Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. Шумен, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети юли, през две хиляди деветнадесета година, в състав:
Окръжен съдия:
Йордан Димов
като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.
д. №64 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по глава ХХІ от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалба от представител на
„Ш. - табак” АД, ЕИК-..., гр. Ш., представлявано от изпълнителния директор В.Г.Ж.,
чрез адв. С.Р.М. *** против отказ на ДЛР №20190530164447/07.06.2019 г. Твърди
се, че заявителят подал заявление вх. №20190530164447/30.05.2019 г. по образец,
приложение №Б7 за вписване на обстоятелства по реда на чл.63, ал.1 и 4 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Твърди, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен поради обстоятелството, че с нормата на чл.24 от ЗТРРЮЛНЦ е определена хипотезата, в която ДЛР може да откаже вписване, а това е
когато не е налице някое от изискванията по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ. Проверката която
ДЛР извършва съгласно посоченият текст е формална и цели да удостовери, че
заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на
закона. Намира, че това се установява и от административният характер на
производството, което е предвидено по-скоро като форма на административно
съдействие. Намира, че изложените в отказа мотиви надхвърлят предвидените по
закон правомощия на ДЛР. Намира, че отказът, който е свързан с обстоятелството,
че в графата „Действителни собственици – физически лица” не са вписани
обстоятелства е неправилен, тъй като в конкретния случай е 85.6 % от акциите на
дружеството по чиято партида се иска вписване на обстоятелства са собственост
на „Булгартабак – холдинг” АД, ЕИК.... последното е публично дружество и
акциите му се търгуват на регулиран пазар, поради което за Същото е налице
изключението по §2, ал.1, т.1 от ЗМИП. Сочи, че така по партидата на „А.–
табак” АД – в ликвидация, ЕИК-... при вписване на обстоятелството за
действителните собственици физически лица са вписани четири дружества, които
били публични дружества и акциите им се търгуват на регулиран пазар, поради,
което следва да се прилага изключението по §2, ал.1, т.1 от ЗМИП. Поради
изложеното моли да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен
постановения отказ на ДЛР20190530164447, като бъдат дадени задължителни
указания да бъдат обявени обстоятелствата по горевизираното заявление по
партидата на „Ш.-табак” АД, ЕИК-....
Жалбата е подадена в преклузивния срок
по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: На 30.05.2019
г. е било подадено от представител на дружеството жалбоподател заявление №20190530164447,
с което е поискано по партидата на дружеството да бъдат вписани обстоятелства
касаещи вписването на действителният собственик на дружеството в съответствие с
нормативните изисквания на чл.63, ал.1 и 4 от ЗМИП. Подадено е заявление по
образец, съгласно приложение Б7 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп на ЗТРРЮЛНЦ. В мотивите на отказа е посочено, че в
заявлението като действителен собственик на „Ш.-табак” АД е посочен
„Булгартабак – холдинг” АД на основание изключение по §2, ал.1, т.1 он ДР от
ЗМИП. ДЛР е счело, че вписването не може да бъде извършено, тъй като данните за
действителните собственици се вписват като в регистъра се вписват данни
съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за
прилагане на закона: 1.Идентификационните данни за действителните собственици –
физически лица. Съгласно ЗМИП целта на закона е идентифицирането на физическите
лица – действителни собственици на юридическите лица или други правни
образувания. Сочи, че според чл.67, ал.50 от Наредба №1 за водене, съхраняване
и достъп до ТРРЮЛНЦ в раздел „действителни собственици” при вписване на
обстоятелствата по чл.63, ал.1и 4 от ЗМИП група „действителни собственици –
физически лица” съдържа единствено поле №550 съдържа само поле „действителни
собственици – физически лица”, в което се посочват индивидуализиращите данни на
физическите лица – действителни собственици – имена, гражданство, ЕГН или дата
на раждане, държава на пребиваване. Сочи, че §2, ал.1 от ЗМИП дава легална
дефиниция на действителен собственик, което е физическо лице или лица, от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност и
които отговарят най-малко на някое от следните условия : ... Цитирано е и изложението
(преамбюла на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и Съвета от 20.05.2018 г., където е
посочено, че е необходимо да се идентифицира всяко физическо лице, упражняващо
право на собственост или контрол върху правно образувание, а за да се осигури
действителна прозрачност държавите членки следва да гарантират, че са обхванати
възможно най-широк кръг от правни образувания, учредени или създадени чрез
какъвто и да е друг механизъм на тяхна територия. Сочи се, че идеята на
законодателя е да се преодолее анонимността на юридическото лице и да се
установи кои са физическите лица, които го притежават и контролират. За тази
цел се проследява собствеността на капитала
От изложеното по-горе, прието като
установено от фактическа страна могат да се направят следните изводи: Длъжностното
лице е постановило законосъобразен отказ, който следва да бъде потвърден.
