№ 35062
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110153215 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. А. Д., процесуален представител на ищеца Т. С. за
изменение на решение №11057/07.06.2024г., постановено по гр.д. №53215/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда
възнаграждение за неправилно, доколкото същото не отговаря на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага подробни
съображения, че въпреки постановените от СЕС решения, същите не следва да бъдат
тълкувани като основание за определяне на възнаграждения под определения в
Наредбата минимум, тъй като адвокатът има установени разходи, като формира
печалба едва след като ги покрие. Счита, че трудът, вложен в защитата на ищеца по
делото не е достатъчно добре оценен.
Ответникът по молбата не е взел становище във връзка с изложените от
молителя съображения, но от своя страна също е поискал изменение на решението в
частта за разноските. Обосновал е искането си с твърдения, че ищцата не е материално
затруднено лице, като защитата на същата не е следвало да се осъществява по реда на
чл.38, ал. 1, т.2 ЗАдв. Изложени са подробни съображения в тази посока, като е
направено искане съдът служебно да събере доказателства за установяване на тези
твърдения.
Ответникът по насрещната молба за изменение на решението в частта за
разноските е взел становище за неоснователност на искането, доколкото не се
установяват твърдените от молителя обстоятелства за липса на материална
затрудненост на лицето.
С разпореждане от 12.07.2024г. съдът е указал на молителя „..“ ЕООД, че с оглед
диспозитивното начало на гражданския процес, служебно не се събират доказателства,
1
като му е предоставена възможност да се снабди с исканата информация въз основа на
съдебни удостоверения. Същият не е подал молба за издаване на такива, нито е
представил доказателства за заплатена държавна такса, поради което и не са събрани
доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Молбите са подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което са процесуално допустими.
Съдът, като разгледа молбите на двете страни, и взе предвид изразеното от тях
становище, намира, че същите са неоснователни по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски
на ищеца, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично
е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и
ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой при условията на
евентуалност, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и
обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск,
доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения, както и че цената на
иска няма отношение към проведената защита, доколкото същата не зависи от
дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и специалните
изисквания, въведени в закона за този вид договори. В таза насока съдът съобразява и
че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека,
по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да
заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради
несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото.
Съдът е изложил и подробни съображения във връзка с възраженията на
ответника относно допустимостта на защитата по чл.38, ал. 1, т.2 ЗАдв. на ищцата,
доколкото същата има доход от 1600 лева от пенсия. В производството по чл.248 ГПК
не бяха събрани допълнителни доказателства в тази връзка, нито се изложиха
различни правни доводи, поради което съдът не намира основание да преразглежда
решението си в тази част. При наличие на представен по делото договор за правна
защита, в който е определено, че процесуалното представителство ще се осъществява
безплатно на основание чл.38, ал. 1, т.2 ЗАдв., и липса на конкретни доказателства за
липса на материална затрудненост на лицето, то преценката е на адвоката, който е
осъществил процесуалното представителство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А. З. Д., процесуален представител
на ответника Т. В. С., както и на „..“ ЕООД за изменение на решение
№11057/07.06.2024г., постановено по гр.д. №53215/2023г. по описа на СРС в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3