№ 1531
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502131 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.11.22г. /с участието на секретаря Й./ въззивно
гражданско дело № 2131/22г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 01.03.22г. по г.д. № 189/21г. е уважен /изцяло –
до размера на сумата 144 884, 25 лева/ иск по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 229, ал. 4 от КТ
на „Аблера“ ООД против М. Н. и е отхвърлен /изцяло – за сума в размер на 14 884, 25 лева/
иск по чл. 92 от ЗЗД на „Аблера“ ООД против М. Н..
Решението на ОС - Благоевград се обжалва и от двете страни /в осъдителна част
от М. Н.; в отхвърлителната част от „Аблера“ ООД/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС - Благоевград и САС/.
Събраните по делото /в рамките на производството пред двете съдебни
инстанции/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в
контекста на твърденията - възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл.
269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
Страните са сключили /на 19.07.19г./ договор по чл. 229 от КТ. В рамките на
учредената договорна връзка /правоотношение/ дружеството е поело задължение да
предостави парични средства /да поеме финансовата издръжка/ на ответницата в процеса на
обучението й по специалността „Master of financial analysis“ в учебното заведение “London
Business School“. Фирмата е изпълнила надлежно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ това
задължение /финансирала е М. Н. с парична сума в размер на общо 144 884, 25 лева/.
Ответницата също е изпълнила /надлежно – по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ част от своите
задължения по договора /преминала е успешно обучението, завършила е същото и е
придобила горната квалификация/. Не се спори /това обстоятелство се явява удостоверено и
от събраните по делото писмени и гласни доказателства – преценени в съвкупност/, че М. Н.
не е изпълнила другата част от задълженията си – да постъпи на работа по трудов договор в
1
дружеството /по предложената от „Аблера“ ООД длъжност „Бизнес консултант
информационни технологии“/ и да работи по такова правоотношение във фирмата за период
от 3 години. С оглед това /предвид посочената неизправност в поведението на ответницата/
ищецът претендира да му бъде върната – присъдена /в хипотезата на чл. 79, ал. 1, предл. 2-
ро от ЗЗД във връзка с чл. 229, ал. 4 от КТ във връзка с чл. 8, чл. 9 и чл. 4.4 от процесния
договор/ платената за обучението на ответницата сума /в размер на общо 144 884, 25 лева/ и
да бъде ангажирана /в хипотезата на чл. 92 от ЗЗД във връзка във връзка чл. 9 и чл. 4.4 от
процесния договор/ имуществената отговорност на М. Н. /до размера на сумата 14 884, 25
лева/.
Искът по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 229, ал. 4 от КТ е основателен /жалбата на
М. Н. е неоснователна/ :
Съдържанието на основната /първата/ въззивната жалба /преценено в контекста
на правилото по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ сочи, че – към момента /на този етап от процеса/
се явява спорен единствено въпросът: дали дружеството е предложило на ответницата
адекватна длъжност /съответстваща на придобитата в процеса на обучението й
професионална квалификация/. Жалбоподателката поддържа, че това не е било сторено /и с
това възражение обосновава тезата си, че отказът й да постъпи на работа във фирмата се
явява „правомерен“ по смисъла на закона и съдържанието на учредената договорна връзка/.
Останалите възражения на ответницата /заявени в рамките на производството пред първата
инстанция/ не се поддържат /пряко или косвено/ във въззивната жалба на М. Н. /такъв извод
налага и съдържанието на представените от жалбоподателката писмени бележки/.
Независимо от това /за пълнота на изложението/: първоинстанционният съдия е изложил
подробни /конкретни/ мотиви досежно останалите /извън посоченото по-горе/ възражения
на ответницата /и настоящият съдебен състав препраща към съображенията на окръжния съд
в тази част - при условията на чл. 272 от ГПК; допълнителни, „собствени“ мотиви
настоящият съд не излага – именно предвид конкретното съдържание на въззивната жалба
на М. Н./.
Въз връзка с очертаното по – горе конкретно /спорно/ обстоятелство:
От една страна:
Принципната логика на правоотношение като процесното /учредено при
условията на чл. 229 от КТ/ изисква - налага /дори това да не е уточнено изрично в договора/
дружеството /работодател/ да предложи на /и да приеме на работа/ обучаващия се - по
придобитата в рамките на учебния процес специалност /квалификация/. В тази насока е
конкретното /изрично/ правило на чл. 229, ал. 2, т. 2 от КТ /което се явява приложимо в
случая, предвид обстоятелството, че процесното правоотношение е било конституирано
именно при условията и реда на този правен институт - „договор за придобиване на
квалификация“/. Противната /обратната/ логика би позволила /допуснала/ възможност
/която не кореспондира по никакъв начин с правната и житейска логика/ работодателят да
предложи на кандидата за работа коренно различна длъжност /драстично различаваща се
от/по нищо не съответстваща на - придобитата специалност/ и да използва логичният и
обоснован отказ на кандидата да заеме такава длъжност като основание за едностранно
/недобросъвестно/ прекратяване /разваляне/ на договорната връзка и за търсене на
имуществената отговорност от физическото лице /на обезщетение за неизпълнен договор/.
Не са такива логиката и смисълът на закона. Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи
е правилото на чл. 232, ал. 1 от КТ /което регламентира подобна хипотеза/. С оглед
изложеното: възраженията на „Аблера“ ООД /заявени в горната насока/ се явяват
неоснователни.
От друга страна:
Принципно:
Съпоставката на предложената от работодателя позиция /„Бизнес консултант
информационни технологии“/ с придобитата от ответницата квалификация /“Финансов
анализатор“/ следва да бъде направена в контекста на съдържанието /а не на
2
наименованието/ на двете длъжности /т.е. последните следва да бъдат преценени и
съотнесени една спрямо друга като съвкупност от трудови функции – интелектуални и
физически, като права и задължения на служителя или най-общо казано като „трудово-
правен статут“ на кандидата за работа/. Именно това е сторено от приетата пред настоящата
инстанция икономическа експертиза. Същата установява /в тази насока са и обясненията на
вещото лице от съдебното заседание/ частично припокриване на двата вида длъжности /като
обем от трудови функции, като естество, вид и предмет на работа, като личностни
изисквания, специални умения, отговорности на служителя, като условия на труд и т.н./. В
такава хипотеза /предвид посочената констатация на експерта/ следва да се приеме, че
дружеството е изпълнило /добросъвестно/ задължението си по договора – да предложи /по
смисъла на чл. 229, ал. 2, т. 2 от КТ/ на ответницата работа, която макар да не е съвсем
идентична е подобна /близка/ по съдържание на придобита квалификация.
Съдържанието на представените по делото писмени доказателства
/удостоверяващи проведената от страните извън-съдебна кореспонденция във връзка с
предложението на работодателя - М. Н. да започне работа на предложената й длъжност/
удостоверява, че – дружеството е предоставило /неколкократно/ подходящ срок /по смисъла
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/ на ответницата да изпълни основното си /обсъжданото/ задължение
по правоотношението. В същата насока са и събраните по делото гласни доказателства
/разпитаният в процеса свидетел дава показания, че – страните са поддържали „сериозна
комуникация“ след като ответницата е придобила квалификацията си, т.е. по повод
евентуалното й постъпване на работа в дружеството/. Посочените /изброените/
доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност/ сочат, че – извън-съдебният
отказ на М. Н. да приеме предложението на работодателя е бил обоснован основно
/изключително/ с твърдението, че фирмата е предложила ниска заплата за длъжността /а не с
възражение, че самата длъжност се явява несъответна на придобитата професионална
квалификация – такава теза се застъпва едва в рамките на настоящото производство/. Този
конкретен /така обоснован/ отказ на М. Н. да приеме офертата на фирмата следва /преценен
преди всичко в контекста на размера на сторената от дружеството финансова инвестиция в
полза на ответницата – в размер на крупната сума от 144 884, 25 лева/ да се окачестви като –
недобросъвестен /особено като се съобрази и обстоятелството, че ищецът изрично е
посочил, че предложената заплата е само стартова и касае единствено изпитателния срок на
трудовия договор/.
Изложеното налага извода, че: ищецът се явява изправна страна в рамките на
процесната договорна връзка, а ответницата – неизправна страна. Това обосновава правото
на фирмата да претендира /в хипотезата на чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във връзка с чл.
229, ал. 4 от КТ във връзка с чл. 8, чл. 9 и чл. 4.4 от процесния договор/ връщане на
сторената в полза на М. Н. финансова инвестиция. Обратната /противната/ логика би
позволила /допуснала/ да настъпи /в противоречие с принципа на добросъвестността/
съществено неоснователно обогатяване в полза на ответницата /срещу стореният изцяло в
нейна полза имуществен разход в размер на общо 144 884, 25 лева – работодателят не би
получил никаква насрещна престация/. Такъв правен /и житейски/ ефект не може да бъде
защитен. Кандидатът за работа може /разбира се/ да откаже да постъпи на работа, ако му е
предложена несъответна /но в смисъла на изложеното по-горе/ длъжност. Същият може /в
такъв случай – при този вид неизправност на работодателя/ да претендира и обезщетение за
вреди от фирмата /по общите правила на гражданския закон; косвен аргумент в тази насока е
правилото на чл. 232, ал. 2 от КТ, което регламентира подобна хипотеза/. И в двата варианта
обаче: получената за обучението сума не може да бъде задържана /именно доколкото това
би довело до сериозно неоснователно разместване на съществени имуществени блага/.
Инвестираната в полза на кандидата за работа сума винаги подлежи на връщане /евентуално
заедно с дължимо от работника обезщетение по чл. 229, ал. 4 от КТ, а и по смисъла на чл.
232, ал. 3 от КТ, който регламентира подобна хипотеза/.
С оглед изложеното: искът по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 229, ал. 4 от КТ
следва да бъде – уважен /решението на ОС – Благоевград следва да бъде – потвърдено в тази
3
част/.
Искът по чл. 92 от ЗЗД е неоснователен:
Първоинстанционният съдия е изложил подробни /конкретни/ съображения
досежно неоснователността на претенцията за присъждане на неустойка /обосновани с
правилото на чл. 9, изр 2-ро от договора/. Настоящият съдебен състав препраща /при
условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съдия. В допълнение /принципно/:
всяка договорна клауза /подобно и на всички такива правни норми/, която предвижда
/учредява/ задължение за имуществена /или друг вид/ отговорност следва да се тълкува –
стеснително. Поради това /предвид посочената принципна постановка/: и текстът на чл. 9,
изр. 2-ро от процесния договор /във връзка с правилото по чл. 92 от ЗЗД/ следва да се
разбира /тълкува/ буквално /както е сторено от първоинстанционния съдия/.
Предвид изложеното: искът по чл. 92 от ЗЗД следва да бъде - отхвърлен
/решението на ОС – Благоевград следва да бъде – потвърдено и в тази част/.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на страните следва да бъдат
присъдени /в хипотезите на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за
производството пред настоящата инстанция/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 01.03.22г. по г.д. № 189/21г.
ОСЪЖДА М. А. Н. да плати на „Аблера“ ООД 2 626 лева - съдебни разноски /за
производството пред САС/.
ОСЪЖДА „Аблера“ ООД да плати на М. А. Н. 541 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4