РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. против Решение №
260032/02.03.2023г., пост. по гр.д.№ 14426/2020, ПРС, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателите против Е. С. К. искове за осъждането на ответницата
да заплати на ищците сумата от 4893,00лв., представляваща 1/3 от разноски за основен
ремонт на покрив на сграда с идентификатор *** по КК на гр. ***, с адрес: ***; за
осъждането на ответницата да преустанови неоснователните си действия, с който
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор *** по КК на гр. ***, ведно с 1/2 ид.ч. от избения етаж на
сградата, като предаде ключ за входа към избения етаж на сграда с идентификатор
***по КК на гр. ***, намиращ се към дворното място, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателите Н. Ш. и Н. Ш. поддържат, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Доводите им по първия иск са свързани с
безспорното установяване на факта на извършен от тях ремонт на покрива на сградата,
стойността на същия, както и на факта, че същият ремонт е бил неотложен с оглед
запазване на съсобствената вещ. Считат за неправилен извода на съда, че щом
1
ремонтът бил извършен преди ответницата да придобие собствеността върху имота, то
тя не дължи заплащане на разноските по поддържане на вещта. Развиват съображения,
че тази постановка е приложима в друга хипотеза – при подобрения в имота, в който
смисъл е и съдебната практика. Считат, че по отношение разноските, направени за
поддържането, ремонта и запазването на общите части на сградата участват
съсобствениците, които имат това качество към момента на разглеждане на делото, а
не към минал момент. Отделно считат, че в случая ответницата е придобила имота не с
възмездна сделка, а с дарствен акт, поради което и няма как праводателката й /която е и
нейна майка/ да се е обогатила. Поддържат неправилност на изводите на съда и
относно това кога е завършен ремонта, като сочат, че това е станало при заплащането
му, към който момент ответницата вече е била собственик.
По отношение на иска с пр. осн. чл.109 от ЗС сочат, че изводите на съда са също
неправилни и незаконосъобразни. Твърдят, че СТЕ установява безспорно, че
единственият достъп по избения етаж се осъществява през входна врата , находяща се
на фасадата откъм двора, като ключ за същата притежава само ответницата. В този
смисъл считат, че извода на съда, че не ответницата препятства достъпа им до избеното
помещение, а премахването на входа към него откъм стълбището, е неоснователен,
непочиващ на нито едно доказателство по делото. Считат, че ответницата не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови ново, с
което уважи изцяло предявените от тях искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Е. С. К. не е подала отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание пълномощникът й оспорва жалбата и счита постановеното решение
за правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ищци, останали недоволни от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,
произнесъл се е в законен състав и по предявените искове.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
2
страните са етажни съсобственици. Установил е, че ищците Ш. са извършили ремонт
на покрива на сградата, но не е уважил претенцията им за заплащане на част от тези
необходими разноски, т.к. е стигнал до извода, че ответницата не е материално правно
легитимирана да отговаря за тях, т.к. към момента на извършването им не е била
съсобственик в сградата. На това основание и е отхвърлил иска. По отношение на
негаторния иск по чл.109 от ЗС е приел, че не се установява ответницата с поведението
си да препятства достъпа на ищците до ползване на избения етаж. Стигнал е до извода,
че този достъп се препятства от премахване на стария, съществуващ в миналото вход
от стълбището на сградата, като не ответницата със свои действия е премахнала този
вход. По тези съображения е отхвърлил и този иск.
От фактическа страна по делото безспорно установено, че страните са етажни
съсобственици в сграда, находяща се в ***. За ищците този факт се установява от
договор за покупко-продажба, инкорпориран в НА № 58, т.3, д.№2327/16.08.2019г. на
нотариус К., като правото им на собственост включва втори жилищен етаж от сградата,
ведно с 1/2ид.ч. от тавански етаж, 1/2ид.ч. от избен етаж и съответните идеални част
от общите части на сградата. Следва изрично да се посочи, че по делото не са
ангажирани доказателства ищците да са били в брак по време на сделката, при което
придобитото да е в режим на СИО, до колкото купувач на имота е само Н. Ш.. По
делото, обаче, този въпрос не е спорен между страните. Ответницата К. се легитимира
като собственик на основание дарение, оформено в НА №47, т.3, д.396/12.12.2019г. на
нотариус Б., на апартамент, находящ се на първия етаж от сградата, ведно с
прилежащите две избени помещения /16,70кв.м. и 19,56кв.м. с вход за същите откъм
килера на жилището с право на общо ползване на санитарния възел на етажа/, ведно с
1/2ид.ч. от общите части на сградата , включително и на таванския етаж и на общото
избено помещение от 16,66кв.м.
