№ 2314
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205912 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-005797 от
10.08.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на С. И. Д., ЕГН:**********, с адрес – *** на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. В този смисъл се поддържа различие в посоченото в
наказателното постановление и АУАН нарушение, както и добавено в
последното обстоятелство, че е налице отказ да се образува досъдебно
производство. На следващо място се взема становище, че в наказателното
постановление и АУАН не са изложени в достатъчна степен обстоятелствата
досежно съставомерните признаци на деянието, още същото е квалифицирано
общо по разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдържаща различни хипотези
на деянието. Посочва, че МПС е индивидуализирано само с марка, което не е
достатъчно, не са посочени останалите му индивидуализиращи белези, като
1
например номер на рама, цвят. Още посочва, че е нарушен принципът “non
bis in idem”, тъй като за същото нарушение, на същата дата, място и час,
жалбоподателят е санкциониран с НП № 22-1030-004800/14.07.2022г.
издадено от *** ОД МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител
на жалбоподателя – адвокат М.
поддържа жалбата на изложените основания, като взема становище, че
се касае за маловажен случай и отново предлага наказателното наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив не
изпраща представител, в молба-становище посочва, че по време на
проверката е установено, че жалбоподателят е управлявал описаното МПС,
както и че регистрацията на последното е била служебно прекратена. Още
посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и че в
административната преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и
безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и
обуславят неговата отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 31.08.2022г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив на 05.09.2022г., съгласно посочения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
2
На 28.05.2022г., около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести
Септември“ № 325 – път, отворен за обществено ползване, служители на ОД
МВР – Пловдив, а именно – П. Д. и Л. А. спрели за проверка движещо се по
същия път лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“. При това
същите установил, че последното МПС било собственост и управлявано от
жалбоподателя С. И. Д., както и че същото МПС рег.№ „***“ не било
регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена
от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№ „***“
била прекратена на 30.03.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като
собственикът му, в двумесечен срок от придобиването му, не изпълнил
задължението си да го регистрира.
След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се
образува досъдебно производство от 15.07.2022г., материалите били
изпратени по компетентност на *** „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява от всички
материали по преписка № 7880/2022г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив, включително Докладна записка Рег.№ 1030р – 12903 от
04.07.2022г., от която се установява начина на констатиране разглежданото
нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, а именно – справка база данни КАТ, от която
се установява, че регистрацията на МПС с рег.№ „***“ е била прекратена на
30.03.2022г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
3
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което С. И. Д., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 28.05.2022г., около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести
Септември“ № 325 – път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС
– лек автомобил марка лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“,
което не е регистрирано по надлежния ред.
В този смисъл по делото е безспорно установено, че на 28.05.2022г.,
около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 325 – път,
отворен за обществено ползване, жалбоподателят *** е управлявал МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“.
Безспорно още се установява, че лек автомобил марка „Мерцедес Б 180
ЦДИ“, с рег.№ „***“ не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
4
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от министъра на вътрешните работи към датата –28.05.2022г.,
доколкото регистрацията на същото е било прекратена към 30.03.2022г..
По смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
В случая се установява и извършване нарушението от субективна
страна от жалбоподателя Д.. Тук на първо място следва да се посочи, че
съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Още повече в случая жалбоподателят Д. е и собственик на МПС с рег.№
„***“, поради което последният е длъжен да е наясно с въпроса относно
неговата регистрация.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
свързани с различия в посочените в наказателното постановление и АУАН
като описание на нарушението, добавено в последното обстоятелство, че е
налице отказ да се образува досъдебно производство. Съгласно чл.36, ал.2 от
ЗАНН - без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган. В конкретния случай наказателното
постановление е издадено именно след отказ на прокурора да образува
наказателно производство и препращане материалите на наказващия орган,
поради което и не е необходимо съставяне на АУАН, съответно –
административнонаказателното производство не би могло да бъде опорочено
поради непълноти в АУАН, различния в АУАН и т.н..
На следващо място неоснователно е и становището, че в наказателното
постановление и АУАН не са изложени в достатъчна степен обстоятелствата
досежно съставомерните признаци на деянието. Същото възражение е
бланкетно и не може да бъде коментирано от съда, като неясно е какви
съставомерните признаци на деянието е следвало да намерят място в
наказателното постановление, но липсват. В последното наказателно
5
постановление съвсем ясно са описани всички съставомерни признаци на
деянието по на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно –
факта на управление от страна на жалбоподателя на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Също като бланкетно следва да бъде преценено и възражението,че
нарушението е квалифицирано общо по разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
съдържаща различни хипотези на деянието. Както вече бе посочено – в
мотивната част на наказателното постановление съвсем ясно е описано в
какво се състои нарушението, същото правилно е подведено под нормата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Не може да бъде споделено и възражението, че МПС е
индивидуализирано само с марка, което не е достатъчно, не са посочени
останалите му индивидуализиращи белези, като например номер на рама,
цвят. В наказателното постановление МПС е индивидуализирано с марка,
модел и регистрационен номер – Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“, което
е съвсем достатъчно за неговото непротиворечиво индивидуализиране.
Съдът немери за неоснователно и възражението, че е нарушен
принципът “non bis in idem”, тъй като за същото нарушение, на същата дата,
място и час, жалбоподателят е санкциониран с НП № 22-1030-
004800/14.07.2022г. издадено от *** ОД МВР - Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“. От последното наказателното постановление, приложено по
делото, е видно, че същото е издадено за друго нарушение от разглежданото
наказателно постановление № 22-1030-005797 от 10.08.2022г., издадено от Й.
П. М., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, а
именно – за деяние, извършено по друго време - 28.05.2022г., около 22: 10
часа и на друго място – гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 235. Или в
случая не се констатира нарушение на принципа “non bis in idem”, а се
установява една подчертана упоритост на нарушителя да продължи да
управлява същото МПС, след като веднъж е установен от органите на МВР.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при
6
въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В случая наказанието е определено в максимален
размер, а именно – глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Съдът намери същият размер за
правилно и законосъобразно определен. Както вече бе посочено – в случая бе
установена една забележителна упоритост на нарушителя, който е установен
да извършва нарушението, след като само 10 минути преди това е бил
установен да върши същото (съгласно вече коментираното НП № 22-1030-
004800/14.07.2022г.). Именно последното води до заключението, че за
постигане селите на чл.12 от ЗАНН и най-вече – за да се подейства
предупредително и да се превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред, то е необходимо същия да изтърпи наказанието в
така определения размер максимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-005797 от
10.08.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на С. И. Д., ЕГН:**********, с адрес – *** на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
7
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8