Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 42
Гр. Перник, 10.03.2021
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 784 по описа за 2020 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на ЕТ „М.М. – М.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ж.к. ****,****,****,****,****, представляван от М.С.М., против Акт за
установяване на задължения за данъци (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
20-1807-1 от 06.10.2020 година, издаден от С.В.А.– главен експерт в Отдел
„Ревизии и проверки“ (ОРП) в Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община
Перник, потвърден изцяло с Решение № 20/ММО-4419 от 24.11.2020 година на Д.Е.Д.–
директор на ДМДТ при Община Перник. С оспорения АУЗД по отношение на ЕТ „М.М. ***,
са установени задължения за данък върху превозните средства, изчислен към
06.10.2020 година, в общ размер на 5 021.32 лева, от които 3 602.65 лева главница
и 1.418.67 лева лихви за забава.
В жалбата
се излагат доводи за нищожност на издадения АУЗД поради издаването му в
нарушение на правилото за персонална компетентност. Алтернативно се твърди
незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила. Моли съда да прогласи нищожността на
спорния АУЗД, респективно да отмени същия изцяло, като незаконосъобразен. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 22.02.2021 година, жалбоподателят ЕТ „М.М. ***, редовно призован, се представлява от
адвокат Г. ***, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения
административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В
проведеното съдебно заседание на 22.02.2021 година ответникът по жалбата – директор
на ДМДТ при Община Перник, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Р.К. ***, който счита жалбата за неоснователна,
поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост на обжалването, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, и след като извърши проверка по
реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка
с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, намери следното:
По допустимостта:
Съдът
разпредели доказателствената тежест между страните с определение от 08.01.2021
година, в което указа включително на административния орган, че следва да
установи както съществуването на фактическите основания за издаване на
оспорвания акт, така и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В тази връзка с определение, постановено в съдебно заседание, проведено на
08.02.2021 година, с оглед и принципа на служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал.
4 от АПК) задължи процесуалния представител на ответника в съдебното производство
да представи по делото писмени доказателства относно компетентността, както на съставителя
на процесния АУЗД, така и на издателя на потвърждаващото АУЗД решение, последното
– предпоставка за съдебно обжалване на АУЗД.
В
проведеното на 22.02.2021 година съдебно заседание изисканите от съда
доказателства относно компетентността – времева и материална на С.В. Атанасова,
издала АУЗД с № 20-1807-1 на 06.10.2020 година и на Д.Е.Д., постановила решение № 20/ММО-4419 на
24.11.2020 година, с което АУЗД е потвърден изцяло, не се представиха.
Процесуалният представител на ответника предостави на съда единствено заповед с
№ 24 от 08.01.2021 година на кмета на Община Перник. Тази заповед, с оглед
датата на издаването й, независимо че определя лицето С.В.А.като служител с
права и задължения в производствата по установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци, се явява неотносима към установяване времевата компетентност
на С.В.А.към момента на издаване на оспорвания административен акт на 06.10.2020
година. По делото не се представиха доказателства за материалната компетентност
и на издателя на АУЗД № 20-1807-1 от 06.10.2020
година, а именно, че към 06.10.2020 С.В.А.е
служител на ДМДТ при Община Перник. Не се представиха доказателства за
времевата и материална компетентност и на издателя на потвърждаващото АУЗД
решение с № 20/ММО-4419 от 24.11.2020 година, а имено, че Д.Е.Д.е ръководител
на звеното за местни приходи в община Перник към момента на постановяване на
решение на 24.11.2020 година.
Въз основа
на изложеното по делото не се установи, тъй като не се доказа, наличието на времева
и материална компетентност у Д.Е.Д.към 24.11.2020 година да се произнесе с
решение № 20/ММО-4419
от 24.11.2020 година по жалбата срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
20-1807-1 от 06.10.2020 година. Осъществяването на контрол по административен
ред върху издадените АУЗД е задължителна предпоставка за допустимост на
съдебното им оспорване. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка
с чл. 4, ал. 1 и ал. 5 от ЗМДТ, актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК може да се
обжалва пред директора на териториалната дирекция. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощията на териториален директор на НАП. По делото не се доказа, че към
24.11.2020 година Д.Е.Д.е директор на звеното за местни приходи към Община
Перник. Издаването на решение по жалба срещу АУЗД от лице без доказана
материална и времева компетентност прави недопустимо подаването на жалба пред
съда срещу същия този АУЗД, тъй като не е доказано да е преминат задължителният
административен контрол на горестоящия и компетентен орган.
Въпреки горното не е налице основание за прекратяване на производството по
делото и изпращане на административната преписка на ръководителя на звеното за
местни приходи в община Перник. Това съдът приема въз основа на извършената на
основание чл. 160, ал. 2, предл. 2 от ДОПК проверка по отношение
компетентността на издателя на процесния АУЗД, която проверка се дължи преди да
се пристъпи към преценката за формална, процесуална и материална
законосъобразност и обоснованост на спорния акт:
По делото не
се установи наличието на времева и материална компетентност и на
С.В.А.да издаде спорния АУЗД, тъй като за това също не се представиха
доказателства. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни данъци и такси се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, като съгласно ал. 4 на посочената
разпоредба тези служители се определят със заповед на кмета на Общината. По делото
не се доказа, че към датата на издаване на обжалвания АУЗД с № 20-1807-1 – 06.10.2020 година, С.В.А.е
била служител на общинската администрация при Община Перник, освен това и определена
със заповед на кмета на Община Перник, а като такава – имаща правата и задълженията
на орган по приходите, в чиято компетентност е да издаде АУЗД по чл. 107, ал. 3
от ДОПК към този момент. В тежест на органа
е да представи доказателства за компетентност. Непредставянето на такива с
оглед разпределението на доказателствената тежест, както и въпреки последвалите
изрични указания на съда, има за последица обосноваване на извод за липса на
компетентност.
При това
положение основателни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения
административен акт. След като по делото не се представиха доказателства за
компетентност на издателя на спорния АУЗД, то този порок е основание за
прогласяване на нищожност на издадения административен акт.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя – за присъждане на направените съдебни разноски,
следва да се уважи. Жалбоподателят е приложения списък по чл. 80 от ГПК, видно
от който претендира разноски за държавна такса в размер на 50.00 (петдесет)
лева, за което представя вносна бележка (лист 6 от делото) и разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева, за което
представя договор за правна защита и съдействие от 14.01.2021 година (лист 46
от делото). Предвид това и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 650.00
(шестстотин и петдесет) лева.
С оглед
изхода на делото искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
за нищожен Акт за установяване на задължения за
данъци по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 20-1807-1 от 06.10.2020 година, издаден от С.В., потвърден изцяло с решение №
20/ММО-4419 от 24.11.2020 година на Д.Е.Д..
ОСЪЖДА община Перник да
заплати на ЕТ „М.М. – М.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ж.к. ****,****,****,****, представляван от М.С.М., сумата от 650.00
(шестстотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 160,
ал. 7, изр. 2, предл. второ, във връзка с чл. 144, ал.
1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/