По делото са представени фактури и стокови разписки за закупени строителни
материали в периода м.08-м.10.2019г., като в същите не е вписан получател и няма
данни кое е лицето или дружеството, което е закупило тези материали. Поради това от
тези доказателства не могат да се правят никакви правни изводи. Представена е и
фактура от 31.07.2020г., издадена на името на Н. Ш. за извършени СМР –изграждане
на покрив, на стойност 9945лв., но без данни същата да е заплатена. Следва да се
посочи, че по делото липсват други доказателства, които да свържат тази фактура с
процесния ремонт.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Д.Д.,
К.Ш. и С.К..
Свидетелят Д. твърди, че бил нает от Ш. през 2019г. да извърши ремонт на
покрива на сградата. Последният бил в лошо състояние – всичко било изгнило, имало
течове, тухлите от надзида били изронени от годините. Покривът бил частично
3
ремонтиран в частта към задния двор – 15-20кв.м. Този ремонт също не бил качествен.
Твърди че демонтирали целия покрив, изкъртили компрометираните стени на надзида
и ги изградили наново. Положили циментов пояс. Изградили дървената конструкция
на покрива. Твърди, че целият дървен материал бил нов. Поставили покривно фолио,
летви и керемиди, изградили нови улуци с водостоци. От ремонтираната част на
покрива ползвали всички нови керемиди. За ремонта плащал Н. Ш.. Ремонтните
дейности продължили около месец. Свидетелят твърди, че с този ремонт не е променян
покрива като височина. Според него, една от собственичките на първия етаж се е
качвала два-три пъти , за да разговаря с тях и да ги пита какво правят.
Свидетелят Ш. твърди, че е бил пълномощник на дружеството, продало имота
на Ш.. Самото дружество придобило имота пролетта на същата година – м. март. През
м. май сем. К. се свързали с него във връзка с голям теч от покрива на сградата.
Уговорили извършването на ремонт, който бил организиран от К.. Извършен бил за
няколко дни и се състоял в претърсване на покрива, пренареждане на керемиди и
замяна на счупените с нови. Бил поставен и чисто нов улук за отводняване. Били
подменени и две греди от носещата конструкция, дъски под керемидите. По негова
преценка ремонтът не бил качествено изпълнен. Керемидите на целия покрив били
пренаредени, като само скатът към двора бил с нови керемиди, т.к. счупените стари
били заменени. Ремонтът бил заплатен от свидетеля и К.. В началото на м. юли бил
сключен предварителен договор за продажба на имота със Ш. и тогава им било
предадено владението на втория етаж.
Свидетелят К. е баща на ответницата Е. К., поради което неговите показания се
прецяеняват с оглед евентуалната им заинтересованост. Той твърди, че през м.05-
06.2019г. извършили ремонт на покрива заедно с Ш.. Били сменени изгнили греди,
дъски, положена била дишаща хартия, всички керемиди били свалени и пренаредени
като се използвали само здравите. Недостигащите керемиди били заменени със
закупени втора употреба здрави такива. Ремонтът бил качествено извършен, т.к. той
лично се е качвал няколко пъти да проверява за течове, като Ш. му дал ключ за тавана.
Твърди, че след продажбата на апартамента на втория етаж, новите собственици
започнали ремонт на покрива без изобщо да ги попитат. По отношение на избеното
помещение твърди, че съществуващият вход откъм двора го е направил лично той още
през 80-те години . Твърди, че от този вход се влиза в избените помещения, които са
тяхна собственост. Според свидетеля е имало старо стълбище, което водело до антре,
от което се влизало в техните две избени помещения и в избеното помещение на
собственика на втория етаж. Това стълбище отдавна не съществувало, т.к. имало
опасност да падне върху водомерите на сградата, които се помещават под него.
