№ 240
гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ИСКРА ПЕНЧЕВА
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500481 по описа за 2024 година
С Решение № 340/16.07.2024 г. по гр. д. № 197/2024 г. Русенският окръжен съд
отхвърлил като неоснователен предявения от М. Д. О. от гр. Елена, обл. В.Търново, срещу
Окръжен съд - Велико Търново иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на
гр. дело № 331/2022 г. по описа на РС - Елена в разумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от
ЕКПЧ, в резултат на постановено по реда на чл. 23 от ГПК Определение № 1011/08.11.2023 г.
по в. ч. гр. дело № 778/2022 г. по описа на ОС - В. Търново, включително поради допуснато
съществено нарушение на правото на ЕС.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца М. Д. О.. Счита решението за
невалидно и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила,
довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния
закон. Счита решението за нищожно поради липса на мотиви. Моли съда да го прогласи за
нищожно или да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от
друг състав, или да уважи изцяло исковата претенция.
В писмения си отговор ответникът Окръжен съд – Велико Търново чрез своя
председател Т. Д.а оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Апелативна прокуратура – Велико Търново чрез прокурор Св. Ц. заема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Решението е мотивирано, правилно и
1
законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Ищецът М. Д. О. е предявил против Окръжен съд – Велико Търново осъдителен иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване
на гр. д. № 331/2022 г. по описа на РС – Елена в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на ЕС в
производството по в. ч. гр. д. № 778/2022 г. по описа на ВТОС, образувано по реда на чл. 23
от ГПК.
В исковата си молба, уточнена с молба вх. № 1046/20.04.2023 г. по гр. д. № 106/2023 г.
по описа на РС – Дряново, ищецът твърди, че е предявил пред Районен съд – Елена иск с
правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, по който е било образувано гр. д. № 331/2022 г.. С
Определение № 238/01.11.2022 г. производството е прекратено и делото е изпратено на
ВТОС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. С Определение №
1011/08.11.2022 г. на ВТОС по образуваното в. ч. гр. д. № 778/2022 г. делото е изпратено за
разглеждане на РС – Свищов. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ХОПЕС
и чл. 6, & 1 ЕКПЧОС. Окръжният съд е следвало да изпълни конституционните си
задължения, като изпрати делото за разглеждане и решаване от местно и родово
компетентния съд по правилото на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ – в случая РС – Велико Търново. В
резултат на това е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания (гняв,
ярост, фрустриране – загубил е доверие в правосъдието), житейски дискомфорт от погазване
на основните, градивни за държавността устои и най-вече тези в правосъдието. Претендира
заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание уточнява – чрез пълномощника си адв. К. Т., че въз основа на
нарушаване на правото на Европейския съюз и неравноправното му третиране, се е стигнало
до забавяне на делото.
В писмения си отговор ответникът Окръжен съд – Велико Търново чрез
Административния ръководител - Председател на ВТОС Т. Д.а е оспорил изцяло иска като
неоснователен и недоказан.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
На 27.10.2022 г. ищецът М. Д. О. е депозирал в РС – Елена искова молба вх. №
3467/27.10.2022 г., с която е предявил иск с пр. основание чл. 2б от ЗОДОВ срещу РС –
Елена, по която искова молба е образувано гр. д. № 331/2022 г. С определения от 31.10.2022
г. съдиите от този съд са се отвели от разглеждане на делото и с Определение №
238/01.11.2022 г. същото е прекратено и изпратено на ВТОС за определяне на друг, равен по
степен съд, който да го разгледа. На същата дата е изпратено на ВТОС.
Делото е постъпило във ВТОС на 03.11.2022 г. и е образувано под № 778/2022 г. С
2
определение № 1011/08.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 778/2022 г. ВТОС е постановил на осн. чл.
23, ал. 3 от ГПК делото да се изпрати на РС – Свищов, което е извършено на 11.11.2022 г.
След множество производства по чл. 23 от ГПК делото е образувано под № 3023/2023
г. по описа на ВТРС, по което е постановено Решение № 1501/07.12.2023 г. Същото е
обжалвано пред ВТОС, където е образувано в. гр. д. № 10/2024 г., по което е постановено
Решение № 259/27.04.2024 г. По подадена срещу него касационна жалба, към момента
делото е висящо пред ВКС (гр. д. № 2671/2024 г.).
Свидетелят С. Х. Д. – познат на ищеца, знае за делата на М. О.. Станал поръчител на
свой приятел пред банката и запорирали сметките му. Има четири дела, които ги разпращат
някъде, защото РС – Елена отказва да ги гледа. Като се разглеждат на други места, се губи
време и пари. М. тежко изживява нещата – че не се разрешават въпросите, променил се.
Свидетелят му помагал финансово.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно, съответно – неоснователни са доводите на
жалбоподателя за неговата нищожност. Решението е постановено от надлежен състав
съгласно чл. 20, пр. първо от ГПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
писмена форма и е подписано. То е напълно ясно и разбираемо, като изложените от
съдебния състав мотиви са подробни и изчерпателни. С оглед на това, волеизявлението на
съда е надлежно, съответно – постановеният съдебен акт е валиден.
Решението е допустимо и правилно.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал
и първостепенният съд.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или
бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждане на образуваното пред него
производство. То е било висящо пред РС – Елена за периода от 27.10.2022 г. до 01.11.2022 г.
– в рамките на 6 дни, от които 4 работни дни, в който съдиите от този съд са се отстранили
от разглеждането му, производството по делото е прекратено и изпратено на горестоящия
съд за изпълнение на процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК. Пред ВТОС производството е
било висящо в периода 03.11.2022 г. – 11.11.2022 г. – в рамките на 9 дни, от които 7 работни
дни. Определението по чл. 23, ал. 3 от ГПК е постановено в много по-кратък срок от този по
чл. 235, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, не са налице никакви действия или бездействия на
ответника, които да са нарушили правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.
Съдът обсъжда доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 47, ал. 2 от
ХОПЕС във връзка с оплакванията за разглеждане на делото в неразумен срок, само
доколкото тези нарушения са сходни по смисъл и съдържание с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС и
ги намира за неоснователни. Действително, в производството по чл. 23, ал. 3 от ГПК
ответникът е изпратил делото на РС – Свищов, който не е най-близкия родово компетентен
3
районен съд по см. на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Това обаче само по себе си не е довело до
забавяне на производството, тъй като, видно от представените по делото справки от ЕИСС,
производството пред този съд (гр. д. №709/2022 г.) е било висящо в периода от 15.11.2022 г.
до 25.11.2022 г., когато е било прекратено поради отвод на съдиите от този съд и делото
отново е било изпратено на ВТОС за изпълнение на процедура по чл. 23, ал. 3 от ГПК. В
случая следва да се има предвид и друго обстоятелство, служебно известно на настоящия
състав. Жалбоподателят-ищец е предявил множество искове с правно основание чл. 2б и чл.
2в от ЗОДОВ срещу почти всички районни и окръжни съдилища от апелативния район и на
това основание прави искания за отводи на съдебните състави на осн. чл. 22, ал. 2 във вр. с
ал. 1 т. 6 от ГПК (такова искане е направено е пред въззивния съд), което пък от своя страна,
в случай на уважаване на исканията, води до процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК за
определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на
претенцията, съответно – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340/16.07.2024 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. №
197/2024 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4