Определение по дело №224/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 49 от 13.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 353/2014 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „О. – Т.” Е. с. Ч., общ.Ч., обл.К., да заплати на „Т.” Е. гр. В. сумата в размер на 5 403 лева, представляваща главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура № */22.05.2013 г. на стойност 5 403 лева с ДДС, представляваща цена за извършена изработка/услуга по ушиване на 1 801 броя рокли, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 1017.12 лева, от които 216.12 лева внесена държавна такса, 500 лева адвокатско възнаграждение, 276 лева депозит за вещо лице, 20 лева депозит за преводач и 5 лева внесена такса за издаване на съдебно удостоверение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „О. – Т.” Е. с. Ч., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок като постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. СчÞта, че в първата инстанция не е установено ищецът да е извършил претендираната услуга, като в тази връзка излага съображения, че фактурата от 22.05.2013 г. не удостоверява осъществена между страните сделка, същата не била осчетоводена по надлежния ред и не е ползван данъчен кредит от въззивника. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд за наличие на неформален договор за изработка на 1 801 броя рокли с поръчител въззивника, като съдът не взел предвид обстоятелството, че към фактурата като частен документ липсвал какъвто и да е друг документ във връзка с нейното издаване – приемо – предавателен протокол, експедиционна бележка и др., подписан от управителя на „О.- Т.” Е., на упълномощено от него лице или на работник или служител на дружеството. Твърди също, че съдът допуснал нарушение на процесуалните правила, допускайки до разпит като свидетел Петранка Мандинска за установяване на обстоятелства, недопустими съгласно чл.164 от ГПК, въпреки изразеното от ответника несъгласие. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да отхвърли изцяло предявения от „Т.” Е. гр. В. против „О. – Т.” Е. с.Ч. иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия „Т.” Е. гр. В. не е постъпил. В съдебно заседание същият, чрез представителя си по пълномощие, оспорва въззивната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „Т.” Е. гр. В. против „О. – Т.” Е. с.Ч., с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.258 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 5 403 лева с ДДС, представляваща неизплатена цена на извършена услуга – ушиване на 1 801 броя дамски рокли, за което е съставена фактура № */22.05.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Установено е по делото, че ищецът „Т.” Е. (въззиваем в настоящото производство) е издал на ответника „О. – Т.” Е. с. Ч. (въззивник) фактура № */22.05.2013 г. на обща стойност 5 403 лева с ДДС, за ушиване на 1 801 броя дамски рокли, както и че фактурата е осчетоводена в счетоводството на „Т.” Е. в с/ка 411 клиенти, включена е в дневника за продажби на ищеца за месец май 2013 г. под № 3 и в Справка декларация за ДДС. Установено е също, че тази фактура не е била осчетоводена в счетоводството на „О. – Т.” Е., съответно не е включена в дневник за покупки на това дружество и не е ползван данъчен кредит по нея.

По делото е прието като доказателство известие за доставяне ИД PS 3000 OOJEXO E, удостоверяващо получаването на процесната фактура № 422/22.05.2013 г. на 30.09.2013 г. от представител на въззивника „О. – Т.” Е. с. Ч.. Във връзка с направеното оспорване на получаването на фактурата от ответника по иска „О. – Т.” Е., по делото е прието като доказателство писмо от 06.08.2014 г. на НАП – Териториална дирекция – гр.Пловдив, офис Кърджали, от което се установява, че лицето, получило процесната фактура – № 422/22.05.2013 год., към датата на получаването – 30.09.2013 г., е работил на трудов договор в „О. – Т.” Е.. Представено е и извлечение от електронна поща – АБВ поща, за изпращане на електронен адрес – ********@*******.***, с получател Aynur Meseci, на фактура 422/ 22.05.2013 г. на 14.06.2013 г. В тази връзка, твърдението на управителя на ответното дружество Айнур Меседжи, че не ползва електронен адрес с наименование ********@*******.***, се опровергава по един несъмнен начин от приетите по делото като доказателства 7 броя договори за изработка на облекло на ишлеме, сключени между страните по настоящото дело, в които изрично е посочен електронния адрес ********@*******.*** като e – mail адрес на възложителя „О. – Т.” Е. с.Ч..

Установено е също така по делото, че с нотариална покана от 22.10.2013 г. ищецът „Т.” Е. гр.Враца е поканил ответника „О. – Т.” Е. с.Ч. да му заплати сумата в размер на 5 403 лева с ДДС за изработването на 1 801 броя дамски рокли, за което е съставена фактура № 422 от 22.05.2013 г., като нотариалната покана е връчена лично на управителя на ответното дружество на 02.12.2013 г.