По делото е изготвена и приета основна и допълнителна СТЕ с в.л. С.Ж., които
се възприемат от съда като обективни и компетентни. Според експерта, чрез
4
извършения ремонт видимо не се е променила височината на кота било на сградата и
двете съседни постройки – къщи близнаци, са на една и съща височина. Видимо било и
премахването на част от старите тухли на надзида и замяната им с нови. По отношение
на покрива се констатира, че е изпълнен с изцяло нови дървени материали, дъсчена
обшивка, изпълнена хидроизолация, летви и керемиди, нови челни дъски, улуци и
водосточни тръби. Вещото лице е изготвило и варианти на стойностите на
извършените СМР и материали към различни моменти – на извършване на ремонта и
към момента на съдебното заседание. По отношение на избения етаж експертизата
установява, че единственият съществуващ вход към същия е откъм двора на сградата.
През вратата се влиза в две избени помещения, обединени в общо пространство. На
изток от тях, през врата се влиза в санитарно помещение от две части, което помещение
е разположено под вътрешното стълбище. На юг от санитарното помещение има
предверие, през което чрез врата се влиза в избено помещение с прозорец към двора.
Изготвена е и скица на установените помещения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
По иска с пр. осн. чл.109 от ЗС
Искът за осигуряване на достъп до общото избено помещение чрез
съществуваща врата към избения етаж откъм двора на сградата е с пр. осн. чл.109 от
ЗС. Това е иск, чрез който собственикът може да получи защита на правото си на
собственост от всякакви неоснователни действия или състояния, които го препятстват
да упражнява спокойно правата си. Тези фактически действия следва да бъдат
конкретно посочени в исковата молба, с което се формира и обема и вида на търсената
защита. Този иск може да бъде предявен и от съсобственик , който защитава правата си
на собственост върху общите части в етажната собственост от неоснователни действия
на други съсобственици или на трети за съсобствеността лица.
Така активно легитимирана страна по този иск е лицето, което претендира да е
собственик, а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да
извършва неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да получи
търсената защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на
собственост и на извършването на неоснователни действия по отношение на неговата
собственост.
По делото вече бе установено, че ищците Ш. и ответницата К. са етажни
съсобственици в процесната сграда, при което притежават съответни идеални части от
общите части на сградата, включително избения етаж, извън двете собствени на К.
избени помещения.
В исковата молба се твърди от Ш., че К. не осигурява достъп до общата част на
избения етаж през единствената съществуваща врата, находяща се откъм дворното
5
място. Според свидетеля К. /баща на ответницата/ тази врата е изградена преди много
години от самия него и обслужва притежаваните от семейството му избени
помещения. Твърдението, че тази врата води пряко до помещенията на ответницата се
потвърждава и от СТЕ и изготвената ситуационна скица на избения етаж. Видно от
графичното изображение на л.76 от първоинстанционното дело, входната врата се
намира на чупката до калканната стена на сградата и от нея се влиза директно в двете
избени помещения, за които не се спори да са собственост на ответницата. От
изобразеното се установява, че до общото избено помещение, в момента може да се
достигне чрез преминаване от вратата през избените помещения на ответницата, след
това през общи обслужващи помещения – санитарен възел и предверие и едва тогава се
достига до общото избено помещение. Тези факти се установяват непротиворечиво
както от свидетелските показания, така и от заключението на СТЕ, т.е. те са безспорно
установени по делото.
В този случай, съдът намира, че е очевидно, че ответницата К. не извършва
действия, нито поддържа състояние, с което пречи на ищците да ползват съсобствената
част от избеното помещение съобразно правата си. Това е така, т.к. тя е индивидуален
собственик на двете избени помещения, които се обслужват от сочения вход до
калканната стена. Липсват законови основания нейното право на собственост върху
тези помещения да бъде ограничавано чрез разрешаване на други етажни
собственици да преминават през собствеността й. От къде те могат да осъществят
достъп до съсобственото помещение е без значение за настоящия спор, т.к. предмет на
изследване е единствено въпроса дали поведението на ответницата води до
ограничаване на собственическите права на ищците. Отговорът на този въпрос
категорично е отрицателен.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че по делото не се доказва
основанието за защита по чл.109 от ЗС, а именно поведение на ответницата, което да
смущава спокойното упражняване на правото на собственост от страна на ищците.
Ответницата , в качеството си на собственик на посочените две избени помещения, има
право да ограничат достъпа до тях от трети лица, каквито се явяват ищците. По делото
не се доказа наличието на правно основание за упражняване на претендирания достъп
до тези помещения. При това искът за осъждане на ответницата да осигури достъп чрез
входа на собствените си избени помещения се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По този иск постановеното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.40, ал.1 от ЗС.
Ш. са предявени иск против К. за заплащане на сумата от 4893лв., съставляваща
припадащата й се 1/3 част от общия размер на разходите, извършени от тях за основен
6
ремонт на покрива на съсобствената им сграда. Твърдели са, че при закупуване на
самостоятелен обект в сградата установили, че покривът е изключително
компрометиран – с изгнили дървени плоскости, амортизирана изолация, износено
покривно покритие.
С оглед твърдените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че за да се
даде правилна правна квалификация на предявения иск, следва да се направи
разграничение между необходими и полезни разноски, правата и задълженията в
съсобствеността и произхода на конкретното задължение.
Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие или от необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се
цели привеждане на имота състояние, годно за неговото предназначение. Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на имота и имат характера на
подобрения. Дали извършеното от един съсобственик съставлява необходими или
полезни разноски зависи както от вида на извършените СМР, така и от конкретното
фактическо състояние на имота преди извършването им и от причините, наложили
това.
Така , както е заявена исковата претенция е за извършени необходими разноски
по запазване на вещта, при което правната квалификация на тези искове е чл.40, ал.1 от
ЗС, а именно – всеки етажен съсобственик да участва съобразно правата си в разходите
по поддържане и запазване на общите части, което задължение кореспондира със
задължението в съсобствеността на един имот по чл.30, ал.3 от ЗС съсобственик да
участва в ползите и тежестите на вещта съобразно правата си в съсобствеността. По
този иск ищците следва да установят : необходимостта от извършване на ремонти
дейности по поддържане на вещта, самите ремонтни дейности, както и тяхната
стойност. Легитимирани да предявят иска са съсобствениците, които твърдят да са
извършили ремонтните дейности /т.нар. активна легитимация/, а да отговарят по него
– останалите съсобственици /т.нар. пасивна легитимация/. Следва да се подчертае и
разграничението между процесуална и материалноправна легитимация, като първата се
свързва с правото на участие в процеса, а втората - с принадлежността на материалното
право, респ. задължение. По делото жалбоподателите повдигат спора към кой момент
следва да се определи материалноправната легитимацията на страните - дали към
момента на възникване на материалното право или към момента на предявяване на
иска. Доколкото материалноправната легитимация по своята същност е
титулярството в гражданското правоотношение, то отговор на въпроса към кой момент
следва да се определи тази легитимация намира своя естествен отговор – към момента
на възникването му. Пренесено към настоящия казус, изложеното обосновава извода,
7
че страните в правоотношенията, свързани с разпределяне на тежестите в
съсобствеността, следва да бъдат определени към момента на извършване на разходите
по поддържане на общата вещ, т.к. в този момент възниква и задължението за
плащането им от всички.
По делото се установява от свидетелските показания на Д., който е участвал при
извършване на ремонта на покрива, че бил нает през 2019г. от Ш., като работата
започнала и завършила за около месец. В исковата молба се твърди, че ремонтът е
извършен есента на 2019г. Данни кога е заплатен по делото не са събрани, като следва
изрично за се подчертае, че издадената следващата година – 2020г. фактура не може да
бъде годно доказателство за заплащане на стойността на ремонта, доколкото нито
може да се свърже с конкретния случай, нито удостоверява плащане. Към момента на
извършване на ремонта, когато се предполага, че е станало и плащането на цената му,
ответницата Е. К. не е имала качеството етажен собственик /това качество тя
придобива едва на 12.12.2019г./. Следователно същата не се явява материалноправно
легитимирана за отговаря за задължения за поддържане на общите части на сградата
към минал момент. Не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателите, че
доколкото тя е придобила имота чрез дарение от нейната майка, то е „придобила“ и
задълженията й към етажната собственост. Подобно приемство е възможно напр. в
случаите на наследяване, но не и при придобиване на собсвеността чрез сделка, дори и
същата да е безвъзмездна.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен,
т.к. е насочен против страна, за която не е възниквало задължение за заплащане на
разходи по поддръжка на общите части. .
Първоинстанционното решение и в тази част се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива не се
присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032/02.03.2023г., пост. по гр.д.№ 14426/2020,
ПРС.
Решението в частта му по чл.109 от ЗС подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част
е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9