Действително съобразно с процедурата предвидена в чл.25, във вр. с ч.21 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР няма компетенции да извърши проверка на съдържанието на
представените документи и съответствието им с действителността. Т.е. ако се следва
стриктно процедурата, предвидена в ЗТТРЮЛНЦ следва да се приеме, че ДЛР не е
имало компетентност да прави посочената проверка и респективно да откаже вписването.
Прилагането на тази процедура обаче е в разрез с целта и смисъла на Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Както е посочено в §3 от ДР на ЗМИП –
„Този закон въвежда изисквания на Директива
(ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.
за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането
на пари и финансирането на тероризма ...” От своя страна чл.63, ал.1 от ЗМИП определя, че информацията и данните по чл. 61, ал. 1
се вписват по партидите на учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, а чл.61, ал.3
от ЗМИП казва, че това става съобразно с правилата на ЗТРРЮЛНЦ и на Законът за
регистър „Булстат”. Това обаче е в противоречие със смисъла на транспонираната
със закона Директива. Последната предвижда за информацията относно
действителните собственици да се извърши публикация в регистър, но за това не
се определя вече съществуващ такъв, т.е. обвързването на информацията за
действителните собственици на едно юридическо лице с процедурата, предвидена в
ЗТРРЮЛНЦ не е в съответствие с изискванията на
Директива
(ЕС) 2015/849 на Европейския парламент. Съобразно §13 от Преамбюла
на посочената Директива неразкриването на действителните физически лица, които
стоят зад собствеността на един субект е изключителен случай, когато задължените
субекти, след като са изчерпали всички други средства за идентификация и при
условие че няма основание за съмнение, може да считат висшия ръководен служител
или служители за действителен собственик. Т.е. Директивата изисква разкриването
на физическите лица – собственици. В текста на последната е предвидено изключение,
кога може да не бъдат разкривани тези лица собственици – чл.30, §9 от Директива
(ЕС) 2015/849 на ЕП „В отделни
конкретни случаи, при изключителни обстоятелства, държавите членки могат да предвидят
изключения за посочения в параграф 5, букви б) и в) достъп до цялата или до
част от информацията относно действителните собственици, когато този достъп би
създал за действителния собственик опасност от измама, отвличане, изнудване,
насилие или сплашване, или когато действителният собственик е непълнолетен или
неправоспособен по други причини. Изключенията, предоставени в съответствие с
настоящия параграф, не се прилагат за кредитните институции и финансовите
институции, нито за задължените лица, посочени в член 2, параграф 1, точка 3,
буква б), които са длъжностни лица.” Изключенията в субектно отношение са
две, когато информацията относно действителните собственици би създала за
действителния собственик опасност от измама, отвличане, изнудване, насилие
или сплашване, или когато действителният собственик е непълнолетен или
неправоспособен по други причини. Посочените две хипотези са numerus clausus - единствени
възможни, които са предвидени като изключение от задължението за упоменаване на
действителните собственици – физически лица според Директивата. Изключението
предвидено в §2 от ДР на ЗМИП, на което се позовава жалбоподателя – относно публичните дружества не е предвидено от
Директивата.
В този смисъл след като намира, че Директива
(ЕС) 2015/849 на ЕП не ограничава възможностите за преценка на ДЛР
при вписване на действителните собственици в ТРРЮЛНЦ до формална проверка на
представената документация от външна страна и предвид, че предвиденото в §2 от
ДР на ЗМИП изключение също не е в съответствие на посочената Директива съдът
намира, че следва да бъде потвърден постановеният отказ от ДЛР.
Предвид всичко
изложено следва да бъде отменен обжалваният отказ на ДЛР и да бъде указано да
бъдат вписани исканите със заявлението обстоятелства.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег.
№20190530164447/07.06.2019 г. на ДЛР при
АВп, ТР, постановен по заявление с рег. №20190530164447/30.05.2019 г., с
който е отказано вписване на обстоятелство по реда на чл.63, ал.1 и 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари, приложение №Б7, по партидата на „Ш. -
табак” АД, ЕИК-..., гр. Ш..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.
Варна, в едноседмичен срок от
датата на връчването му на
жалбоподателя.
Препис от същото да се връчи на
жалбоподателя, както и служебно на Агенцията по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: