друг автомобил, регистриран в ***.
В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай наказващият орган
е следвало да съобрази горните обстоятелства и да приложи разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно
такова нарушение ще бъде санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата
№ **********, с който на основание чл. 179 ал. 3 във вр. чл. 187 а ал. 1 от
ЗДП на ВЛ. ЦВ. ВЛ. от ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 139
ал. 6 от ЗДП е незаконосъобразен и необоснован. Същият е издаден от
компетентен по материя, място и степен орган, но в разрез с материалния
4
закон, при несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение,
поради което и следва да бъде отменен. Като приема, че извършеното
нарушение представлява маловажен случай съдът намира, че жалбоподателят
следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще
и бъде наложено административно наказание.
По така направените искания за присъждане на разноски, съдът прие за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния и административния съд, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя в производството действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение и направените други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита и списък на разноските, в които
е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 2 от ЗАНН съдът
намира, че АПИ - София, следва да бъде осъдена да заплати на ВЛ. ЦВ. ВЛ.
от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща направените по
НАХД № 416/2022 година по описа на РС Плевен разноски съответно за
адвокатско възнаграждение на адвокат Н.Н., ПлАК.
5
При този изход от делото искането на процесуалния представител на
ответника по жалбата за присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение, не би могло да се удовлетвори.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. 179 ал. 3 във вр.
чл. 187 а ал. 1 от ЗДП на ВЛ. ЦВ. ВЛ. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 лева за извършено
нарушение по чл. 139 ал. 6 от ЗДП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ВЛ. ЦВ. ВЛ. от ***, ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София да заплати на ВЛ.
ЦВ. ВЛ. от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 416/2022 година по описа на РС Плевен разноски
съответно за адвокатско възнаграждение на адвокат Н.Н., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6