По делото е разпитана като свидетел П. М., работеща като технолог и отговаряща за производството в „Т.” Е. гр.Враца, която установява, че с ответното дружество са работили няколко месеца до месец май 2013 г., като „Т.” Е. изработвало възложената поръчка с материали на ответното дружество и след изработката представители на „О. – Т.” Е. идвали и прибирали готовата продукция с техен транспорт. Свидетелката сочи, че последно работили по поръчка на ответника за изработване на процесните рокли, които били напълно изработени от тях, както и че представителите на ответника на два пъти са взели от тях договорените бройки с техен транспорт – на 18.05.2013 г. 720 брой, а на 22.05.2013 г. – останалите около 1 080 бройки. Установява, че процесните рокли били предадени от тях на управителката А. М. и С. И., които били винаги заедно. Сочи също, че практиката при получаването на продукцията била представителите на ответника да отмятат бройките, да приемат продукцията и да си я вземат, като за това не се съставял приемо – предавателен протокол.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че между страните са съществували търговски отношения относно изработка на облекло на ишлеме, като въззивникът „О. – Т.” Е. с.Ч. е възлагал, а въззиваемият „Т.” Е. гр. В. е приемал да произвежда с материали на възложителя договорени облекла. В тази насока са представените по делото 7 броя договори за изработка на облекло на ишлеме, сключени между страните по настоящото дело, както и показанията на свидетелката П. М. От показанията на свидетелката се установява също така, че през месец май 2013 г. ищцовото дружество е изработило дамски рокли по поръчка и с материали на ответника, като готовата продукция била приета и получена от представителите на ответното дружество на два пъти – на 18.05.2013 г. 720 бройки и на 22.05.2013 г. – останалите около 1 080 бройки. Установява се също така, че ищецът „Т.” Е. е издал на ответника „О. – Т.” Е. фактура № */22.05.2013 г. на обща стойност 5 403 лева с ДДС, за ушиване на 1 801 броя дамски рокли, която фактура е осчетоводена в счетоводството на „Т.” Е., включена е в дневника за продажби на това дружество за месец май 2013 г. и в Справка декларация за ДДС. Тази фактура е била изпратена и получена от „О. – Т.” Е. /веднъж по електронен адрес – на 14.06.2013 г., и втори път – по пощата на 30.09.2013 г./.

При тези доказателства следва да се приеме за доказано твърдението, че между страните е бил сключен договор за изработка на 1 801 броя дамски рокли, с поръчител „О. – Т.” Е. и изпълнител „Т.” Е., като изпълнителят е ушил 1 801 броя дамски рокли, а поръчителят ги е приел.

Неоснователен е в тази връзка релевирания във въззивната жалба довод на въззивника, че не е установено по делото ищецът да е извършил претендираната услуга, тъй като към фактурата липсвал документ във връзка с нейното издаване – приемо – предавателен протокол, експедиционна бележка и др., подписани от представители на ответното дружество. От горецитираните доказателства се установи, че между страните са съществували търговски отношения по изработка на облекло на ишлеме, като въззивникът „О. – Т.” Е. с.Ч. е възлагал, а въззиваемият „Т.” Е. гр. В. е приемал да произвежда с материали на възложителя договорени облекла. Установи се също така, че не са били съставяни съпътстващи документи за изпълнение на договора, като експедиционни бележки, приемо – предавателни протоколи и пр., а удостоверяването на изпълнението му е ставало с издаване на фактура. И доколкото в настоящия случай фактурата е едностранно изготвена от ищеца-изпълнител и не носи подпис на получател, и с оглед оспорването от ответника, ищецът – изпълнител дължи доказване на предаването на стоката. В тази връзка, фактът на реално предаване на процесните дамски рокли се установява изрично по делото от показанията на свидетелката П. М., която установява както приемането на изработената продукция от представителите на ответното дружество, така и взимането от тях на договорените бройки с техен транспорт на два пъти, с·ответно – на 18.05.2013 г. и на 22.05.2013 г. Показанията на свидетелката са в съответствие с останалите доказателства – фактура № */ 22.05.2013 г. и нотариална покана от 22.10.2013 г., както и с установените по делото обстоятелства, а именно – осчетоводяването на фактурата в счетоводството на ищеца, включването й в дневника му за продажби за месец май 2013 г. и в Справка декларация за ДДС, изпращането и получаването й от ответното дружество.

Що се касае до довода, че показанията на свидетелката М. са недопустими съгласно чл.164 от ГПК, то същият е несъстоятелен. В случая показанията на посочената свидетелка не се отнасят до която и да е от хипотезите на чл.164, ал.1 от ГПК, а касаят обстоятелства относно предаването на изработената продукция, за която е съставена процесната фактура, на ответника. Тези обстоятелства подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства, в това число и със свидетелски показания, поради което като е допуснал свидетелски показания в тази насока първоинстанционният съд не е извършил твърдяното нарушение на процесуалните правила.

Ето защо, и доколкото ответното дружество (въззивник в това производство) не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца възнаграждение, респективно – цената на изработеното, предявения иск за заплащане на сумата в размер на 5 403 лева с ДДС, представляваща неизплатена цена на извършена услуга – ушиване на 1 801 броя дамски рокли, за което е съставена фактура № */22.05.2013 г., е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Като е приел това и е уважил така предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемия направените за тази инстанция разноски в размер на 350 лева, съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 13.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 353/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „О. – Т.” Е. със седалище и адрес на управление в с.Г., общ.И., обл.Х., дом № *, ЕИК *, да заплати на „Т.” Е. със седалище и адрес на управление в гр.В., У.О.” № *, ЕИК *, направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 350 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.