Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                           03.10.2014г.                                гр.Ямбол

 

                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                   гражданска колегия,

в открито съдебно  заседание на 25.09.2014година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Д.С.

Прокурор Ж.И.

Като разгледа докладваното от съдия Кр.Тагарева

Гражданско дело №254 по описа за 2014г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Ямбол, с която против ответника Ю.А.К. *** е предявен иск за поставянето му под пълно запрещение, тъй като същият боледува от „Шизофрения – параноидна форма, тежка емоционално-волева промяна на личността, социална дезадаптация”.

Ищецът излага, че заболяването на ответника датира от 1984г., понастоящем К. не проявява агресия, не представлява опасност за околните и обществото, поради което не са налице условията на чл.155 от ЗЗдр. да бъде настанен задължително на лечение, но живее сам, никой не полага грижи за него и в резултат на заболяването е с налична персистираща психотична продукция и изразена емоционално-волева промяна. Поради това е неспособен да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, неспособен е да се грижи за интересите си и да ги защитава, не е способен сам да удовлетворява елементарни жизнени потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобил.

В с.з. искът се поддържа от прокурор при ЯОП, който пледира съдът да постави ответника под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответникът  показва нарушена ориентация за събития, време и място, както и невъзможност за реална оценка на случващото се.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приетата като доказателство преписка №3996/2014г. на РУП-Ямбол се установява, че с молба на етажните собственици в блок №3, вх.В на  ж.к.”Зорница” в гр.Ямбол, Окръжна прокуратура –Ямбол е била уведомена за това, че след настъпилата смърт на майка му, ответникът Ю.К. е с неадекватно поведение и не може сам да се грижи за себе си, тъй като страда от психично заболяване. По преписката е приложена медицинска справка от началника на отделението по психиатрия при МБАЛ”Св.Пантелеймон”АД-гр.Ямбол, видно от която от 1984г. К. се води на отчет в психиатричната картотека на болницата, като боледуващ от психичното заболяване „Шизофрения. Параноидна форма. Тежка емоционална-волева промяна на личността. Социална дезадаптация”. Приложена е и епикриза от 25.05.2014г. на Психиатрично отделение при МБАЛ-Ямбол, от която се установява, че в периода от 10.05.2014г. до 25.05.2014г. ответникът е престоял в болничното заведение за поредно лечение на заболяването му, като повод за хоспитализирането му е било състоянието, в което е бил намерен, след като в продължение на около 15 дни е живял с трупа на починалата си майка, без да подаде сигнал за това.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К.М., В.Г. и В.Г. - съседи на ответника, също се установява безпомощното състояние, в което Ю.К. е изпаднал след смъртта на майка му – той не можел да се самообслужва, не можел да се грижи за хигиената си, не можел да си приготвя храна, нямал доходи, нито дори лична карта, по цял ден събирал боклуци и ги складирал в жилището си. Свидетелите са посочили, че в резултат на психичното му заболяване ответникът винаги е бил с неадекватно поведение и реакции, никога не е работил, но за него изцяло се е грижела майка му. След смъртта й ответникът останал сам, тъй като нямал други близки и роднини, които да се грижат за него и за лечението му. Според св.М., и досега Ю. не осъзнава факта, че майка му е починала.

Вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършила назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, потвърждава диагнозата на заболяването, от което боледува петдесетгодишният ответник – шизофрения. Според експертното заключение,   психичното заболяване у К. датира от юношеските му години, започнало е постепенно, бавно, като с течение на времето е поело хроничен ход, с персистираща халюцинаторно-параноидна симптоматика и с изразена апато-абулична промяна на личността, със социална изолация. Считано от 1984г. болният е взет на диспансерно наблюдение и е започнало поддържащо лечение, но заболяването му е с хроничен ход, с постоянна параноидна симптоматика и с тежка и необратима социална дезадаптация, като понастоящем при К. се наблюдава отсъствие на реална свързаност със заобикалящия го свят. Вещото лице е изяснило, че ответникът е успял да завърши основно образование, постъпил е за кратко на работа, но не се е справял с трудовите си задачи, поради което е пенсиониран по болест. През годините за болния се е грижела майка му, която е контролирала състоянието му, а животът му е протичал в рамките на дома. От 2013г., поради влошеното здравословно състояние на майка му и липсата на подкрепа, Ю. спрял да приема лекарствата си, започнал да излиза от къщи, с часове обикалял улиците и магазините, понякога влизал в конфликти, защото вземал стоки без да ги плати или плашел хората със странното си поведение, бил намиран от полицейските патрули в неадекватно състояние, вървейки по средата на пътното платно на извънградските пътища. През м.05.2014г. майка му починала, но ответникът в продължение на 20 дни не позволявал някой да влезе в дома му и твърдял, че майка му е жива. През м.06.2013г. болният отново бил намерен от служители на полицията в безпомощно състояние - на път извън град Ямбол, бос, мръсен и почти гол. След пореден прием в болницата К. бил изписан от стационара, но не можел да се справи сам с приема на лекарствата и прекъснал лечението, сам не можел да посещава лекар, не можел да пътува, затова не се явил на ТЕЛК в гр.Бургас и останал без пенсия, продължил да ходи из улиците и да събира боклуци. В обобщение вещото лице дава заключение, че с всяка изминала година психичните промени са придобили траен характер и прогнозата на заболяването е невъзможност за клинично оздравяване на болния. Към момента К. няма разумни съждения по повод елементарни жизнени въпроси, затова не може да се справя в обикновена обстановка с обичайните неща от ежедневието, а преценката му на по-сложните ситуации почти винаги го затруднява и често е неправилна, неразумна, несъобразена с възрастта и средата, и почти винаги мотивирана от налична психотична продукция. Според вещото лице ответникът е неспособен да осмисли обстановката в цялост, да отличи главното от второстепенното, да съобрази своите решения и действия в съответствие с възникналото положение, той не може да защити своите интереси, не се справя с гражданските си права и задължения и не се интересува от тях, не може да ги приложи и да ги използва в свой интерес.

От представеното решение на ЯРС, постановено по ЧНД №892/2014г. е установено, че след предявяване на настоящия иск, с посоченото влязло в сила решение  на наказателния съд ответникът Ю.К. е настанен по реда на Закона за здравето на задължително лечение в Държавна психиатрична болница – гр.Раднево, като срокът на настаняването е три месеца. Разпитан в качеството на свидетел, санитарят от психиатричната болница – Ц.Тодоров е дал сведения за състоянието на ответника, според които на болния е назначена терапия, същият не създава проблеми в болничното заведение, но има психотична продукция и се нуждае от допълнително лечение. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС. Същият е процесуално допустим, като предявен от прокурора, който има правен интерес от воденето на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС - за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.

В разглеждания случай, от изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, и от другите медицински документи се установи душевната болест -шизофрения, от която страда ответникът и която болест е медицинското основание за обсъждане на възможността за обявяване пълната недееспособност на лицето. Установи се също така от експертното заключение, че след проявяването на душевното заболяване у К. в ранната му юношеска възраст, то е приело хроничен ход и е довело до разкъсване на мисленето, което е ангажирано почти изцяло с психотична продукция, както и до емоционално - волева промяна на личността, с необратима социална, семейна и трудова дезадаптация. Към момента ответникът няма разумни съждения по повод на елементарни жизнени въпроси, а оценката му за случващото се около него е неразумна. Душевното страдание на Ю.К. го прави неспособен да се грижи за собственото си здраве, ответникът не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за себе си. В потвърждение на тези констатации на вещото лице са и събраните по делото гласни доказателства.

С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че душевната болест на ответника е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си, за своите работи, да отстоява и защитава своите интереси. При доказано наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и юридически, съдът следва да постави Ю.К. под пълно запрещение.

С оглед изхода на делото, което е образувано по почин на прокурора, на основание чл.338,ал.4,изр.1 ГПК, вр. с чл.78,ал.11 ГПК и чл.83,ал.1,т. 3 ГПК държавната такса за производството и направените от ЯОС разноски за вещо лице остават за сметка на държавата. Същите не могат да се възложат за заплащане от ответника.

Водим от изложеното,ЯОС

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАВЯ, на основание чл.5,ал.1 от ЗЛС, Ю.А.К. ***, с ЕГН **********, понастоящем настанен на задължително лечение в Държавна психиатрична болница – гр.Раднево, под пълно запрещение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ямбол  за учредяване на настойнически съвет.

 

                                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: